Отговори на МИР за БТА: Българският бизнес ще може да използва комбинирана форма на финансиране по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“
Отговори на Министерството на нововъведенията и растежа на въпроси от Българска телеграфна агенция:
За пръв път българският бизнес ще може да употребява комбинирана форма на финансиране по Програма „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията “ 2021-2027 година Групово дело ЕФК към Министерството на нововъведенията и растежа е Управляващият орган на Програма „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията “ 2021-2027 година (ПКИП) с бюджет 3 милиарда лева и Програма „ Научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна “ 2021-2027 година (ПНИИДИТ) с бюджет от 2,14 милиарда лева.
Съотношението на безвъзмездното финансиране към финансовите принадлежности по ПКИП е 65 на 100 към 35 на 100. За първи път ще бъде употребена и комбинирана форма на финансиране сред финансов инструмент и грант. Такава ще бъде прилагана, да вземем за пример, по характерната цел „ Насърчаване на енергийната успеваемост и понижаване на излъчванията парникови газове “ към Приоритет 2 – „ Кръгова стопанска система “. По нея микро, дребни, междинни и огромни предприятия ще могат да подобрят енергийната си успеваемост след изработен енергиен одит и да станат по-енергийно самостоятелни, като употребяват електрическа, топлинна и охлаждаща сила, създадена от възобновими източници за лично ползване.
Следва цялостният текст:
Кои са главните задания, които си поставяте като Управляващ орган за осъществяването на задачите на кохезионната политика?
Основната ни задача като Управляващ орган на двете европрограми по линия на Министерството на нововъведенията и растежа – Програма „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията “ 2021-2027 година (ПКИП) с бюджет 3 милиарда лева и Програма „ Научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна “ 2021-2027 година (ПНИИДИТ) с бюджет от 2,14 милиарда лева, бе да осигурим тези над 5 милиарда лева за българските компании. Двете стратегии бяха одобрени от Европейска комисия за по-малко от 50 дни – едната бе изпратена в Брюксел на 16 август и утвърдена от Европейската комисия на 3 октомври, а другата бе изпратена на 26 октомври и утвърдена на 5 декември. Това е голям запас, който ще се влее в гръбнака на нашата стопанска система – микро, дребните и междинните предприятия, които са над 300 000. Заедно с това започваме отваряне на процедурите за кандидатстване още след 1 януари 2023 година – за създаване на нововъведения, по-късно (след март) – за внедряване на нововъведения, паралелно с това – за научни разработки в производствата и тяхната комерсиализация. Важно е българският бизнес да разбере, че пари за българските компании има и те могат да аплайват за финансиране от структурните фондове на Европейски Съюз. В рамките на служебния кабинет, от 2 август до началото на декември, успяхме да получим удостоверение на 9 стратегии за 16,2 милиарда лева в другите министерства и в допълнение за земеделие и селските региони – други 16 милиарда лева Служебният кабинет работи на цялостни обороти и обезпечи този доста огромен запас за родната стопанска система.
Какви са опциите, които дава Програма „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията “ за бизнеса?
Общият бюджет на новата Програма „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията “ 2021-2027 (ПКИП) е близо 3 милиарда лева Тя е продължение на Оперативна стратегия „ Иновации и конкурентоспособност “ 2014-2020 (ОПИК), която беше много сполучлива и поддържа хиляди български компании.
ПКИП е ориентирана към микро, дребните и междинните предприятия, като ще бъдат подкрепени компании в разнообразни стадии на развиването си. Ще се подтикват и партньорства сред МСП (малки и междинни предприятия) и огромни сдружения за създаване на нови технологии. Основните цели на Програмата са два – „ Иновации и напредък “ и „ Кръгова стопанска система “. Предвидени са средства за създаване и внедряване на нововъведения във компаниите, развиване на предприемаческата екосистема, основаване на нови или развиване на съществуващи компании с фокус върху високотехнологичните браншове на индустрията, отбрана на патенти, индустриална благосъстоятелност и други Ще се подтиква дигитализацията, повишението на киберсигурността, поверителността на данните в МСП и на уменията на личния състав за работа с технологиите от Индустрия 4.0. Ще бъде подкрепена модернизацията на фамилните предприятия и тези от креативните промишлености и занаятите – за тях има обособен огромен запас от над 117 млн. лева
Освен за по-голяма енергийна успеваемост и автономия на компаниите, във втория приоритет – „ Кръгова стопанска система “, е заложено финансиране за по-ефективно потребление на ресурсите, създаването на артикули с по-голяма продължителност или с опция за преработване, повишение на използването на вторични първични материали, възстановяване ръководството на отпадъците и други
Изпълнението й ще започва през януари 2023 година с процедура, ориентирана към микро, дребните и междинни компании от разнообразни браншове на стопанската система за създаване на нововъведения в предприятията. Бюджетът й е 127 млн. лева Следва процедура с размер на 117,5 млн. лева за възстановяване на индустриалния потенциал на МСП, фамилни предприятия, предприятия от креативните промишлености и занаятите. Третата ще бъде за внедряване на нововъведения в МСП за близо 300 млн. лева – голям запас, по който ще може да се кандидатства още първоначално и през цялата 2023 година
Кое е новото в Програмата?
Важна специфичност през новия програмен интервал е засилената роля на финансовите принадлежности – дългови и дялови. Това е добра вест, тъй като значи, че българският бизнес ще може да употребява както безплатна помощ, по този начин и финансови принадлежности. Съотношението на безвъзмездното финансиране към финансовите принадлежности по ПКИП е 65 на 100 към 35 на 100. За първи път ще бъде употребена и комбинирана форма на финансиране сред финансов инструмент и грант. Такава ще бъде прилагана, да вземем за пример, по характерната цел „ Насърчаване на енергийната успеваемост и понижаване на излъчванията парникови газове “ към Приоритет 2 – „ Кръгова стопанска система “. По нея микро, дребни, междинни и огромни предприятия ще могат да подобрят енергийната си успеваемост след изработен енергиен одит и да станат по-енергийно самостоятелни, като употребяват електрическа, топлинна и охлаждаща сила, създадена от възобновими източници за лично ползване. Нещо, което е извънредно съответно към актуалната конюнктура, в която се намираме.
Кои сполучливи практики, финансирани по Оперативна програма „ Иновации и конкурентоспособност “ от предишния програмен интервал, бихте отличили като новаторски?
Със средства по ОПИК беше създаден новаторски, авангарден способ за лекуване на контузии, дегенеративни и онкологични болести на гръбначния дирек посредством 3D моделиране на спинални импланти от титаниеви сплави, заместващи дисковете сред шийните прешлени или прешленните тела. Финансирахме планове за далечен мониторинг и ръководство от направлението „ интелигентни домове “. С препоръчаните разработки може да се реализира ръководство на отоплителни електроуреди, бойлери, осветяване, кафе машини, кухненски и други електроуреди, битова или офис техника, поливни системи, порти и прозорци с електродвигатели за отваряне и затваряне или механизми за заключване и отключване. Средства бяха вложени още в безшумни вятърни турбини, които могат да се употребяват и в градски условия, разнообразни уреди за лабораторни проучвания, система за ранно уведомяване на естествени бедствия като трусове или метеорологични феномени, хранителни добавки с лечебни свойства и други
Как новата стратегия за просвета и нововъведения ще подкрепя използването на научните достижения в бизнеса?
За да бъде насърчено съдействието сред науката и бизнеса, Главна дирекция „ Европейски фондове за конкурентоспособност “ (ГДЕФК) към МИР ще ръководи евросредства от над 2,14 милиарда лева по тази напълно нова за страната ни стратегия за просвета и нововъведения, както кратко я назоваваме. По Програмата „ Научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна “ 2021-2027 година (ПНИИДИТ) ще могат да аплайват висши учебни заведения, научноизследователски организации, микро, дребни и междинни предприятия, както и огромни компании в съдействие с дребни и междинни предприятия. По някои от ограниченията ще бъде възможно взаимно присъединяване и на гореизброените субекти дружно с Неправителствени организации, огромни предприятия и общини. Програмата има два целта – „ Устойчиво развиване на българската научноизследователска и иновационна екосистема “ и „ Цифрова промяна на обществения бранш “.
Програмата съдържа три стратегически интервенции. Първата е за 140 млн. лева за създаване на национална мрежа от 12 цифрови и иновационни хъбове – обединявания сред бизнес, научни организации и университети, неправителствен бранш и софтуерни и бизнес-медиатори. Четири от тях към този момент са построени, остана да се изградят новите осем. Втората е за над 280 млн. лева за развиване на Центровете за върхови достижения и Центровете за подготвеност, построени по Оперативна стратегия „ Наука и обучение за образован напредък “ (2014-2020 г.). Третата стратегическа намеса е за 50 млн. лева – ваучерна скица за дребни и междинни предприятия за поощряване съдействието и потребление капацитета в Центровете за върхови достижения, Центровете за подготвеност, обектите от Националната пътна карта за научна инфраструктура и други научноизследователски организации и висши учебни заведения.
ПНИИДИТ е главният инструмент за реализиране на умна промяна на българската стопанска система посредством вложения в научните проучвания и нововъведенията. 550 млн. лева национално и европейско финансиране ще подкрепят връзката индустрия-академия посредством разнородни грантови схеми.
Какви приложения могат да употребяват бенефициентите по оперативната стратегия, които разпространяват ограниченията?
Министерството на нововъведенията и растежа направи личен „ Вайбър “ (Viber)-канал, лично предаване по радиоверигата „ Фокус “ всеки петък от 15:15 ч., даваме постоянни брифинги, отговаряме на въпроси на парламентарния надзор, всекидневно осведомяваме посредством медиите за всички. Неслучайно министър Александър Пулев с встъпването си в служба започва мобилна приемна в цялата страна за да разпространява кандидатстването по процедурите от Плана за възобновяване и резистентност и европрограмите от структурните фондове на Европейски Съюз. За 20 уикенда той обиколи всички области в страната, срещна се с всички регионални шефове и даде брифинги с тях, с огромен брой кметове, представители на локалния бизнес и работодателски организации. В резултат отчитаме голям интерес към плановете по Плана за възобновяване. Заварихме 4 подадени плана през август. Сега претендентите по двете към този момент стартирали ограничения – за софтуерна рационализация и за ИТ-решения и киберсигурност – са към този момент над 8500. И това е за по-малко от 5 месеца денонощна работа. Около Коледа ще обявим и първите към 1500 български компании, които ще получат пари за плановете си по Плана за възобновяване. Главната дирекция на МИР работи на цялостни обороти и през почивните дни, с цел да успее да класира печелившите от първите 2000 подадени плана.
За пръв път българският бизнес ще може да употребява комбинирана форма на финансиране по Програма „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията “ 2021-2027 година Групово дело ЕФК към Министерството на нововъведенията и растежа е Управляващият орган на Програма „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията “ 2021-2027 година (ПКИП) с бюджет 3 милиарда лева и Програма „ Научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна “ 2021-2027 година (ПНИИДИТ) с бюджет от 2,14 милиарда лева.
Съотношението на безвъзмездното финансиране към финансовите принадлежности по ПКИП е 65 на 100 към 35 на 100. За първи път ще бъде употребена и комбинирана форма на финансиране сред финансов инструмент и грант. Такава ще бъде прилагана, да вземем за пример, по характерната цел „ Насърчаване на енергийната успеваемост и понижаване на излъчванията парникови газове “ към Приоритет 2 – „ Кръгова стопанска система “. По нея микро, дребни, междинни и огромни предприятия ще могат да подобрят енергийната си успеваемост след изработен енергиен одит и да станат по-енергийно самостоятелни, като употребяват електрическа, топлинна и охлаждаща сила, създадена от възобновими източници за лично ползване.
Следва цялостният текст:
Кои са главните задания, които си поставяте като Управляващ орган за осъществяването на задачите на кохезионната политика?
Основната ни задача като Управляващ орган на двете европрограми по линия на Министерството на нововъведенията и растежа – Програма „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията “ 2021-2027 година (ПКИП) с бюджет 3 милиарда лева и Програма „ Научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна “ 2021-2027 година (ПНИИДИТ) с бюджет от 2,14 милиарда лева, бе да осигурим тези над 5 милиарда лева за българските компании. Двете стратегии бяха одобрени от Европейска комисия за по-малко от 50 дни – едната бе изпратена в Брюксел на 16 август и утвърдена от Европейската комисия на 3 октомври, а другата бе изпратена на 26 октомври и утвърдена на 5 декември. Това е голям запас, който ще се влее в гръбнака на нашата стопанска система – микро, дребните и междинните предприятия, които са над 300 000. Заедно с това започваме отваряне на процедурите за кандидатстване още след 1 януари 2023 година – за създаване на нововъведения, по-късно (след март) – за внедряване на нововъведения, паралелно с това – за научни разработки в производствата и тяхната комерсиализация. Важно е българският бизнес да разбере, че пари за българските компании има и те могат да аплайват за финансиране от структурните фондове на Европейски Съюз. В рамките на служебния кабинет, от 2 август до началото на декември, успяхме да получим удостоверение на 9 стратегии за 16,2 милиарда лева в другите министерства и в допълнение за земеделие и селските региони – други 16 милиарда лева Служебният кабинет работи на цялостни обороти и обезпечи този доста огромен запас за родната стопанска система.
Какви са опциите, които дава Програма „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията “ за бизнеса?
Общият бюджет на новата Програма „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията “ 2021-2027 (ПКИП) е близо 3 милиарда лева Тя е продължение на Оперативна стратегия „ Иновации и конкурентоспособност “ 2014-2020 (ОПИК), която беше много сполучлива и поддържа хиляди български компании.
ПКИП е ориентирана към микро, дребните и междинните предприятия, като ще бъдат подкрепени компании в разнообразни стадии на развиването си. Ще се подтикват и партньорства сред МСП (малки и междинни предприятия) и огромни сдружения за създаване на нови технологии. Основните цели на Програмата са два – „ Иновации и напредък “ и „ Кръгова стопанска система “. Предвидени са средства за създаване и внедряване на нововъведения във компаниите, развиване на предприемаческата екосистема, основаване на нови или развиване на съществуващи компании с фокус върху високотехнологичните браншове на индустрията, отбрана на патенти, индустриална благосъстоятелност и други Ще се подтиква дигитализацията, повишението на киберсигурността, поверителността на данните в МСП и на уменията на личния състав за работа с технологиите от Индустрия 4.0. Ще бъде подкрепена модернизацията на фамилните предприятия и тези от креативните промишлености и занаятите – за тях има обособен огромен запас от над 117 млн. лева
Освен за по-голяма енергийна успеваемост и автономия на компаниите, във втория приоритет – „ Кръгова стопанска система “, е заложено финансиране за по-ефективно потребление на ресурсите, създаването на артикули с по-голяма продължителност или с опция за преработване, повишение на използването на вторични първични материали, възстановяване ръководството на отпадъците и други
Изпълнението й ще започва през януари 2023 година с процедура, ориентирана към микро, дребните и междинни компании от разнообразни браншове на стопанската система за създаване на нововъведения в предприятията. Бюджетът й е 127 млн. лева Следва процедура с размер на 117,5 млн. лева за възстановяване на индустриалния потенциал на МСП, фамилни предприятия, предприятия от креативните промишлености и занаятите. Третата ще бъде за внедряване на нововъведения в МСП за близо 300 млн. лева – голям запас, по който ще може да се кандидатства още първоначално и през цялата 2023 година
Кое е новото в Програмата?
Важна специфичност през новия програмен интервал е засилената роля на финансовите принадлежности – дългови и дялови. Това е добра вест, тъй като значи, че българският бизнес ще може да употребява както безплатна помощ, по този начин и финансови принадлежности. Съотношението на безвъзмездното финансиране към финансовите принадлежности по ПКИП е 65 на 100 към 35 на 100. За първи път ще бъде употребена и комбинирана форма на финансиране сред финансов инструмент и грант. Такава ще бъде прилагана, да вземем за пример, по характерната цел „ Насърчаване на енергийната успеваемост и понижаване на излъчванията парникови газове “ към Приоритет 2 – „ Кръгова стопанска система “. По нея микро, дребни, междинни и огромни предприятия ще могат да подобрят енергийната си успеваемост след изработен енергиен одит и да станат по-енергийно самостоятелни, като употребяват електрическа, топлинна и охлаждаща сила, създадена от възобновими източници за лично ползване. Нещо, което е извънредно съответно към актуалната конюнктура, в която се намираме.
Кои сполучливи практики, финансирани по Оперативна програма „ Иновации и конкурентоспособност “ от предишния програмен интервал, бихте отличили като новаторски?
Със средства по ОПИК беше създаден новаторски, авангарден способ за лекуване на контузии, дегенеративни и онкологични болести на гръбначния дирек посредством 3D моделиране на спинални импланти от титаниеви сплави, заместващи дисковете сред шийните прешлени или прешленните тела. Финансирахме планове за далечен мониторинг и ръководство от направлението „ интелигентни домове “. С препоръчаните разработки може да се реализира ръководство на отоплителни електроуреди, бойлери, осветяване, кафе машини, кухненски и други електроуреди, битова или офис техника, поливни системи, порти и прозорци с електродвигатели за отваряне и затваряне или механизми за заключване и отключване. Средства бяха вложени още в безшумни вятърни турбини, които могат да се употребяват и в градски условия, разнообразни уреди за лабораторни проучвания, система за ранно уведомяване на естествени бедствия като трусове или метеорологични феномени, хранителни добавки с лечебни свойства и други
Как новата стратегия за просвета и нововъведения ще подкрепя използването на научните достижения в бизнеса?
За да бъде насърчено съдействието сред науката и бизнеса, Главна дирекция „ Европейски фондове за конкурентоспособност “ (ГДЕФК) към МИР ще ръководи евросредства от над 2,14 милиарда лева по тази напълно нова за страната ни стратегия за просвета и нововъведения, както кратко я назоваваме. По Програмата „ Научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна “ 2021-2027 година (ПНИИДИТ) ще могат да аплайват висши учебни заведения, научноизследователски организации, микро, дребни и междинни предприятия, както и огромни компании в съдействие с дребни и междинни предприятия. По някои от ограниченията ще бъде възможно взаимно присъединяване и на гореизброените субекти дружно с Неправителствени организации, огромни предприятия и общини. Програмата има два целта – „ Устойчиво развиване на българската научноизследователска и иновационна екосистема “ и „ Цифрова промяна на обществения бранш “.
Програмата съдържа три стратегически интервенции. Първата е за 140 млн. лева за създаване на национална мрежа от 12 цифрови и иновационни хъбове – обединявания сред бизнес, научни организации и университети, неправителствен бранш и софтуерни и бизнес-медиатори. Четири от тях към този момент са построени, остана да се изградят новите осем. Втората е за над 280 млн. лева за развиване на Центровете за върхови достижения и Центровете за подготвеност, построени по Оперативна стратегия „ Наука и обучение за образован напредък “ (2014-2020 г.). Третата стратегическа намеса е за 50 млн. лева – ваучерна скица за дребни и междинни предприятия за поощряване съдействието и потребление капацитета в Центровете за върхови достижения, Центровете за подготвеност, обектите от Националната пътна карта за научна инфраструктура и други научноизследователски организации и висши учебни заведения.
ПНИИДИТ е главният инструмент за реализиране на умна промяна на българската стопанска система посредством вложения в научните проучвания и нововъведенията. 550 млн. лева национално и европейско финансиране ще подкрепят връзката индустрия-академия посредством разнородни грантови схеми.
Какви приложения могат да употребяват бенефициентите по оперативната стратегия, които разпространяват ограниченията?
Министерството на нововъведенията и растежа направи личен „ Вайбър “ (Viber)-канал, лично предаване по радиоверигата „ Фокус “ всеки петък от 15:15 ч., даваме постоянни брифинги, отговаряме на въпроси на парламентарния надзор, всекидневно осведомяваме посредством медиите за всички. Неслучайно министър Александър Пулев с встъпването си в служба започва мобилна приемна в цялата страна за да разпространява кандидатстването по процедурите от Плана за възобновяване и резистентност и европрограмите от структурните фондове на Европейски Съюз. За 20 уикенда той обиколи всички области в страната, срещна се с всички регионални шефове и даде брифинги с тях, с огромен брой кметове, представители на локалния бизнес и работодателски организации. В резултат отчитаме голям интерес към плановете по Плана за възобновяване. Заварихме 4 подадени плана през август. Сега претендентите по двете към този момент стартирали ограничения – за софтуерна рационализация и за ИТ-решения и киберсигурност – са към този момент над 8500. И това е за по-малко от 5 месеца денонощна работа. Около Коледа ще обявим и първите към 1500 български компании, които ще получат пари за плановете си по Плана за възобновяване. Главната дирекция на МИР работи на цялостни обороти и през почивните дни, с цел да успее да класира печелившите от първите 2000 подадени плана.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ