Проучване: Силни прозападни настроения в Централна и Източна Европа, но не и в България
Освен това българите са на последно място, когато става въпрос за взаимност със съдружниците - единствено 44 % от интервюираните в страната желаят тя да се намеси, в случай че някой съдружник от НАТО бъде атакуван (Член 5 от контракта за НАТО гласи, че офанзива против една страна от алианса ще се преглежда като нахлуване против всички страни от организацията).
Друга наклонност: повече българи считат, че Русия е по-голям стратегически сътрудник от Съединените щати (съответно 25,6 против 19,9 процента). Институтът за световни разбори изяснява частично желанията към Русия с общата история и културната непосредственост.
Само 34 % от респондентите в България възприемат Русия като опасност . Унгария е единствената друга страна, където този дял е под една втора (48 процента). За съпоставяне на това мнение са 88 % от респондентите в Полша и 84 % от интервюираните в Литва.
Съответно 85 % от респондентите в Полша и 79 % от тези в Литва считат, че отговорност за войната в Украйна носи Русия. На другия полюс, това мнение споделят единствено 44 % от интервюираните в Словакия и 40 % от тези в България ( в България е най-голям делът на респондентите, съгласно които отговорност за войната носят Украйна , която " потиска " рускоезичното население, или Западът, който " предизвика " Русия - надлежно 17 % и 34 процента).
Отново по същата логичност България е единствената страна, където поддръжката за даване на военно съоръжение на Украйна е под една втора (49 процента). За съпоставяне този дял е 93 % в Полша и 89 % в Литва. Освен това поддръжката за украинските бежанци е най-ниска измежду българските респонденти (52 процента). Предпоследна е Словакия (59 процента), а на първите места са Унгария, Латвия и Полша (съответно 90, 82 и 81 процента)
Освен това в България е най-нисък делът на респондентите, които възприемат Китай като опасност - единствено 15 %. Два пъти повече българи виждат в съдействието с Пекин стопански благоприятни условия и софтуерен прогрес (съответно 31,5 и 32,1 процента).
В България е най-голям делът на респондентите, които виждат опасност в западните общества и техния метод на живот - 30,4 %. Следва Словакия, а в останалите страни този дял е доста по-нисък.
Все отново повече от половината българи (59,7 процента) не възприемат западните полезности като опасност. Това обаче важи и за Русия - 53,2 % от българите споделят същото мнение и за нея. В Унгария този дял е още по-висок - 57,6 %.
Най-популярният западен водач в България е френският президент Еманюел Макрон (57,4 % от интервюираните имат позитивно мнение за него). Въпреки това страната ни е преди всичко измежду осемте страни и по утвърждение за трима властнически водачи - съветския президент Владимир Путин (32,1 процента), ръководителя на Китайската национална република Си Цзинпин (35,6 процента) и унгарския министър председател Виктор Орбан (48,3 процента).
Съответно поддръжката за правата на ЛГБТ общността е най-ниска в България - 21 %, въпреки да се следи прочут растеж от 2020 година, когато тя е била едвам 13 %. В Литва този дял е 22 %, а в Словакия - 28 % (тук обаче има внезапен спад от 38-те % през 2020 г.). На другия полюс е Чехия (подкрепа от 72 процента), следвана от Унгария (56 процента) и Полша (54 процента).
Едва 31 % от интервюираните българи имат доверие в медиите в страната. Този дял е по-нисък единствено в Унгария - 27 %. На другия полюс е Литва с 53 %.
Участниците в конференцията в София акцентираха на връзката сред недоверието в медиите и триумфа на съветската агитация и дезинформация.
Стратегическите връзки са един от методите за противопоставяне на подправените разкази, сподели посланикът на Германия в България Ирене Планк. Тя акцентира значимото значение на същинската информация и означи, че съществуват доста канали за нейното разпространяване - от държавните малките екрани до обществените мрежи.
Анализът на Института за световни разбори регистрира още две любопитни трендове в България: младите респонденти и тези с висше обучение не са настроени по-прозападно в съпоставяне със своите по-възрастни и необразовани сънародници . Така да вземем за пример 71 % от българите сред 18 и 34 години считат, че Европейски Съюз диктува на страната, а повече от половината от най-младите желаят мощен водач. 43 % от респондентите със приблизително или висше обучение винят за войната Украйна или Запада, а на процедура еднакъв дял от интервюираните с университетско и начално (или без) обучение (съответно 27 и 26 процента) избират Русия като стратегически сътрудник.
Друга наклонност: повече българи считат, че Русия е по-голям стратегически сътрудник от Съединените щати (съответно 25,6 против 19,9 процента). Институтът за световни разбори изяснява частично желанията към Русия с общата история и културната непосредственост.
Само 34 % от респондентите в България възприемат Русия като опасност . Унгария е единствената друга страна, където този дял е под една втора (48 процента). За съпоставяне на това мнение са 88 % от респондентите в Полша и 84 % от интервюираните в Литва.
Съответно 85 % от респондентите в Полша и 79 % от тези в Литва считат, че отговорност за войната в Украйна носи Русия. На другия полюс, това мнение споделят единствено 44 % от интервюираните в Словакия и 40 % от тези в България ( в България е най-голям делът на респондентите, съгласно които отговорност за войната носят Украйна , която " потиска " рускоезичното население, или Западът, който " предизвика " Русия - надлежно 17 % и 34 процента).
Отново по същата логичност България е единствената страна, където поддръжката за даване на военно съоръжение на Украйна е под една втора (49 процента). За съпоставяне този дял е 93 % в Полша и 89 % в Литва. Освен това поддръжката за украинските бежанци е най-ниска измежду българските респонденти (52 процента). Предпоследна е Словакия (59 процента), а на първите места са Унгария, Латвия и Полша (съответно 90, 82 и 81 процента)
Освен това в България е най-нисък делът на респондентите, които възприемат Китай като опасност - единствено 15 %. Два пъти повече българи виждат в съдействието с Пекин стопански благоприятни условия и софтуерен прогрес (съответно 31,5 и 32,1 процента).
В България е най-голям делът на респондентите, които виждат опасност в западните общества и техния метод на живот - 30,4 %. Следва Словакия, а в останалите страни този дял е доста по-нисък.
Все отново повече от половината българи (59,7 процента) не възприемат западните полезности като опасност. Това обаче важи и за Русия - 53,2 % от българите споделят същото мнение и за нея. В Унгария този дял е още по-висок - 57,6 %.
Най-популярният западен водач в България е френският президент Еманюел Макрон (57,4 % от интервюираните имат позитивно мнение за него). Въпреки това страната ни е преди всичко измежду осемте страни и по утвърждение за трима властнически водачи - съветския президент Владимир Путин (32,1 процента), ръководителя на Китайската национална република Си Цзинпин (35,6 процента) и унгарския министър председател Виктор Орбан (48,3 процента).
Съответно поддръжката за правата на ЛГБТ общността е най-ниска в България - 21 %, въпреки да се следи прочут растеж от 2020 година, когато тя е била едвам 13 %. В Литва този дял е 22 %, а в Словакия - 28 % (тук обаче има внезапен спад от 38-те % през 2020 г.). На другия полюс е Чехия (подкрепа от 72 процента), следвана от Унгария (56 процента) и Полша (54 процента).
Едва 31 % от интервюираните българи имат доверие в медиите в страната. Този дял е по-нисък единствено в Унгария - 27 %. На другия полюс е Литва с 53 %.
Участниците в конференцията в София акцентираха на връзката сред недоверието в медиите и триумфа на съветската агитация и дезинформация.
Стратегическите връзки са един от методите за противопоставяне на подправените разкази, сподели посланикът на Германия в България Ирене Планк. Тя акцентира значимото значение на същинската информация и означи, че съществуват доста канали за нейното разпространяване - от държавните малките екрани до обществените мрежи.
Анализът на Института за световни разбори регистрира още две любопитни трендове в България: младите респонденти и тези с висше обучение не са настроени по-прозападно в съпоставяне със своите по-възрастни и необразовани сънародници . Така да вземем за пример 71 % от българите сред 18 и 34 години считат, че Европейски Съюз диктува на страната, а повече от половината от най-младите желаят мощен водач. 43 % от респондентите със приблизително или висше обучение винят за войната Украйна или Запада, а на процедура еднакъв дял от интервюираните с университетско и начално (или без) обучение (съответно 27 и 26 процента) избират Русия като стратегически сътрудник.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ