Откакто съществува, демокрацията има една сенчеста страна. Древните гърци са

Откакто съществува, демокрацията има една сенчеста страна. Древните гърци са знаели за нея – рискът  за нейния разпад се крие в диктатурата на болшинството. Древногръцкият историк Полибий го е нарекъл „ оклокрация “ или „ тирания на масите “: когато ръководството, определено от болшинството, постанова своята визия, прибягвайки до измама и отхвърляйки всякакво несъгласие с малцинствата и съперниците си.

През 1835 година и 1840 година Алексис дьо Токвил, френски мъдрец, написа „ Демокрацията в Америка “, където разказва същата заплаха – новообразуваната американска народна власт рискува да попадне в ръцете на деспотизма на парламентарното мнозинство поради масовизацията на обществото, което отслабва моралната отговорност на гласоподавателя и понижава политическата му интензивност.

Един от първите, които разискват въпроса за гражданското неподчинение като форма на политически митинг, е Етиен дьо Ла Боети , още веднъж френски мъдрец, който през 1576 година в своя апокрифен труд  „ Разговор за доброволното иго “ (той след това става ентусиазъм за френските революционери, анархисти и марксисти) споделя, че един тиранин ще държи властта, до момента в който субектите му го разрешават, а човешко създание, което е родено свободно, само че пристрастено към навика на робството, може и би трябвало да се откаже да се подчинява на несправедливостта.

По определение гражданското непокорство е форма на политическа битка, при която умишлено се нарушава предписание, което се счита за незаслужено.

Наказанието за това нарушаване също е част от гражданското непокорство, чиято последна цел е да се даде оптималната гласност на несправедливостта на закона за всички. Да упражниш гражданско непокорство, да протестираш, значи да приемаш, че страната не е непогрешима – тя е човешка структура, а жителят има право да следи и управлява избора си, с цел да не се злоупотребява с властта, която е делегирал.

Термина „ гражданско непокорство “ изискуем на американския публицист и мъдрец Хенри Дейвид Торо, който през 1946 година отказал да заплати налог, наложен от държавното управление  за финансирането на Мексиканската война. Смятал я за неморална и противоречаща на правилата на свободата, достолепието и равенството, открити в Декларацията за самостоятелност. За да го освободи от ареста, вуйна му платила налога, само че от този случай произлиза и нещо огромно – през 1948 година излиза есето на Торо „ Гражданско непокорство “.

Според Торо всеки жител е в правото си да не извършва нарежданията на властимащите, в случай че те са несправедливи. Изречението „ Маса хора водят живот на добродушно обезсърчение. “ се трансформира в поговорка, вдъхновяваща борците за свободи от най-различни раси, вероизповедания и партии. Идеята на Махатма Ганди за пасивната опозиция, Толстой със своя християнски пацифизъм, речите на Мартин Лутър Кинг против расовата дискриминация, отводът на пацифисти да вземат участие във войната във Виетнам и т.н.  – всички в друга степен са били повлияни от това есе.

„ Повечето считат, че проявят ли неподчинение, вредата ще е по-голяма от изгодата. Виновно за това е самото държавно управление. То е, което фактически прави вредата по-голяма от изгодата. Защо не е по-разумно, та да предугажда и организира нужните промени? Защо не тачи своето умно малцинство? Защо крещи и се съпротивлява, още преди да е засегнато? Защо не насърчава своите жители постоянно да наблюдават и го уведомяват за грешките му и така да му оказват помощ да се оправя с тях по-добре? Защо постоянно разпъва Исуса, отлъчва от църквата Коперник и Лутер, а Вашингтон и Франклин упреква в бунтарство? “ (из „ Гражданско непокорство “, източник: Wikipedia)

В началото на XXI век цветните революции са били въодушевени от