Празнуваме Малка Богородица - Рождество на Пресветата Дева
От през днешния ден с празнични литургии във всички епархии на Българската православна черква стартира честването на един от най-големите празници, свързани с раждането на Божията Майка - Рождество на Пресвета Богородица (Малка Богородица).
Указания за него има от св. Иоан Златоуст, а през 5 век за него се загатва в служебника на Геласий, когато епископът на Константинопол Анатолий написал стихири за Рождество Богородично.
„ Рождението ти, Богородице Дево, донесе наслада на цялата галактика, тъй като из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи гибелта, подари ни безконечен живот. “/песен, която се пее на празника/
Ортодоксалната черква популяризира Божията майка като пазителка на християнското семейство и като настойничка на родилките и децата. „ Малка Богородица “ е изключително почитана от дамите, с цел да им оказва помощ светицата в неволя и тежка работа, да раждат леко и да са живи и здрави децата им. В нейна чест омесват и изпичат огромна богородична пита или дребна, намазана с мед, наречена „ богородичен самун “.
За детството на Мария преданието гласи, че тя е щерка на Йоаким и Анна, потомци на цар Давид. Те дълго време били бездетни, до момента в който най-после Бог чул молитвите им и ги дарил с щерка. Православната черква приема, че на 9 декември станало зачатието на Света Ана, а девет месеца по-късно на 8 септември се родила щерка им, която по Божията заръка била наречена Мария.
Йоаким и Анна дали обет да посветят детето си на Господ и когато тя навършила три години, те я отвели в Йерусалимския храм, с цел да я посветят на Бога. Тя останала да живее при храма, където била обучавана и възпитавана до навършване на пълноправие.
След кръстната гибел на Христос и Неговото Възкресение, тя остава в Йерусалим, като за нея се грижи обичаният възпитаник на Исус св. Йоан Богослов. Богородица умира на напреднала възраст с лека гибел – така наречен Успение (Голяма Богородица, празник, който означаваме всяка година на 15 август). В пещерата, където Богородица е заровена, е останала единствено погребалната и плащеница. Според православната традиция Богородица е умряла и заровена в Йерусалим, а съгласно католическата – в Ефес.
ПОВЕРИЯ
Стопанката на дома не би трябвало да шие и тъче, с цел да не се разболеят децата в дома. Сутринта тя меси огромна пита - ”Богородичен самун ”. Едно парче от нея се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се назовава на къщата, с цел да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до 4-ия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември). На празника Малка Богородица дамите носят блага в църквата – кърпи, престилки, чорапи, и ги слагат под иконата на Света Богородица, която е отрупана с цветя.
Според националния бит се вари жито, което на първо време се носи в черквата, с цел да се опее и благослови, след което се раздава за здраве. Пекат се и курабии, гевречета и дребни сладки, които се раздават на сираците, дружно с облекла и пари. На Малка Богородица всяка булка, която още няма дете, отива в манастир или църква, носещи името на Пресветата Дева, и там прави курбан. От този курбан се раздава на бедните, тъй като се приема, че Светата дева е настойничка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата.
Малка Богородица е храмов празник за един от най-почитаните ни манастири – Роженската света обител „ Рождество Богородично “. Главната черква на Рилския манастир е наречена „ Рождество Богородично “ и е ситуирана на централно място в двора.
Указания за него има от св. Иоан Златоуст, а през 5 век за него се загатва в служебника на Геласий, когато епископът на Константинопол Анатолий написал стихири за Рождество Богородично.
„ Рождението ти, Богородице Дево, донесе наслада на цялата галактика, тъй като из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи гибелта, подари ни безконечен живот. “/песен, която се пее на празника/
Ортодоксалната черква популяризира Божията майка като пазителка на християнското семейство и като настойничка на родилките и децата. „ Малка Богородица “ е изключително почитана от дамите, с цел да им оказва помощ светицата в неволя и тежка работа, да раждат леко и да са живи и здрави децата им. В нейна чест омесват и изпичат огромна богородична пита или дребна, намазана с мед, наречена „ богородичен самун “.
За детството на Мария преданието гласи, че тя е щерка на Йоаким и Анна, потомци на цар Давид. Те дълго време били бездетни, до момента в който най-после Бог чул молитвите им и ги дарил с щерка. Православната черква приема, че на 9 декември станало зачатието на Света Ана, а девет месеца по-късно на 8 септември се родила щерка им, която по Божията заръка била наречена Мария.
Йоаким и Анна дали обет да посветят детето си на Господ и когато тя навършила три години, те я отвели в Йерусалимския храм, с цел да я посветят на Бога. Тя останала да живее при храма, където била обучавана и възпитавана до навършване на пълноправие.
След кръстната гибел на Христос и Неговото Възкресение, тя остава в Йерусалим, като за нея се грижи обичаният възпитаник на Исус св. Йоан Богослов. Богородица умира на напреднала възраст с лека гибел – така наречен Успение (Голяма Богородица, празник, който означаваме всяка година на 15 август). В пещерата, където Богородица е заровена, е останала единствено погребалната и плащеница. Според православната традиция Богородица е умряла и заровена в Йерусалим, а съгласно католическата – в Ефес.
ПОВЕРИЯ
Стопанката на дома не би трябвало да шие и тъче, с цел да не се разболеят децата в дома. Сутринта тя меси огромна пита - ”Богородичен самун ”. Едно парче от нея се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се назовава на къщата, с цел да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до 4-ия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември). На празника Малка Богородица дамите носят блага в църквата – кърпи, престилки, чорапи, и ги слагат под иконата на Света Богородица, която е отрупана с цветя.
Според националния бит се вари жито, което на първо време се носи в черквата, с цел да се опее и благослови, след което се раздава за здраве. Пекат се и курабии, гевречета и дребни сладки, които се раздават на сираците, дружно с облекла и пари. На Малка Богородица всяка булка, която още няма дете, отива в манастир или църква, носещи името на Пресветата Дева, и там прави курбан. От този курбан се раздава на бедните, тъй като се приема, че Светата дева е настойничка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата.
Малка Богородица е храмов празник за един от най-почитаните ни манастири – Роженската света обител „ Рождество Богородично “. Главната черква на Рилския манастир е наречена „ Рождество Богородично “ и е ситуирана на централно място в двора.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ