Как Химлер финансира зловещите си експерименти чрез светлоотразители
От ранна възраст Хайнрих Химлер – бъдещият райхсфюрер-СС и началник на немската полиция, се увлича по митове от далечното минало. Бащата на Химлер, Гебхард, екстравагантен преподавател със мощни националистически пристрастия, постоянно чете на глас на синовете си вечер – запознавайки младия Хайнрих с „ Песен за нибелунгите “, средновековната приказка за Зигфрид, и с „ Еда “, сбирка от антични скандинавски саги – и двете ентусиазъм за цикъла от четири немскоезични епични музикални драми „ Пръстенът на нибелунга “ на Ричард Вагнер.
Тъй като Der treue Heinrich (лоялният Хайнрих) по-късно се издига в редиците на нацистката партия, старшинството ще му даде опция да превърне възприетата от татко му пристрастеност към митологията в цяло държавно дружество. През 1935 година той основава Ahnenerbe („ завещание от нашите предшественици “) – институт за археологически и културни проучвания, чиято цел само е да усили доверието и поддръжката на хората в най-лошите расови теории на нацистите. Организацията придобива първокласна къща в Берлин в тихия квартал Далем, която употребява за централа – единствено на няколко пресечки от мястото, където живее самият Химлер.
Антропометрични проучвания в Сиким, щат в североизточна Индия
Организирани са амбициозни експедиции до Швеция, Финландия и до Ирак и Тибет, като те от време на време служат по едно и също време и като благоприятни условия за събиране на военно разузнаване. Ahnenerbe набира екип от преподаватели, учени, археолози, историци, лекари и откриватели – всички наградени с почетни Секретен сътрудник трофеи. Изследванията на предците се трансформират в извънредно политическо начинание, където се чака трофеите от тези експедиции да служат като документacия и доказателства за „ чистата “ историческа принадлежност на нацията и мярка за духовната стойност на хората. Злоупотребата с науката за политически цели се трансформира в статукво, защото Химлер от ден на ден се пробва да изкриви предишното, с цел да оправдае жестоките политики на Германия.
Организацията освен се пробва да документира расовия генезис на немския народ, само че също по този начин илюстрира и прокламираното му превъзходство. Положени са специфични старания за идентифициране на произхода и систематизиране на характерностите на определените за непознати закани. Изследователите се пробват да основат индексна система, която да помогне да се разпознава, изолира и в последна сметка унищожи долната еврейска раса. С напредъка на Расовата просвета и расови проучвателен планове под формата на все по-гротескни и садистични медицински опити, се оформя едно от най-известните военни закононарушения за интервала – набирането на сбирка от еврейски скелети.
Понеже се чака капитал за своите експедиции и проучвания да се набере независимо, Ahnenerbe е малтретиран от хронични проблеми с финансирането още от самото си основаване. Химлер обаче в последна сметка измисля проект, съгласно който цялата страна ще помогне да се заплати сметката за плана за домашни любимци.
В качеството си на началник на полицията на Райха Химлер издава нова разпоредба за придвижването по пътищата, която прави светлоотразителите наложителни за всички колела по немските друмове. Компанията на Секретен сътрудник ще управлява маркетинга на изобретението и ще употребява част от приходите за поддържане на изследователските планове на Химлер.
Индустриалните производители нямат различен избор, с изключение на да заплащат лицензионни такси на компанията за привилегията да създават дизайна на отразителите и през първата година Ahnenerbe получава 77 740 райхсмарки от схемата. От 1939 година тази сума ще се увеличи до сред 100 000 и 150 000 райхсмарки годишно. Колкото и да се чака финансова непоквареност от членовете на Секретен сътрудник в персоналния им живот, набирането на средства посредством съмнителни и постоянно незаконни практики и канали е интензивно насърчавано, когато става въпрос за финансиране на организацията.
Въпреки че активността на Ahnenerbe завършва ненадейно през 1945 година (частта от закона за придвижване, която се отнася до отразителите, въведена от Химлер, към момента е част от закона в германия – Straßenverkehrszulassungsordnung). Заедно с два комплекта работещи спирачки и светлини за пътешестване през нощта, всички колоездачи трябва да имат по два жълти рефлектора на всяко колело, рефлектори на педала, един бял рефлектор начело на колелото и един червен рефлектор откъм гърба.
