Дипломатът д-р Огнян Гърков: България няма място в този конфликт
Огнян Гърков е роден през 1948 година в град Бургас. Завършил е езикова гимназия с немски език. Учил е във Висшето национално военноморско учебно заведение „ Никола Вапцаров ” във Варна. Впоследствие приключва немска лингвистика в СУ „ Св. Климент Охридски ”. След като се дипломира, стартира работа в Министерството на външните работи. Бил е на работа в някогашната Германска демократична република, посланик в Чехословакия, шеф в Министерство на външните работи за страните от някогашния Съветски съюз. През 1996-99 година е ексклузивен и пълномощен дипломат в Чехия, а през 2006-10 година в Словакия. От декември 2011 година е пенсионер.
След анексията Русия просто още веднъж влезе в ролята си на огромна империя, както това прави и Съединени американски щати, несъмнено, нападателна и суверенна, а не демографска и суровинна външна страна. Като двустранен посланик постоянно съм преценявал какво въздействие може да има обещано събитие върху България. И моята позиция през цялото време е, че без значение от нашето участие в Европейския съюз и НАТО, България няма място в този спор.
Ние може единствено да изкажем състрадание и да поставим грижи към хората с българско национално схващане, които живеят в засегнатите райони.
Нашите „ ще връщат ” посолството в Киев, което бе напуснато „ скоростно ”. Хората (т.е. локалните българи) търсиха поддръжка при бягството си още в самото начало на събитията.
За мен постоянно Украйна и Русия си остават едни „ палави ” праправнуци на Волжските и Аспарухова Българии. България не следва да се меси в този спор. България, като тяхна прапрабаба, може единствено да зове и да търси спокойно решение на спора. Още повече, че и двете страни (Русия и Украйна) са независими, по-големи и териториално, и демографски, и военно, и стопански страни от нас. Няма друга страна в света, с изключение на България, която да е дала толкоз огромен принос на Киев и Москва, след това и на Санкт Петербург, в региона на културата, писмеността, вероизповеданието, хуманизирането и цивилизоването на украинската и съветската интелигенция. Само ние, българите, имаме особени, характерни и морално-исторически права на лично и надстандартно мнение и позиция по отношение на неприятната тематика за общуване сред Русия и Украйна.
Питам ви: Ние разграничаваме ли руснаци от украинци, откакто и едните и другите приказват съветски, когато са в България?
Това, което се случва в този момент сред двете страни, е една огромна покруса! Освен това би трябвало да се каже, че, отвън обсега на атлантико-евро солидарността – умишлено не споделям евро-атлантическата.
Нека си напомним и позорната позиция по-късно, която поемаме като част от социалистическия лагер, когато се включваме в окупацията на Чехословакия срещу Пражката пролет през август 1968 година. Така че за мен и стратегическата цел на Съединени американски щати - за раздалечаване на съветските естествени запаси от Европа и надиграване с Москва, върви с цялостна мощ. Това е остаряла цел на Съединени американски щати, която също се прави оценка от мнозина като империя. И в подобен спор страна като нашата, без значение от участието ни в Европейски Съюз и НАТО, би трябвало да регистрира своята характерна роля по отношение на Русия и Съединени американски щати и да не се меси сред империите, когато те си раздават плесници, в това число и посредством прокси войни.
След анексията Русия просто още веднъж влезе в ролята си на огромна империя, както това прави и Съединени американски щати, несъмнено, нападателна и суверенна, а не демографска и суровинна външна страна. Като двустранен посланик постоянно съм преценявал какво въздействие може да има обещано събитие върху България. И моята позиция през цялото време е, че без значение от нашето участие в Европейския съюз и НАТО, България няма място в този спор.
Ние може единствено да изкажем състрадание и да поставим грижи към хората с българско национално схващане, които живеят в засегнатите райони.
Нашите „ ще връщат ” посолството в Киев, което бе напуснато „ скоростно ”. Хората (т.е. локалните българи) търсиха поддръжка при бягството си още в самото начало на събитията.
За мен постоянно Украйна и Русия си остават едни „ палави ” праправнуци на Волжските и Аспарухова Българии. България не следва да се меси в този спор. България, като тяхна прапрабаба, може единствено да зове и да търси спокойно решение на спора. Още повече, че и двете страни (Русия и Украйна) са независими, по-големи и териториално, и демографски, и военно, и стопански страни от нас. Няма друга страна в света, с изключение на България, която да е дала толкоз огромен принос на Киев и Москва, след това и на Санкт Петербург, в региона на културата, писмеността, вероизповеданието, хуманизирането и цивилизоването на украинската и съветската интелигенция. Само ние, българите, имаме особени, характерни и морално-исторически права на лично и надстандартно мнение и позиция по отношение на неприятната тематика за общуване сред Русия и Украйна.
Питам ви: Ние разграничаваме ли руснаци от украинци, откакто и едните и другите приказват съветски, когато са в България?
Това, което се случва в този момент сред двете страни, е една огромна покруса! Освен това би трябвало да се каже, че, отвън обсега на атлантико-евро солидарността – умишлено не споделям евро-атлантическата.
Нека си напомним и позорната позиция по-късно, която поемаме като част от социалистическия лагер, когато се включваме в окупацията на Чехословакия срещу Пражката пролет през август 1968 година. Така че за мен и стратегическата цел на Съединени американски щати - за раздалечаване на съветските естествени запаси от Европа и надиграване с Москва, върви с цялостна мощ. Това е остаряла цел на Съединени американски щати, която също се прави оценка от мнозина като империя. И в подобен спор страна като нашата, без значение от участието ни в Европейски Съюз и НАТО, би трябвало да регистрира своята характерна роля по отношение на Русия и Съединени американски щати и да не се меси сред империите, когато те си раздават плесници, в това число и посредством прокси войни.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ