Легенда за Петте свещени планини
Открай време хората се опитвали да си обяснят възникването на обкръжаващата ги околна среда, по какъв начин са се появили земята, реките, планините, моретата и т. н. – казано със модерна терминология, по какъв начин се е оформила сегашната геоморфология.
Ето едно пояснение във тип на антична китайска легенда.
Преди доста години планините и горите били погълнати от голям пожар, а отдолу под земята бликнали води и земята се трансформирала в океан, чиито талази достигнали небето. Настъпил същински пъкъл.
Една жена на име Нюй Ва имала деца, които доста страдали. И тя се заела да почисти небето. Най-напред тя събрала доста камъни от 5 разнообразни цвята, разтопила ги в огъня и запушила дупките в небето. Затова през днешния ден то има от време на време друг цвят.
Но северозападната част на небесния свод леко се наклонила, по тази причина слънцето, луната и звездите почнали да залязват на запад.
В югоизточната част на земята се образувала дълбока котловина, заради което водите на всички реки се стичали натам, а моретата и океаните били съсредоточени там.
В провинция Гуйсюй имало 5 свещени планини: Дайюй, Юанцзяо, Фанху, Инчжоу, Пенлай. Височината и обиколката на всяка от тези планини била тридесет хиляди ли (1 ли ~ 500 метра), а по билата им имало златни дворци със стълби от бял нефрит. В тях живеели безсмъртните. Птиците и зверовете там били бели, на всички места растели дървета от нефрит и бисери. След цъфтежа по дърветата се появявали плодове от перли, които били доста вкусни – и който ядял от тях, ставал вечен.
Безсмъртните носели бели облекла и имали дребни криле на гърба си. Имало и безсмъртни деца, които летели като птици в синьото лазурно небе над морето. Животът им бил щастлив и благополучен.
Само едно събитие го помрачавал: тези 5 свещени планини плавали в морето, без да имат солидна опора. В умерено време това нямало огромно значение, само че когато се надигали талази, планините се люшкали, което обърквало летящите безсмъртни – посоките се смесвали, планинските върхове и дворци променяли местата си. Затова безсмъртните проводили пратеници до владетеля на небето – Тян-ди.
Той откликнал на молбата им и заповядал на духа на Северното море – Юй-цян, да разбере по какъв начин да им се помогне. Юй-цян бил господ на морето, имал тяло на риба и седял върху два дракона. Всяка година през зимата, когато морските течения трансформират посоката си, той се превръщал в птица, а от дух на морето в дух напразно.
И когато се извивал ревящият и мразовит северен вятър, който пронизвал до костите, това означавало, че e духа Юй-цян, богът на морето, който се е трансформирал в голяма птица. Когато той изхвърчал от Северното море, с един удар на крилете си вдигал големи морски талази, високи 3 хиляди ли и достигащи небето. Именно на този дух на морето небесният държател заповядал да откри място за безсмъртните от Петте свещени планини.
Лунбо, земята на великаните, се намирала на десетки хиляди ли на север от планините Кунлун. Хората от тази страна били произлезли от дракони, по тази причина ги наричали „ лунбон “ – родственици на драконите. Сред тях живеел един исполин, който един път взел въдица и отишъл на брега на океана зад Източното море да лови риба. На този исполин духът на морето Юй-цян повелил да реши казуса с Петте свещени планини.
Великанът се озовал в региона, където се намирали Петте свещени планини. Направил няколко крачки и ги обиколил. Хвърлил няколко пъти въдицата и извадил шест костенурки. Той свалил черупките им и, както бил обичая, почнал да гадае по тях.
Но до момента в който по този начин си отвличал вниманието, две от планините – Дайюй и Юанцзао, изгубили опора и вълните ги отнесли към Северните земи, където потънали в огромния океан. Днес, колкото и да се стараем, не можем да разберем какво се случило с безсмъртните, които живеели там.
Когато научил за това, Небесният държател се разгневил доста, призовал своите велики вълшебен сили и предиздвикал страната Лунбо да стане напълно дребна, а жителите й – ниски, с цел да не вървят по други земи и да не предизвикват повече несгоди.
Така от Петте свещени планини в провинция Гуйсюй потънали единствено две, а костенурките, които поддържали върху черупките си другите три, започнали да извършват отговорностите си по-добросъвестно.
Те към този момент пазели равновесие, по тази причина през днешния ден планините стоят неподвижно по местата си, с цел да могат хората да вървят в тях и да се радват на хубостите им.
