Одесос през римската епоха (І - ІІІ век) е новата

" Одесос през римската ера (І - ІІІ век) " е новата книга на археолога Александър Минчев от Регионалния исторически музей във Варна. Тя е плод на дълготраен труд. Toвa е първото обстойно проучване за историята и археологията на античния град през този интервал. В нея на повече от 500 страници са събрани резултатите от изследванията на варненските археолози в него и покрайнините му през последните над 130 години, както и данните от исторически извори, надписи и софтуерни сведения.

В първата част е проследено хронологически историческото място и развиването на Одесос в границите на Римската империя. Във втората част са разказани всички аспекти от живота на града, подкрепени с разнородни материали и други археологически данни. Разгледани са неговото административното устройство и публичен живот; градоустройство, архитектура и отбранителна система; некрополи и гробни уреди, население и религия; изкуство и култура; спорт и занимания, както и локалното монетосечене през І-ІІІ в. Книгата е богато илюстрирана.

Светлана Вълкова беседва с създателя - Александър Минчев:

Това е едно много обстойно проучване, какъв брой време писахте този труд?

Първият опит беше през 2006 година, когато в серията „ 10 книги за Варна “ направих една студия от към стотина страници тъкмо под същото заглавие, където събрах по-накратко данните, които имаше до тогава за Одесос през I – III век. Прие се добре, само че защото достъпът до тези томове е по-ограничен, сътрудници ми подметнаха концепцията да направя обособена книга. Преди десетина години започнах в действителност да работя по нея, като всякога я завършвах, само че излизаха нови неща, защото разкопките в града не стопират и доста забавни материали, данни, надписи се откриват в това време. В един миг взех решение, че това не може да продължава до безконечност и предходната година се свързах с издателя Петър Тодоров.

Наистина е много огромна, съзнавам го малко пост фактум, само че пък съм желал да дам всичко, което знам, което има като обстоятелства и данни, като епиграфика, история за Одесос, който в действителност е един от доста значимите търговски, стопански и културни центрове в балканската част на Римската империя и изключително в провинция Долна Мизия, към която принадлежи.

Как е структурирана книгата?

Тя е разграничена на две елементи. В първата наблюдавам историята на Римската империя и мястото на Одесос, доколкото има непокътнати исторически сведения и несъмнено, въз основа на епиграфските данни. Във втората част е показан самият град с неговата територия, както градска,така и извънградска, т.е. тогавашната Одесоска област, по-късно – административното устройство, ръководството на града, архитектурата, благоустройството. Разгледани са също водопроводи, канализация, уличната конструкция и към този момент се минава към популацията, етническия състав и неговите промени в течение на тези три века. Разглеждам също културния живот, спорта, заниманията. Широко място е отделено и на религията – другите култове, които се наблюдават както по скулптурни релефни монументи, по този начин и по надписите, откривани в града и покрайнините. Изобщо считам, че съм показал една цялостна картина на града и живота в него през Римската ера.

Всичко това е въз основа на проучванията на мои сътрудници прародители, като се стартира от братя Шкорпил, изключително огромно значение имат те, както и тогавашният шеф на Археологическия музей, известният епиграф и археолог Милко Мирчев, Горанка Тончева, Александър Кузев, Димитър Димитров, Сергей Покровски, и несъмнено, моето потомство и поколението след мен – младите сътрудници Васил Тенекеджиев, Мария Войкова, Игор Лазаренко, Елина Мирчева и други.

Кои са най-емблематичните археологически обекти от това време, които са включени в книгата?

Няма подозрение, че това са Римските терми – това е най-важният обект, те са най-големите в страната, четвърти по величина в Европа и извънредно добре непокътнати, на нашия континент това са най-запазените като размери римски терми.

От римската ера има непокътната също дребна част от инфраструктурата, т.е. улици, само че защото това е един жив град, е доста мъчно да бъдат показани на всички места откритията на археолозите. Във всеки случай през последните години имаме някои положителни резултати - да вземем за пример разкриването на римската и късноантичната крепостна стена в региона покрай гарата, уповавам се Община Варна да прояви най-сетне интерес и да експонира откритията там, както прилича, може да вземат добър образец от Пловдив, където градските управляващи дават прекалено много, за разлика от нашия град.

С какво одесосчани от този интервал са били по-добри от нас?

Ами сигурно са яли по-чиста храна, дишали са по-чист въздух. Важно в това проучване беше, че комерсиалните връзки, които те са осъществявали, се уголемяват прекалено много и това е обикновено, защото те влизат в един огромен общ пазар на Империята, който стартира от Англия, нагоре стига до Трансилвания, надолу - съвсем до сегашен Ирак, на изток – съвсем до Северното Черноморие. Това благоприятства доста обмена, защото нашият район постоянно е бил една от житниците на античния свят, а храна на всички места се търси. В подмяна на това са получавали от всички точки на Римската империя материали и първични материали, които пък са нужни за локалното произвеждане. Примерно имаме открити наоколо до Одесос и без подозрение минали през неговото пристанище оловни слитъци от мини в Испания, имаме сирийски и египетски стъклени съдове и релефни лампи, имаме червенолакова керамика от Северна Италия и Германия, също по този начин бронзови съдове от Мала Азия и Италия, да не приказваме за неща, които мъчно можем да открием, само че без подозрение са идвали тук, като скъпи платове, украшения от злато и скъпоценни камъни, даже и кехлибар от балтийските региони е открит в гробове на поданици на Одесос от II - IIIвек.

А във връзка с инфраструктурата, в случай че я съпоставим със сегашната?

Сравнението значително е в интерес на римската инфраструктура. През римската ера настъпват промени в градоустройството, градът се уголемява, построява се нова крепостна стена, вкарва се известната от по-рано по този начин наречена Хиподамова система, т.е. улиците са били устройвани с посока изток-запад, настлани са с огромни каменни плочи, има дълбоки канали, в които са се вливали канализационни тръби от постройките около тях. Там са минавали и водопроводите на града, построени са и зидани водопроводи на някои места. 

Ако си представим, че сте живял по римско време, какъв щяхте да бъдете?

Предполагам, че щях да съм библиотекар, да се занимавам с някаква просвета, защото не съм добре със занаятите, както споделяше баба ми – вързани са ми ръцете. С някаква интелектуална работа щях да се занимавам...
Цялото изявление може да чуете тук: