Ей това се вика удар! Благоевградски певец улови 15-килограмово сладководно чудовище в Магическите гьолове
Освен с ловните си подвизи през този сезон, 44-та ловно-рибарска дружинка в Селище ще може да се хвали навсякъде с неповторим връх в риболова, подложен от благоевградския музикален реализатор Димитър Борумов, който улови рекордно огромна щука на гьоловете в местността Магията по поречието на река Струма. 15-килограмовото сладководно страшилище измъчило Димитър, който е разпален риболовец още от дете, само че в никакъв случай не е улавял на въдицата си толкоз голяма риба, написа Struma.bg.
Той споделя разгорещено за приключението в сряда, с което „ гръмна от упор “ локалните риболовци и ги предизвика още по-често да посещават Магическите гьолове с вяра късметлийската слука да ощастливи и тях:
„ От 20 години работя като артист в оркестъра на известна благоевградска кръчма и даже не мога да се докосна до спокоен метод на живот. Ежедневието ми е изпълнено с динамичност, напрежение и контакти с разнообразни хора, а това неизбежно натоварва душeвността. Добре че риболовът ми е занимание от дете и съм си намерил уместно занятие, което ме отърсва от напрежението, който трупам. Мога да настоявам, че това ми е обичаното занятие – да мятам въдицата и да очаквам, а през това време не мисля за нищо, оставям се на природата да ми влияе и да почисти отрицателните мисли, които основават злободневните битови проблеми.
В сряда имах свободно време и с един от най-хубавите ми другари Георги Сухарев, който работи в областта на строителството и е ловджия, отидохме за риба на гьоловете в местността Магията, където се срещат каракуди, сомове и щуки. Когато се разсъниха сутринта, нямах чувството, че нещо по-различно иска ми се случи в този ден, само че моят приятел Гошката ми сподели: „ Митко, да знаеш, че през днешния ден в случай че отидем за риба, ще хванем нещо огромно “. Разбира се, той се майтапеше, с цел да ме възпламени да прекараме свободния си ден на гьоловете, само че не щеш ли е имало някакво предсказване в думите му.
В 11:30 на обяд заложихме въдиците, като за примамка ползвахме дребни каракуди, само че огромните риби са доста хитри, имат мощни инстинкти за самозапазване и не се хващат елементарно. Към 16:30 часа, когато към този момент събирахме багажа да си тръгваме, внезапно съзряхме нещо огромно да подскача над повърхността и да се пльоска назад във водата, и това ни зариби още повече да чакаме, притаили мирис, с цел да не уплашим рибата. А тази нереално огромна щука си е търсила храна наоколо и очевидно си е похапвала дребни рибки, неподозирайки, че две от тях са нашата примамка. Когато клъвна, аз незабавно подскочих, без да имам визия с какво си имам работа. Започнах бързо да намотавам макарата, само че в този миг усетих огромно противодействие, към този момент допусках, че нещо много огромно се е закачило на въдицата ми. Това просто е миг за един разпален рибар, аз дърпах рибата на открито, тя се дърпаше с всички сили обратно и се опитваше да се освободи, заплахата да ме повлече във вътрешността в гьоловете беше действителна. Виждах по какъв начин тялото й нападателно се върти и мята в разнообразни направления, а аз толкоз се бях стегнал, че от тази силова битка още ме болят краката и ръцете, самичък се присмивам на себе си, като се сетя за тези минути, бях толкоз замислен в измъкването на рибата от водата, че даже не чувах какво тъкмо ми подвиква Георги. В такива обстановки пулсът ти се покачва оптимално и си напълно под въздействие на вилнеещия в кръвта ти адреналин. Все отново това е нещо, което се случва един път в живота, а някои риболовци не са го преживявали в никакъв случай.
Досега в Благоевград не е е била улавяна щука, по-голяма от 9 кг, това беше последният връх за този тип, по тази причина 15-килограмов образец е същински уникат. Ако съдим по тежестта и дължината на рибата, тя е най-малко 10-годишна. Това хвърли в шах сътрудниците ми по занимание и откакто синът ми Димитър качи фотоси във Facebook, всички започнаха да ми звънят да ме поздравяват и разпитват по какъв начин се е случило изобщо. От сряда телефонът ми прегря от позвънявания, околните ми се майтапят, че съм станал по-търсен от британската кралица /смее се/ “.
Рибарят късметлия споделя, че макар уловът съществено да провокира апетита им, няма да излапат щуката още в този момент, а ще я съхраняват в сол за наближаващия Никулден, в което има и огромна доза символика, защото Свети Никола е заповедник на водните жители и настойник на риболовците. Както наподобява, щастливците от селишката дружинка ще пируват на рибен прием, защото щуката е задоволително огромна, с цел да нахрани 50 индивида.
Той споделя разгорещено за приключението в сряда, с което „ гръмна от упор “ локалните риболовци и ги предизвика още по-често да посещават Магическите гьолове с вяра късметлийската слука да ощастливи и тях:
„ От 20 години работя като артист в оркестъра на известна благоевградска кръчма и даже не мога да се докосна до спокоен метод на живот. Ежедневието ми е изпълнено с динамичност, напрежение и контакти с разнообразни хора, а това неизбежно натоварва душeвността. Добре че риболовът ми е занимание от дете и съм си намерил уместно занятие, което ме отърсва от напрежението, който трупам. Мога да настоявам, че това ми е обичаното занятие – да мятам въдицата и да очаквам, а през това време не мисля за нищо, оставям се на природата да ми влияе и да почисти отрицателните мисли, които основават злободневните битови проблеми.
В сряда имах свободно време и с един от най-хубавите ми другари Георги Сухарев, който работи в областта на строителството и е ловджия, отидохме за риба на гьоловете в местността Магията, където се срещат каракуди, сомове и щуки. Когато се разсъниха сутринта, нямах чувството, че нещо по-различно иска ми се случи в този ден, само че моят приятел Гошката ми сподели: „ Митко, да знаеш, че през днешния ден в случай че отидем за риба, ще хванем нещо огромно “. Разбира се, той се майтапеше, с цел да ме възпламени да прекараме свободния си ден на гьоловете, само че не щеш ли е имало някакво предсказване в думите му.
В 11:30 на обяд заложихме въдиците, като за примамка ползвахме дребни каракуди, само че огромните риби са доста хитри, имат мощни инстинкти за самозапазване и не се хващат елементарно. Към 16:30 часа, когато към този момент събирахме багажа да си тръгваме, внезапно съзряхме нещо огромно да подскача над повърхността и да се пльоска назад във водата, и това ни зариби още повече да чакаме, притаили мирис, с цел да не уплашим рибата. А тази нереално огромна щука си е търсила храна наоколо и очевидно си е похапвала дребни рибки, неподозирайки, че две от тях са нашата примамка. Когато клъвна, аз незабавно подскочих, без да имам визия с какво си имам работа. Започнах бързо да намотавам макарата, само че в този миг усетих огромно противодействие, към този момент допусках, че нещо много огромно се е закачило на въдицата ми. Това просто е миг за един разпален рибар, аз дърпах рибата на открито, тя се дърпаше с всички сили обратно и се опитваше да се освободи, заплахата да ме повлече във вътрешността в гьоловете беше действителна. Виждах по какъв начин тялото й нападателно се върти и мята в разнообразни направления, а аз толкоз се бях стегнал, че от тази силова битка още ме болят краката и ръцете, самичък се присмивам на себе си, като се сетя за тези минути, бях толкоз замислен в измъкването на рибата от водата, че даже не чувах какво тъкмо ми подвиква Георги. В такива обстановки пулсът ти се покачва оптимално и си напълно под въздействие на вилнеещия в кръвта ти адреналин. Все отново това е нещо, което се случва един път в живота, а някои риболовци не са го преживявали в никакъв случай.
Досега в Благоевград не е е била улавяна щука, по-голяма от 9 кг, това беше последният връх за този тип, по тази причина 15-килограмов образец е същински уникат. Ако съдим по тежестта и дължината на рибата, тя е най-малко 10-годишна. Това хвърли в шах сътрудниците ми по занимание и откакто синът ми Димитър качи фотоси във Facebook, всички започнаха да ми звънят да ме поздравяват и разпитват по какъв начин се е случило изобщо. От сряда телефонът ми прегря от позвънявания, околните ми се майтапят, че съм станал по-търсен от британската кралица /смее се/ “.
Рибарят късметлия споделя, че макар уловът съществено да провокира апетита им, няма да излапат щуката още в този момент, а ще я съхраняват в сол за наближаващия Никулден, в което има и огромна доза символика, защото Свети Никола е заповедник на водните жители и настойник на риболовците. Както наподобява, щастливците от селишката дружинка ще пируват на рибен прием, защото щуката е задоволително огромна, с цел да нахрани 50 индивида.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ