Капана мутира под натиска на пазарния интерес
Още по тематиката: Мания „ Капана “ завладя България
Арх. Антоанета Топалова е щерка на скулптора Иван Топалов. Израснала е и до момента живее в Стария град. През 80-те управлява екипа, който изготвя новия градоустройствен проект на Пловдив. Той не влиза в действие, само че за първи път в него е създаден раздел " Система " Културно-историческо завещание " - с обстоен обзор на историята на града, историческото развиване на неговата конструкция и градоустройствено обмисляне досега. Името й се свързва и с правенето на устройственият проект на дребния артистичен квартал - " Капана ". Работи по плана с проектантското си ателие УРБА-А.
Разположен в конкавата на Трихълмието, стеснен на север от река Марица и от „ Дългата (узун) чаршия " от запад, кварталът със самото си разположение подсказва значимо присъединяване в структурата и организма на града. Античният и Римският град са върху и на юг от Трихълмието. Османският град се развива на север, към реката и пътя за Истанбул. Като част от този град в ранноосманско време поражда „ Капана “ като обичайната търговско-занаятчийска зона - чаршия.
Безспорен факт е, че градът печели от развиването на квартала през последните години. Професионалният дълг обаче постанова да се означи какво не доближава и какво се губи в този развой.
Голяма част от проблемите се коренят в
засиления капиталов интерес
към квартала. Част от предходното обаяние на „ Капана “ отстъпва пред пазарните механизми, водещи до отчетлива загуба на еднаквост. В новите капиталови планове и реализации все по-осезаемо навлиза индивидуален усет и мащаб. Пазарният интерес, несмущаван от характерни правила и ограничавания, води до разновидност на сградната субстанция, което е причина за загуба на достоверния махленски контур, мащаб и темперамент.
Друг значителен проблем е надвишената етажност в артквартала през последните години. В “Капана “ никнат мансарди, капандури, еркери и балкони, непознати на деликатната конструкция на наследството. Реализират се елементи и формообразуване, непознати на средата и естетическите критерии. Прави усещане потреблението на речни камъчета за цокълни облицовки, гранитогрес и стъкло за фасади, балюстради и така нататък Така последователно се стига до
функционално претоварване на територията.
Постепенно се вкарват функционалности, за които не са обезпечени съответстващи условия -строят се хотели, офиси и жилищни здания, развива се профанна търговия и други, без обезпечаването на паркинги и достъп до съответните обекти.
Показателен в това отношение е образецът с преустройството на постройката на Халите. То стартира през 1998 година въз основата на народен конкурс за Археологически музей на Пловдив. 2 години по-късно, по времето на кмета Иван Чомаков, общинската администрация приключва започнатото преустрояване, с цел да продаде 8000 кв. м застроена повърхност на старозагорска компания за търговски действия. Мащабите и спецификата на новите строителни реализации затрудняват характерната функционална конструкция на квартала и публичните пространства. Назряват проблеми в благоустрояването и обзавеждане на публичните пространства и нужда от
преоценка на автомобилното придвижване,
в това число обслужване, зареждане, сметосъбиране, паркиране.
В тази връзка си коства да напомним, че утвърденият план от 1995 година планува по-значимо ограничение на коли спрямо актуалната обстановка. В момента липсват идея и критерии за изцяло екстериорно функционално обзавеждане в подобаващ характерен дизайн и пространствена организация, в това число функционална мебел за временен отдих, осветяване, функционална и общообразователна осведомителна система. Наблюдава се дефицит на зеленина в партера на публичните пространства и фасадите на постройките. Не е регистрирано и трайно наличие на образните и аудиоизкуствата в публичните пространства.
Действително изкуствоведческата просвета към момента не е разгласила оценка за качествата и резултата на другите подходи за осъществено присъединяване на образните и изкуства в нашите градове.
Утвърдени критерии няма,
вероятно не може и да има. Същественото обаче е, че с цел да бъде пълноценна дадена градска среда, грижата за нейните естетически качества е наложителна. Това е изключително значимо за обект като “Капана “, представляващ детайл на най-активния общоградски център.
Именно затова е належащо изработването на повсеместен план за благоустрояване и обзавеждане на публичните пространства в квартала. Приоритет е и основаването на характерни правила за ръководство и архитектурен код за развиване на „ Капана “. Трябва да се построи също технология и система на публично присъединяване и публично-частно партниране в бъдещото развиване и ръководство на квартала.
Арх. Антоанета Топалова е щерка на скулптора Иван Топалов. Израснала е и до момента живее в Стария град. През 80-те управлява екипа, който изготвя новия градоустройствен проект на Пловдив. Той не влиза в действие, само че за първи път в него е създаден раздел " Система " Културно-историческо завещание " - с обстоен обзор на историята на града, историческото развиване на неговата конструкция и градоустройствено обмисляне досега. Името й се свързва и с правенето на устройственият проект на дребния артистичен квартал - " Капана ". Работи по плана с проектантското си ателие УРБА-А.
Разположен в конкавата на Трихълмието, стеснен на север от река Марица и от „ Дългата (узун) чаршия " от запад, кварталът със самото си разположение подсказва значимо присъединяване в структурата и организма на града. Античният и Римският град са върху и на юг от Трихълмието. Османският град се развива на север, към реката и пътя за Истанбул. Като част от този град в ранноосманско време поражда „ Капана “ като обичайната търговско-занаятчийска зона - чаршия.
Безспорен факт е, че градът печели от развиването на квартала през последните години. Професионалният дълг обаче постанова да се означи какво не доближава и какво се губи в този развой.
Голяма част от проблемите се коренят в
засиления капиталов интерес
към квартала. Част от предходното обаяние на „ Капана “ отстъпва пред пазарните механизми, водещи до отчетлива загуба на еднаквост. В новите капиталови планове и реализации все по-осезаемо навлиза индивидуален усет и мащаб. Пазарният интерес, несмущаван от характерни правила и ограничавания, води до разновидност на сградната субстанция, което е причина за загуба на достоверния махленски контур, мащаб и темперамент.
Друг значителен проблем е надвишената етажност в артквартала през последните години. В “Капана “ никнат мансарди, капандури, еркери и балкони, непознати на деликатната конструкция на наследството. Реализират се елементи и формообразуване, непознати на средата и естетическите критерии. Прави усещане потреблението на речни камъчета за цокълни облицовки, гранитогрес и стъкло за фасади, балюстради и така нататък Така последователно се стига до
функционално претоварване на територията.
Постепенно се вкарват функционалности, за които не са обезпечени съответстващи условия -строят се хотели, офиси и жилищни здания, развива се профанна търговия и други, без обезпечаването на паркинги и достъп до съответните обекти.
Показателен в това отношение е образецът с преустройството на постройката на Халите. То стартира през 1998 година въз основата на народен конкурс за Археологически музей на Пловдив. 2 години по-късно, по времето на кмета Иван Чомаков, общинската администрация приключва започнатото преустрояване, с цел да продаде 8000 кв. м застроена повърхност на старозагорска компания за търговски действия. Мащабите и спецификата на новите строителни реализации затрудняват характерната функционална конструкция на квартала и публичните пространства. Назряват проблеми в благоустрояването и обзавеждане на публичните пространства и нужда от
преоценка на автомобилното придвижване,
в това число обслужване, зареждане, сметосъбиране, паркиране.
В тази връзка си коства да напомним, че утвърденият план от 1995 година планува по-значимо ограничение на коли спрямо актуалната обстановка. В момента липсват идея и критерии за изцяло екстериорно функционално обзавеждане в подобаващ характерен дизайн и пространствена организация, в това число функционална мебел за временен отдих, осветяване, функционална и общообразователна осведомителна система. Наблюдава се дефицит на зеленина в партера на публичните пространства и фасадите на постройките. Не е регистрирано и трайно наличие на образните и аудиоизкуствата в публичните пространства.
Действително изкуствоведческата просвета към момента не е разгласила оценка за качествата и резултата на другите подходи за осъществено присъединяване на образните и изкуства в нашите градове.
Утвърдени критерии няма,
вероятно не може и да има. Същественото обаче е, че с цел да бъде пълноценна дадена градска среда, грижата за нейните естетически качества е наложителна. Това е изключително значимо за обект като “Капана “, представляващ детайл на най-активния общоградски център.
Именно затова е належащо изработването на повсеместен план за благоустрояване и обзавеждане на публичните пространства в квартала. Приоритет е и основаването на характерни правила за ръководство и архитектурен код за развиване на „ Капана “. Трябва да се построи също технология и система на публично присъединяване и публично-частно партниране в бъдещото развиване и ръководство на квартала.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ