Дупка в морето се оказа без дъно или поне учените

Дупка в морето се оказа без дъно или най-малко учените с познатите им способи не могат да схванат на каква дълбочина свършва. „ Изследователите откриха в океана най-дълбоката дупка на планетата - и тя е толкоз огромна, че не могат да стигнат до дъното “, заяви с учудване CBS News, базирайки се на обява в новия майски брой на списание Frontiers in Marine Science („ Граници на морската просвета “).

Дупката се намира в залива Четумал край полуостров Юкатан, наоколо до границата на Мексико и Белиз. Част е от Белизкия бариерен риф (известен и като риф Лайтхаус). Наречена е Taam Ja и се произнася Таам Джа (а не Таам Ха, както биха я споделили испаноговорещите) - значи „ дълбока вода “ на езика на маите. За по-голямата част от света обаче тя е фамозна като Великата синя дупка (Great Blue Hole). Има съвсем идеална кръгла форма и диаметърът й е към 318 метра.

През 1971 година именитият океанолог Жак-Ив Кусто с кораба си „ Калипсо “ прави проучвания на дупката и я трансформира в международна звезда. Оттогава това е едно от най-предпочитаните места в света за дълбочинно втурване на водолази. Кусто открива, че Таам Джа първоначално е била карстово образувание, залято след това с вода след покачването на океана и потъването на тази част от Юкатан.

А през 2012 година Discovery Channel я подрежда под номер едно в класацията за 10-те най-възхитителни естествени места на Земята.

Досега се смяташе, че Таам Джа е втората най-дълбока в морето и стига до 274 м. Пред нея се смяташе, че е Дупката на дракона, която стига на 301 метра под океанското ниво в Южнокитайско море, написа Телеграф.

През декември предходната година учени се спускат да проучат по-подробно Таам Джа и стигат до 420 м дълбочина. А на дъното по този начин и не му се вижда краят. За да разрешат тази тайнственост, се връщат и вземат решение да мерят по обичайния метод, като пускат въже с котва. То обаче е единствено 500 метра и отново не може да стигне дъното. Тогава пробват различен способ, с който се мери дъното на океана. И стартират с ехолокатори да пускат сигнали надолу в морето, освен това употребяват няколко разнообразни машини. Принципът е напълно елементарен – пускаш сигнал и чакаш да се върне, като за времето на връщане надлежно измерваш и дълбочината. Тук обаче се случва нещо необикновено. Сигналът просто не се връща - още веднъж и още веднъж. Дни наред учените пробват да получат противоположна връзка, само че такава няма. Тогава стартират да се майтапят, че Таам Джа в действителност няма дъно и пробива Земята. И изцяло оправдава нашенския израз за дупка в морето (казван по други поводи) – дъно няма и не се появява такова.

Пробват и с инсталация, с която е измервана с акуратност дълбочината на Марианската котловина – публично тя е на 11 022 м под морското ниво. Но и с такива джаджи още веднъж не се връща сигнал.

Любопитно е, че Таам Джа е самобитна пещера в океана и е цялостна с напряко сладка вода. Но под 400 метра последователно, само че въпреки всичко внезапно, водата стартира да става солена. И учените допускат, че тази океанска пещера се свързва някъде в дълбините с близкото Карибско море.

По това Таам Джа доста прилича сеноте – фамозните дълбоки ями със сладка вода из Юкатан, които са с карстов генезис и маите са употребявали като главен източник на прясна вода. Точно маите са считали сеноте като връзка с подземния свят на боговете. Там са правили голям брой жертвоприношения.

CBS News желае коментар от NOAA (Националната организация по океанографски и атмосферни проучвания на САЩ) и получават следния отговор: „ Сините дупки може да звучат ужасно, само че всяка една може да бъде оазис в другояче безплодното морско дъно. Сините дупки са разнородни биологични общности, цялостни с морски живот, в това число корали, гъби, мекотели, морски костенурки, акули и други. Малко се знае за тези региони, защото те са значително недостъпни. Отворът на синя дупка може да бъде няколкостотин фута под водата, а на доста дупки отворът е прекомерно дребен за прекосяването на автоматизирана подводница “. И допълват, че занапред би трябвало да се изследва какво в действителност се случва в Таам Джа и за какво не може да се върне сигнал. Има няколко догатки за това, само че едно от тях звучи много евентуално. Според него на границата, където се смесват по-солената вода от Карибско море с по-сладката от Таам Джа, се образува събитие, което гълтам сигналите на ехолокаторите и поради това няма връщане.

Разбира се, че търсачите на извънземни незабавно се възрадваха от известията за бездънната дупка в морето. Но и тук към този момент няма една доктрина, към която да се обединят. Две са главните. Едната гласи по какъв начин Таам Джа е връзка с други светове и може би с други измерения, които могат да са и в разнообразни от Млечния път галактики и даже вселени. Това са самобитни портали, водещи към далечни светове и не се знае какво може да ни чака там.

Втората доктрина е, че Таам Джа е отново портал, само че към подводна база на извънземните на нашата планета. Знайно е по какъв начин една от тезите за НЛО е, че в действителност пришълците (или най-малко някои от тях) избират водната среда, а не тази, която е подобаваща за хората на сушата.

Тук има и още една вариация на хипотезата, че сините дупки са портали – този път не на извънземни, а на изцяло земна си цивилизация, която се развива в океана и в огромни кухини на Земята. Според тези изказвания въпросната цивилизация е доста по-напреднала от нашата и тези НЛО, които непрекъснато засичаме, са нейно дело. Те може да са направени от извънземни, заселили се в древността в океаните на планетата ни, само че може и да са дело на въпросната паралелна земна цивилизация.

Трябва да напомним, че съгласно последователи на теорията за палеоконтакт - т.е. по какъв начин извънземни са пристигнали в древността и са общували с жителите на планетата - то има на доста места по Земята, изцяло отдалечени една от други култури, които описват за същества, излезли от водата и дали познания на хората. Такива предания има в Япония, Западна Африка, в Северна Америка, в Полинезия и изобщо на съвсем всички острови из Тихия океан. Много от тези антични култури свързват произхода на пристигналите от водата извънземни с Плеядите или със Сириус, считан за една звезда от науката единствено до преди 160 години. Няма по какъв начин да не се напомни христоматийният образец за определяното като примитивно африканско племе догони, които твърдели на пътешественици и откриватели по какъв начин техните предшественици били подготвени от същества, пристигнали от системата на двойната звезда Сириус. Тези същества, определяни като богове, първо се потопили в океана, само че един път решили да излязат и да научат хората на доста потребни неща. Учените (предимно френски изследователи) дълго време се надсмивали над примитивните догони, само че през 1862 година с математически проучвания било доказано, че в действителност най-ярката звезда на небето, намираща се в Голямо куче, е система от две слънца, обикалящи едно към друго. След развиването на по-добри телескопи това било доказано, само че догоните от памтивека го знаели. Та съгласно последователи на палеоконтакта точно сходни сини дупки в морето са портал към владенията на тези тогавашни богове, другояче казано на извънземни от древността.

Независимо какво се окаже съответно за Таам Джа – дали ще е изцяло разбираем от физиката естествен феномен или някаква особеност благодарение на извънземни, ясно е, че даже в нашия век на свръхинформация има доста неоткрити неща, които занапред би трябвало да бъдат обяснени.

Според една от главните теории за образуването на сеноте – въпросните ями в Юкатан, цялостни с прясна вода – то всичко почнало с метеорита (или кометата), който спомогнал за избиването на динозаврите преди към 66 млн. години. Въпросният метеорит блъснал тъкмо върху мястото, където в този момент е северозападната част на полуостров Юкатан – Таам Джа е в южната. И от отломките на метеорита се образували кратери, които след милиони години се трансформирали във въпросните сеноте. Смята се, че и по този начин красивата и мистериозна Велика синя дупка без дъно също в миналото е била сеноте, а в този момент е част от морето и може би портал към други светове, най-малко с океански създания.