Баща ми не спираше да ми повтаря: "Нищо ти няма!"
Offline истории Баща ми не спираше да ми повтаря: " Нищо ти няма! " Разказ за психологичното здраве от четец на " Offline Stories " 27 април 2020, 12:25 
OFFLINE STORIES - новото място за шерване
дравейте, Казвам се М., на 23 години от София.
Искам да споделя моята история, с цел да схванат хората, че не са сами. Всеки минава през нещо в живота си и го е боязън по какъв начин ще го одобряват другите, само че все пак не би трябвало да мълчим.
Моята история стартира преди три години, когато на път за университета, до момента в който карам, получих затруднено дишане и възприятие, че ще припадна.
Успях да стигна до университета и сега, в който стопирах автомобила, започнах да рева, имах възприятието, че загивам и няма избавление. Веднага звъннах на майка ми, обяснявайки, че ми е неприятно и ще припадна. Тя потегли от работа към мен, а през това време братовчедка ми, с която учихме дружно по това време, пристигна да ме успокоява. Прибрахме се у дома и към този момент знаех, че нещо се случва с организма ми и то не физически.
Започнаха да ме водят по лекари (кардиолози, ендокринолози, проучвания и т.н.) и всички споделяха, че ми няма нищо. Аз знаех, че не съм физически болна, а нуждая се от психолог/психиатър, като по това време не знаех каква е разликата.
През интервала от една седмица, до момента в който обикалях кабинетите и търсихме подобаващ психиатър/психолог, стопирах да хапвам, не можех да дремя, стопирах да поддържам връзка с другари, да излизам, да се усмихвам и имах боязън от безусловно всичко (молове и огромни пространства, шофиране, пътешестване и т.н.).
Майка ми спеше при мен с кучето ми и стигнах до там да си чета детски книжки за утешение. Така една седмица по-късно имах записан час при психиатър. В момента, в който влязох в кабинета знаех, че съм на вярното място и казуса ми е на психологична основа.
За благополучие попаднах от първия път на верния психиатър и откакто обясних всичко, ми сложиха диагноза обезпокоително разстройство и паник-атаки. Изписаха ми хапче, което започнах да пия незабавно и знаех, че доста хора са срещу пиенето на антидепресанти в такива обстановки, само че аз знаех, че нуждая се от това.
Колкото и да пробвах сама не можех да се преборя.
Започнах да вървя през 2-3 седмици на сеанс. През това време, изгубих всякаква връзка с външния свят. Баща ми беше твърдо срещу всичко това и непрекъснато ми повтаряше, че се екранизирам и нищо ми няма, като до ден сегашен е на това мнение и отхвърля да одобри, че това са действителни проблеми.
Прекратих връзка с по-голямата част от приятелите си, защото стопирах да излизам и те стопираха да ме търсят и за множеството от тях това също бяха нелепости. След няколко диалога с психиатъра разбрах и повода, с цел да стигна до тези положения.
На първо място съм генетично предразположена към това като желая да вметна, че всеки човек е благоразположен към отключване на психологични заболявания, само че едни са по уязвими от други. На второ място е методът на живот, който водех.
Преди да се случи, всичко това имах "бурен метод на живот " като всичко се дължеше на тежка разлъка, която преживявах и проблеми у дома, които не отчитах.
Прекалявах с излизанията, пробвах опиати и не спях по цели нощи като за мен това беше единствения метод да не мисля за проблемите си и компанията, с която излизах беше на същата вълна.
Ясно знаех, че опиатите са съдействали за отключването на психологичните ми проблеми. Отново хората към мен не имаха вяра на това и отричаха, че в случай че пушиш доста трева или един-два пъти опиташ кокаин, няма по какъв начин да ти повлияе. Е, повярвайте ми има и единствено който не го е изпитал, няма по какъв начин да разбере.
През идващия месец продължавах да отивам на терапия и организмът ми да привиква с хапчето, като от него имаше много странични резултати (които са естествени при започване на банкет на антидепресант).
Подготвях се за изпити и за заминаването ми в Съединени американски щати на бригада, като това ми беше най-големия боязън дали ще съумея да отпътува откакто ми се случи всичко това.
Накрая пристигна денят на заминаването ми и няма да не помни по какъв начин се разсъниха в 3 през нощта за полета и изпитах най-големия боязън в живота си. Започнах да рева и родителите ми споделиха, че в случай че не желая и не се усещам, по-добре да не отпътувам, само че знаех, че ще са доста разочаровани от мен, а и аз от себе си, в случай че не го направя.
Някак съумях да събера сили и да стигнем до летището, като за благополучие пътувах с още две девойки. Никога не съм се страхувала да хвърча и да съм надалеч от родителите си. На 16 години отпътувах да пребивавам сама в Англия и им махах щастлива от ескалатора на Терминал 2, а в оня миг пристъпвах страхливо към терминала и не можех да спра да рева.
В последна сметка съумях да се кача на самолета. Психиатърката ми беше изписала едно хапче, което да взема по време на полета тъй като ме беше боязън от хвърчене и стюардесите също бяха предизвестени и непрекъснато ме следиха, както и хората, с които пътувах. След 18 часа полет, съумях да кацна в Съединени американски щати и приключението стартира.
През първата седмица плачех непрекъснато и имах възприятието, че загивам. Чувах се с психиатърката ми и тя ми обясняваше, че това е обикновено, тъй като би трябвало да се приспособявам и ще отнеме време. И в действителност се оказа права, след към 2 седмици се успокоих и изкарах едно необикновено лято.
Разбира се продължавах да одобрявам антидепресант всеки ден и съм имала още веднъж моменти на боязън и обезсърчение, само че съумях да сбъдна една от фантазиите си и да посетя невероятни места, за което се гордея със себе си. В Съединени американски щати отпътувах 46кг. и три месеца по-късно се върнах 56кг. като майка ми не можа да ме познае на летището.
Може би тук е момента да вметна, че в предишното съм се лекувала от булимия и килограмите за мен постоянно са били нещо доста значимо. Някои в този момент ще си кажат: "Тази цялостен живот е страдала от психологични заболявания и е луда, само че за мен всяка една от тези заболявания ме е научила да се боря.
Когато се прибрах в България, започнах да се боря още веднъж с килограмите, с цел да вляза във форма, колкото се може по-бързо.
Продължавах да навестявам терапия като не знаех, че с прибирането ми ме чакат още повече провокации. Баща ми отпътува да работи в Германия и започнаха финансови проблеми, за които провинен беше майка ми.
Така от семейство, което разполага с доста за междинен клас, се превърнахме в семейство, което би трябвало да жертва всичко, с цел да оцелее. В този миг ми се наложи да се науча да пребивавам с по-малко и да схвана, че ще мога да разгадавам единствено на себе си от тук нататък и нямам сигурността, която преди са ми осигурявали.
До ден сегашен заплащам последствията от всичко това и не приказвам за финансовите, а за моралните и най-лошото е, че виновникът за това по този начин и не го разбра. И тъй като постоянно сме били сплотено семейство успявах да преглътна всичко и да не преставам.
Естествено. времето си минаваше и 1 година по-късно от първия ден, в който посетих психиатър аз продължавах да съм на хапчета. Майка ми също стартира да посещава терапия с мен, само че реши, че лекарката й приказва нелепости.
Много ясно помня по какъв начин психиатърката сподели на майка ми, че всичко, което е правила в живота си се отразява на мен и по какъв начин е опитвала в предишното да добавя изгубеното време с мен посредством материални неща.
...
Аз започнах и психотерапия като най-после сама стопирах да вървя, тъй като не ми помагаше и просто стоях пред един човек и си водих монолог един час като от среща нямах противоположна връзка. Шест месеца по-късно на майка ми спря хапчето, а аз бях на втората година от приема на антидепресанти и продължавах. Докторът ми понижи дозата и до ден сегашен одобрявам по 1/2. Животът стартира да си тече обикновено, само че разбрах, че съм се трансформирала толкоз доста след всичките събития и още не мога да схвана дали е поради приема на хапчето или тъй като пораснах.
След последното ми посещаване при психиатъра сподели, че още не съм подготвена да ги спра и би трябвало да стартира да упражнявам всеки ден и да навестявам когнитивно-поведенческа терапия.
За мен тренировките не са проблем, защото съм някогашен състезател, само че в всекидневието, което живеем не си го слагам като приоритет сред работа и университет и още се пробвам да трансформира това. Както разбрахте, татко ми по този начин и не ме поддържа и разбра и надлежно е срещу "инвестирането " в сходни лечения. Майка ми просто повтаря: "Не си подготвена за прекъсване на хапчето " и един ден ме поддържа, на идващия не.
Аз към момента откривам себе си и не преставам да се боря. Чета много по тематиката и обменям опит, с хора в моето или сходно положение.
Изненадах се какъв брой хора страдат от психологични разстройства и го крият, поради околните си, поради това какво ще кажат хората и прочие, а за мен в света, в който живеем това е обикновено. Не знам дали тази историята ще ви се стори забавна, само че имах потребност да я споделя.
Разбира се в нея има доста недоизказани неща, тъй като просто няма да ми стигне мястото, с цел да напиша всеки миг и болежка, през които съм минала, само че това е в общ и линии. Надявам се да помогне на някого, тъй като дружно можем повече.
Благодаря!
Разкажете ни вашата OFFLINE история, която си заслужава да споделите. Но не с алтернатива в обществените мрежи, а с вашите лични думи.
Получавай най-горещите вести от Vesti.bg АБОНИРАЙ съдебна експертиза 
Offline Stories .comments-item{clear:left;}.article-comment-types div{z-index:100;}.answer { margin-left:33px; } Фонетична БДС Изключена
* Моля, коментирайте съответната публикация и използвайте кирилица! Не се толерират отзиви с обидно или нецензурно наличие, на верска или етническа основа, както и написани единствено с основни букви!
0 коментара
Четири банки стартират отпущането на безлихвени заеми 
Колко се заплаща, в случай че поставяме нощен труд 
Отварят 10 столични парка за визити от през днешния ден 
Национална агенция за приходите с нов портал за електронни услуги до края на годината --> Пaрите ни Четири банки стартират отпущането на безлихвени заеми Колко се заплаща, в случай че поставяме нощен труд Отварят 10 столични парка за визити от през днешния ден 
Вижте кои са формалните почивни дни през 2020 --> Не пропускай 
Японски медии: Ким Чен-ун е във вегетативно положение - Свят | Vesti.bg 
СЗО за България: Коронавирусът е натурален 
" />
Жената, която написа "Чернобилска молитва "
Принц Чарлз разкри по какъв начин е преборил ковид Последни 
Борба за власт и любовни рокади в " Откраднат живот:... 
Баща ми не спираше да ми повтаря: "Нищо ти... 
Множество антивирусни стратегии са уязвими на офанзиви 
Акад. Петрунов: Повечето хора носят маските като... 
Любов под карантина: Идеи за онлайн среща за всяка зодия 
Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ стопира да гори боклуци 
Михаела: Не съумях да покажа лидерските си качества 
5 метода, които турските медици употребяват за лекуване на... 
Предлагат по-сурови санкции за дрогираните водачи 
АПИ: Дружеството „ Телетол “ АД не дава услуги за... 
Три разнообразни модела iPhone 11, един верен избор 
Мелания Тръмп на 50: Първата дама чества празник 
Как заловиха крадци, ограбили 88-годишна жена от Дъбово 
Коронавирус измами, на които се хванаха мнозина 
Мутафчийски: Когато хората излязат в парковете, ще се... 
Рядко срещани посетители посетиха Истанбул 
Италия отслабва карантинните ограничения, какво ще бъде... 
TUV класира трошките на пазара 
Нови 58 случая на COVID-19 у нас, общият брой е 1348 
Как да се храним, с цел да се предпазим от деменция Всичко от през днешния ден Виц на деня Началник крещи към подчинените си: - Това, че от време на време спите на работа го знам! Но да си носите и пижами към този момент е прекомерно! Прочети целия Обратно в уеб страницата
За да пишете, оценявате или докладвате мнения, апелирам логнете се в профила си.
Вход Регистрация Потребителско име* Парола* Запомни ме забравена ключова дума Потребителско име* Полето Потребителско име не би трябвало да е празно. E-mail* Полето E-mail не би трябвало да е празно. Парола* Полето Парола не би трябвало да е празно. Парола (отново)* Полето Повторете паролата не би трябвало да е празно. Име Полето Име не би трябвало да е празно. Дата на раждане Полето Дата на раждане не би трябвало да е празно. Декларирам, че съм се срещнал с Общите условия за прилагане на услугите на Нетинфо. Истории, които споделяте
Борисов: Искам по-рано да го махнем изключителното състояние Картофи по 8 лв., какво става с цените Слънчевото момиче на българската лирика DW: Какво разкриват аутопсиите на умряли с COVID-19 Видео от злополуката с Милен Цветков се появи в обществените мрежи Водещи вести 
Нови 58 случая на COVID-19 у нас, общият брой е 1348
OFFLINE STORIES - новото място за шерване
дравейте, Казвам се М., на 23 години от София.
Искам да споделя моята история, с цел да схванат хората, че не са сами. Всеки минава през нещо в живота си и го е боязън по какъв начин ще го одобряват другите, само че все пак не би трябвало да мълчим.
Моята история стартира преди три години, когато на път за университета, до момента в който карам, получих затруднено дишане и възприятие, че ще припадна.
Успях да стигна до университета и сега, в който стопирах автомобила, започнах да рева, имах възприятието, че загивам и няма избавление. Веднага звъннах на майка ми, обяснявайки, че ми е неприятно и ще припадна. Тя потегли от работа към мен, а през това време братовчедка ми, с която учихме дружно по това време, пристигна да ме успокоява. Прибрахме се у дома и към този момент знаех, че нещо се случва с организма ми и то не физически.
Започнаха да ме водят по лекари (кардиолози, ендокринолози, проучвания и т.н.) и всички споделяха, че ми няма нищо. Аз знаех, че не съм физически болна, а нуждая се от психолог/психиатър, като по това време не знаех каква е разликата.
През интервала от една седмица, до момента в който обикалях кабинетите и търсихме подобаващ психиатър/психолог, стопирах да хапвам, не можех да дремя, стопирах да поддържам връзка с другари, да излизам, да се усмихвам и имах боязън от безусловно всичко (молове и огромни пространства, шофиране, пътешестване и т.н.).
Майка ми спеше при мен с кучето ми и стигнах до там да си чета детски книжки за утешение. Така една седмица по-късно имах записан час при психиатър. В момента, в който влязох в кабинета знаех, че съм на вярното място и казуса ми е на психологична основа.
За благополучие попаднах от първия път на верния психиатър и откакто обясних всичко, ми сложиха диагноза обезпокоително разстройство и паник-атаки. Изписаха ми хапче, което започнах да пия незабавно и знаех, че доста хора са срещу пиенето на антидепресанти в такива обстановки, само че аз знаех, че нуждая се от това.
Колкото и да пробвах сама не можех да се преборя.
Започнах да вървя през 2-3 седмици на сеанс. През това време, изгубих всякаква връзка с външния свят. Баща ми беше твърдо срещу всичко това и непрекъснато ми повтаряше, че се екранизирам и нищо ми няма, като до ден сегашен е на това мнение и отхвърля да одобри, че това са действителни проблеми.
Прекратих връзка с по-голямата част от приятелите си, защото стопирах да излизам и те стопираха да ме търсят и за множеството от тях това също бяха нелепости. След няколко диалога с психиатъра разбрах и повода, с цел да стигна до тези положения.
На първо място съм генетично предразположена към това като желая да вметна, че всеки човек е благоразположен към отключване на психологични заболявания, само че едни са по уязвими от други. На второ място е методът на живот, който водех.
Преди да се случи, всичко това имах "бурен метод на живот " като всичко се дължеше на тежка разлъка, която преживявах и проблеми у дома, които не отчитах.
Прекалявах с излизанията, пробвах опиати и не спях по цели нощи като за мен това беше единствения метод да не мисля за проблемите си и компанията, с която излизах беше на същата вълна.
Ясно знаех, че опиатите са съдействали за отключването на психологичните ми проблеми. Отново хората към мен не имаха вяра на това и отричаха, че в случай че пушиш доста трева или един-два пъти опиташ кокаин, няма по какъв начин да ти повлияе. Е, повярвайте ми има и единствено който не го е изпитал, няма по какъв начин да разбере.
През идващия месец продължавах да отивам на терапия и организмът ми да привиква с хапчето, като от него имаше много странични резултати (които са естествени при започване на банкет на антидепресант).
Подготвях се за изпити и за заминаването ми в Съединени американски щати на бригада, като това ми беше най-големия боязън дали ще съумея да отпътува откакто ми се случи всичко това.
Накрая пристигна денят на заминаването ми и няма да не помни по какъв начин се разсъниха в 3 през нощта за полета и изпитах най-големия боязън в живота си. Започнах да рева и родителите ми споделиха, че в случай че не желая и не се усещам, по-добре да не отпътувам, само че знаех, че ще са доста разочаровани от мен, а и аз от себе си, в случай че не го направя.
Някак съумях да събера сили и да стигнем до летището, като за благополучие пътувах с още две девойки. Никога не съм се страхувала да хвърча и да съм надалеч от родителите си. На 16 години отпътувах да пребивавам сама в Англия и им махах щастлива от ескалатора на Терминал 2, а в оня миг пристъпвах страхливо към терминала и не можех да спра да рева.
В последна сметка съумях да се кача на самолета. Психиатърката ми беше изписала едно хапче, което да взема по време на полета тъй като ме беше боязън от хвърчене и стюардесите също бяха предизвестени и непрекъснато ме следиха, както и хората, с които пътувах. След 18 часа полет, съумях да кацна в Съединени американски щати и приключението стартира.
През първата седмица плачех непрекъснато и имах възприятието, че загивам. Чувах се с психиатърката ми и тя ми обясняваше, че това е обикновено, тъй като би трябвало да се приспособявам и ще отнеме време. И в действителност се оказа права, след към 2 седмици се успокоих и изкарах едно необикновено лято.
Разбира се продължавах да одобрявам антидепресант всеки ден и съм имала още веднъж моменти на боязън и обезсърчение, само че съумях да сбъдна една от фантазиите си и да посетя невероятни места, за което се гордея със себе си. В Съединени американски щати отпътувах 46кг. и три месеца по-късно се върнах 56кг. като майка ми не можа да ме познае на летището.
Може би тук е момента да вметна, че в предишното съм се лекувала от булимия и килограмите за мен постоянно са били нещо доста значимо. Някои в този момент ще си кажат: "Тази цялостен живот е страдала от психологични заболявания и е луда, само че за мен всяка една от тези заболявания ме е научила да се боря.
Когато се прибрах в България, започнах да се боря още веднъж с килограмите, с цел да вляза във форма, колкото се може по-бързо.
Продължавах да навестявам терапия като не знаех, че с прибирането ми ме чакат още повече провокации. Баща ми отпътува да работи в Германия и започнаха финансови проблеми, за които провинен беше майка ми.
Така от семейство, което разполага с доста за междинен клас, се превърнахме в семейство, което би трябвало да жертва всичко, с цел да оцелее. В този миг ми се наложи да се науча да пребивавам с по-малко и да схвана, че ще мога да разгадавам единствено на себе си от тук нататък и нямам сигурността, която преди са ми осигурявали.
До ден сегашен заплащам последствията от всичко това и не приказвам за финансовите, а за моралните и най-лошото е, че виновникът за това по този начин и не го разбра. И тъй като постоянно сме били сплотено семейство успявах да преглътна всичко и да не преставам.
Естествено. времето си минаваше и 1 година по-късно от първия ден, в който посетих психиатър аз продължавах да съм на хапчета. Майка ми също стартира да посещава терапия с мен, само че реши, че лекарката й приказва нелепости.
Много ясно помня по какъв начин психиатърката сподели на майка ми, че всичко, което е правила в живота си се отразява на мен и по какъв начин е опитвала в предишното да добавя изгубеното време с мен посредством материални неща.
...
Аз започнах и психотерапия като най-после сама стопирах да вървя, тъй като не ми помагаше и просто стоях пред един човек и си водих монолог един час като от среща нямах противоположна връзка. Шест месеца по-късно на майка ми спря хапчето, а аз бях на втората година от приема на антидепресанти и продължавах. Докторът ми понижи дозата и до ден сегашен одобрявам по 1/2. Животът стартира да си тече обикновено, само че разбрах, че съм се трансформирала толкоз доста след всичките събития и още не мога да схвана дали е поради приема на хапчето или тъй като пораснах.
След последното ми посещаване при психиатъра сподели, че още не съм подготвена да ги спра и би трябвало да стартира да упражнявам всеки ден и да навестявам когнитивно-поведенческа терапия.
За мен тренировките не са проблем, защото съм някогашен състезател, само че в всекидневието, което живеем не си го слагам като приоритет сред работа и университет и още се пробвам да трансформира това. Както разбрахте, татко ми по този начин и не ме поддържа и разбра и надлежно е срещу "инвестирането " в сходни лечения. Майка ми просто повтаря: "Не си подготвена за прекъсване на хапчето " и един ден ме поддържа, на идващия не.
Аз към момента откривам себе си и не преставам да се боря. Чета много по тематиката и обменям опит, с хора в моето или сходно положение.
Изненадах се какъв брой хора страдат от психологични разстройства и го крият, поради околните си, поради това какво ще кажат хората и прочие, а за мен в света, в който живеем това е обикновено. Не знам дали тази историята ще ви се стори забавна, само че имах потребност да я споделя.
Разбира се в нея има доста недоизказани неща, тъй като просто няма да ми стигне мястото, с цел да напиша всеки миг и болежка, през които съм минала, само че това е в общ и линии. Надявам се да помогне на някого, тъй като дружно можем повече.
Благодаря!
Разкажете ни вашата OFFLINE история, която си заслужава да споделите. Но не с алтернатива в обществените мрежи, а с вашите лични думи.
Получавай най-горещите вести от Vesti.bg АБОНИРАЙ съдебна експертиза Offline Stories .comments-item{clear:left;}.article-comment-types div{z-index:100;}.answer { margin-left:33px; } Фонетична БДС Изключена * Моля, коментирайте съответната публикация и използвайте кирилица! Не се толерират отзиви с обидно или нецензурно наличие, на верска или етническа основа, както и написани единствено с основни букви!
0 коментара
Четири банки стартират отпущането на безлихвени заеми Колко се заплаща, в случай че поставяме нощен труд Отварят 10 столични парка за визити от през днешния ден Национална агенция за приходите с нов портал за електронни услуги до края на годината --> Пaрите ни Четири банки стартират отпущането на безлихвени заеми Колко се заплаща, в случай че поставяме нощен труд Отварят 10 столични парка за визити от през днешния ден Вижте кои са формалните почивни дни през 2020 --> Не пропускай Японски медии: Ким Чен-ун е във вегетативно положение - Свят | Vesti.bg СЗО за България: Коронавирусът е натурален " /> Жената, която написа "Чернобилска молитва "
Принц Чарлз разкри по какъв начин е преборил ковид Последни Борба за власт и любовни рокади в " Откраднат живот:... Баща ми не спираше да ми повтаря: "Нищо ти... Множество антивирусни стратегии са уязвими на офанзиви Акад. Петрунов: Повечето хора носят маските като... Любов под карантина: Идеи за онлайн среща за всяка зодия Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ стопира да гори боклуци Михаела: Не съумях да покажа лидерските си качества 5 метода, които турските медици употребяват за лекуване на... Предлагат по-сурови санкции за дрогираните водачи АПИ: Дружеството „ Телетол “ АД не дава услуги за... Три разнообразни модела iPhone 11, един верен избор Мелания Тръмп на 50: Първата дама чества празник Как заловиха крадци, ограбили 88-годишна жена от Дъбово Коронавирус измами, на които се хванаха мнозина Мутафчийски: Когато хората излязат в парковете, ще се... Рядко срещани посетители посетиха Истанбул Италия отслабва карантинните ограничения, какво ще бъде... TUV класира трошките на пазара Нови 58 случая на COVID-19 у нас, общият брой е 1348 Как да се храним, с цел да се предпазим от деменция Всичко от през днешния ден Виц на деня Началник крещи към подчинените си: - Това, че от време на време спите на работа го знам! Но да си носите и пижами към този момент е прекомерно! Прочети целия Обратно в уеб страницата За да пишете, оценявате или докладвате мнения, апелирам логнете се в профила си.
Вход Регистрация Потребителско име* Парола* Запомни ме забравена ключова дума Потребителско име* Полето Потребителско име не би трябвало да е празно. E-mail* Полето E-mail не би трябвало да е празно. Парола* Полето Парола не би трябвало да е празно. Парола (отново)* Полето Повторете паролата не би трябвало да е празно. Име Полето Име не би трябвало да е празно. Дата на раждане Полето Дата на раждане не би трябвало да е празно. Декларирам, че съм се срещнал с Общите условия за прилагане на услугите на Нетинфо. Истории, които споделяте
Борисов: Искам по-рано да го махнем изключителното състояние Картофи по 8 лв., какво става с цените Слънчевото момиче на българската лирика DW: Какво разкриват аутопсиите на умряли с COVID-19 Видео от злополуката с Милен Цветков се появи в обществените мрежи Водещи вести Нови 58 случая на COVID-19 у нас, общият брой е 1348 Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ