Кремълските тролове беснеят - Европа се събуди, видя с очите си, че Путин означава смърт
Огнян Минчев
Не съществува особена автентичност в пропагандните тези на Кремъл против Европа - в това число и в съветската агитация на българска територия. Основна цел на Моксва след 1945 година е геополитическото изтласкване на Съединени американски щати оттатък Атлантическия океан и разкриване на вероятността за Съветския съюз да постави ръка върху цяла Европа - а освен върху източната й част. Историята пожела друго - вместо Кремъл да " излезе " на Ламанш, сталинистката империя рухна и възстановилите независимостта си руски спътници в Източна Европа бързо помолиха за участие в НАТО. Днес, в изискванията на кремълската експанзия против Украйна великоимперската агитация употребява безусловно същия инструментариум от " теории " и тълкования за държанието на Европа, както в десетилетията на Студената война. Европа се е " зачеркнала " от геополитическата карта съгласявайки се да се " подчини " на Вашингтон в оповестяването на сурови наказания против агресора - Москва. Така Америка печели, а Европа губи, сателитизирайки се под интереса на Вашингтон.
В Европа обаче не мислят по този начин. Макар, че Старата госпожа и главните й политически столици постоянно са правили значими стратегически неточности и са губили облика си в мъчно възможни взаимни отстъпки, този път Европа реагира единна и в директно сходство с дълготрайните си ползи - както икономически, по този начин и геополитически. За огромните европейски страни е явно, че Путин не потегля единствено против Украйна - той стартира с Украйна. Следващите стъпки на експанзията ще се насочат против някогашна Източна Европа, а финалната цел на изгубилата реалистична оценка за себе си кремълска тирания е да подчини Европа като цяло. Ако не със силата на оръжието, то с диктата на енергийната политика, с подбуждането на безкрайни спорове сред европейските страни и
с изнудването на чембърлейнския вид европейски водачи
да вършат нови и нови концесии на Кремъл. За европейските водачи от дълго време е известно, че бруталната пропагандна война на Путин - " водача на консерватизма " - против Европа има за цел да показа едно от европейските политически течения - това на левичарския постлиберализъм - като единствена еднаквост на Европа, да осмее Стария континент и да реализира ролята на наставник за надигащите се политически талази на десния народен популизъм в европейските страни. Тази пропагандна война върви ръка за ръка с другите две тактики на Кремъл от 21 век - масиран енергиен напън до монопол на доставките (където е възможно) и разрастване на огромна корупция по върховете на властта - на всички места, където това е налично. А то е налично в цяла Европа.
Ако Путин бе траял " вливането на отрова " в Европа с " мирни средства ", разказани нагоре, то чембърлейнските европолитици щяха изцяло да му предадат ключовете на " крепостта Европа " в границите на още 1-2 десетилетия. Кремълският деспот обаче прояви неспокойствие и стартира варварска експанзия против най-близкия на русите народ - против Украйна. Ето тук прозвуча " алармата за пробуждане " на нехайно водещите " мюнхенска политика " евролидери. С експанзията против Киев те схванаха какво ги чака, в случай че продължат
да обслужват тактиката на Кремъл за завземане на Стария континент
Не е инцидентен фактът, че глобите, признати в Брюксел, Берлин, че и в Париж са по-мощни от тези, признати във Вашингтон. Просто тъй като за Америка съветската експанзия е предизвикателство, само че не на живот и гибел. Докато на Стария континент стана явно за всички, че за Европа Путин значи гибел - и не просто геополитическа гибел. Европа от дълго време се е саморедуцирала до геополитическа провинция по нрав - в случай че не по статут. Не е инцидентно, че най-богатата стопанска система - европейската - се охранява от най-беззъбата, на практика отсъстваща система за сигурност, планувана, само че неосъществена на европейска територия от 30 години насам. (Европейската сигурност продължава да бъде идентична с атлантическата сигурност.) Путин значи гибел за Европа с отчетливата изясненост на своите цели - да я подчини, да я ограби, да я изнудва по пътя към тоталното послушание, ползвайки услугите на прикупени от самия него " водачи " и политически придвижвания. С експанзията към Украйна Европа се разсъни и видя " в очите " всичко това.
Затова беснеят кремълските тролове и пропагандисти, по тази причина плачат за " Европа " - че Америка отново я била подчинила. Гроздето е кисело! Европейците най-сетне демонстрираха възприятие за самозапазване - за първи път от десетилетия. За първи път от доста години насам Европа придобива - завоюва своя стратегическа субектност. Надяваме се, че ще последват съответни стъпки на отстояване на тази субектност - и по отношение на Москва, и по отношение на Пекин, и по отношение на всеки различен, който има взимане-даване със Стария континент. Надяваме се на нов и огромен разговор в НАТО и в Трансатлантическите връзки. Ако Европа избере да бъде богата и слаба като стратегическа проекция, тя доста скоро ще придобие бъдеще на бедна и унизена външна страна на бруталния нов свят, който обитаваме. Нека се надяваме, че Европа в действителност се разсъни! Въпреки, че няма да е елементарно да се преодолеят навиците и практиките на " мюнхенска политика ", докарала - в композиция със редовно неправилните стратегически ходове на Вашингтон - Кремълската експанзия още веднъж на прага на Запада.
Не съществува особена автентичност в пропагандните тези на Кремъл против Европа - в това число и в съветската агитация на българска територия. Основна цел на Моксва след 1945 година е геополитическото изтласкване на Съединени американски щати оттатък Атлантическия океан и разкриване на вероятността за Съветския съюз да постави ръка върху цяла Европа - а освен върху източната й част. Историята пожела друго - вместо Кремъл да " излезе " на Ламанш, сталинистката империя рухна и възстановилите независимостта си руски спътници в Източна Европа бързо помолиха за участие в НАТО. Днес, в изискванията на кремълската експанзия против Украйна великоимперската агитация употребява безусловно същия инструментариум от " теории " и тълкования за държанието на Европа, както в десетилетията на Студената война. Европа се е " зачеркнала " от геополитическата карта съгласявайки се да се " подчини " на Вашингтон в оповестяването на сурови наказания против агресора - Москва. Така Америка печели, а Европа губи, сателитизирайки се под интереса на Вашингтон.
В Европа обаче не мислят по този начин. Макар, че Старата госпожа и главните й политически столици постоянно са правили значими стратегически неточности и са губили облика си в мъчно възможни взаимни отстъпки, този път Европа реагира единна и в директно сходство с дълготрайните си ползи - както икономически, по този начин и геополитически. За огромните европейски страни е явно, че Путин не потегля единствено против Украйна - той стартира с Украйна. Следващите стъпки на експанзията ще се насочат против някогашна Източна Европа, а финалната цел на изгубилата реалистична оценка за себе си кремълска тирания е да подчини Европа като цяло. Ако не със силата на оръжието, то с диктата на енергийната политика, с подбуждането на безкрайни спорове сред европейските страни и
с изнудването на чембърлейнския вид европейски водачи
да вършат нови и нови концесии на Кремъл. За европейските водачи от дълго време е известно, че бруталната пропагандна война на Путин - " водача на консерватизма " - против Европа има за цел да показа едно от европейските политически течения - това на левичарския постлиберализъм - като единствена еднаквост на Европа, да осмее Стария континент и да реализира ролята на наставник за надигащите се политически талази на десния народен популизъм в европейските страни. Тази пропагандна война върви ръка за ръка с другите две тактики на Кремъл от 21 век - масиран енергиен напън до монопол на доставките (където е възможно) и разрастване на огромна корупция по върховете на властта - на всички места, където това е налично. А то е налично в цяла Европа.
Ако Путин бе траял " вливането на отрова " в Европа с " мирни средства ", разказани нагоре, то чембърлейнските европолитици щяха изцяло да му предадат ключовете на " крепостта Европа " в границите на още 1-2 десетилетия. Кремълският деспот обаче прояви неспокойствие и стартира варварска експанзия против най-близкия на русите народ - против Украйна. Ето тук прозвуча " алармата за пробуждане " на нехайно водещите " мюнхенска политика " евролидери. С експанзията против Киев те схванаха какво ги чака, в случай че продължат
да обслужват тактиката на Кремъл за завземане на Стария континент
Не е инцидентен фактът, че глобите, признати в Брюксел, Берлин, че и в Париж са по-мощни от тези, признати във Вашингтон. Просто тъй като за Америка съветската експанзия е предизвикателство, само че не на живот и гибел. Докато на Стария континент стана явно за всички, че за Европа Путин значи гибел - и не просто геополитическа гибел. Европа от дълго време се е саморедуцирала до геополитическа провинция по нрав - в случай че не по статут. Не е инцидентно, че най-богатата стопанска система - европейската - се охранява от най-беззъбата, на практика отсъстваща система за сигурност, планувана, само че неосъществена на европейска територия от 30 години насам. (Европейската сигурност продължава да бъде идентична с атлантическата сигурност.) Путин значи гибел за Европа с отчетливата изясненост на своите цели - да я подчини, да я ограби, да я изнудва по пътя към тоталното послушание, ползвайки услугите на прикупени от самия него " водачи " и политически придвижвания. С експанзията към Украйна Европа се разсъни и видя " в очите " всичко това.
Затова беснеят кремълските тролове и пропагандисти, по тази причина плачат за " Европа " - че Америка отново я била подчинила. Гроздето е кисело! Европейците най-сетне демонстрираха възприятие за самозапазване - за първи път от десетилетия. За първи път от доста години насам Европа придобива - завоюва своя стратегическа субектност. Надяваме се, че ще последват съответни стъпки на отстояване на тази субектност - и по отношение на Москва, и по отношение на Пекин, и по отношение на всеки различен, който има взимане-даване със Стария континент. Надяваме се на нов и огромен разговор в НАТО и в Трансатлантическите връзки. Ако Европа избере да бъде богата и слаба като стратегическа проекция, тя доста скоро ще придобие бъдеще на бедна и унизена външна страна на бруталния нов свят, който обитаваме. Нека се надяваме, че Европа в действителност се разсъни! Въпреки, че няма да е елементарно да се преодолеят навиците и практиките на " мюнхенска политика ", докарала - в композиция със редовно неправилните стратегически ходове на Вашингтон - Кремълската експанзия още веднъж на прага на Запада.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ