МВнР с позиция за Закона за сдруженията и фондациите в РСМ
От Министерството на външните работи (МВнР) разгласиха позиция във връзка гласуваните на 2 ноември от Народното събрание на Република Северна Македония промени и допълнения на Закона за сдруженията и фондациите и Закона за политическите партии.
В преходните и заключителните разпореждания на промените и допълненията на закона е посочено, че организациите, сдруженията, фондациите, съюзите и другите форми на сдружаване, регистрирани по реда на Закона за сдруженията, са длъжни в тримесечен период от влизане в действие на този закон да приведат своето название и/или наименование, цели и действия в сходство с наредбите на закона в Централния указател. Сдружения и фондации, регистрирани по реда на Закона за сдруженията и фондациите, които не спазят наредбите според алинея 1 на този член, се заличават от регистъра, за което министърът на правораздаването взема решение.
Министерството на външните работи на Република България показва мощна угриженост от гласуваните на 2 ноември от Народното събрание на Република Северна Македония промени и допълнения на Закона за сдруженията и фондациите и Закона за политическите партии. Налице са съществени опасения, че с тях се цели дискриминационно ограничение на правото на сдружаване на българите в Северна Македония, за което мотив е едностранна интерпретация на историческите обстоятелства, се споделя в позицията на Министерство на външните работи, оповестена на уеб страницата на ведомството.
От ведомството показват, че законният блян за противопоставяне на всички форми на екстремизъм и ненавист не може да бъде инструментализиран за целеустремено ограничение на правата на съответни общности. Ограничения от подобен темперамент към този момент са били налагани на българите в Република Северна Македония в предишното. С сходни причини през 2001 година беше неразрешена организацията „ Радко “, което е псевдонимът на Иван Михайлов. По този въпрос Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) към този момент е постановил решение – делото Радко и Пауновски против БЮРМ, № 74651/01. В него се акцентира:
- изключения от правото на независимост на сдружаване би трябвало да бъдат тясно и тъкмо тълкувани и единствено безапелационни и наложителни аргументи могат за оправдаят ограничавания на това право;
- потреблението на името на персона, която се възприема негативно от болшинството от популацията, не може единствено по себе си да се дефинира за неоправдателно или да съставлява действителна и надвиснала опасност за публичния ред;
Разписаният механизъм, според който основаното в Скопие „ Консултативно тяло “ следва да издава позитивни мнения, с цел да може да се допусне използването на обещано име, презиме, прякор, псевдоним, абревиатура или букви на историческа персона, слага въпроса за налагането на метод в интерпретацията на исторически персони и събития въз основа само на преобладаващата публична интерпретация в Република Северна Македония. Този метод следва напълно разумно и изяснява нежеланието работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и просветителни въпроси да бъде деблокирана, се споделя още в позицията на ведомството.
В текста се показва още, че обособен проблем съставлява решението на Народното събрание на Република Северна Македония въобще да не включи комунизма, като тоталитарна и репресивна идеология, в използването на признатите промени. Все още няма нито законодателна мярка, нито механизъм за реабилитация и отплата на избитите и потърпевши по време на комунистическия режим в някогашната СР Македония, преследвани и репресирани само поради българското си съзнание, се споделя в позицията.
От Министерство на външните работи пишат, че сходен вид законодателни промени попречват ефикасното и изцяло осъществяване на Договора за добросъседство. Очакваме от управляващите в Република Северна Македония да подсигуряват на всички нейни жители, в това число тези, които се самоопределят като българи, равни права и свободи. Това се отнася до свободното изложение на техните исторически визии и убеждения в изискванията на плуралистично общество, както и до опцията за основаване на политически партии, сдружения и културни центрове. В духа на тактиката „ Едно общество за всички “ управляващите в Северна Македония следва да обезпечават нужните условия представителите на етническите общности да поддържат и развиват своята просвета, да съхраняват главните детайли на своята еднаквост, обичаи и културно завещание. Правото на свободно сдружаване, мирни събрания, независимост на словото и независимост на убежденията следва да бъде обезпечено за всички жители на страната, се споделя още в позицията на Министерство на външните работи.
В преходните и заключителните разпореждания на промените и допълненията на закона е посочено, че организациите, сдруженията, фондациите, съюзите и другите форми на сдружаване, регистрирани по реда на Закона за сдруженията, са длъжни в тримесечен период от влизане в действие на този закон да приведат своето название и/или наименование, цели и действия в сходство с наредбите на закона в Централния указател. Сдружения и фондации, регистрирани по реда на Закона за сдруженията и фондациите, които не спазят наредбите според алинея 1 на този член, се заличават от регистъра, за което министърът на правораздаването взема решение.
Министерството на външните работи на Република България показва мощна угриженост от гласуваните на 2 ноември от Народното събрание на Република Северна Македония промени и допълнения на Закона за сдруженията и фондациите и Закона за политическите партии. Налице са съществени опасения, че с тях се цели дискриминационно ограничение на правото на сдружаване на българите в Северна Македония, за което мотив е едностранна интерпретация на историческите обстоятелства, се споделя в позицията на Министерство на външните работи, оповестена на уеб страницата на ведомството.
От ведомството показват, че законният блян за противопоставяне на всички форми на екстремизъм и ненавист не може да бъде инструментализиран за целеустремено ограничение на правата на съответни общности. Ограничения от подобен темперамент към този момент са били налагани на българите в Република Северна Македония в предишното. С сходни причини през 2001 година беше неразрешена организацията „ Радко “, което е псевдонимът на Иван Михайлов. По този въпрос Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) към този момент е постановил решение – делото Радко и Пауновски против БЮРМ, № 74651/01. В него се акцентира:
- изключения от правото на независимост на сдружаване би трябвало да бъдат тясно и тъкмо тълкувани и единствено безапелационни и наложителни аргументи могат за оправдаят ограничавания на това право;
- потреблението на името на персона, която се възприема негативно от болшинството от популацията, не може единствено по себе си да се дефинира за неоправдателно или да съставлява действителна и надвиснала опасност за публичния ред;
Разписаният механизъм, според който основаното в Скопие „ Консултативно тяло “ следва да издава позитивни мнения, с цел да може да се допусне използването на обещано име, презиме, прякор, псевдоним, абревиатура или букви на историческа персона, слага въпроса за налагането на метод в интерпретацията на исторически персони и събития въз основа само на преобладаващата публична интерпретация в Република Северна Македония. Този метод следва напълно разумно и изяснява нежеланието работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и просветителни въпроси да бъде деблокирана, се споделя още в позицията на ведомството.
В текста се показва още, че обособен проблем съставлява решението на Народното събрание на Република Северна Македония въобще да не включи комунизма, като тоталитарна и репресивна идеология, в използването на признатите промени. Все още няма нито законодателна мярка, нито механизъм за реабилитация и отплата на избитите и потърпевши по време на комунистическия режим в някогашната СР Македония, преследвани и репресирани само поради българското си съзнание, се споделя в позицията.
От Министерство на външните работи пишат, че сходен вид законодателни промени попречват ефикасното и изцяло осъществяване на Договора за добросъседство. Очакваме от управляващите в Република Северна Македония да подсигуряват на всички нейни жители, в това число тези, които се самоопределят като българи, равни права и свободи. Това се отнася до свободното изложение на техните исторически визии и убеждения в изискванията на плуралистично общество, както и до опцията за основаване на политически партии, сдружения и културни центрове. В духа на тактиката „ Едно общество за всички “ управляващите в Северна Македония следва да обезпечават нужните условия представителите на етническите общности да поддържат и развиват своята просвета, да съхраняват главните детайли на своята еднаквост, обичаи и културно завещание. Правото на свободно сдружаване, мирни събрания, независимост на словото и независимост на убежденията следва да бъде обезпечено за всички жители на страната, се споделя още в позицията на Министерство на външните работи.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ