"Синът ми призна, че е наркозависим"
Offline истории " Синът ми призна, че е наркозависим " Изповедта на една майка, която се бори за живота на двете си деца 30 април 2020, 11:58 
" Като всяка млада жена и аз от време на време се самозабравям "
Баща ми не спираше да ми повтаря: " Нищо ти няма! "
OFFLINE STORIES - новото място за шерване
дравейте, прочетох историята на едно момиче и взех решение да ви пиша и аз. Проблемите през, които е минала съпътстват огромна част от всички нас, като аз съм една от "отличничките ", тъй като нищо не ме пропуща.
От доста години животът ми изпраща тестване след тестване, с цел да ме направи дамата, която съм сега - мощна, одухотворена, обичаща и обичана, мъдра, по-добра , дала прошка на себе си и на всички, които са я наранявали.
Пътят към самите нас е най-дългия и сложен път, който имаме да извървим . Много постоянно ми се случва да чувам хората по какъв начин се оплакват за дребни неща, като ги показват за грандиозни проблеми и на мен ми е смешно, тъй като в случай че аз им опиша за моите, те биха се ужасили.
Но да ви опиша малко, с цел да разберете, че всичко си има своята цена и до мъдростта в живота се стига мъчно и пътят е бодлив..... Когато бяхме млади с две дребни деца и към момента щастливи със брачна половинка ми, се появи една жена, която промени напълно живота ни.
Нищо по-различно от живота на доста фамилии.
Той се влюби в жена по-голяма от нас с 6 години. Това се отрази доста зле на моята душeвност и прекосих през пъкъла на душевността си, търсих помощ и от психиатър и зная, че всичко е в нас самите и решението да се разболеем, и решението да се излекуваме . Когато се надигнем сами против себе си, спрем да се залъгваме, да търсим виновността в другите и станем почтени и виновни вътре в нас, тогава сe изтласкваме от блатото.
Накратко, това ми лиши 10 дълги години в горест, самотност, работа, липса на обич и самочувствие. Децата растяха, брачна половинка ми живееше и с мен и с любовницата си (защото по този начин му беше по-добре, с цел да не поема отговорност).
Докато един ден по-големият ми наследник, към този момент на 16 години ми призна, че е наркоман и се нуждае от помощ. Тъкмо бях се съвзела от проблемите със брачна половинка ми, престанах да се притеснявам къде върви и какво прави, а се концентрирах върху това по какъв начин аз пребивавам и още веднъж всичко се срина.
Това беше при започване на демокрацията, хората още не знаеха доста за опиатите, нямаше комуни (само в чужбина) и всеки се оправяше самичък, както може. Започна вторият дълъг урок за мен и цялото ми семейство.
Съпругът ми, в полза на истината, не остана апатичен, прибра се да живее при нас и дружно положихме неимоверни старания да извадим детето си от пъкъла. Свързахме се с доктор токсиколог, той ни изясни по какъв начин ще протече лекуването, къде са компликациите и подводните камъни в него.
Така започнахме лекуване по телефона, цялото ни семейство и моята майка се изолирахме в жилището, не пускахме никой да се вижда уединено със сина ни, ходеше на тоалетна с отворена врата, с цел да е пред очите ни от самото начало.
Съпруга ми му слагаше инжекции с лидокаин, който купувахме на черно и с указания по телефона от лекаря намалявахме дозите, до момента в който не ги спряхме. Това е по-лесната част, след това идва сложното, да се изолира от компанията, да откри самият той смисъл за живота си, да вземе решение, че желае да бъде различен човек.
Тогава изчетох всичко, което имаше за опиатите (нямаше още гугъл), изгледах филмите и се пробвах да се слага на негово място, даже мислех да опитам от дрогата, само че по този начин и не посмях. Отне ни 3-4 години, в които няколко пъти се опита да се самоубие и минахме през неща, които ни сплотиха като семейство, като бяха и най-трудните, само че и хубави години. Когато нещата потръгнаха и брачният партньор ми реши да се захване още веднъж с бизнес (започна да вкарва остарели коли) от Западна Европа.
Покрай бизнеса се срещна с друга жена, която стана новата му държанка. Премести се да живее при нея, като понякога идваше и в общият ни дом. Просто нещата си потеглиха по остарелия метод. Тогава разбрах, че ние с него нямаме бъдеще и аз би трябвало да взема решение по какъв начин ще протече живота ми отсам натам. Големият ми наследник към този момент живееше с едно момиче, дребният ми наследник влезе в казарма за 9 месеца и аз взех решение, че когато стане на 20 години и си поеме живота, ще се разведа с татко им.
През това време станах баба на внучето, което и в този момент осмисля живота ми, синът ми излезе от казармата, аз си взех квартира и малко мъчно, само че с поддръжката от децата ми (мъже на 24 и 20 години) се разделих с мъжа, който от дълго време към този момент не обичах, той мен също. Тъкмо да се оправят нещата и да но не, за трети път трябваше да извървя трънливата пътека, като не съм очаквала, че и дребният ми наследник ще тръгне по пътя на опиатите.
След раздялата със брачна половинка ми заживях в един мъж, като си мислех, че сина ми, който не е фамилен, ще се радва, че е самичък в жилището и може да бъде независим. Той одобри самотата доста мъчно, опита да работи в непозната страна, стартира да взима опиати и отключи шизофрения. Започна пъкълът, от който един път към този момент се бях измъкнала, само че този път сама, защото не бих се върнала да пребивавам още веднъж с бащата на децата си.
Тогава разбрах, че за тях няма подобаваща възраст, в която да ги накараме да одобряват, че фамилията им е окончателно разрушено и тяхната цитадела я няма. Така изминаха още десетина години, през които имаше неприятни и положителни неща. Големият наследник, откакто беше в пандиза за година и половина, се разведе с жена си, отпътува да живее и работи в чужбина и сега е там.
Малкият ми наследник се реалокира да живее при родителите ми, защото аз се грижех за тях и всяка седмица ги посещавах. Благодарение на моята грижовна, любяща майка и чудесният ми татко, той откри себе си и стартира постепенно да се възвръща. Загубих татко ми през 2013 година, през 2018 година напуснах мъжа, с който живеех и се реалокирах при майка ми и сина ми. Нещата не бяха розови, не си мислете, че се случват ей по този начин, изведнъж.
Трудно беше, тази година през февруари изгубих и мама, моят най-хубав другар, сестра, сродна душа. Докато беше болна вкъщи, разбрах, че все пак съм отгледала прелестно дете, в действителност мъж, който се грижеше за баба си с обич, внимание и се отплати на нея за всичко, което му беше дала през тези години - цялата си любов, самообладание, мъдрост.
Това е изповедта на едно момиче, което тази година ще стане на прелестните 60 години, което не стопира да мечтае, усеща се прелестно и желае да знаете, че животът е прекрасен, даже "когато не стопира да те рита по кокалчето " ( това е моят си израз, когато желая да кажа, че имам проблеми).
Пишете и Вие, аз за първи път споделям.
" Като всяка млада жена и аз от време на време се самозабравям "
Баща ми не спираше да ми повтаря: " Нищо ти няма! "
OFFLINE STORIES - новото място за шерване
дравейте, прочетох историята на едно момиче и взех решение да ви пиша и аз. Проблемите през, които е минала съпътстват огромна част от всички нас, като аз съм една от "отличничките ", тъй като нищо не ме пропуща.
От доста години животът ми изпраща тестване след тестване, с цел да ме направи дамата, която съм сега - мощна, одухотворена, обичаща и обичана, мъдра, по-добра , дала прошка на себе си и на всички, които са я наранявали.
Пътят към самите нас е най-дългия и сложен път, който имаме да извървим . Много постоянно ми се случва да чувам хората по какъв начин се оплакват за дребни неща, като ги показват за грандиозни проблеми и на мен ми е смешно, тъй като в случай че аз им опиша за моите, те биха се ужасили.
Но да ви опиша малко, с цел да разберете, че всичко си има своята цена и до мъдростта в живота се стига мъчно и пътят е бодлив..... Когато бяхме млади с две дребни деца и към момента щастливи със брачна половинка ми, се появи една жена, която промени напълно живота ни.
Нищо по-различно от живота на доста фамилии.
Той се влюби в жена по-голяма от нас с 6 години. Това се отрази доста зле на моята душeвност и прекосих през пъкъла на душевността си, търсих помощ и от психиатър и зная, че всичко е в нас самите и решението да се разболеем, и решението да се излекуваме . Когато се надигнем сами против себе си, спрем да се залъгваме, да търсим виновността в другите и станем почтени и виновни вътре в нас, тогава сe изтласкваме от блатото.
Накратко, това ми лиши 10 дълги години в горест, самотност, работа, липса на обич и самочувствие. Децата растяха, брачна половинка ми живееше и с мен и с любовницата си (защото по този начин му беше по-добре, с цел да не поема отговорност).
Докато един ден по-големият ми наследник, към този момент на 16 години ми призна, че е наркоман и се нуждае от помощ. Тъкмо бях се съвзела от проблемите със брачна половинка ми, престанах да се притеснявам къде върви и какво прави, а се концентрирах върху това по какъв начин аз пребивавам и още веднъж всичко се срина.
Това беше при започване на демокрацията, хората още не знаеха доста за опиатите, нямаше комуни (само в чужбина) и всеки се оправяше самичък, както може. Започна вторият дълъг урок за мен и цялото ми семейство.
Съпругът ми, в полза на истината, не остана апатичен, прибра се да живее при нас и дружно положихме неимоверни старания да извадим детето си от пъкъла. Свързахме се с доктор токсиколог, той ни изясни по какъв начин ще протече лекуването, къде са компликациите и подводните камъни в него.
Така започнахме лекуване по телефона, цялото ни семейство и моята майка се изолирахме в жилището, не пускахме никой да се вижда уединено със сина ни, ходеше на тоалетна с отворена врата, с цел да е пред очите ни от самото начало.
Съпруга ми му слагаше инжекции с лидокаин, който купувахме на черно и с указания по телефона от лекаря намалявахме дозите, до момента в който не ги спряхме. Това е по-лесната част, след това идва сложното, да се изолира от компанията, да откри самият той смисъл за живота си, да вземе решение, че желае да бъде различен човек.
Тогава изчетох всичко, което имаше за опиатите (нямаше още гугъл), изгледах филмите и се пробвах да се слага на негово място, даже мислех да опитам от дрогата, само че по този начин и не посмях. Отне ни 3-4 години, в които няколко пъти се опита да се самоубие и минахме през неща, които ни сплотиха като семейство, като бяха и най-трудните, само че и хубави години. Когато нещата потръгнаха и брачният партньор ми реши да се захване още веднъж с бизнес (започна да вкарва остарели коли) от Западна Европа.
Покрай бизнеса се срещна с друга жена, която стана новата му държанка. Премести се да живее при нея, като понякога идваше и в общият ни дом. Просто нещата си потеглиха по остарелия метод. Тогава разбрах, че ние с него нямаме бъдеще и аз би трябвало да взема решение по какъв начин ще протече живота ми отсам натам. Големият ми наследник към този момент живееше с едно момиче, дребният ми наследник влезе в казарма за 9 месеца и аз взех решение, че когато стане на 20 години и си поеме живота, ще се разведа с татко им.
През това време станах баба на внучето, което и в този момент осмисля живота ми, синът ми излезе от казармата, аз си взех квартира и малко мъчно, само че с поддръжката от децата ми (мъже на 24 и 20 години) се разделих с мъжа, който от дълго време към този момент не обичах, той мен също. Тъкмо да се оправят нещата и да но не, за трети път трябваше да извървя трънливата пътека, като не съм очаквала, че и дребният ми наследник ще тръгне по пътя на опиатите.
След раздялата със брачна половинка ми заживях в един мъж, като си мислех, че сина ми, който не е фамилен, ще се радва, че е самичък в жилището и може да бъде независим. Той одобри самотата доста мъчно, опита да работи в непозната страна, стартира да взима опиати и отключи шизофрения. Започна пъкълът, от който един път към този момент се бях измъкнала, само че този път сама, защото не бих се върнала да пребивавам още веднъж с бащата на децата си.
Тогава разбрах, че за тях няма подобаваща възраст, в която да ги накараме да одобряват, че фамилията им е окончателно разрушено и тяхната цитадела я няма. Така изминаха още десетина години, през които имаше неприятни и положителни неща. Големият наследник, откакто беше в пандиза за година и половина, се разведе с жена си, отпътува да живее и работи в чужбина и сега е там.
Малкият ми наследник се реалокира да живее при родителите ми, защото аз се грижех за тях и всяка седмица ги посещавах. Благодарение на моята грижовна, любяща майка и чудесният ми татко, той откри себе си и стартира постепенно да се възвръща. Загубих татко ми през 2013 година, през 2018 година напуснах мъжа, с който живеех и се реалокирах при майка ми и сина ми. Нещата не бяха розови, не си мислете, че се случват ей по този начин, изведнъж.
Трудно беше, тази година през февруари изгубих и мама, моят най-хубав другар, сестра, сродна душа. Докато беше болна вкъщи, разбрах, че все пак съм отгледала прелестно дете, в действителност мъж, който се грижеше за баба си с обич, внимание и се отплати на нея за всичко, което му беше дала през тези години - цялата си любов, самообладание, мъдрост.
Това е изповедта на едно момиче, което тази година ще стане на прелестните 60 години, което не стопира да мечтае, усеща се прелестно и желае да знаете, че животът е прекрасен, даже "когато не стопира да те рита по кокалчето " ( това е моят си израз, когато желая да кажа, че имам проблеми).
Пишете и Вие, аз за първи път споделям.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ