Ако бащата е прекалено строг с децата
Определен градус на суровост при възпитанието на младото потомство несъмнено е необходим, само че се случва от време на време бащата да основава казармена атмосфера. Възможно ли е да смекчим строгия мъж и по какъв начин да създадем това?
Нито едно обикновено крепко дете не би трябвало да бъде комфортно за родителите си и има правото да се държи не напълно добре, да изпада в нервности, да се въргаля по пода, да скача върху леглото, да крещи извънредно мощно, да пее в рейса, да декларира потребностите си, да спори, да се гневи… Но някои татковци не схващат това и считат, че детето им е обещано единствено с една единствена цел – да възпитат от него заслужен член на обществото. Което значи, че върху него би трябвало да се тестват всички способи, с цел да се държи дребното по този начин, че да не кара татко си да се изчервява.
Постоянни забележки, кряскане, санкции, сълзи – в сходни условия и възрастен не би живял, какво остава за дете? Често в сходни обстановки майката и бащата играят ролята на „ положителното “ и „ неприятното “ ченге: таткото се кара, а мама скрито позволява неща от неразрешените. В резултат на това детето освен не стартира да се държи по-добре, а противоположното – става отвратително и манипулира възрастните.
Психолозите припомнят: единната линия на образование в фамилията, когато възрастните се придържат към едни и същи правила, е залог за спокойното и наред развиване на децата.
Възможно е, в случай че мъжът ви е прекомерно непоколебим, поради хармонията в фамилията да вземате неговата страна. В сходен случай обаче е прекомерно евентуално да чувствате виновност, че не защитавате дребното от изискващия татко. А непрекъснатото възприятие на виновност, както е известно, не води никого до нищо положително.
Така че се пробвайте да реализирате най-правилния вид – да повлияете на мъжа по този начин, че да понижи градуса на суровост. Ето няколко съществени правила по какъв начин да извършите това тактично и безболезнено:
Поговорете почтено. Разкажете за възприятията си, изразете гледната си точка по повод възпитанието на децата. Това не бива да бъде диалог, който стартира с думите: „ Трябва да поговорим “, другояче той ще заеме отбранителна позиция и надали ще се съгласи и с един от вашите причини. Говорете, когато той е в положително разположение на духа – здрав, жизнен и утолен. Нека това да бъде спокойна сказка. Не нападайте. Не обвинявайте, не проявявайте експанзия, не оскърбявайте мъжа. Той, несъмнено, не е прав, само че ще държи на своето до последно.
Продължава на страницата на Новите родители
