Инж. Никола Добрев Аз с политика не мога да се занимавам по ...
.............
- Оптимист ли сте? Още предходната година едрите индустриалци в България, в това число и КЦМ Холдинг, предложиха на страната напълно други ограничения за отплата и „ юзди ” в цените на тока на свободния пазар, само че те не бяха утвърдени.
- Това изисква политическа храброст, не икономическа. Да, оптимист съм и смятам, че ще се откри някакъв допустим механизъм и за цената на газа, който да удовлетвори бизнеса. Вероятно при някои бизнеси ще би трябвало да се понижи скоростта на вложение, само че няма да се стигне до прекратяване на производството.
...................
При рецесията през 2008 година всички бяхме един месец в неплатен отпуск - и служащи, и шефове
За мен КЦМ е орис! Имаше доста мераклии за завода, само че се опасяваха
При това застрояване в Пловдив проблем №1 в бъдеще ще бъде къде и по какъв начин ще се движим
През 90-те години тези, които водеха демонстрациите, бесиха мое плашило на входа
----------
- Г-н Добрев, откакто през 2019 година обявихте, че се оттегляте от ръководството на КЦМ и давате „ път на младите ”, излязохте ли напълно от корпоративния живот? С какво уплътнявате времето си след десетилетия в КЦМ?
- След като излязох от оперативната работа, извозвам огромна част от свободното си време да чета книги и профилирана литература, с цел да съм в крайник с новостите в региона на цветните метали. Не спирам да вървя в КЦМ, там съм три пъти в седмицата - понеделник, сряда и петък. Не извозвам общоприет работен ден от осем часа, само че съм там, измежду хората.
И в случай че някой се интересува от моя опит и познания, ги отпущам. Опитвам се тактично да суфлирам някои неща, без да се въвличам непосредствено в оперативните решения, тъй като от самото начало на ръководство на този комбинат съм имал свободата да взимам решения самичък. Да, слушах другите, само че решенията бяха мои, както и отговорността за тях.
Затова и в този момент упорствам мениджърите да имат свободата да взимат решения и да носят отговорност. Не се меся в ръководството, само че не съм и безразличен и безкритичен. Ситуацията и в страната, и в света в този момент е сложна. Не че когато аз управлявах КЦМ беше по-лесно, само че в този момент проблемите са по-глобални.
- Казват, че рецесия с рецесия не си наподобяват. Каква е разликата от последната световна рецесия през 2008 година и сегашната?
- Има разлика и то основна. Когато през 2008-2009 година светът изпадна във финансова рецесия, нямаше пари. Нямаше задоволително запаси, с цел да се развива бизнесът, като в същото време пазарът беше напълно смълчан.
Сега е друго - пари има, само че пазарът изчезна. Имам поради, че в случай че представиш добър план, финансиране ще се откри при нелоши условия. Но пазарът като цяло е неустойчив, като това сега задържа някои банки да финансират огромни планове. Сега рецесията още веднъж е световна, само че е с струпване от други непредвидени и необикновени рецесии - пандемията от коронавирус, войната на Русия против Украйна и политиката на Съединени американски щати към Европа.
Смятам, че каквото и да си приказваме, най-пострадалата част на света сега е Европа. И да, влизаме в криза, нещо, което е част от икономическия цикъл, само че най-страшното е, че пазарите ще се свиват и това ще се отрази на мащабите на производството, на трудовата претовареност. Защото, в случай че в изискванията на инфлация има някакъв отдушник - подвигат се цените, раздават се пари, при рецесията я няма тази независимост. Следващата година ще бъде доста сложна.
Аз съм съсредоточен върху нашия бизнес, където малко или доста разчитаме на международния пазар, а там опциите са по-големи. Естествено, резултатите няма да са най-хубавите, само че по-добре е да въртим, въпреки и на мудни обороти, в сравнение с да стоим. И за нашия бизнес ще бъде мъчно, само че злополука няма да има.
Основният проблем, естествено, е цената на газа и силата, тъй като нашето произвеждане е доста енергоемко. Но нямаме доста потребни ходове, страната взе ограничения за отплата на високите цени на силата, това ще усъвършенства малко ситуацията, само че същото би трябвало да стане и с цената на газта. Силно се надявам да се намерят умни хора в страната, които ще наложат такова решение. Ето Европа го прави.
- Каква беше чисто прочувствената Ви реакция, когато през август 2021 година КЦМ спря производството за 10 дни поради непостижимо високите цени на силата? Това не се е случвало в никакъв случай в цялата история на завода.
- Аз бях в течение с това решение, естествено. Реакцията на всички беше прагматична. Тогава отчетохме, че е неуместно да харчиш 10 единици, с цел да получиш 5. Взехме решение да променим графиците на ремонтите по цеховете. Те бяха планувани за септември и октомври, просто ги издърпахме по-рано.
- А по какъв начин реагирахте, когато преди няколко години предприемчив комитет от пловдивчани желаеха да повдигнат кандидатурата Ви за кмет на Пловдив?
- Ще отговоря с едно изречение - добре че не стана. Наистина имаше парламентьори, които ме срещнаха с концепцията си, само че до средата не стигнахме. Аз с политика не мога да се занимавам по една елементарна причина - приказвам единствено истини. През 90-те години съм имал оферти да вляза и в държавното управление, само че изрично отхвърлих. Аз знам къде си тежа на мястото.
- А харесва ли Ви Пловдив като място за живеене и правене на бизнес?
- Като дух - да, не го замествам за никой различен град на света. Но отвън това има доста какво да се направи. Градът е център на голяма индустриална зона. Виждам край КЦМ по какъв начин ден след ден никнат нови производства, съвсем няма свободни терени в нашата „ Индустриална зона КЦМ ” ЕООД (собственик на парцели, ситуирани в територията на промишлено-търговска зона „ Куклен ” - б.а.).
Това обаче отваря нови проблеми, като транспортния да вземем за пример. Като виждам заран колоната от коли от Асеновград към Пловдив и тапите, които в час пик водят до запушване чак от кръговото на Околовръстното, като следя по какъв начин се строят стремително жилища и те се пълнят с хора, което е хубаво, считам, че е време да се намерения по проблемите на градското развиване по-визионерски, по-глобално. Къде и по какъв начин ще се движим в бъдеще, за мен е проблем №1.
Много пъти съм имал предложения за работа и отвън страната, още през 70-те години, само че аз държах да съм покрай родния ми Асеновград. Когато преди време приключих ХТМУ-София, бях с най-хубавия триумф и по тогавашните правила имах право да предпочитам къде да стартира работа. Помайвах се много, тъй като имаше места в София, само че не и в Пловдив. А аз желаех да съм тук и по финансови съображения, желаех да съм по-близо и до майка ми.
Всъщност най-вече желаех да стартира работа точно в КЦМ, само че там свободно място нямаше, или по-точно, имаше, само че за „ богоизбрани ”. Единственото вакантно място беше в Института по цветна металургия (ИЦМ) - допустимо най-непрестижното място, само че го избрах поради това, че е покрай родния дом.
Между другото, по същата причина майка ми почти по същото време беше ходила до КЦМ да разпитва за опциите за назначението ми там, само че не стигнала по-далеч от портала, където един недодялан пазач я беше спрял и разплакал.
Години по-късно, когато бях към този момент шеф в комбината, дълго гледах с злоба въпросния човек и в последна сметка го освободих. Хората и човешките връзки са най-важни, не може да се толерира такова държание!
- Ръководихте и участвахте в ръководството на КЦМ от 1985 до 2019 година. Кой беше най-трудният миг?
- Много сериозни обстановки е имало за това време. Но за мен една от най- огромните беше тогава, когато избухна така наречен „ екологична гражданска война “ през 90-те години. Тогава определящите себе си като еколози желаеха да срутен завода. Бяха тежки дни, тъй като в обществото имаше голямо недоумение по тематиката.
Ние, управлението на КЦМ, знаехме какво желаеме да създадем, знаехме и по какъв начин, само че не ни даваха никаква опция. Тогава тези, които водеха демонстрациите, желаеха да викат, да срутват, да унищожават. Бесиха мое плашило на входа. Беше обстановка в действителност сложна за преодоляване. Само си представете - пред портала на завода стоят еколозите, а зад портала служащите, въоръжени с колове, и кой каквото хване и желаеха да се саморазправят, да ги бият.
А ние нямахме настройката да участваме в такива борби и по тази причина ни беше мъчно. Само ще вметна, че тогава министър-председателят Андрей Луканов ни наричаше сбито „ казусът КЦМ “. Всички желаеха предприятието да затвори.
- Преживели сте и вътрешен прелом в завода?
- Да, това беше по време на приватизацията. Масовата приватизация не беше приложена за КЦМ, защото по това време бяхме пред сключване на контракт с японското държавно управление и имаше ограничаваща уговорка да не се трансформира собствеността на компанията. (През 1995 година държавното управление на Жан Виденов договаря голям заем с Японския фонд за задгранично икономическо съдействие за 5.95 милиарда йени. Кредитът би трябвало да се употребява за екологично преустрояване на завода.
Проблемът е, че отпущането му се бави с 4 години. А когато през 1999-а Агенцията за приватизация поставя КЦМ на тезгяха, японците се включват с изключително условие - парите ще дойдат едвам след раздържавяването. Кандидати стратегически вложители няма и през 2000 година Агенцията за приватизация подписва контракт за продажбата на 80 % от акциите на Комбината за цветни метали с РМД " КЦМ-2000 ", отпред с инж. Добрев - б.а.). РМД-то обаче нямаше пари и сякаш с цел да ни оказват помощ, се включиха наши досегашни сътрудници от Холандия - „ Трафигура бехеер “. Волю-неволю, трябваше да приемем.
Оказахме се същински наивници с нашия морал и с концепцията за чисти и ясни връзки сред сътрудниците и акционерите. Подценихме обстоятелството, че поради пари и най-верните сътрудници могат да се трансфорат в съперници. Не персонално против мен, а против концепцията. (Холандската компания, която към този момент има 26% от капитала на РМД-то, пробва да притегли на своя страна част от акционерите - служащи и мениджъри от предприятието, и с тяхна поддръжка да избере собствен Съвет на шефовете.
Обещани са по-високи постове и привилегии - б.а.). Аз имам една максима в живота: Най-важното нещо е да спечелиш доверието на хората, само че най-страшното е да го загубиш. И аз мисля, че бях спечелил доверието на тези акционери, само че очевидно се бях излъгал. Въпросното Общо заседание мина под засилено полицейско наличие, в последна сметка, успяхме да се освободим от тези хора.
Аз като човек съм подобен - мога да пострадвам, да се вълнувам, само че никога не се предавам. Така против помощ от 1.5 милиона от холандците им платихме 4 милиона, само че пък се освободихме от тях.
- Как оцеляхте на поста толкоз дълги години? Вие бяхте един от дребното несменяеми шефове по време на прехода в цяла България.
- С изкуство. Както споделих, през 90-те години всички се опасяваха от КЦМ. Предприятието имаше ореол на едно страшилище, което би трябвало да се закрие. И ние до известна степен поддържахме това мислене, до момента в който работехме. Имаше доста мераклии за комбината, само че се опасяваха. За мен КЦМ е орис и в никакъв случай не съм съжалявал за решението си да се боря за завода.
- Не Ви ли беше боязън при толкоз доста врагове?
- Човек обръгва. Подкрепа имах от шепа хора. Но на мен не ми трябват доста като количество, а като качество. А врагове в действителност имаше на всички места. Спомням си един забавен случай от 1997 година
Бях в Гърция по длъжностен мотив тъкмо по времето, в което желаеха да ме сменят като шеф и доста хора желаеха да заемат моето място. Но на границата на връщане ни арестуваха колата с претекст, че е крадена. Тя не беше, несъмнено, беше купена от формален дилър. Шофьорът предложи аз да потеглям към България, пък той да остане, до момента в който се реши казусът. Отказах.
Вечерта нямаше даже къде да спим и ни насочиха към една баба Калиопа, която ни даде стая за нощувка. Даде и дърва, с цел да се топлим, най-после си платихме и за двете. С помощта на грък, функционер в „ Нова народна власт “, и въпросната баба Калиопа, която задейства и сина си, стигнахме още веднъж до границата с… трактор.
Чудесна машина, с климатик, невиждана у нас, закупена с пари от европрограми, както съумях да схвана от сина на Калиопа. Гъркът и митничарят си споделиха нещо шушукайки и ни дадоха знак да изчезваме по-бързо. И този път не ме смениха като шеф.
- А с служащите по какъв начин се справяхте? Имало ли е стачки в завода?
- Малки вътрешни митинги - да, само че стачки - не. Благодарен съм, че в никакъв случай не сме имали крайни несъгласия със синдикатите. В множеството случаи проблемите идваха от техните шефове, в София, тъй като тукашните синдикалисти постоянно са сядали с нас на една маса и са дискутирали проблемите.
Те виждат с очите си какво е ситуацията. Сигурно не знаете, само че при рецесията през 2008 година всички в компанията бяхме един месец в неплатен отпуск - и служащи, и администрация, и шефове, включително и аз. Принципът е: Режем от служащите, само че режем и от себе си!
ВИЗИТКА
Инж. Никола Добрев е роден на 14 октомври 1942 година в Асеновград. Завършва металургия на цветните метали във ВХТИ. По-късно специализира в Политехниката на Аахен и работи в института „ Макс Планк “ в Щутгарт. През 1985 година е назначен за шеф на КЦМ „ Димитър Благоев “-Пловдив. През 2000 година посредством РМД взе участие в приватизацията на завода. И до през днешния ден тя е посочена като един от дребното сполучливи образци за приватизация в България. От април 2004 година е основен изпълнителен шеф на „ КЦМ 2000 “ АД. През 2019 година се отдръпва от поста ръководител на СД и ръководството на компанията. Носител е на редица оценки: златна значка на ФНТС, „ Бизнесмен на Пловдив и района “ за 2000 година, премия „ Мениджър на 2005 ", премия на БТПП за заслуги в развиването на стопанската система за 2006 година, премия „ Пловдив “ за 2001, 2007 и 2008 година за меценатство. През 2008 година му е присъдено и званието „ Почетен жител на Пловдив “. През 2018 година издава автобиографична книга „ Срещи по пътя “.
- Оптимист ли сте? Още предходната година едрите индустриалци в България, в това число и КЦМ Холдинг, предложиха на страната напълно други ограничения за отплата и „ юзди ” в цените на тока на свободния пазар, само че те не бяха утвърдени.
- Това изисква политическа храброст, не икономическа. Да, оптимист съм и смятам, че ще се откри някакъв допустим механизъм и за цената на газа, който да удовлетвори бизнеса. Вероятно при някои бизнеси ще би трябвало да се понижи скоростта на вложение, само че няма да се стигне до прекратяване на производството.
...................
При рецесията през 2008 година всички бяхме един месец в неплатен отпуск - и служащи, и шефове
За мен КЦМ е орис! Имаше доста мераклии за завода, само че се опасяваха
При това застрояване в Пловдив проблем №1 в бъдеще ще бъде къде и по какъв начин ще се движим
През 90-те години тези, които водеха демонстрациите, бесиха мое плашило на входа
----------
- Г-н Добрев, откакто през 2019 година обявихте, че се оттегляте от ръководството на КЦМ и давате „ път на младите ”, излязохте ли напълно от корпоративния живот? С какво уплътнявате времето си след десетилетия в КЦМ?
- След като излязох от оперативната работа, извозвам огромна част от свободното си време да чета книги и профилирана литература, с цел да съм в крайник с новостите в региона на цветните метали. Не спирам да вървя в КЦМ, там съм три пъти в седмицата - понеделник, сряда и петък. Не извозвам общоприет работен ден от осем часа, само че съм там, измежду хората.
И в случай че някой се интересува от моя опит и познания, ги отпущам. Опитвам се тактично да суфлирам някои неща, без да се въвличам непосредствено в оперативните решения, тъй като от самото начало на ръководство на този комбинат съм имал свободата да взимам решения самичък. Да, слушах другите, само че решенията бяха мои, както и отговорността за тях.
Затова и в този момент упорствам мениджърите да имат свободата да взимат решения и да носят отговорност. Не се меся в ръководството, само че не съм и безразличен и безкритичен. Ситуацията и в страната, и в света в този момент е сложна. Не че когато аз управлявах КЦМ беше по-лесно, само че в този момент проблемите са по-глобални.
- Казват, че рецесия с рецесия не си наподобяват. Каква е разликата от последната световна рецесия през 2008 година и сегашната?
- Има разлика и то основна. Когато през 2008-2009 година светът изпадна във финансова рецесия, нямаше пари. Нямаше задоволително запаси, с цел да се развива бизнесът, като в същото време пазарът беше напълно смълчан.
Сега е друго - пари има, само че пазарът изчезна. Имам поради, че в случай че представиш добър план, финансиране ще се откри при нелоши условия. Но пазарът като цяло е неустойчив, като това сега задържа някои банки да финансират огромни планове. Сега рецесията още веднъж е световна, само че е с струпване от други непредвидени и необикновени рецесии - пандемията от коронавирус, войната на Русия против Украйна и политиката на Съединени американски щати към Европа.
Смятам, че каквото и да си приказваме, най-пострадалата част на света сега е Европа. И да, влизаме в криза, нещо, което е част от икономическия цикъл, само че най-страшното е, че пазарите ще се свиват и това ще се отрази на мащабите на производството, на трудовата претовареност. Защото, в случай че в изискванията на инфлация има някакъв отдушник - подвигат се цените, раздават се пари, при рецесията я няма тази независимост. Следващата година ще бъде доста сложна.
Аз съм съсредоточен върху нашия бизнес, където малко или доста разчитаме на международния пазар, а там опциите са по-големи. Естествено, резултатите няма да са най-хубавите, само че по-добре е да въртим, въпреки и на мудни обороти, в сравнение с да стоим. И за нашия бизнес ще бъде мъчно, само че злополука няма да има.
Основният проблем, естествено, е цената на газа и силата, тъй като нашето произвеждане е доста енергоемко. Но нямаме доста потребни ходове, страната взе ограничения за отплата на високите цени на силата, това ще усъвършенства малко ситуацията, само че същото би трябвало да стане и с цената на газта. Силно се надявам да се намерят умни хора в страната, които ще наложат такова решение. Ето Европа го прави.
- Каква беше чисто прочувствената Ви реакция, когато през август 2021 година КЦМ спря производството за 10 дни поради непостижимо високите цени на силата? Това не се е случвало в никакъв случай в цялата история на завода.
- Аз бях в течение с това решение, естествено. Реакцията на всички беше прагматична. Тогава отчетохме, че е неуместно да харчиш 10 единици, с цел да получиш 5. Взехме решение да променим графиците на ремонтите по цеховете. Те бяха планувани за септември и октомври, просто ги издърпахме по-рано.
- А по какъв начин реагирахте, когато преди няколко години предприемчив комитет от пловдивчани желаеха да повдигнат кандидатурата Ви за кмет на Пловдив?
- Ще отговоря с едно изречение - добре че не стана. Наистина имаше парламентьори, които ме срещнаха с концепцията си, само че до средата не стигнахме. Аз с политика не мога да се занимавам по една елементарна причина - приказвам единствено истини. През 90-те години съм имал оферти да вляза и в държавното управление, само че изрично отхвърлих. Аз знам къде си тежа на мястото.
- А харесва ли Ви Пловдив като място за живеене и правене на бизнес?
- Като дух - да, не го замествам за никой различен град на света. Но отвън това има доста какво да се направи. Градът е център на голяма индустриална зона. Виждам край КЦМ по какъв начин ден след ден никнат нови производства, съвсем няма свободни терени в нашата „ Индустриална зона КЦМ ” ЕООД (собственик на парцели, ситуирани в територията на промишлено-търговска зона „ Куклен ” - б.а.).
Това обаче отваря нови проблеми, като транспортния да вземем за пример. Като виждам заран колоната от коли от Асеновград към Пловдив и тапите, които в час пик водят до запушване чак от кръговото на Околовръстното, като следя по какъв начин се строят стремително жилища и те се пълнят с хора, което е хубаво, считам, че е време да се намерения по проблемите на градското развиване по-визионерски, по-глобално. Къде и по какъв начин ще се движим в бъдеще, за мен е проблем №1.
Много пъти съм имал предложения за работа и отвън страната, още през 70-те години, само че аз държах да съм покрай родния ми Асеновград. Когато преди време приключих ХТМУ-София, бях с най-хубавия триумф и по тогавашните правила имах право да предпочитам къде да стартира работа. Помайвах се много, тъй като имаше места в София, само че не и в Пловдив. А аз желаех да съм тук и по финансови съображения, желаех да съм по-близо и до майка ми.
Всъщност най-вече желаех да стартира работа точно в КЦМ, само че там свободно място нямаше, или по-точно, имаше, само че за „ богоизбрани ”. Единственото вакантно място беше в Института по цветна металургия (ИЦМ) - допустимо най-непрестижното място, само че го избрах поради това, че е покрай родния дом.
Между другото, по същата причина майка ми почти по същото време беше ходила до КЦМ да разпитва за опциите за назначението ми там, само че не стигнала по-далеч от портала, където един недодялан пазач я беше спрял и разплакал.
Години по-късно, когато бях към този момент шеф в комбината, дълго гледах с злоба въпросния човек и в последна сметка го освободих. Хората и човешките връзки са най-важни, не може да се толерира такова държание!
- Ръководихте и участвахте в ръководството на КЦМ от 1985 до 2019 година. Кой беше най-трудният миг?
- Много сериозни обстановки е имало за това време. Но за мен една от най- огромните беше тогава, когато избухна така наречен „ екологична гражданска война “ през 90-те години. Тогава определящите себе си като еколози желаеха да срутен завода. Бяха тежки дни, тъй като в обществото имаше голямо недоумение по тематиката.
Ние, управлението на КЦМ, знаехме какво желаеме да създадем, знаехме и по какъв начин, само че не ни даваха никаква опция. Тогава тези, които водеха демонстрациите, желаеха да викат, да срутват, да унищожават. Бесиха мое плашило на входа. Беше обстановка в действителност сложна за преодоляване. Само си представете - пред портала на завода стоят еколозите, а зад портала служащите, въоръжени с колове, и кой каквото хване и желаеха да се саморазправят, да ги бият.
А ние нямахме настройката да участваме в такива борби и по тази причина ни беше мъчно. Само ще вметна, че тогава министър-председателят Андрей Луканов ни наричаше сбито „ казусът КЦМ “. Всички желаеха предприятието да затвори.
- Преживели сте и вътрешен прелом в завода?
- Да, това беше по време на приватизацията. Масовата приватизация не беше приложена за КЦМ, защото по това време бяхме пред сключване на контракт с японското държавно управление и имаше ограничаваща уговорка да не се трансформира собствеността на компанията. (През 1995 година държавното управление на Жан Виденов договаря голям заем с Японския фонд за задгранично икономическо съдействие за 5.95 милиарда йени. Кредитът би трябвало да се употребява за екологично преустрояване на завода.
Проблемът е, че отпущането му се бави с 4 години. А когато през 1999-а Агенцията за приватизация поставя КЦМ на тезгяха, японците се включват с изключително условие - парите ще дойдат едвам след раздържавяването. Кандидати стратегически вложители няма и през 2000 година Агенцията за приватизация подписва контракт за продажбата на 80 % от акциите на Комбината за цветни метали с РМД " КЦМ-2000 ", отпред с инж. Добрев - б.а.). РМД-то обаче нямаше пари и сякаш с цел да ни оказват помощ, се включиха наши досегашни сътрудници от Холандия - „ Трафигура бехеер “. Волю-неволю, трябваше да приемем.
Оказахме се същински наивници с нашия морал и с концепцията за чисти и ясни връзки сред сътрудниците и акционерите. Подценихме обстоятелството, че поради пари и най-верните сътрудници могат да се трансфорат в съперници. Не персонално против мен, а против концепцията. (Холандската компания, която към този момент има 26% от капитала на РМД-то, пробва да притегли на своя страна част от акционерите - служащи и мениджъри от предприятието, и с тяхна поддръжка да избере собствен Съвет на шефовете.
Обещани са по-високи постове и привилегии - б.а.). Аз имам една максима в живота: Най-важното нещо е да спечелиш доверието на хората, само че най-страшното е да го загубиш. И аз мисля, че бях спечелил доверието на тези акционери, само че очевидно се бях излъгал. Въпросното Общо заседание мина под засилено полицейско наличие, в последна сметка, успяхме да се освободим от тези хора.
Аз като човек съм подобен - мога да пострадвам, да се вълнувам, само че никога не се предавам. Така против помощ от 1.5 милиона от холандците им платихме 4 милиона, само че пък се освободихме от тях.
- Как оцеляхте на поста толкоз дълги години? Вие бяхте един от дребното несменяеми шефове по време на прехода в цяла България.
- С изкуство. Както споделих, през 90-те години всички се опасяваха от КЦМ. Предприятието имаше ореол на едно страшилище, което би трябвало да се закрие. И ние до известна степен поддържахме това мислене, до момента в който работехме. Имаше доста мераклии за комбината, само че се опасяваха. За мен КЦМ е орис и в никакъв случай не съм съжалявал за решението си да се боря за завода.
- Не Ви ли беше боязън при толкоз доста врагове?
- Човек обръгва. Подкрепа имах от шепа хора. Но на мен не ми трябват доста като количество, а като качество. А врагове в действителност имаше на всички места. Спомням си един забавен случай от 1997 година
Бях в Гърция по длъжностен мотив тъкмо по времето, в което желаеха да ме сменят като шеф и доста хора желаеха да заемат моето място. Но на границата на връщане ни арестуваха колата с претекст, че е крадена. Тя не беше, несъмнено, беше купена от формален дилър. Шофьорът предложи аз да потеглям към България, пък той да остане, до момента в който се реши казусът. Отказах.
Вечерта нямаше даже къде да спим и ни насочиха към една баба Калиопа, която ни даде стая за нощувка. Даде и дърва, с цел да се топлим, най-после си платихме и за двете. С помощта на грък, функционер в „ Нова народна власт “, и въпросната баба Калиопа, която задейства и сина си, стигнахме още веднъж до границата с… трактор.
Чудесна машина, с климатик, невиждана у нас, закупена с пари от европрограми, както съумях да схвана от сина на Калиопа. Гъркът и митничарят си споделиха нещо шушукайки и ни дадоха знак да изчезваме по-бързо. И този път не ме смениха като шеф.
- А с служащите по какъв начин се справяхте? Имало ли е стачки в завода?
- Малки вътрешни митинги - да, само че стачки - не. Благодарен съм, че в никакъв случай не сме имали крайни несъгласия със синдикатите. В множеството случаи проблемите идваха от техните шефове, в София, тъй като тукашните синдикалисти постоянно са сядали с нас на една маса и са дискутирали проблемите.
Те виждат с очите си какво е ситуацията. Сигурно не знаете, само че при рецесията през 2008 година всички в компанията бяхме един месец в неплатен отпуск - и служащи, и администрация, и шефове, включително и аз. Принципът е: Режем от служащите, само че режем и от себе си!
ВИЗИТКА
Инж. Никола Добрев е роден на 14 октомври 1942 година в Асеновград. Завършва металургия на цветните метали във ВХТИ. По-късно специализира в Политехниката на Аахен и работи в института „ Макс Планк “ в Щутгарт. През 1985 година е назначен за шеф на КЦМ „ Димитър Благоев “-Пловдив. През 2000 година посредством РМД взе участие в приватизацията на завода. И до през днешния ден тя е посочена като един от дребното сполучливи образци за приватизация в България. От април 2004 година е основен изпълнителен шеф на „ КЦМ 2000 “ АД. През 2019 година се отдръпва от поста ръководител на СД и ръководството на компанията. Носител е на редица оценки: златна значка на ФНТС, „ Бизнесмен на Пловдив и района “ за 2000 година, премия „ Мениджър на 2005 ", премия на БТПП за заслуги в развиването на стопанската система за 2006 година, премия „ Пловдив “ за 2001, 2007 и 2008 година за меценатство. През 2008 година му е присъдено и званието „ Почетен жител на Пловдив “. През 2018 година издава автобиографична книга „ Срещи по пътя “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ