Организацията за това къде ще се спи е най-трудна, защото

Организацията за това къде ще се спи е най-трудна, тъй като има здания, които наподобяват здрави, само че не са, споделя спасителят

Кое е най-важното при избавителните акции след толкоз мощно земетресение, по какъв начин да реагираме, каква е най-необходимата помощ към потърпевшите?

Всички дружно би трябвало обединим старания, да създадем всичко възможно да работим в насоката да намерим колкото се повече живи хора под руините.

Пред Флагман.бг приказва героят при опустошителното земетресение от 1999 година Галин Ефендиев. Тогава от Бургас са изпратени осем души в избавителната акция. Те са командировани в  Адапазаръ, а Галин е най-младият. Едва на 22 години, с една година стаж зад тила си като спасител-водолаз към тогавашната „ Гражданска отбрана “, той се изправя пред най-голямото предизвикателство в кариерата си. Тогава е прекомерно млад и към момента не толкоз умел, само че изрично към този момент е потвърдил, че е подготвен да демонстрира нечовешка мощ, посредством която да спасява  животи. Затова Галин е хвърлен непосредствено в дълбокото, а това може би калява дотам душeвността му, че през днешния ден е един от най-хубавите ни спасители-водолази и единственият, профилиран за реагиране при тежки повреди. В момента работи за норвежка компания, която е в акваиндустрията и се занимава с риба – построяват локалитети, почистват ги и ги обслужват.



Но Галин е закален с 15 години стаж в „ Гражданска отбрана “. Бил е на кораба „ Хера ”, който потъна преди 19 години, а след това стартира огромна акция по издирването на екипажа от близо 20 души. Отново през 2004 година е на интернационална задача в река Лим, когато случи една от най-големите нещастия за България, обърна се рейс и се удавиха 12 български деца.

За първи път обаче Галин Ефендиев е командирован дружно с още осем опитни спасители след огромното земетресение на 17 август 1999 година Казва, че и до през днешния ден пред очите му са гледките от нещастието
Осемте спасители от Бургас, изпратени в Турция през 1999 г.
Преди 24 години трусът с магнитуд 7,5 по скалата на Рихтер раздруса Северозападна Турция. Епицентърът му е в Измитския залив в Мраморно море. Само за 37 секунди, по публични данни гибелта си намират 17 хиляди души, ранените са над 40 хиляди. Неофициалната статистика обаче сочи, че при разрушителното земетресение умират близо 35 хиляди души.

На 6 февруари Турция претърпя едно от най-големите трусове за последните години. Силният трус от 7,4 по скалата на Рихтер е с дълбочина 7 км и е регистриран в 04:17 ч. в Кахраманмара. Той е усетен в Газиантеп, Шанлъурфа, Адана, Диарбекир, Малатия и близките провинции. Регистрирани са и десетки вторични земетресения, като най-силният от тях е 6,6 по скалата на Рихтер. Жертвите, извадени отдолу под руините, са хиляди и броят им пораства с всяка минута.

Ето каква би трябвало да бъде, съгласно Галин Ефендиев, съответната помощ към потърпевшите при настоящето злополучие, което сполетя югоизточната ни съседка:

„ Организацията за това къде ще се спи е най-трудна, тъй като има здания, които наподобяват здрави, само че не са. Обикновено се употребяват по-големи места от вида на игрища, където да се създадат хем палаткови лагери, хем да могат хората да бъдат хранени. Храната е главно варива, месото се заобикаля, тъй като се скапва бързо. Много е значимо също да има питейна вода, както и да се обезпечи място, където да се върви до тоалетна.

Като е подготвен лагерът, би трябвало да се знае какъв брой хора се хранят и кой ги храни. Винаги ще идват повече и повече, само че би трябвало да има правилник.

Колкото повече хора отиват да оказват помощ, толкоз по-добре, тъй като ще бъдат избавени повече потърпевши. Хубаво е доброволците да имат прелиминарен инструктаж, с който да им бъде обяснено къде ще бъдат, какво тъкмо да вършат и по какъв начин да го вършат. Когато през 1999 година бяхме спасители в Турция, имаше по 100 вторични труса дневно. Така както някоя постройка наподобява здрава, по този начин и се оказва, че просто пада върху някого.

Много е значим и инструктажът, значима е подготовката, както и хубавичко душeвност и физика на хората, които потеглят. Доброволецът би трябвало да е добре физически квалифициран, само че и да е подготвен за гледката. Защото колкото повече дни минават, толкоз повече трупове се откриват, а не живи хора. В някакъв миг би трябвало да се свикне и с миризмата на разлагаща се човешка плът. Трябва непрекъснато да се обезпаразитяват, с цел да не тръгнат заболявания.

Когато аз бях измежду спасителите, имаше  цели градове, които бяха тотално разрушени, сринати до основи. Сега виждам, че има останали здания, които най-малко наподобяват здрави. Трусът е почти същия по магнитуд, само че строителството в Турция е много ненадеждно. Но пък би трябвало да я ясно, че колкото и да е надеждно, при 7.8 по Рихтер, рискът от сриване е голям “, споделя Галин Ефендиев.

Бургаска област разполага с трима чиновници от Модула за търсене и избавяне към механизма на „ Гражданска отбрана ”, който е част от Европейски Съюз и в който вземат участие чиновници на пожарната от цялата страна. Двамата имаха подготвеност да пътуват още през вчерашния ден. Останалите сътрудници от Пловдив и София съумяха да тръгнат по-бързо, заяви за Флагман.бг шефът на пожарната в Бургас комисар Николай Николаев.
Галин Ефендиев днес