Иван Михайлов се опълчва на Третия райх
Официални лица в западната ни съседка го изкараха " фашист " Отказа му да оглави самостоятелна македонска страна в Скопие
Патронът на новоот-крития предходната седмица културен клуб на българите в Битоля още веднъж стана ябълка на раздора с Република Северна Македония. Техни публични представители, измежду които и президентът Стево Пендаровски, намерено нарекоха Иван Михайлов " фашист ". А той е фашист толкоз, колкото и украинския президент Зеленски е нацист.
" Това, което не ми дава да дремя е, че не осигурих на Македония българщината. " Това са думи на една от най-възхваляваните, само че и най-мразена на Балканите персона, казани в едно от последните му изявленията през 1990 година Личност, която с делата и думите си стряска дори 30 години след гибелта си съня на скопските политици. И думите му “няма разлика сред България и Македония ” към момента са препъникамък за междусъседските ни връзки.
Прозренията му за провежданата коминтерновска линия
за обезбългаряване на Македония за жал се оказаха истина, по този начин както се оказа прав и за безродната комунистическа политика във връзка с националния въпрос, реализирана от Сталин и съидейниците му. Заглавието на публикацията му " Като съм българин, не съм ли македонец " е въплъщение на целия живот на както се подписва " член в Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация от 1924 година до през днешния ден " Иван Михайлов.
Иван Михайлов Гаврило, именуван погрешно " Ванче ", а не както са назовавали още от дете " Ванчо " е роден на 26 август 1896 година в махала Ново село на град Щип. Правя уточнението " махала " тъй като постоянно се загатва че Ново село е щипско село, а в реалност това е квартал на града повдигнат от другата страна на река Брегалница, в който са живеели най-будните поданици на Щип. Тук са били учители Гоце Делчев и Даме Груев, там е роден и Тодор Александров. Бащата на Иван, Михаил Гаврилов е търговец и с брат си са дейци на ВМОРО, а другият му чичо Спиридон е офицер от българската войска. С началото на Междусъюзническата война, Иван се завръща в Щип и вследствие разделянето и окупацията на Македония от гърци и сърби приключва междинното си обучение в сръбска гимназия. Заради отличния си триумф, му е препоръчано от сръбския министър на просветата да продължи висшето си обучение в европейски университет по собствен избор като стипендиант на югославското кралство, само че Михайлов изрично отхвърля. По време на Първата международна война заради заболяване в началото е служител в Щипската община, а от 1918 година до края на войната е боец. След Солунското помирение се уволнява и се записва за студент по право в Софийския университет. По същото време е поканен от Тодор Александров за персонален секретар в Задграничното посланичество на Вътрешна македонска революционна организация, което по това време употребява канцеларията на демобилизираната 11-та македонска дивизия, намираща се на улица " Гурко " в София за своя база.
Активната си активност обаче разпростира
след убийството на ръководителя на организацията Тодор Александров
на 31 август 1924 година В последвалите Горноджумайски събития са осъдени първо директните причинители на убийството Динчо Вретенаров и Щерю Влахов, а след това и подстрекателите Алеко Василев и Георги Атанасов. Основните заговорници Петър Чаулев и Александър Протогеров са пощадени, само че не задълго. Първият е убит в Италия на идната година, а през 1928 година Вътрешна македонска революционна организация издава смъртна присъда и на Протогеров. На скрито заседание, извършено в средата на септември 1924 година, Иван Михайлов е назначен за секретар на Централен комитет на организацията, отговарящ за Петричкия регион, а със особено окръжно подрежда на всички звена да дават отговор и съгласуват дейностите си със Централен комитет. Така на процедура цялата власт се концентрира в Михайлов, като това е доказано и от извършения през 1925 година 6-ти конгрес на Вътрешна македонска революционна организация. В този интервал се оформят две крила в организацията: " михайловисти " - разбирайки че след войните никоя европейска страна не би разрешила присъединение на Македония към България - това крило се бори автономност, а по-късно и за самостоятелност, и другото крило " протогеровисти ", противопоставящо се на първите. Успоредно с това под режисурата на Коминтерна и Георги Димитров се основава Вътрешна македонска революционна организация (обединена), която си слага за цел основаване на федерална страна включваща български, сръбски и гръцки детайли в състава си. За Михайлов от първостепенна значимост на този стадий е опълчването на болшевишкото въздействие в освободителното придвижване, тъй като както ще се и окаже по-късно то е финансирано и извършва задачите на руски, сръбски и гръцки ползи. Ванчо ускорява четническия уред, намалявайки числеността на четите най-много до 15 индивида. Ориентира се към чисто терористични способи на битка като набези на полицейски сектори и военни обекти, минирането на мостове, взривяването на жандармерийски станции и хранилища, атентати по жп линии, както и наказването на виновните властимащи лица за провежданата чрез тях антибългарска асимилационна държавна политика. Най-известните актове са убийството през 1927 година на военачалник Ковачевич, един от ръководителите на " Сдружението срещу българските бандити " (военизирано антибългарско формирование), след което сърбите убиват бащата и брата на Иван Михайлов, убийството на Велемир Прелич - сръбски политически и боен деятел, изтезавал подсъдимите студенти от Скопския развой 1927 година, убит от Мара Бунева в Скопие на идната година, убийството на Тодор Паница в " Бургтеатер " във Виена през 1925 година, осъществено от
Мелпомена (Менча) Кърничева, бъдеща брачна половинка на Михайлов
Починала през 1964 г, Ванчо написа за нея: " Тя беше кротка, скромна и човечна; интелигентна, волева и юначна; възвишена по дух и по сърце. Ако любовта значи жертва - тя цялостен живот жертвуваше за Македония. "
В Македония се изпращат така наречен " революционни тройки ", които имат за цел да санкционират гръцки и сръбски публични лица, които тормозят популацията, а също по този начин и да отмъщават на българи-ренегати. На 19 май 1934 година е осъществен боен прелом от Кимон Георгиев, финансиран, както се оказва след това от югославското държавно управление. Една от първите ограничения на новия кабинет е да забрани Вътрешна македонска революционна организация и да стартира гонения на нейните членове. Няколко месеца Михайлов се укрива из страната, до момента в който в средата на септември се добира до Турция, където получава статут и живее няколко години. Междувременно той е основал положителни контакти със хърватското придвижване " Усташа " и неговия водач Анте Павелич обединени от общия си зложелател сръбското ръководство. Предишната година Михайлов, Павелич и Хасан бей Прищина (албански и косовски политик, борещ се за без значение Косово) създават общ план за взаимна активност на Вътрешна македонска революционна организация, Усташа и Косовския комитет против сръбската асимилация. На 9 октомври 1934 година в Марсилия е
погубен югославски крал Александър Караджорджевич
от Владо Черноземски - един от най-опитните екзекутори на Вътрешна македонска революционна организация. Макар обществено да отхвърля да е знаел че се възнамерява атентат, е документирано че още през 1930 година Михайлов е водил диалози с Павелич за премахването на югославския крал. В края на годината Михайлов е наказан задочно на гибел от български съд.
До края на Втората международна война живее в Загреб. През 1944 година Третият райх му предлага да оглави самостоятелна македонска страна в Скопие, за което в изявление той споделя: " Отидох в Скопие и там на място отхвърлих предлагането, като прибавих пред тях следното: " Не искам да поемам пред своя народ отговорност за прекомерно евентуални кръвопролития, които може да се явят при дебнещия комунизъм. " После живее в Рим до гибелта си на 5 септември 1990 година По време на този интервал от живота си той се занимава главно с литературно-просветна активност, като организира голяма всеобхватна анкета измежду македонската емиграция по целия свят, с цел да сформира четири тома със мемоари.
Патронът на новоот-крития предходната седмица културен клуб на българите в Битоля още веднъж стана ябълка на раздора с Република Северна Македония. Техни публични представители, измежду които и президентът Стево Пендаровски, намерено нарекоха Иван Михайлов " фашист ". А той е фашист толкоз, колкото и украинския президент Зеленски е нацист.
" Това, което не ми дава да дремя е, че не осигурих на Македония българщината. " Това са думи на една от най-възхваляваните, само че и най-мразена на Балканите персона, казани в едно от последните му изявленията през 1990 година Личност, която с делата и думите си стряска дори 30 години след гибелта си съня на скопските политици. И думите му “няма разлика сред България и Македония ” към момента са препъникамък за междусъседските ни връзки.
Прозренията му за провежданата коминтерновска линия
за обезбългаряване на Македония за жал се оказаха истина, по този начин както се оказа прав и за безродната комунистическа политика във връзка с националния въпрос, реализирана от Сталин и съидейниците му. Заглавието на публикацията му " Като съм българин, не съм ли македонец " е въплъщение на целия живот на както се подписва " член в Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация от 1924 година до през днешния ден " Иван Михайлов.
Иван Михайлов Гаврило, именуван погрешно " Ванче ", а не както са назовавали още от дете " Ванчо " е роден на 26 август 1896 година в махала Ново село на град Щип. Правя уточнението " махала " тъй като постоянно се загатва че Ново село е щипско село, а в реалност това е квартал на града повдигнат от другата страна на река Брегалница, в който са живеели най-будните поданици на Щип. Тук са били учители Гоце Делчев и Даме Груев, там е роден и Тодор Александров. Бащата на Иван, Михаил Гаврилов е търговец и с брат си са дейци на ВМОРО, а другият му чичо Спиридон е офицер от българската войска. С началото на Междусъюзническата война, Иван се завръща в Щип и вследствие разделянето и окупацията на Македония от гърци и сърби приключва междинното си обучение в сръбска гимназия. Заради отличния си триумф, му е препоръчано от сръбския министър на просветата да продължи висшето си обучение в европейски университет по собствен избор като стипендиант на югославското кралство, само че Михайлов изрично отхвърля. По време на Първата международна война заради заболяване в началото е служител в Щипската община, а от 1918 година до края на войната е боец. След Солунското помирение се уволнява и се записва за студент по право в Софийския университет. По същото време е поканен от Тодор Александров за персонален секретар в Задграничното посланичество на Вътрешна македонска революционна организация, което по това време употребява канцеларията на демобилизираната 11-та македонска дивизия, намираща се на улица " Гурко " в София за своя база.
Активната си активност обаче разпростира
след убийството на ръководителя на организацията Тодор Александров
на 31 август 1924 година В последвалите Горноджумайски събития са осъдени първо директните причинители на убийството Динчо Вретенаров и Щерю Влахов, а след това и подстрекателите Алеко Василев и Георги Атанасов. Основните заговорници Петър Чаулев и Александър Протогеров са пощадени, само че не задълго. Първият е убит в Италия на идната година, а през 1928 година Вътрешна македонска революционна организация издава смъртна присъда и на Протогеров. На скрито заседание, извършено в средата на септември 1924 година, Иван Михайлов е назначен за секретар на Централен комитет на организацията, отговарящ за Петричкия регион, а със особено окръжно подрежда на всички звена да дават отговор и съгласуват дейностите си със Централен комитет. Така на процедура цялата власт се концентрира в Михайлов, като това е доказано и от извършения през 1925 година 6-ти конгрес на Вътрешна македонска революционна организация. В този интервал се оформят две крила в организацията: " михайловисти " - разбирайки че след войните никоя европейска страна не би разрешила присъединение на Македония към България - това крило се бори автономност, а по-късно и за самостоятелност, и другото крило " протогеровисти ", противопоставящо се на първите. Успоредно с това под режисурата на Коминтерна и Георги Димитров се основава Вътрешна македонска революционна организация (обединена), която си слага за цел основаване на федерална страна включваща български, сръбски и гръцки детайли в състава си. За Михайлов от първостепенна значимост на този стадий е опълчването на болшевишкото въздействие в освободителното придвижване, тъй като както ще се и окаже по-късно то е финансирано и извършва задачите на руски, сръбски и гръцки ползи. Ванчо ускорява четническия уред, намалявайки числеността на четите най-много до 15 индивида. Ориентира се към чисто терористични способи на битка като набези на полицейски сектори и военни обекти, минирането на мостове, взривяването на жандармерийски станции и хранилища, атентати по жп линии, както и наказването на виновните властимащи лица за провежданата чрез тях антибългарска асимилационна държавна политика. Най-известните актове са убийството през 1927 година на военачалник Ковачевич, един от ръководителите на " Сдружението срещу българските бандити " (военизирано антибългарско формирование), след което сърбите убиват бащата и брата на Иван Михайлов, убийството на Велемир Прелич - сръбски политически и боен деятел, изтезавал подсъдимите студенти от Скопския развой 1927 година, убит от Мара Бунева в Скопие на идната година, убийството на Тодор Паница в " Бургтеатер " във Виена през 1925 година, осъществено от
Мелпомена (Менча) Кърничева, бъдеща брачна половинка на Михайлов
Починала през 1964 г, Ванчо написа за нея: " Тя беше кротка, скромна и човечна; интелигентна, волева и юначна; възвишена по дух и по сърце. Ако любовта значи жертва - тя цялостен живот жертвуваше за Македония. "
В Македония се изпращат така наречен " революционни тройки ", които имат за цел да санкционират гръцки и сръбски публични лица, които тормозят популацията, а също по този начин и да отмъщават на българи-ренегати. На 19 май 1934 година е осъществен боен прелом от Кимон Георгиев, финансиран, както се оказва след това от югославското държавно управление. Една от първите ограничения на новия кабинет е да забрани Вътрешна македонска революционна организация и да стартира гонения на нейните членове. Няколко месеца Михайлов се укрива из страната, до момента в който в средата на септември се добира до Турция, където получава статут и живее няколко години. Междувременно той е основал положителни контакти със хърватското придвижване " Усташа " и неговия водач Анте Павелич обединени от общия си зложелател сръбското ръководство. Предишната година Михайлов, Павелич и Хасан бей Прищина (албански и косовски политик, борещ се за без значение Косово) създават общ план за взаимна активност на Вътрешна македонска революционна организация, Усташа и Косовския комитет против сръбската асимилация. На 9 октомври 1934 година в Марсилия е
погубен югославски крал Александър Караджорджевич
от Владо Черноземски - един от най-опитните екзекутори на Вътрешна македонска революционна организация. Макар обществено да отхвърля да е знаел че се възнамерява атентат, е документирано че още през 1930 година Михайлов е водил диалози с Павелич за премахването на югославския крал. В края на годината Михайлов е наказан задочно на гибел от български съд.
До края на Втората международна война живее в Загреб. През 1944 година Третият райх му предлага да оглави самостоятелна македонска страна в Скопие, за което в изявление той споделя: " Отидох в Скопие и там на място отхвърлих предлагането, като прибавих пред тях следното: " Не искам да поемам пред своя народ отговорност за прекомерно евентуални кръвопролития, които може да се явят при дебнещия комунизъм. " После живее в Рим до гибелта си на 5 септември 1990 година По време на този интервал от живота си той се занимава главно с литературно-просветна активност, като организира голяма всеобхватна анкета измежду македонската емиграция по целия свят, с цел да сформира четири тома със мемоари.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ