Авторът Дмитрий Тренин е един от водещите политолози в Русия.

Авторът Дмитрий Тренин е един от водещите политолози в Русия. Професор-изследовател във Факултета по международна стопанска система и международна политика на Националния проучвателен университет „ Висше учебно заведение по стопанска система “, водещ откривател в Центъра за интернационална сигурност към Института за международна стопанска система и интернационалните връзки на Руската Академия на науките. Настоящата му публикация е оповестена в Russia Today

Две години и половина след началото на войната си против Запада на територията на Украйна, Русия сигурно стартира да придобива ново чувство за себе си. Тази наклонност в действителност предхожда военната интервенция, само че военните дейности я ускориха. От февруари 2022 година руснаците живеят в напълно нова действителност. За първи път от 1945 година страната в действителност е във война и води яростни боеве по 2000-километровата фронтова линия, напълно близо до Москва. Белгород, регионален център покрай украинската граница, непрестанно е подложен на офанзиви с ракети и дронове от силите на Киев. Понякога украинските дронове стигат надълбоко навътре в страната.

И въпреки всичко Москва и други огромни градове не престават по този начин, като че ли войната не съществува, както и западните наказания. Улиците са претъпкани с хора, а моловете и супермаркетите оферират нормалното обилие от артикули и храни. Човек би могъл да намерения, че Москва и Белгород са две разнообразни страни, че руснаците съумяват да живеят по едно и също време във война и мир.

Това би било неправилно умозаключение. Дори онази част от страната, която видимо живее " в мир ", е доста по-различна от това, което беше преди началото на украинския спор. Централният фокус на постсъветска Русия - парите – не се е трансформирал, несъмнено, само че сигурно е изгубил първостепенната си значимост. Когато умират хора – освен бойци, само че и цивилни – нематериалните полезности се връщат на дневен ред. Патриотизмът, хулен и осмиван след разпада на Съветския съюз, още веднъж става първокачествен фактор. Нова готовност не е нужна, защото стотици хиляди подписват контракти с армията, водени от предпочитание да оказват помощ на страната си. Именно да оказват помощ, а не да получат.

Руската известна просвета, постепенно само че несъмнено, стартира да се отърсва от навика да се имитира това, което е фешън на Запад. Вместо това се възраждат и развиват традициите на съветската литература, в това число поезията, киното, музиката. Подемът на вътрешния туризъм разкри пред руснаците съкровищата на личната им страна, които бяха подценявани до неотдавна поради пътешествията в чужбина (пътуванията в чужбина към момента са вероятни, само че усложнената логистика прави достъпа до други елементи от Европа по-труден от преди).

В политически проект в Русия няма съпротива, която да е настроена против системата. Всички основни фигури на опозицията са в чужбина, а Алексей Навални умря в пандиза. Славата на доста някогашни културни икони, които след февруари 2022 година емигрираха в Израел, Западна Европа или някъде другаде, угасна, до момента в който страната продължи напред.

Руските публицисти и деятели, които подлагат на критика Русия отдалеко, от ден на ден губят връзка с предходната си публика и върху тях тежи обвиняването, че служат на ползите на страните, които се борят с Русия посредством прокси войната в Украйна. В същото време две трети от младежите, напуснали Русия през 2022 година от боязън да не бъдат мобилизирани, се завърнаха, някои от тях много огорчени от опита си в чужбина. Изявлението на Путин за потребността от нов народен хайлайф и слагането на ветераните от войната в основата на този хайлайф е по-скоро желание, в сравнение с действителен проект на този стадий. Руският хайлайф обаче несъмнено минава през голяма промяна.

Много демократични олигарси всъщност към този момент не са част от Русия; желанието им да запазят активите си на Запад ги докара до цялостна разлъка с родната им страна. Тези, които останаха в Русия, знаят, че към този момент не могат да имат яхти в Средиземно море, вили на Лазурния бряг и имения в Лондон. В Русия се появява нов модел на предприемач от приблизително равнище: човек, който съчетава печеленето на пари със обществена ангажираност и който свързва своето бъдеще само със страната си.

Руската политическа просвета се връща към своите корени. За разлика от тази на Запад, нашата просвета се гради върху модела на фамилията, сходно на източните страни. Има ред и йерархия; правата вървят дружно с отговорностите; страната не е належащо зло, а главно публично богатство и висша социална полезност.

Политиката, в западния аспект на непрекъснато и безпринципно състезание, тук се преглежда като самоцелна и разрушителна; вместо това от тези, на които е поверено да бъдат отпред на страната, се чака да бъдат арбитри и балансьори на другите ползи. Разбира се, това е по-скоро блян, в сравнение с действителност. В действителността нещата са по-сложни, само че несъмнено обичайна ни политическа просвета съумя да се запази и последните 3-4 десетилетия, въпреки и извънредно поучителни и въздействащи, не я унищожиха.

Руското отношение към Запада също е комплицирано. Харесва се западната класическа и съвременна (но не толкоз постмодерна) просвета, изкуствата и технологиите, както и стандарта на живот до известна степен. Положителният имидж на западното общество беше опустошен от агресивното разпространение на ЛГБТИ полезностите, кенсъл културата и други сходни. Промени се и възгледът за западните политики, политиката и изключително политиците, които изгубиха уважението на съветския народ.

Възгледът за Запада като архивраг на Русия се завърна – не толкоз поради кремълската агитация, а поради самата политика на Запада. Като стартираме от снабдяването на Украйна с оръжия, които убиват съветски бойци и цивилни, през глобите, които в доста връзки са дискриминационни, до опитите да се отхвърли съветската просвета и да се попречи на съветските спортисти да вземат участие в международния спорт. Западните общества сами по себе си не са обсъждани като врагове, врагът е единствено политическият им и медиен хайлайф.

В Русия има явна потребност от отговор на три огромни въпроса: кои сме ние, къде е мястото ни в този свят и накъде отиваме. Думата „ идеология “ обаче подухва на мнозина неприятни асоциации със строгостта на руския марксизъм-ленинизъм.

Какъвто и отговор да се появи най-после, той ще бъде построен върху полезностите на обичайните религии, най-много съветското православие; ще включва и детайли от нашето минало, в това число от епохата на Петър I, от имперския и руския интервал. Сегашната борба със Запада постанова най-сетне да се появи някаква нова идеологическа идея, в която централно място заемат суверенитетът и патриотизмът, законът и справедливостта. Западната агитация ехидно назовава всичко това „ путинизъм “, само че за множеството руснаци точно това е „ съветският модел “.

Разбира се, има и руснаци, недоволни от политиката, която ги лишава от определни благоприятни условия. Особено в случай че парите и персоналното благосъстояние са в основата на стремежите им. Представителите на тази група, които още не са отпътували за чужбина, седят безшумно и скрито се надяват, че по някакъв метод, на каквато и да е цена за останалите, „ положителните остарели времена “ ще се завърнат. Вероятно ще останат разочаровани.

С измененията в елита, Путин се стреми да влее свежа кръв и нова мощ в системата. Не наподобява да се задава „ чистка “. Промените обаче ще бъдат основни, поради промяната на поколенията. По-голямата част от сегашните елити гонят 70 години. През идващите шест до 10 години техните позиции ще отидат в ръцете на по-млади хора. Основната задача на Кремъл е да подсигурява продължаването на наследството на Путин. Унаследяването не е толкоз въпрос на това кой ще застане на върха в Кремъл, колкото какво потомство в ръководството идва.

Превод за " Гласове ": Юлия Семир Ал-Хаким