Лимузини, лов и пищни приеми: как НРБ посрещаше величия от ГДР и СССР
" От България съм запомнил изключително ясно разходките с лимузини из най-красивите планини и край брега на морето (понякога дружно със брачната половинка ми), където се отнасяха към мен като към паша. Никога не съм срещал такова гостолюбие, нито преди, нито по-късно. Българите ни удавяха в своето вкусно вино. Даваха големи приеми в най-изисканите резиденции на комунистическата партия. Организираха лов на дивеч, патици и фазани в ловните резервати, непокътнати за Тодор Живков и партийния хайлайф. Понякога желанието им да се харесат на по-големия славянски брат придобиваше неуместни измерения . "
Това си спомня за България Олег Калугин, дълготраен началник на контраразузнаването на руския Комитет за Държавна сигурност (на СССР). За един руснак по това време, който познава лишенията и несгодите на руския делник, България несъмнено в действителност е изглеждала като земен парадайс. И Калугин постоянно прескача до България - не толкоз по работа, що се касае за наслаждение. Защото, както самичък признава, " от разследваща позиция България съвсем не играе роля ". Малко информация за НАТО в Гърция и в Турция, няколко госпожици, които работят за тайните служби по Черноморието и тотално намаляване пред волята на Москва - това е всичко. Но виното, планините, морето, вкусната храна - всичко това същински подхожда на руските приятели.
" Ракиената дипломация " на Народна република България
България, която е бедна на естествени благосъстояния и с не изключително добре развита индустрия, през 1950-те години за пръв път открива един собствен значим капитал, който през днешния ден притегля милиони туристи: гостоприемството, природата, положителната кухня. Българската Държавна сигурност също бързо схваща, че може да употребява този капитал.
По това време американското Централно разузнавателно управление на САЩ кани сътрудниците от западногерманския Разузнавателна служба на ФРГ на триседмични обиколки из Съединени американски щати. Тази " културна дипломация " има за цел да убеди управителните фрагменти от западногерманското външно разузнаване, че Съединени американски щати са велика и могъща страна.
Българската Държавна сигурност пък практикува нещо, което можем да назовем " ракиена дипломация ". Документите на Държавна сигурност и на източногерманската Щази демонстрират, че единствено през 1974 година гедерейските " разведчици " са получили от българските си сътрудници един звук грозде, 500 кг круши , 1000 кг краставици, 500 кг овче сирене и 500 бутилки вино " Кадарка " . Братската социалистическа обич също минава през стомаха...
Когато не можело да се осъществят публични служебни срещи на високо ниво сред двете разследващи централи, българите просто канели тогавашния министър на държавната сигурност на Германска демократична република, печално известния Ерих Милке, да изкара една лятна отмора в България. Така значимите въпроси се обсъждали в безгрижна атмосфера, а след това протоколчикът отбелязвал: " Тази форма на контакти е доста потребна, тъй като разрешава на управлението на Министерството да разшири връзките си с управлението на братските органи ".
Българската Държавна сигурност трайно се грижела за почивката на сътрудниците от Щази. Всяка година в почивните станции край Черно море, в Родопите, в Стара планина и Пирин имало по 25 непокътнати места за сътрудниците от Източен Берлин. През 1970 година измежду отпускарите се оказва даже именитият Маркус Волф, " индивидът без лице " - дългогодишният началник на източногерманското разузнаване. Очевидци настояват, че Волф прескачал до България даже след измененията, към този момент на лични разходи - били го видели в Априлци.
Това си спомня за България Олег Калугин, дълготраен началник на контраразузнаването на руския Комитет за Държавна сигурност (на СССР). За един руснак по това време, който познава лишенията и несгодите на руския делник, България несъмнено в действителност е изглеждала като земен парадайс. И Калугин постоянно прескача до България - не толкоз по работа, що се касае за наслаждение. Защото, както самичък признава, " от разследваща позиция България съвсем не играе роля ". Малко информация за НАТО в Гърция и в Турция, няколко госпожици, които работят за тайните служби по Черноморието и тотално намаляване пред волята на Москва - това е всичко. Но виното, планините, морето, вкусната храна - всичко това същински подхожда на руските приятели.
" Ракиената дипломация " на Народна република България
България, която е бедна на естествени благосъстояния и с не изключително добре развита индустрия, през 1950-те години за пръв път открива един собствен значим капитал, който през днешния ден притегля милиони туристи: гостоприемството, природата, положителната кухня. Българската Държавна сигурност също бързо схваща, че може да употребява този капитал.
По това време американското Централно разузнавателно управление на САЩ кани сътрудниците от западногерманския Разузнавателна служба на ФРГ на триседмични обиколки из Съединени американски щати. Тази " културна дипломация " има за цел да убеди управителните фрагменти от западногерманското външно разузнаване, че Съединени американски щати са велика и могъща страна.
Българската Държавна сигурност пък практикува нещо, което можем да назовем " ракиена дипломация ". Документите на Държавна сигурност и на източногерманската Щази демонстрират, че единствено през 1974 година гедерейските " разведчици " са получили от българските си сътрудници един звук грозде, 500 кг круши , 1000 кг краставици, 500 кг овче сирене и 500 бутилки вино " Кадарка " . Братската социалистическа обич също минава през стомаха...
Когато не можело да се осъществят публични служебни срещи на високо ниво сред двете разследващи централи, българите просто канели тогавашния министър на държавната сигурност на Германска демократична република, печално известния Ерих Милке, да изкара една лятна отмора в България. Така значимите въпроси се обсъждали в безгрижна атмосфера, а след това протоколчикът отбелязвал: " Тази форма на контакти е доста потребна, тъй като разрешава на управлението на Министерството да разшири връзките си с управлението на братските органи ".
Българската Държавна сигурност трайно се грижела за почивката на сътрудниците от Щази. Всяка година в почивните станции край Черно море, в Родопите, в Стара планина и Пирин имало по 25 непокътнати места за сътрудниците от Източен Берлин. През 1970 година измежду отпускарите се оказва даже именитият Маркус Волф, " индивидът без лице " - дългогодишният началник на източногерманското разузнаване. Очевидци настояват, че Волф прескачал до България даже след измененията, към този момент на лични разходи - били го видели в Априлци.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ