Приказка за простотата и простотията
От книгата " Приказки за пораснали деца " на Мадлен Алгафари
- Къде да скрием истината за всички неща, за да попречим на индивида да я открие и да се трансформира в Бог? – питали се ангелите обезпокоително.
- Скрийте я в самия него, тъкмо в сърцето му – дал отговор дяволът. – Човекът в никакъв случай няма да я потърси там.
Простотата и простотията седели на един чин в Училището на живота.
Простотата се обличала непретенциозно. Простотията – помпозно, ексцентрично.
Простотата не носела декорации. Простотията била накичена като коледна елха.
Простотата пишела съвсем печатно, с четливи букви. Простотията – с големи заврънтулки и претенциозни орнаменти.
Простотата говорела безшумно, само че ясно. Простотията надвиквала всички.
Простотата не биела на очи. Простотията била явна.
Простотата пеела правилно, с възприятие. Простотията – гръмогласно, подправено, само че със самочувствие.
Простотата пособия неусетно, с наслада. Простотията изтъквала всеки собствен жест парадно.
Простотата признавала смирено грешките си и желала амнистия. Простотията се оправдавала, обяснявала, само че не падала в никакъв случай по тил.
Простотата казвала намерено и почтено, само че доброжелателно, когато нещо не й харесва. Простотията ругаела, псувала, обиждала безочливо.
Простотата питала, когато нещо не знаела. Простотията мислела, че знае всичко и имала отговор за всеки въпрос на този свят.
Простотата се радвала на малко и била удовлетворена. Простотията – ненаситна и постоянно недоволна от всичко.
Простотата се смеела чистосърдечно. Простотията се надсмивала безсърдечно.
Простотота желала самоуверено каквото й е нужно. Простотията изисквала и заставяла другите да й дадат и ненужното.
Простотата се радвала на непознатите триумфи. Простотията завиждала, злобеела и плюела.
Простотата търсела простоват изказ във всичко. Простотията се мъчела да наподобява допустимо най-сложна.
Простотата нямала доста другари, само че дребното й били качествени, същински. Простотията се движела непрекъснато измежду свита от хора, без никой да й е същински непосредствен.
Простотата не търсела популярност, известност. Простотията била известна на всички, търсела популярност и сцена за изява на всички места.
Простотата умеела да си почива. Простотията нямала почивен ден.
Когато пристигнало вереме да приключват Училището на живота, сякаш незабележимата елементарност била оповестена от шефа за Светица. Пожелали й да почива в мир, а на гроба й написали: " О, свещена елементарност, няма в никакъв случай да те забравим! ". А простотията, която не оставала незабелязана от никого, била втрещена, когато шефът на житейското учебно заведение я осъдил на величие и неспособност да реализира покой, до момента в който не откри метод да направи нещо, с което да бъде трайно запомнена.
Оттогава, простотията обикаля сред хората и търси такива, които имат с какво да бъдат запомнени трайно. Личностите им се отличавали с чистосърдечна елементарност. Но не били чак толкоз елементарни, че да я пуснат в живота си. Затова тя и до през днешния ден изпълва животите на тези, които с нищо друго не могат да бъдат запомнени, с изключение на с безсмъртната си дивотия...
* Издателство " Джуниър Партнърс " ЕООД, 2010 година
