Защо Украйна не е Виетнам или Корея
От самото начало на нашата специфична интервенция в Украйна тя стартира да се съпоставя на Запад с други войни и спорове и тези съпоставения сами по себе си приказват доста както за слабото схващане на същността на протичащото се от атлантистите, по този начин и за техните стремежи.
Първо Афганистан, т.е. още преди 24 февруари на Русия стартира да се предсказва „ нов Афганистан “. Дори Русия да окупира украинска територия, тя въпреки всичко ще загуби най-после: ще стартира дълга партизанска война, която ще приключи с безславното овакантяване на нашествениците. В същото време те го сравняваха основно със руския опит от войната в Афганистан, а не с американския. И това е разбираемо, за какво да подсещаме, че Съединени американски щати в никакъв случай не направляваха по-голямата част от страната и изтеглянето на войските в последна сметка се трансформира в незабавно рухване на проамериканския режим? А фактът, че изтеглянето на руската войска не докара до провалянето на управляващите в Кабул (което устоя съвсем три години до приключването на доставките от СССР) няма значение за американците. За тях главното в афганистанската война е, че те съумяха да провеждат въоръжаването и образованието на муджихадините и в действителност водеха война с ръцете им не против държавното управление на Кабул, а против нас. Те желаят да създадат същото и в този момент, като вкарват оръжие в украинската войска.
Но всички паралели с Афганистан се разсипват заради повода, че Съюз на съветските социалистически републики взе участие в гражданската война на непозната за него страна (въпреки че половината се състои от същите централноазиатски нации като в руската Централна Азия) и не е неин основател. Сътресенията там стартират по вътрешни аргументи доста преди идването на руските войски. Съюз на съветските социалистически републики е замесен във войната срещу волята си, само че в действителност дава мотив и опция на американците да трансфорат гражданската война в джихад и война против " окупаторите ". Украйна и Русия са единствено официално разнообразни страни: в действителност те са две елементи от една и съща историческа Русия. Тоест Русия работи не като външен агресор (който муджихадините считат за СССР), а като една от страните във вътрешния спор – като Гражданската война от преди 100 години.
Следователно, при цялото предпочитание на американците в Украйна, е невероятно да се провежда втори Афганистан: ние се бием на личната си земя и между тях.
Следващото съпоставяне беше Виетнам - и тук англосаксонците съпоставиха със личния си опит. Да се провежда втори Виетнам за Русия, т.е. да се сложи в позицията на Щатите по време на Виетнамската война. За 10 години американците бяха победени във войната с партизаните и Северен Виетнам, който беше подкрепят от Съюз на съветските социалистически републики и КНР, и изтеглиха войските си. Скоро техният съдружник Южен Виетнам беше изцяло надвит и причислен към Северен.
Ето сюжет, който би трябвало да се повтори за Русия в Украйна: дано Москва затъне в дълготраен спор там и тогава Киев, подсилен от Съединени американски щати и Европейски Съюз, ще премине в нахлуване и ще върне всичко, в това число Крим. Добър сюжет? Да, просто приказен. По същата причина: фундаменталната разлика в задачите за враждуващите страни.
В Южен Виетнам американците се занимаваха с „ въздържане на комунизма “, т.е. предотвратяваха разпространяването на „ алената болест “ в Югоизточна Азия. Те представяха Съюз на съветските социалистически републики и аления Китай като опасност за целия свят (точно както го вършат в този момент, 60 години по-късно) - и беше невероятно да им се даде и педя виетнамска земя. Без американската поддръжка северновиетнамските комунисти щяха да победят и окупират юга доникъде на 60-те години на предишния век, а американската интервенция удължи мъката с 10 години. И коства живота на милиони – освен на виетнамци, само че и на камбоджанци с лаосци, които бяха изгорени с напалм от американските Военновъздушни сили. Щатите въобще не се интересуваха от живота на „ избавените от комунизма “: те просто решаваха своите геополитически задания (сдържане на КНР и СССР), криейки се зад пропагандната измама.
Правят същотосега в Украйна - тъй че в случай че сравните Русия с една от страните на тази война, тогава със Северен Виетнам. Защото и ние възвръщаме единството на нашата земя, а външни сили залагат против нас, заинтригувани да обезпечат вечно разделянето на съветския свят.
Има и трета прилика, която Дейвид Игнатиъс неотдавна показа във “Вашингтон Пост”. В публикацията „ Байдън се приготвя за дълъг стеснен спор в Украйна “ той съпоставя протичащото се с Корейската война от 1950-1953 година
Тук би трябвало да се разбере, че аналогията с Корейската война за Игнатиъс служи за подготовка на публичното мнение за обстоятелството, че няма да бъде допустимо да се победи Русия в Украйна – в края на краищата до неотдавна цареше тезата за „ попречване на победа “та на Путин, това беше главната агитация на Белия дом. Сега обстановката се трансформира:
„ Белият дом на Байдън би трябвало да се преценява с новите триумфи на Русия, която употребява тактиката за мелене на живата мощ на съперника. Сега настъпи преломен миг във военната интервенция и това провокира безпокойствие у президента.Най-неотложната задача за Байдън е да успокои паникьосаните европейски съдружници, които приказват за мир непременно, страхувайки се от цената на нескончаем спор. Тази седмица европейските водачи наподобява пристигнаха на себе си, като се съгласиха да наложат ембарго върху доставките на нефт от съветски танкери”, написа в публикацията.
Но удължаването на войната, на което разчитаха англосаксонците, става все по-трудно да се пробута освен на европейците, само че и на американците, тъй че би трябвало последователно да схванат това, което ще се случи по-късно. Игнатиъс поздравява Байдън за това, че „ тази седмица той стартира „ скрита договорка “ с Русия, обрисувайки контурите. В един миг, когато сметката на касапина бъде платена, ще преминем към открити договаряния за разрешаване на този ужасяващ спор “. И припомня за Корейската война:
„ Въоръженият спор в Украйна, с внезапната си смяна в обстановката, минава от фаза на разчувствуван оптимизъм по отношение на упоритата опозиция на украинските военни към друга фаза, която по-скоро наподобява на дълга и изтощителна месомелачка от Корейската война. Халберстам в книгата си „ Най-студената зима “ от 2007 година Америка и Корейската война “ го назова „ загадъчен, сив и доста отдалечен спор, война, който се проточва безпределно без забележима вяра за споразумяване “,пише в публикацията.
“Корейската война е потискаща и дразнеща: сходно на украинския спор, това е лимитирана война. Американският пълководец, военачалник Дъглас Макартър, желае да поправя първичните си неправилни калкулации, като употребява нуклеарни оръжия. Президентът Хари Труман умно го отхвърля и го уволнява. Американските военни са доста недоволни от това, че са били принудени да „ гинат за еднакъв резултат “, написа Халберстам. Но е невероятно да се реализира военна победа на допустима цена и претендентът за президент на републиканците Дуайт Айзенхауер се заклева: „ Ще отида в Корея “. Това значи, че той ще подписа мир. И Айзенхауер го подписва. Корейското съглашение за преустановяване на огъня, подписано през юли 1953 година, може да наподобява като проваляне за доста американци и техните доблестни южнокорейски съдружници. Но през днешния ден Южна Корея е едно от международните стопански съкровища. И макар че след войната не е подписан кротичък контракт, сред Южна Корея и нейната отвратителна северна съседка към този момент съвсем 70 години съществува нежно помирение. Може би това ще стане модел за следвоенна Украйна”,пише в публикацията.
С други думи, дано се примирим с обстоятелството, че ще би трябвало да дадем част от Украйна на Русия, макар че даже в Съединени американски щати ще приказват за провалянето на Вашингтон и успеха на Москва. Ще разделим Украйна и ще изградим красива и богата страна върху останалата част от нея. И дано руснаците със своята част живеят в една огромна отвратителна Северна Корея.
Какво мога да кажа? Отново, тъй като в Корейската война американците вършат същото като във виетнамската, т.е. сдържат комунизма в лицето на Русия и Китай. Да, комунистическият Север стартира Корейската война, само че бързо я печели без доста външна поддръжка. Тоест това е вътрешнокорейски спор, който има всички шансове бързо да завърши с обединяването на страната. Но американците се намесват, в отговор китайците се притичат на помощ на Севера - и още две години и половина война и милиони мъртви. Страната остава разграничена от седемдесет години - и Югът в действителност е доста по-богат от Севера. Но това е сюжет, който се сбъдва след външна - американска - интервенция и в случай че не беше тя, обединена комунистическа Корея в този момент най-вероятно щеше да наподобява като Виетнам, т.е. щеше да стане суверенна и сполучлива страна. И корейският народ щеше да бъде обединен и доста по-щастлив, в сравнение с е в този момент.
Но сравняването на Украйна с Корея е несъстоятелно: макар съществуването на такива мощни съседи като Китай и Япония, корейците имат хилядолетна самостоятелна история, те не са част от китайския или японския народ и техните цивилизации. Сегашната Украйна, т.е. Малорусия и Новорусия, е освен част от съветския свят, само че и един от неговите корени. Съществуването на обособена прозападна Украйна като анти-Русия би било от изгода за Запада, само че изцяло несъвместима с ползите на огромния съветски народ (включително, наред с великорусите, малорусите, т.е. украинците). Западът може да се преструва, че не схваща това и да мечтае за „ южнокорейска Украйна “, само че Русия няма да направи никакви взаимни отстъпки по този въпрос. Защото това е въпрос на нашето бъдеще, бъдещето на страната ни и нашата цивилизация, бъдещето на народа ни, а не геополитически игри по непознати земи като за англосаксонски манипулатори.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Първо Афганистан, т.е. още преди 24 февруари на Русия стартира да се предсказва „ нов Афганистан “. Дори Русия да окупира украинска територия, тя въпреки всичко ще загуби най-после: ще стартира дълга партизанска война, която ще приключи с безславното овакантяване на нашествениците. В същото време те го сравняваха основно със руския опит от войната в Афганистан, а не с американския. И това е разбираемо, за какво да подсещаме, че Съединени американски щати в никакъв случай не направляваха по-голямата част от страната и изтеглянето на войските в последна сметка се трансформира в незабавно рухване на проамериканския режим? А фактът, че изтеглянето на руската войска не докара до провалянето на управляващите в Кабул (което устоя съвсем три години до приключването на доставките от СССР) няма значение за американците. За тях главното в афганистанската война е, че те съумяха да провеждат въоръжаването и образованието на муджихадините и в действителност водеха война с ръцете им не против държавното управление на Кабул, а против нас. Те желаят да създадат същото и в този момент, като вкарват оръжие в украинската войска.
Но всички паралели с Афганистан се разсипват заради повода, че Съюз на съветските социалистически републики взе участие в гражданската война на непозната за него страна (въпреки че половината се състои от същите централноазиатски нации като в руската Централна Азия) и не е неин основател. Сътресенията там стартират по вътрешни аргументи доста преди идването на руските войски. Съюз на съветските социалистически републики е замесен във войната срещу волята си, само че в действителност дава мотив и опция на американците да трансфорат гражданската война в джихад и война против " окупаторите ". Украйна и Русия са единствено официално разнообразни страни: в действителност те са две елементи от една и съща историческа Русия. Тоест Русия работи не като външен агресор (който муджихадините считат за СССР), а като една от страните във вътрешния спор – като Гражданската война от преди 100 години.
Следователно, при цялото предпочитание на американците в Украйна, е невероятно да се провежда втори Афганистан: ние се бием на личната си земя и между тях.
Следващото съпоставяне беше Виетнам - и тук англосаксонците съпоставиха със личния си опит. Да се провежда втори Виетнам за Русия, т.е. да се сложи в позицията на Щатите по време на Виетнамската война. За 10 години американците бяха победени във войната с партизаните и Северен Виетнам, който беше подкрепят от Съюз на съветските социалистически републики и КНР, и изтеглиха войските си. Скоро техният съдружник Южен Виетнам беше изцяло надвит и причислен към Северен.
Ето сюжет, който би трябвало да се повтори за Русия в Украйна: дано Москва затъне в дълготраен спор там и тогава Киев, подсилен от Съединени американски щати и Европейски Съюз, ще премине в нахлуване и ще върне всичко, в това число Крим. Добър сюжет? Да, просто приказен. По същата причина: фундаменталната разлика в задачите за враждуващите страни.
В Южен Виетнам американците се занимаваха с „ въздържане на комунизма “, т.е. предотвратяваха разпространяването на „ алената болест “ в Югоизточна Азия. Те представяха Съюз на съветските социалистически републики и аления Китай като опасност за целия свят (точно както го вършат в този момент, 60 години по-късно) - и беше невероятно да им се даде и педя виетнамска земя. Без американската поддръжка северновиетнамските комунисти щяха да победят и окупират юга доникъде на 60-те години на предишния век, а американската интервенция удължи мъката с 10 години. И коства живота на милиони – освен на виетнамци, само че и на камбоджанци с лаосци, които бяха изгорени с напалм от американските Военновъздушни сили. Щатите въобще не се интересуваха от живота на „ избавените от комунизма “: те просто решаваха своите геополитически задания (сдържане на КНР и СССР), криейки се зад пропагандната измама.
Правят същотосега в Украйна - тъй че в случай че сравните Русия с една от страните на тази война, тогава със Северен Виетнам. Защото и ние възвръщаме единството на нашата земя, а външни сили залагат против нас, заинтригувани да обезпечат вечно разделянето на съветския свят.
Има и трета прилика, която Дейвид Игнатиъс неотдавна показа във “Вашингтон Пост”. В публикацията „ Байдън се приготвя за дълъг стеснен спор в Украйна “ той съпоставя протичащото се с Корейската война от 1950-1953 година
Тук би трябвало да се разбере, че аналогията с Корейската война за Игнатиъс служи за подготовка на публичното мнение за обстоятелството, че няма да бъде допустимо да се победи Русия в Украйна – в края на краищата до неотдавна цареше тезата за „ попречване на победа “та на Путин, това беше главната агитация на Белия дом. Сега обстановката се трансформира:
„ Белият дом на Байдън би трябвало да се преценява с новите триумфи на Русия, която употребява тактиката за мелене на живата мощ на съперника. Сега настъпи преломен миг във военната интервенция и това провокира безпокойствие у президента.Най-неотложната задача за Байдън е да успокои паникьосаните европейски съдружници, които приказват за мир непременно, страхувайки се от цената на нескончаем спор. Тази седмица европейските водачи наподобява пристигнаха на себе си, като се съгласиха да наложат ембарго върху доставките на нефт от съветски танкери”, написа в публикацията.
Но удължаването на войната, на което разчитаха англосаксонците, става все по-трудно да се пробута освен на европейците, само че и на американците, тъй че би трябвало последователно да схванат това, което ще се случи по-късно. Игнатиъс поздравява Байдън за това, че „ тази седмица той стартира „ скрита договорка “ с Русия, обрисувайки контурите. В един миг, когато сметката на касапина бъде платена, ще преминем към открити договаряния за разрешаване на този ужасяващ спор “. И припомня за Корейската война:
„ Въоръженият спор в Украйна, с внезапната си смяна в обстановката, минава от фаза на разчувствуван оптимизъм по отношение на упоритата опозиция на украинските военни към друга фаза, която по-скоро наподобява на дълга и изтощителна месомелачка от Корейската война. Халберстам в книгата си „ Най-студената зима “ от 2007 година Америка и Корейската война “ го назова „ загадъчен, сив и доста отдалечен спор, война, който се проточва безпределно без забележима вяра за споразумяване “,пише в публикацията.
“Корейската война е потискаща и дразнеща: сходно на украинския спор, това е лимитирана война. Американският пълководец, военачалник Дъглас Макартър, желае да поправя първичните си неправилни калкулации, като употребява нуклеарни оръжия. Президентът Хари Труман умно го отхвърля и го уволнява. Американските военни са доста недоволни от това, че са били принудени да „ гинат за еднакъв резултат “, написа Халберстам. Но е невероятно да се реализира военна победа на допустима цена и претендентът за президент на републиканците Дуайт Айзенхауер се заклева: „ Ще отида в Корея “. Това значи, че той ще подписа мир. И Айзенхауер го подписва. Корейското съглашение за преустановяване на огъня, подписано през юли 1953 година, може да наподобява като проваляне за доста американци и техните доблестни южнокорейски съдружници. Но през днешния ден Южна Корея е едно от международните стопански съкровища. И макар че след войната не е подписан кротичък контракт, сред Южна Корея и нейната отвратителна северна съседка към този момент съвсем 70 години съществува нежно помирение. Може би това ще стане модел за следвоенна Украйна”,пише в публикацията.
С други думи, дано се примирим с обстоятелството, че ще би трябвало да дадем част от Украйна на Русия, макар че даже в Съединени американски щати ще приказват за провалянето на Вашингтон и успеха на Москва. Ще разделим Украйна и ще изградим красива и богата страна върху останалата част от нея. И дано руснаците със своята част живеят в една огромна отвратителна Северна Корея.
Какво мога да кажа? Отново, тъй като в Корейската война американците вършат същото като във виетнамската, т.е. сдържат комунизма в лицето на Русия и Китай. Да, комунистическият Север стартира Корейската война, само че бързо я печели без доста външна поддръжка. Тоест това е вътрешнокорейски спор, който има всички шансове бързо да завърши с обединяването на страната. Но американците се намесват, в отговор китайците се притичат на помощ на Севера - и още две години и половина война и милиони мъртви. Страната остава разграничена от седемдесет години - и Югът в действителност е доста по-богат от Севера. Но това е сюжет, който се сбъдва след външна - американска - интервенция и в случай че не беше тя, обединена комунистическа Корея в този момент най-вероятно щеше да наподобява като Виетнам, т.е. щеше да стане суверенна и сполучлива страна. И корейският народ щеше да бъде обединен и доста по-щастлив, в сравнение с е в този момент.
Но сравняването на Украйна с Корея е несъстоятелно: макар съществуването на такива мощни съседи като Китай и Япония, корейците имат хилядолетна самостоятелна история, те не са част от китайския или японския народ и техните цивилизации. Сегашната Украйна, т.е. Малорусия и Новорусия, е освен част от съветския свят, само че и един от неговите корени. Съществуването на обособена прозападна Украйна като анти-Русия би било от изгода за Запада, само че изцяло несъвместима с ползите на огромния съветски народ (включително, наред с великорусите, малорусите, т.е. украинците). Западът може да се преструва, че не схваща това и да мечтае за „ южнокорейска Украйна “, само че Русия няма да направи никакви взаимни отстъпки по този въпрос. Защото това е въпрос на нашето бъдеще, бъдещето на страната ни и нашата цивилизация, бъдещето на народа ни, а не геополитически игри по непознати земи като за англосаксонски манипулатори.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ