Опит на ГЕРБ да обезсмисли бъдеща съдебна реформа в частта

...
Опит на ГЕРБ да обезсмисли бъдеща съдебна реформа в частта
Коментари Харесай

Конституционният съд поряза опита на ГЕРБ да спасява главния прокурор от разследване


Опит на ГЕРБ да обезсмисли бъдеща правосъдна промяна в частта за приемане на работещ механизъм за надзор и без значение следствие на основния прокурор бе порязан от Конституционния съд (КС). С определение, признато единомислещо, той отхвърли на партията на Бойко Борисов да пояснява конституцията в частта ѝ за независимостта на правосъдната власт за да се откри допустимо ли е " без значение " следствие на обвинител № 1 да се разпореди на Националната следствена работа (НСлС).

Последната концепция в действителност беше стартирана от партия " Възраждане " в 48-ото Народно заседание като " опция " на предложенията на служебното държавно управление и " Демократична България ".

Проектът на Крум Зарков планува основният прокурор да бъде разследван от особено определен висш арбитър, назначен за обвинител - т.е. магистрат, който не е в йерархична взаимозависимост от самия основен прокурор.

Бойко Борисов твърдеше, че желае действителна правосъдна промяна и партията му ще я поддържа, само че на процедура тества през Конституционен съд дали концепцията на " Възраждане " би предходна.

В последна сметка единомислещо съдът отхвърли да се занимава с настояването на ГЕРБ. Институцията напомня, че към този момент в детайли е разяснила въпроса в предходно свое решение (отново по самодейност на ГЕРБ - б.р.) и не е належащо да го прави отначало.

Искането на ГЕРБ съответно беше за пояснение на член 117, алинея 2 от Конституцията, която гласи: „ Съдебната власт е самостоятелна. При реализиране на своите функционалности съдиите, правосъдните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват единствено на закона “.

Партията сложи пред Конституционен съд следния въпрос: „ В понятието „ самостоятелност на правосъдната власт “ (чл. 117, алинея 2, изречение първо), с изключение на самостоятелност на правосъдната власт от другите две държавни управляващи – законодателна и изпълнителна, и функционалната самостоятелност на всеки обособен арбитър, правосъден заседател, прокурор и следовател (чл. 117, алинея 2, изречение второ), включва ли се и институционална, организационна и йерархична самостоятелност сред трите органа, включени в системата на правосъдната власт – съд, прокуратура и разследване? “, напомня правният уебсайт " Лекс ".

Въпросът визира точно зависимостта на следствието от прокуратурата. Националната следствена работа мина под шапката на прокуратурата още през 2009 година Оттогава и началникът му е и зам.-главен прокурор по следствието, а следствените служби се трансфораха в отдели към окръжните прокуратури. Единственият следовател във Висшия правосъден съвет е член на прокурорската му гилдия.

Идеята, която депутатите от ГЕРБ в предходния парламент желаеха да мине през инспекцията на Конституционен съд, е дали в случай че следствието излезе от структурата на прокуратурата, ще може да се заеме с следствието на основния прокурор.

Конституционен съд до момента е сезиран на два пъти поради следствието на основния прокурор.

Първо кабинетът „ Борисов “ изиска пояснение на Конституцията, чийто резултат беше, че основният прокурор не надзирава следствията против себе си, напомня " Лекс ". След това по времето на ГЕРБ и на Данаил Кирилов като правосъден министър, беше въведена фигура на прокурор по следствието на основния прокурор. Приетите тогава разпореждания в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт, с които беше уредена тази концепция на ГЕРБ, бяха оповестени за противоконституционни.

Сега в новото си определение, с което отхвърля да се замимава още веднъж с въпроса, Конституционен съд напомня решението си от 2009 година, отдадено на мястото на Националното разследване. В него се споделя, че Национална следствена служба е най-тясно обвързвана с прокуратурата и включването на следователите към прокуратурата не е „ прекачване “ към нея на нова активност, а организационно усъвършенстване на проверяващата активност, която прокуратурата продължава да управлява.

От началото на работата на 49-ото Народно заседание и договарянията сред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ за общо болшинство и вероятно държавно управление, от партията на Бойко Борисов заявяват поддръжка за желаната от вторите правосъдна промяна - изключително в частта механизъм за надзор и разследане на основния прокурор. Служебният министър на правораздаването Крум Зарков и Министерският съвет към този момент внесова в новия парламент квалифицираните още в остарелия законопроекти по тематиката. Те са част от заявеното съгласие сред двете договарящи обединения за предпочитана законодателна стратегия в сегашния мандат.

Самият основен прокурор Иван Гешев регулярно заявява, че е твърдо срещу опитите да бъде натрапен механизъм за следствие и надзор и импортираните досега законопроекти (без този на " Възраждане " - б.р.) и счита въвеждането на подобен механизъм за " политическа интервенция " в самостоятелната правосъдна власт. И през днешния ден тематиката е е коментирана от прокуратурата - посредством говорителката на Гешев Сийка Милева и нейно изявление за БГНЕС.

Конкретният мотив са думи на служебния министър на външните работи Николай Милков, който съобщи преди ден, че приемането на законите за въвеждане на механизъм за без значение следствие на основния прокурор и промяна в КПКОНПИ са измежду изискванията за бъдещо приемане на България в Шенген.

С обява в Twitter Гешев декларира, че " с изключение на служебния министър Зарков, се оказва, че и служебният министър на външните работи Милков би трябвало да чете повече. Препоръчвам да стартират с Конституцията и законите на Република България. И мненията на Европейска комисия и Екологичен потенциал по отношение на приемането ни в Шенген. "

Милева (а и Гешев) повтарят, че Шенген няма нищо общо с въпросните законодателни промени. На хартия може и да е по този начин, само че Нидерландия - една от двете страни в Европейски Съюз, които постановат несъгласие на присъединението на България Шенген са точно дефицитите в областта на сигурностт, върховенството на закона и неналичието на напредъл в правосъдната промяна. В този подтекст беше и изявлението на министъра от четвъртък.

Източник: boulevardbulgaria.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР