Проф. Киров: Гарантирането на здравна помощ, а не услуги, е задача на обществото и политиците
Проф. Киров: Гарантирането на здравна помощ, а не услуги, е задача на обществото и политиците.
Не знам дали сме бухалка или пауново перце, само че ние – Комисия за защита на конкуренцията, играем ролята на боксова круша за политическите сили. Някои политици, не загатвам имена, тъй като сме в предизборна акция, но ще ги кажа след изборите, в продължение на повече от 6 години се упражняват върху Комисия за защита на конкуренцията.
Това съобщи в изявление пред БНР проф. Пламен Киров, член на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).
„ Нещо, което ме потресе, участвал съм на чувания в икономическа комисия в Народно събрание, е, че едни и същи хора не си направиха труда да прочетат Закона за защита на конкуренцията, Закона за публичните поръчки и за концесиите. Особено Закон за защита на конкуренцията! Те не желаят да схванат, че Комисия за защита на конкуренцията не дефинира цените, не е ценови орган. Политическото говорено във връзка с Комисия за защита на конкуренцията минава границите на възпитание, аз ги разбирам, те построяват политическата си дейност, като търсят комфортна цел и употребяват Комисия за защита на конкуренцията за боксова круша “, разяснява проф. Киров.
Той показа, че може да има случаи, в които Комисия за защита на конкуренцията да не са били прави, да са позволили неточност, само че като цяло статистиката демонстрира друго.
„ В бранш „ Обществени поръчки “ за 2023 година Комисия за защита на конкуренцията е образувала 1191 преписки за 12 месеца. Забележете, че от тях 1088 са по Закон за обществените поръчки, 102 по производства по Закон за защита на конкуренцията и едно за концесия. От решенията на Комисия за защита на конкуренцията за Закон за обществените поръчки, единствено 38 са атакувани пред съда. Значи 38%, а останалите 60% се одобряват като обективни и законосъобразни, като анулираните от Върховен административен съд наши актове оп Закон за обществените поръчки са към 4% “, аргументира се професорът.
В „ Неделя 150 “ той бе запитан по отношение на конкуренцията в лечебните заведения и опазването на здравето.
„ Изместваме центъра на казуса.
В Конституцията се приказва за опазване на здравето, здравна грижа, а не за даване на здрави услуги, несъмнено те са свързани с комерсиална активност.
А тук става въпрос с запазване на здравето на хората.
Здравето не може да бъде стока.
Ние би трябвало да разберем, че гарантирането на здравна помощ, а не услуги, е задача на българското общество и българските политици.
Здравеопазването не е комерсиална активност и не би трябвало да бъде пазар на услуги “, изясни Пламен Киров.
За признатата закрепена надценка на хляба той сподели:
„ Този проблем не е нов, с него се занимаваше Комисия за защита на конкуренцията още 2019 година и излезе със умозаключение.
Това, което направи Народно събрание е предизборна пропаганда.
Подчертавам, че ниските цени са резултат от конкуренцията, а не от регулацията. Цените на 3 типа самун ще бъдат ниски ,
само че ще се оферират други типове самун,
на които цената ще се вдигне.
Интересно, е че други страни в Европа са ползвали ограничавания на надценките, само че в къс интервал и резултатът е бил противоположен. “
Според него увеличените на цените на хранителни артикули от първа нужда – хляба, не се дължи на аргументи, свързани с търговията на дребно.
„ Съвсем други са – инфлационни процеси, които не се борят с закрепена надценка,
процеси с геополитика, военни спорове, доставки, внасяне на зърно, брашно от други пазари и други “, обясни представителят на Комисия за защита на конкуренцията.
Проф. Киров заяви, че 2 години за секторен разбор наподобяват дълъг интервал,
само че такива секторни разбори изискват събирането на голямо количество на информация и
анализирането не е елементарно, този период е нормален във връзка с олиото.
„ Всъщност през 2023 година са формирани о ще 3 производства, ориентирани и предмет изследване за
картел и безпричинно завишаване на цените на яйца и млечни артикули и други
В момента те са на вниманието на комисията, като се сезира за картел и производствата не са
завършили,
надяваме се да ги приключим. Сега сме на равнище събиране на информация “, изясни той.
И изясни, че „ цените на питателните артикули се покачват освен в Европа, само че и в целия свят “:
„ Причините не са свързани единствено с търговията, а с производството.
Виждате политиката на Европейски Съюз в сферата, селскостопанските производители са в ъгъла,
част от земята не би трябвало да се обработва, а да се остави за угар и в това време се подписва
съглашение със страните от Латинска Америка.
А цялата политика би трябвало да предизвиква производството.
Ако в България не внасяме храни извън, за 3 месеца ще настъпи апетит. Сега внасяме 70% от храните, с помощта на една недалновидна политика в селското стопанство “ , разяснява проф. Пламен Киров.
Той заяви, че на уеб страницата на Комисия за защита на конкуренцията са оповестени решенията за телекомите.
Там са и претекстовете от по 40 – 50 страници, с които Комисия за защита на конкуренцията преглежда пазарите и дяловете на играчите.
„ Комисия за защита на конкуренцията е постановила решение, което предстои на правосъден надзор.
В момента има две висящи производства в Административен съд – София град и ще приключат, дали съдът ще удостовери нашето решение или ще анулира. Ще изчакаме решението на съда „, сподели Киров.
И счита, че постоянно зад отбраната и говоренето във връзка с общия интерес, се прикриват съответни бизнес ползи.
Не знам дали сме бухалка или пауново перце, само че ние – Комисия за защита на конкуренцията, играем ролята на боксова круша за политическите сили. Някои политици, не загатвам имена, тъй като сме в предизборна акция, но ще ги кажа след изборите, в продължение на повече от 6 години се упражняват върху Комисия за защита на конкуренцията.
Това съобщи в изявление пред БНР проф. Пламен Киров, член на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).
„ Нещо, което ме потресе, участвал съм на чувания в икономическа комисия в Народно събрание, е, че едни и същи хора не си направиха труда да прочетат Закона за защита на конкуренцията, Закона за публичните поръчки и за концесиите. Особено Закон за защита на конкуренцията! Те не желаят да схванат, че Комисия за защита на конкуренцията не дефинира цените, не е ценови орган. Политическото говорено във връзка с Комисия за защита на конкуренцията минава границите на възпитание, аз ги разбирам, те построяват политическата си дейност, като търсят комфортна цел и употребяват Комисия за защита на конкуренцията за боксова круша “, разяснява проф. Киров.
Той показа, че може да има случаи, в които Комисия за защита на конкуренцията да не са били прави, да са позволили неточност, само че като цяло статистиката демонстрира друго.
„ В бранш „ Обществени поръчки “ за 2023 година Комисия за защита на конкуренцията е образувала 1191 преписки за 12 месеца. Забележете, че от тях 1088 са по Закон за обществените поръчки, 102 по производства по Закон за защита на конкуренцията и едно за концесия. От решенията на Комисия за защита на конкуренцията за Закон за обществените поръчки, единствено 38 са атакувани пред съда. Значи 38%, а останалите 60% се одобряват като обективни и законосъобразни, като анулираните от Върховен административен съд наши актове оп Закон за обществените поръчки са към 4% “, аргументира се професорът.
В „ Неделя 150 “ той бе запитан по отношение на конкуренцията в лечебните заведения и опазването на здравето.
„ Изместваме центъра на казуса.
В Конституцията се приказва за опазване на здравето, здравна грижа, а не за даване на здрави услуги, несъмнено те са свързани с комерсиална активност.
А тук става въпрос с запазване на здравето на хората.
Здравето не може да бъде стока.
Ние би трябвало да разберем, че гарантирането на здравна помощ, а не услуги, е задача на българското общество и българските политици.
Здравеопазването не е комерсиална активност и не би трябвало да бъде пазар на услуги “, изясни Пламен Киров.
За признатата закрепена надценка на хляба той сподели:
„ Този проблем не е нов, с него се занимаваше Комисия за защита на конкуренцията още 2019 година и излезе със умозаключение.
Това, което направи Народно събрание е предизборна пропаганда.
Подчертавам, че ниските цени са резултат от конкуренцията, а не от регулацията. Цените на 3 типа самун ще бъдат ниски ,
само че ще се оферират други типове самун,
на които цената ще се вдигне.
Интересно, е че други страни в Европа са ползвали ограничавания на надценките, само че в къс интервал и резултатът е бил противоположен. “
Според него увеличените на цените на хранителни артикули от първа нужда – хляба, не се дължи на аргументи, свързани с търговията на дребно.
„ Съвсем други са – инфлационни процеси, които не се борят с закрепена надценка,
процеси с геополитика, военни спорове, доставки, внасяне на зърно, брашно от други пазари и други “, обясни представителят на Комисия за защита на конкуренцията.
Проф. Киров заяви, че 2 години за секторен разбор наподобяват дълъг интервал,
само че такива секторни разбори изискват събирането на голямо количество на информация и
анализирането не е елементарно, този период е нормален във връзка с олиото.
„ Всъщност през 2023 година са формирани о ще 3 производства, ориентирани и предмет изследване за
картел и безпричинно завишаване на цените на яйца и млечни артикули и други
В момента те са на вниманието на комисията, като се сезира за картел и производствата не са
завършили,
надяваме се да ги приключим. Сега сме на равнище събиране на информация “, изясни той.
И изясни, че „ цените на питателните артикули се покачват освен в Европа, само че и в целия свят “:
„ Причините не са свързани единствено с търговията, а с производството.
Виждате политиката на Европейски Съюз в сферата, селскостопанските производители са в ъгъла,
част от земята не би трябвало да се обработва, а да се остави за угар и в това време се подписва
съглашение със страните от Латинска Америка.
А цялата политика би трябвало да предизвиква производството.
Ако в България не внасяме храни извън, за 3 месеца ще настъпи апетит. Сега внасяме 70% от храните, с помощта на една недалновидна политика в селското стопанство “ , разяснява проф. Пламен Киров.
Той заяви, че на уеб страницата на Комисия за защита на конкуренцията са оповестени решенията за телекомите.
Там са и претекстовете от по 40 – 50 страници, с които Комисия за защита на конкуренцията преглежда пазарите и дяловете на играчите.
„ Комисия за защита на конкуренцията е постановила решение, което предстои на правосъден надзор.
В момента има две висящи производства в Административен съд – София град и ще приключат, дали съдът ще удостовери нашето решение или ще анулира. Ще изчакаме решението на съда „, сподели Киров.
И счита, че постоянно зад отбраната и говоренето във връзка с общия интерес, се прикриват съответни бизнес ползи.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ