Костите на Самуил разпознати по счупена ръка
Откритията на гръцкия археолог професор Николаос Муцопулос при разкопките в базиликата „ Свети Ахил “ на едноименния остров в Малкото Преспанското езеро включват четири погребения, три от които са ограбени още в Средновековието.
След изследвания, излиза наяве че това са останките на цар Самуил, на сина му Гаврил Радомир и на племенника му Иван Владислав.Едно от доказателствата е откритата фрактура на лявата лакътна кост, която е зараснала изкривено под ъгъл от 140 градуса. Тази находка дружно с данните за възрастта и растежа на заровения дават опция на Муцопулос да заключи, че това е тялото на българския цар Самуил. Според историческите извори
българският държател е бил ранен
в ръката през 997 година в борбата при Сперхей. След гибелта си в 1014 година той е бил заровен тъкмо в църквата “Св. Ахил ”.
В непосредственост е открита и друга гробница, която съгласно археолога е заравяне на сина на Самуил, цар Гавраил Радомир, погубен от братовчед си Иван Владислав през 1015 година Във вътрешността на камерата са открити останките на възрастен мъж и деца, което подхожда на данните, че дружно с него са убити и наследниците му.
Гробът на самия Иван Владислав е третото разкрито гробно оборудване, разположено в най-източната част на редицата. Иван Владислав умира през 1018 година при обсадата на крепостта Драч.
Проф. Муцопулос прави и други значими открития. По колоните и стените той намира надраскани надписи с имена, които пояснява като споменавания на майсторите, издигнали постройката.
По-късно проф. Муцопулос уголемява изследванията на острова и попада на останките на други, още по-ранни базилики. Датира ги при започване на Х в. и ги свързва по архитектурни особености с църквите от Костур. Тяхната
непосредственост с редица храмове от Плиска и ВеликиПреслав
свидетелства, че е допустимо те да са дело на княза-кръстител Борис I.
На прилежащия на “Св. Ахил ” рид Калето пък разкрива дребната цитадела, упомената от хронистите при описанието на острова.
Много забавни се оказват погребалните традиции на хората от Мала Преспа през средновековието. В десетки гробове от Х-ХII в. се открива дребна монета, поставена върху тялото.
Това е известният от дълбока античност обред “Харонов обол ”. Монетата се поставя, с цел да могат мъртвите да платят на лодкаря Харон, който транспортира душите през подземната река Стикс.
Едно от най-ценните писания на Проф. Муцопулос във връзка проучването на българската история е, че се свързват данни с безапелационните обстоятелства от фамозния Битолски надпис.
Професорът умира през 2019 година в Солун, заровен е наоколо до музея, където се пазят откритите от него кости на цар Самуил.
След изследвания, излиза наяве че това са останките на цар Самуил, на сина му Гаврил Радомир и на племенника му Иван Владислав.Едно от доказателствата е откритата фрактура на лявата лакътна кост, която е зараснала изкривено под ъгъл от 140 градуса. Тази находка дружно с данните за възрастта и растежа на заровения дават опция на Муцопулос да заключи, че това е тялото на българския цар Самуил. Според историческите извори
българският държател е бил ранен
в ръката през 997 година в борбата при Сперхей. След гибелта си в 1014 година той е бил заровен тъкмо в църквата “Св. Ахил ”.
В непосредственост е открита и друга гробница, която съгласно археолога е заравяне на сина на Самуил, цар Гавраил Радомир, погубен от братовчед си Иван Владислав през 1015 година Във вътрешността на камерата са открити останките на възрастен мъж и деца, което подхожда на данните, че дружно с него са убити и наследниците му.
Гробът на самия Иван Владислав е третото разкрито гробно оборудване, разположено в най-източната част на редицата. Иван Владислав умира през 1018 година при обсадата на крепостта Драч.
Проф. Муцопулос прави и други значими открития. По колоните и стените той намира надраскани надписи с имена, които пояснява като споменавания на майсторите, издигнали постройката.
По-късно проф. Муцопулос уголемява изследванията на острова и попада на останките на други, още по-ранни базилики. Датира ги при започване на Х в. и ги свързва по архитектурни особености с църквите от Костур. Тяхната
непосредственост с редица храмове от Плиска и ВеликиПреслав
свидетелства, че е допустимо те да са дело на княза-кръстител Борис I.
На прилежащия на “Св. Ахил ” рид Калето пък разкрива дребната цитадела, упомената от хронистите при описанието на острова.
Много забавни се оказват погребалните традиции на хората от Мала Преспа през средновековието. В десетки гробове от Х-ХII в. се открива дребна монета, поставена върху тялото.
Това е известният от дълбока античност обред “Харонов обол ”. Монетата се поставя, с цел да могат мъртвите да платят на лодкаря Харон, който транспортира душите през подземната река Стикс.
Едно от най-ценните писания на Проф. Муцопулос във връзка проучването на българската история е, че се свързват данни с безапелационните обстоятелства от фамозния Битолски надпис.
Професорът умира през 2019 година в Солун, заровен е наоколо до музея, където се пазят откритите от него кости на цар Самуил.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ