Психологът Орлин Баев разкрива каква е превенцията срещу...
Орлин Баев е магистър по психлогично консултиране, създател на книгите " Психология на смелостта ", " Трансперсонална логика на психиката " и " Свещена половост ", един от най-хубавите експерти в областта на депресията, тревогата и паническите офанзиви. Чест посетител в здравните телевизионни излъчвания.
Съществува ли в действителност понятието " сезон на депресиите "?
За депресиите няма сезон. Това е жълтопресен мит. За 13 години в психотерапията съм имал едвам десетина случая на клинична, ендогенна меланхолия. Тоест на положение, отговарящо на критериите за меланхолия. Останалото е описателно, поп фолк говорене - есенна меланхолия, пролетна, лятна и зимна, всесезонна депресия… Когато от някоя телевизия ме поканят да приказвам за някоя такава „ меланхолия “, просто отхвърлям.
Всъщност при 95% от случаите приказваме не за меланхолия, а за известно депресиране, резултат от нерешена тревога. Още може да се назова прегаряне или хронична отмалялост. Ала източникът му е освен и не толкоз във външните средови професионални и партньорски фактори, а по-скоро във усещането им, във визията на живота. Той е пречупван през криви вътрешни филтри, дисонантни на ритъма на любовта, мъдростта и свободата да живееш като умишлен създател на битието си. Биологията ни има предпазен механизъм. Когато тревогата е дълго време поддържана, а уроците ѝ не са извличани, тялото защитно превключва на депресивен режим - с цел да отбрани от високото напрежение на страха. В потиснатостта претърпяваме горест и тъга, но и „ налягането “ е по-слабо…
Та в големия % от случаи депресирането изчезва, когато се стопи подлежащата го тревога. И щом се преобразуват маладаптивните, дисонантни с пулса на смисъла вярвания за себе си, света и другите.
Защо избрахте тази специалност, тя не е ли също " депресираща "?
Тя ме избра. Не аз потеглих към логиката на психиката, а тя към мен. Винаги съм желал да изучавам относително богословие. А ползата ми към вътрешните науки на международните психодуховни системи, е главен в живота ми от 16-годишен насам… Към логиката на психиката ме насочиха другари с презумпцията, че е по-приложна и реализируема обществено.
Когато започвах, не беше нито съвременна, нито търсена компетентност. Просто скочих в насоката, в която потокът на живота ме насочи. Истината е, че когато решенията ни са стимулирани от смисъла, а не от откъснатото от безкрая его, цялата галактика стои зад реализацията им.
Каква е предварителната защита против меланхолия и тревога?
Любовта е предварителната защита. Когато има обич, няма боязън. Депресирането съставлява „ опашката “ на тревогата, а тя се лекува с обич. Към себе си, света, другите. Любовта е майчина, безусловна, както и бащина, поставяща здрави граници. Обичайки, ние планираме задачите си съответно, от позицията на целостта си - следваме това, за което сме пристигнали, изпълняваме житейския си проект, обвързвано с консенсуса за обществена действителност, само че и с онази по-мащабна действителност на любовта. Провеждайки любовта, сме харизматични и чаровни, само че към този момент освен от его позиция, а през капацитета си като безконечни души.
Имате ли известни клиенти? И звездите ли страдат от депресии?
Да, имам такива клиенти, притежатели на крупни предприятия, на компании със стотици и хиляди чиновници. Помагал съм и оказвам помощ на така наречен обществени персони, медийни звезди... Ала това са деления за пред тълпата - за мен е значим Човекът, не имиджът или парите му.
Кое е мотото, което следвате?
Да бъде волята Божия в живота ми.
А ще разкажете ли по какъв начин ви хрумна концепцията да създадете способ и гратис да консултирате хора в потребност?
В портала за умишлен живот вземам участие от 2005 година. Той изигра забележителна роля в живота ми. По доста тематики се водеха ежедневни наситени полемики с извънредно интелигентни люде. Това мощно ми оказа помощ да развия първокласен изказ и жанр на размишление.
През 2008 година дружно с психиатъра-психотерапевт Тодор Първанов като на смешка взехме решение да отворим графа, в която да отговаряме на хора с дадени невротични проблеми. Речено - сторено. Направихме го - от този момент към този момент 11 години го вършим.
Каква е повода от ден на ден българи да страдат от психични проблеми?
Липсата на заедност в българина, загубата на задружността, на комшулука и духа на взаимопомощ, братско единение и съдействие. В същността си това е повода. Не са парите, не е икономическото състояние. Отдалечаването от любовта е повода. Защото единствено тя дава способността да почувстваш другия непосредствен, част от себе си. Без тази непосредственост си самичък, безумно самичък - колкото и пари, здания, парцели и средства да притежаваш, с колкото и високи огради да се оградиш, от несигурността в себе си не можеш да се оградиш. Така тя пораства! Обезлюбяващото обезчовечаване и обезценяване на истински значимото, при въздигане в фетиш сурогатите на дребното човешко щастийце, властта и крайния индивидуализъм, това са аргументите, в няколко думи.
Ще издадете ли какво е нужно, с цел да бъде човек благополучен?
Щастието, споделят мъдрите, е слаба цел. При него постоянно съществува това его разединение, правещо индивида трагичен - захващането за приятното и отбягването на неприятното. Гонейки щастието, сме като бебета, търсещи положителната майчина гърда, само че дисоцииращи в самите себе си неприятната, справяйки се с дистреса си. Извън аналитичните сложности, простичко казано - колкото повече въздигаме щастието или позитивното като цел, толкоз повече ни преследва нещастието и отрицателното.
Вместо да гоним Михаля на щастието, по-добра концепция е да търсим целостта, обхващаща и хубавичкото, и лошичкото, в единството на смисъла, извиращ от блаженството на живота по Бога. Блаженството е дериват на любовта, духовна категория, целокупност е.
А имате ли ползи и занимание отвън логиката на психиката?
Тя сама по себе си е толкоз необятна, че е навсякъде… Интересни са ми хората - душите им.
Интересно ми е да чета книгата на живата природа - да се вчуствам в съзнанието на птичката, животинчето, растението. Чувствам ги и умея непосредствено да ги съпреживявам. Това ми носи доста наслада, само че в съвремието на варварско отношение към природата и доста болежка, която ми се постанова да поемам приемащо.
Иска ми се да си разрешавам да чета книги отвън логиката на психиката и психотерапията. Например фентъзи или създатели, движимости в късия роман.
От няколко месеца се върнах към спорта - Кудо. Това е смесено бойно изкуство, акцентиращо върху духа на воина. Кой знае какъв войник не съм и няма да бъда - упражнявам точно поради духа, волята, дисциплината, мъжествеността, които бойният спорт калява!
От 16-годишен се интересувам живо от молитвата, медитацията и йога/ сливането със същността, към която те водят.
С това ли ще се занимавате постоянно?
Още от началото на психотерапевтичната си процедура, през 2007 година, работех съвсем напълно през личен лечебен жанр. Имам хиляди и хиляди часове образования, само че каквито и модалности да употребявам, ги сломявам през теоретичните и прагматични правила и логаритми на Естествената психотерапия - лечебната модалност, чийто създател се явявам. Ако е волята Божия, имам намерение да я преподавам и популяризирам. Защото работи!
Съществува ли в действителност понятието " сезон на депресиите "?
За депресиите няма сезон. Това е жълтопресен мит. За 13 години в психотерапията съм имал едвам десетина случая на клинична, ендогенна меланхолия. Тоест на положение, отговарящо на критериите за меланхолия. Останалото е описателно, поп фолк говорене - есенна меланхолия, пролетна, лятна и зимна, всесезонна депресия… Когато от някоя телевизия ме поканят да приказвам за някоя такава „ меланхолия “, просто отхвърлям.
Всъщност при 95% от случаите приказваме не за меланхолия, а за известно депресиране, резултат от нерешена тревога. Още може да се назова прегаряне или хронична отмалялост. Ала източникът му е освен и не толкоз във външните средови професионални и партньорски фактори, а по-скоро във усещането им, във визията на живота. Той е пречупван през криви вътрешни филтри, дисонантни на ритъма на любовта, мъдростта и свободата да живееш като умишлен създател на битието си. Биологията ни има предпазен механизъм. Когато тревогата е дълго време поддържана, а уроците ѝ не са извличани, тялото защитно превключва на депресивен режим - с цел да отбрани от високото напрежение на страха. В потиснатостта претърпяваме горест и тъга, но и „ налягането “ е по-слабо…
Та в големия % от случаи депресирането изчезва, когато се стопи подлежащата го тревога. И щом се преобразуват маладаптивните, дисонантни с пулса на смисъла вярвания за себе си, света и другите.
Защо избрахте тази специалност, тя не е ли също " депресираща "?
Тя ме избра. Не аз потеглих към логиката на психиката, а тя към мен. Винаги съм желал да изучавам относително богословие. А ползата ми към вътрешните науки на международните психодуховни системи, е главен в живота ми от 16-годишен насам… Към логиката на психиката ме насочиха другари с презумпцията, че е по-приложна и реализируема обществено.
Когато започвах, не беше нито съвременна, нито търсена компетентност. Просто скочих в насоката, в която потокът на живота ме насочи. Истината е, че когато решенията ни са стимулирани от смисъла, а не от откъснатото от безкрая его, цялата галактика стои зад реализацията им.
Каква е предварителната защита против меланхолия и тревога?
Любовта е предварителната защита. Когато има обич, няма боязън. Депресирането съставлява „ опашката “ на тревогата, а тя се лекува с обич. Към себе си, света, другите. Любовта е майчина, безусловна, както и бащина, поставяща здрави граници. Обичайки, ние планираме задачите си съответно, от позицията на целостта си - следваме това, за което сме пристигнали, изпълняваме житейския си проект, обвързвано с консенсуса за обществена действителност, само че и с онази по-мащабна действителност на любовта. Провеждайки любовта, сме харизматични и чаровни, само че към този момент освен от его позиция, а през капацитета си като безконечни души.
Имате ли известни клиенти? И звездите ли страдат от депресии?
Да, имам такива клиенти, притежатели на крупни предприятия, на компании със стотици и хиляди чиновници. Помагал съм и оказвам помощ на така наречен обществени персони, медийни звезди... Ала това са деления за пред тълпата - за мен е значим Човекът, не имиджът или парите му.
Кое е мотото, което следвате?
Да бъде волята Божия в живота ми.
А ще разкажете ли по какъв начин ви хрумна концепцията да създадете способ и гратис да консултирате хора в потребност?
В портала за умишлен живот вземам участие от 2005 година. Той изигра забележителна роля в живота ми. По доста тематики се водеха ежедневни наситени полемики с извънредно интелигентни люде. Това мощно ми оказа помощ да развия първокласен изказ и жанр на размишление.
През 2008 година дружно с психиатъра-психотерапевт Тодор Първанов като на смешка взехме решение да отворим графа, в която да отговаряме на хора с дадени невротични проблеми. Речено - сторено. Направихме го - от този момент към този момент 11 години го вършим.
Каква е повода от ден на ден българи да страдат от психични проблеми?
Липсата на заедност в българина, загубата на задружността, на комшулука и духа на взаимопомощ, братско единение и съдействие. В същността си това е повода. Не са парите, не е икономическото състояние. Отдалечаването от любовта е повода. Защото единствено тя дава способността да почувстваш другия непосредствен, част от себе си. Без тази непосредственост си самичък, безумно самичък - колкото и пари, здания, парцели и средства да притежаваш, с колкото и високи огради да се оградиш, от несигурността в себе си не можеш да се оградиш. Така тя пораства! Обезлюбяващото обезчовечаване и обезценяване на истински значимото, при въздигане в фетиш сурогатите на дребното човешко щастийце, властта и крайния индивидуализъм, това са аргументите, в няколко думи.
Ще издадете ли какво е нужно, с цел да бъде човек благополучен?
Щастието, споделят мъдрите, е слаба цел. При него постоянно съществува това его разединение, правещо индивида трагичен - захващането за приятното и отбягването на неприятното. Гонейки щастието, сме като бебета, търсещи положителната майчина гърда, само че дисоцииращи в самите себе си неприятната, справяйки се с дистреса си. Извън аналитичните сложности, простичко казано - колкото повече въздигаме щастието или позитивното като цел, толкоз повече ни преследва нещастието и отрицателното.
Вместо да гоним Михаля на щастието, по-добра концепция е да търсим целостта, обхващаща и хубавичкото, и лошичкото, в единството на смисъла, извиращ от блаженството на живота по Бога. Блаженството е дериват на любовта, духовна категория, целокупност е.
А имате ли ползи и занимание отвън логиката на психиката?
Тя сама по себе си е толкоз необятна, че е навсякъде… Интересни са ми хората - душите им.
Интересно ми е да чета книгата на живата природа - да се вчуствам в съзнанието на птичката, животинчето, растението. Чувствам ги и умея непосредствено да ги съпреживявам. Това ми носи доста наслада, само че в съвремието на варварско отношение към природата и доста болежка, която ми се постанова да поемам приемащо.
Иска ми се да си разрешавам да чета книги отвън логиката на психиката и психотерапията. Например фентъзи или създатели, движимости в късия роман.
От няколко месеца се върнах към спорта - Кудо. Това е смесено бойно изкуство, акцентиращо върху духа на воина. Кой знае какъв войник не съм и няма да бъда - упражнявам точно поради духа, волята, дисциплината, мъжествеността, които бойният спорт калява!
От 16-годишен се интересувам живо от молитвата, медитацията и йога/ сливането със същността, към която те водят.
С това ли ще се занимавате постоянно?
Още от началото на психотерапевтичната си процедура, през 2007 година, работех съвсем напълно през личен лечебен жанр. Имам хиляди и хиляди часове образования, само че каквито и модалности да употребявам, ги сломявам през теоретичните и прагматични правила и логаритми на Естествената психотерапия - лечебната модалност, чийто създател се явявам. Ако е волята Божия, имам намерение да я преподавам и популяризирам. Защото работи!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ