Омразата и дискриминацията спрямо уязвими групи имат дълга история в

...
Омразата и дискриминацията спрямо уязвими групи имат дълга история в
Коментари Харесай

Царе на фасадната демокрация. Дългата история на омразата в България

Омразата и дискриминирането по отношение на уязвими групи имат дълга история в България. Институциите, жителите, както и медиите пренебрегват казуса. Показват го три случая от последните дни, свързани с евреи, роми и украински бежанци.

Не единствено българските държавни институции, само че и българските медии имат проблем с разпознаването на омразата. Тя постоянно остава не просто ненаказана, само че и незабелязана.

Това сподели артистът Самуел Финци в изявление за Свободна Европа. По думите му точно медиите би трябвало да са първите, които реагират на деянията на ненавист по отношение на малцинствени групи в България.

Наравно с тях би трябвало да последва отговор и от страна на страната, само че тя рядко се намесва. Липсва сензитивност и от страна на жителите въобще за това какво съставлява речта на ненавист и за какво е рискова, разясниха още правозащитничката Адела Качаунова от Българския хелзинкски комитет (БХК) и активистката Аделина Банакиева .

В " Студио България " на Свободна Европа те разясниха три обстоятелството от последните седмици, които свидетелстват за равнищата на омразата:
с лицето на Соломон Паси и отпратка към газовите камери, в които по време на Холокоста нацистите са убивали евреи. Той се появи в група на „ Възраждане “ в обществената мрежа Телеграм;разказите на роми от последните дни, които не са били допускани в разнообразни плувни басейни единствено тъй като са роми; със семейство украински бежанци, които описаха, че са били нападнати, удряни и обиждани. Според юриста им става въпрос за закононарушение от ненавист и те са били нападнати единствено тъй като са украинци.
Тези три развития от последните дни обаче не са част от някакъв нов феномен, показаха както Банакиева, по този начин и Качаунова. Това е дълъг развой, който просто е момента е избил на повърхността по-видимо, считат те. А казусът обгръща освен самите деянията на ненавист, само че и неналичието на публичен отговор.
Най-важното от изявлението
" Защо би трябвало някакъв артист, който живее отвън страната - да изключим, че това съм аз, само че въобще някакъв средностатистически жител - да дава знаци и да предизвика реакция у институциите. Защо институциите не са първи – те и медиите – които реагират на такива прояви? ", пита Самуел Финци.

" Действията на " Възраждане " са толкоз неприемливи, че в случай че ги опиша на мои другари от Германия – това там не може да се случи. Едно такова изказване, подигравка, коментар във Facebook – това ще провокира не скандал, а бих споделил гражданска война. И освен измежду жителите, а първо в Народното събрание. Първо в институциите. И най-много в медиите ", добави Финци.

" Политиците най-позорно мълчат, даже и най-демократичните от тях. Ако считаме, че на антисемитските прояви няма отговор, то на антиромските напълно няма. Това е нещо, което изцяло се неглижира, изцяло се подминава ", сподели юрист Адела Качаунова.

" България има дълга история с омразата и освен с [омразата] към представители на разнообразни групи, ами и с неналичието на отговор по отношение на тези групи ", сподели още Качаунова.
" Топката при започване на лавината "
Антисемитският колаж, публикуван в канал на проруската партия " Възраждане ", надалеч не съставлява безобидна подигравка, означи Самуел Финци. Всяка картина, колаж или тирада на омразата може да изиграе ролята на " топката при започване на лавината ", която да предизвика напълно действителни дейности на принуждение, сподели той.

" Може да стигне до физическа кавга, тя стартира към този момент. Много бързо забравихме, че беше нарисувана една жълта звезда на едно заведение в София ", напомни той.

В този случай през юни дребен магазин за бира в София осъмна с надпис Jude (от немски - евреин) на витрината, съпроводен с шестоъгълна звезда, сходно на Германия през 30-те години. Това се случи, откакто партия " Възраждане " провежда акция против магазина поради отвод да бъдат обслужвани нейни последователи.

" Това, несъмнено, у естествените хора провокира някаква реакция, само че медиите не отидоха там, никой не разказа кощунството на тази демонстрация. И че това е нещо изцяло неприемливо и че това се санкционира със затвор ", сподели Финци по адрес на вандализираната с нацистки знаци витрина.

По думите му ролята на медиите е основна в такива случаи, тъй като те могат да обяснят на хората, че " има граници, които не се прекрачват ".

" Има табута, които е добре, че ги има в едно общество. Защото те слагат рамките, в които ние можем да се движим и можем да поддържаме връзка един с различен. Тези рамки би трябвало да ги има. Не може всичко да се приказва ", сподели Финци.
" Тетрадки с инструкции от шефа "
Още образци за това какъв брой малко е дистанцията сред езика на ненавист и действителните дейности, предизвикани от ненавист, са от програмата на ЛГБТИ кино фестивал в София, Пловдив и Варна през юни. Тогава последователи и членове на " Възраждане " нападнаха хора, отишли да гледат някои от прожекциите.

Друг образец от последните дни, който Финци дава, са разказите на роми, които не са били позволени до разнообразни плувни басейни единствено тъй като са роми. Случаите са от басейни в Банкя и Кюстендил.

По думите на юрист Адела Качаунова от БХК това не се случва за първи път - в противен случай, идентични случаи на роми, които подават недоволства, че им е отказано да посетят избрани обществени места единствено тъй като са роми, има доста обратно във времето.

" Проблемът с басейните не е от през вчерашния ден. Всяка година през летните месеци получаваме такива сигнали. Виждала съм хотелски тетрадки, в които са записани инструкции от шефа, че не се позволяват роми тук ", описа Качаунова.

" Не ми е известно да има глобени ", добави адвокатката.

Според нея обаче неналичието на наказания - в този, само че и в десетки други случаи на дискриминация против представители на малцинствени групи - не се дължи на зле написани закони.

" Наказателният кодекс има потребност от смяна, само че казусът не е в самите закони, а в използването им. Царе сме на фасадната народна власт и на симулирането на някакви демократичности ", обобщава Качаунова.
Насилие против украински бежанки
Към това съгласно Аделина Банакиева би трябвало да се добави и виновността на страната, която с бездействието си е основала условия за закононарушения против някои уязвими групи.

Такива да вземем за пример са дамите и децата от Украйна, потърсили леговище в България в първите месеци на войната, която Русия стартира. Тогава по думите на Банакиева страната е подходила безредно, без проект и тактика, и не е уведомила съответно жителите за протичащото се. Това е асъдействало за отрицателните настройки по отношение на украинските бежанци, счита тя. Още през цялото време гражданската активистка е измежду най-активните, които оказват помощ на бягащите от войната.

Вместо дейности от страна на страната цялата организация по посрещането на десетките хиляди бежанци тогава падна в ръцете на доброволци, показва Банакиева. Заради това и по думите се е стигнало до случаи на принуждение по отношение на някои от дамите, пристигнали в България. Досега такава информация не е съобщавана обществено.

" Криехме го съзнателно, с цел да не плашим идващите. Че ги бият тези дами, че ги насилват тези дами, че насилват деца. Това се случи в България ", споделя Банакиева.

" Всеки, който отидеше на българо-румънската граница, можеше да натовари едни дами, да ги закара нанякъде, без никой да знае накъде. Нямаше координационен център на място, който да записва, че Олена Иванова, да вземем за пример, се качва в кола с еди кой си регистрационен номер и отива някъде ", прибавя тя.

По думите ѝ вместо това да свършат институциите, доброволци са се пробвали да създадат подобен пункт на третия месец след началото на войната.

" Срам ни е. Мен като доброволец ме е позор. Защо страната не я е позор ", споделя още активистката.

След началото на непридизвиканата инвазия на Русия в Украйна милиони украинци бяха принудени да изоставен домовете си. Това бяха главно дами с деца. Стотици хиляди дойдоха в България, където бяха настанявани в хотели, къщи за посетители, почивни станции и лагери.

Десетки хиляди от тях обаче не останаха в България, защото тук не бяха основани условия за тяхната акомодация. В същото време страни като Полша и Чехия съумяха да приобщят стотици хиляди украинци към обществото и бизнеса.
Източник: svobodnaevropa.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР