Съдът: Не НАП е навредила на хората с теча на данни, а медийната психоза
От изтеклите от Национална агенция за приходите персонални данни на милиони българи не следва, че приходната организация не е направила нужното да ги опази, а терзанията на хората, въпреки и естествени, са резултат по-скоро от медийната неуравновесеност и публикуването на данните в интернет. Това са най-общо претекстовете на състав на Административния съд София-град (АССГ) с ръководител Стефан Станчев, с които той отхвърля иск за 1000 лв. против Национална агенция за приходите от страна на Мила Стефанова, която е измежду стотиците жители, завели каузи за обезщетение по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ). Стефанова е наказана и да заплати 100 лв. за юрисконсултско заплащане на организацията, заяви.
Виж още
Общо 160 жители заведоха искове против Национална агенция за приходите, само че огромна част от тях бяха прекъснати преди февруари т.г., когато Върховният административен съд (ВАС) разпореди на първата инстанция да ги гледа. Гражданите желаеха компенсации поради бездействия на Национална агенция за приходите и Върховен административен съд реши, че Общият правилник за отбрана на данните се ползва непосредствено, а той дава на всеки право на ефикасна правосъдна отбрана, когато са били нарушени правата, обезпечени от него. Така беше разчистен и пътят за сполучливото привършване на делата против приходната организация.
Всички жители, завели искове против Национална агенция за приходите, желаеха компенсации от по 1000 лв. за претърпени неимуществени вреди. Седмина от тях към този момент осъдиха организацията, въпреки и за алегорични компенсации . Всички седем неоправдателни решения бяха на арбитър Вяра Русева, която одобри, че бездействието на Национална агенция за приходите е явно, щом информацията е изтекла и тя не я е защитила задоволително.
" Ако системата беше дейно и надеждно предпазена, не би се стигнало до пробива ѝ, довел до откриване персоналните данни на ищеца ", се споделяше в едно от решенията.
Съдия Станчев застъпва обаче противоположното виждане и отхвърля желае на потърпевшата от теча на данни Мила Стефанова.
Национална агенция за приходите твърди, че е взела всички ограничения при обработването на персоналните данни и акцентира, че към този момент една година не бил установен нито един случай на ново приключване, като акцентира, че нямало доказателства, че хакерската офанзива от 2019 година е била вследствие на нейни дейности или бездействия.
Миналата година обаче Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД) сформира акт на организацията и издаде наказателно разпореждане за 5,1 млн. лв.. Национална агенция за приходите оспорва и акта, и наказателното разпореждане, за което се водят каузи също в АССГ и в Софийския областен съд, а констатацията на КЗЛД през цялото време беше, че Национална агенция за приходите не е направила нищо, с цел да отбрани данните на хората.
За да отхвърли желае на Стефанова за безучастие на Национална агенция за приходите по отбрана на данните, съдът написа, че е налице противоправно действие, за което се води настрана дело и то не е завършило, като не е потвърдено да е осъществено и закононарушение. Така арбитър Станчев стига до извод, че не може единствено от административното дело да се направи извод за нелегално безучастие на Национална агенция за приходите по осъществяване на отговорностите по GDPR. Според него може да се допусна, че виновна е трета страна, която е направила хакерската офанзивата.
Отделно от това, арбитър Станчев не приема за потвърдени и моралните вреди, претърпени от Стефанова поради изтеклите ѝ персонални данни. Жената твърди, че е изпитала боязън и терзание от допустима корист след хакерската офанзива. Показания е дала и сестра ѝ, която е споделила, че терзанията на Стефанова били свързани с допустимо посягане против собствеността и бизнеса ѝ, като това траяло 2-3 месеца. За съда обаче това не са обстоятелства от действително настъпила щета, за която дамата да бъде обезщетена.
Според АССГ " приключването " на персонални данни в общественото пространство е обикновено да провокира прочувствен дискомфорт у всеки човек.
" Възприето е в правосъдната процедура обаче, че настъпилите неимуществени вреди следва да не са хипотетични и възможни, а действителни ", написа арбитър Станчев и заключва, че по делото не са показани доказателства за действително настъпили вреди от Стефанова.
" Нормално е да се изпитва възприятие за нарушена цялост на личността на ищеца, разследване от обществения дискомфорт и наложената от медии неуравновесеност , само че в частност съдът не приема, че този дискомфорт е породен от бездействието на ответника. По-скоро това се свързва с незаконно посягане, само че такова не е потвърдено ", стимулира се още съдията.
" В случая възможните вреди за ищцата са породени по-скоро не от твърдяното безучастие на Национална агенция за приходите, а от общественото обявяване в интернет пространството на достъпените по непозволен метод нейни персонални данни, което съставлява деяние, опосредяващо настъпването на крайния резултат ", се споделя още в решението на съда, което не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд.
Виж още Общо 160 жители заведоха искове против Национална агенция за приходите, само че огромна част от тях бяха прекъснати преди февруари т.г., когато Върховният административен съд (ВАС) разпореди на първата инстанция да ги гледа. Гражданите желаеха компенсации поради бездействия на Национална агенция за приходите и Върховен административен съд реши, че Общият правилник за отбрана на данните се ползва непосредствено, а той дава на всеки право на ефикасна правосъдна отбрана, когато са били нарушени правата, обезпечени от него. Така беше разчистен и пътят за сполучливото привършване на делата против приходната организация.
Всички жители, завели искове против Национална агенция за приходите, желаеха компенсации от по 1000 лв. за претърпени неимуществени вреди. Седмина от тях към този момент осъдиха организацията, въпреки и за алегорични компенсации . Всички седем неоправдателни решения бяха на арбитър Вяра Русева, която одобри, че бездействието на Национална агенция за приходите е явно, щом информацията е изтекла и тя не я е защитила задоволително.
" Ако системата беше дейно и надеждно предпазена, не би се стигнало до пробива ѝ, довел до откриване персоналните данни на ищеца ", се споделяше в едно от решенията.
Съдия Станчев застъпва обаче противоположното виждане и отхвърля желае на потърпевшата от теча на данни Мила Стефанова.
Национална агенция за приходите твърди, че е взела всички ограничения при обработването на персоналните данни и акцентира, че към този момент една година не бил установен нито един случай на ново приключване, като акцентира, че нямало доказателства, че хакерската офанзива от 2019 година е била вследствие на нейни дейности или бездействия.
Миналата година обаче Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД) сформира акт на организацията и издаде наказателно разпореждане за 5,1 млн. лв.. Национална агенция за приходите оспорва и акта, и наказателното разпореждане, за което се водят каузи също в АССГ и в Софийския областен съд, а констатацията на КЗЛД през цялото време беше, че Национална агенция за приходите не е направила нищо, с цел да отбрани данните на хората.
За да отхвърли желае на Стефанова за безучастие на Национална агенция за приходите по отбрана на данните, съдът написа, че е налице противоправно действие, за което се води настрана дело и то не е завършило, като не е потвърдено да е осъществено и закононарушение. Така арбитър Станчев стига до извод, че не може единствено от административното дело да се направи извод за нелегално безучастие на Национална агенция за приходите по осъществяване на отговорностите по GDPR. Според него може да се допусна, че виновна е трета страна, която е направила хакерската офанзивата.
Отделно от това, арбитър Станчев не приема за потвърдени и моралните вреди, претърпени от Стефанова поради изтеклите ѝ персонални данни. Жената твърди, че е изпитала боязън и терзание от допустима корист след хакерската офанзива. Показания е дала и сестра ѝ, която е споделила, че терзанията на Стефанова били свързани с допустимо посягане против собствеността и бизнеса ѝ, като това траяло 2-3 месеца. За съда обаче това не са обстоятелства от действително настъпила щета, за която дамата да бъде обезщетена.
Според АССГ " приключването " на персонални данни в общественото пространство е обикновено да провокира прочувствен дискомфорт у всеки човек.
" Възприето е в правосъдната процедура обаче, че настъпилите неимуществени вреди следва да не са хипотетични и възможни, а действителни ", написа арбитър Станчев и заключва, че по делото не са показани доказателства за действително настъпили вреди от Стефанова.
" Нормално е да се изпитва възприятие за нарушена цялост на личността на ищеца, разследване от обществения дискомфорт и наложената от медии неуравновесеност , само че в частност съдът не приема, че този дискомфорт е породен от бездействието на ответника. По-скоро това се свързва с незаконно посягане, само че такова не е потвърдено ", стимулира се още съдията.
" В случая възможните вреди за ищцата са породени по-скоро не от твърдяното безучастие на Национална агенция за приходите, а от общественото обявяване в интернет пространството на достъпените по непозволен метод нейни персонални данни, което съставлява деяние, опосредяващо настъпването на крайния резултат ", се споделя още в решението на съда, което не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ