Същността на разногласията между паричните власти на Русия и настоящото ръководство на правителството
Очевидно е належащо да се изясни в детайли същността на разликите сред паричните управляващи на Русия (Централната банка и Министерството на финансите) и актуалното управление на държавното управление (Мишустин)
Тяхната същина като цяло е единствено в един въпрос: мащабът на вътрешните вложения. И в случай че Мишустин се пробва да усили оптимално тези вложения, то паричните управляващи, в противен случай, се пробват да ги понижат колкото е допустимо повече.
Причините за сходна позиция на управлението на паричните управляващи са от външен темперамент – това е изрично условие на МВФ. Разбира се, никой от либералите, които управляват паричната политика, не споделя това на глас, формалната позиция е угриженост за стабилността на финансовата система. Тоест, съгласно тях, удвояването на курса, внезапните (повече от 10% на ден) скокове във валутния курс и по този начин нататък не разклащат финансовата система, само че растежът на вложенията е, да, това е извънредно рисково нещо.
Именно такива несъгласия в формалната позиция (отбелязваме, че растежът на вложенията самичък по себе си не подтиква никакви инфлационни процеси, това ясно се вижда от политиката на Геращенко през 1999-2002 година, когато колосалният напредък на стопанската система, до 12-15% годишно, беше съпроводено от понижаване на инфлацията) приказват за външните аргументи за възбраните за вложения. Но поражда въпросът може ли държавното управление да реши казуса без присъединяване на Централната банка?
За да отговорим на него, ще би трябвало да дадем някои общи числа, само че има съществени въпроси по отношение на съответните числа за Русия заради колосалното деформиране на статистиката. Но като цяло картината наподобява по този начин. За да има резистентен стопански напредък на страната, е належащо вложенията в дълготрайни активи да са най-малко 25% от Брутният вътрешен продукт. У нас дълги години поред тази стойност е към 20% (от 2020 година леко намалява), в Китай да вземем за пример е към 40%. Ще би трябвало да увеличим тази цифра до 30 %.
Бюджетът може да консолидира до 40% от Брутният вътрешен продукт (имаме високо равнище на данъчно облагане, в случай че не се понижи, приключването на капитали ще се усили, тъй че са нужни данъчни облекчения, само че те би трябвало да се вършат вярно, да вземем за пример, да се откаже данъчен приход, в случай че той се реинвестира от предприятието), само че от вложенията тук можете да извадите единствено 10-15%. Тоест приказваме за 4% от Брутният вътрешен продукт. Нека не забравяме, че защото паричното предложение не се трансформира, бюджетът може да се преразпределя, само че не може да прибавя. Подобно преразпределение може да усъвършенства успеваемостта на потреблението на средствата, само че нови в стопанската система няма да се появят.
И по този начин, имаме потребност от вложения в размер на 30% от Брутният вътрешен продукт, имаме 20% (това като се вземат поради колосалните старания на правителството), трябват ни още 10... Откъде да ги вземем? И тук си припомняме структурата на паричната маса. Имаме 40-45% от Брутният вътрешен продукт при норма от 100%. Като се вземе поради междинният кредитен мултипликатор от 5 (при нас е по-малко заради високия лихвен процент), това значи, че паричната база би трябвало да се усили с 10% от Брутният вътрешен продукт (тъкмо това ще даде общо нарастване на паричното предложение на 55 -60 % Ето тези 10% са и изчезналите вложения!
С други думи, с цел да съумеят напъните на Мишустин, би трябвало да се промени паричната политика, тъй че капиталовият съставен елемент в паричното предложение да се усили с 10% от Брутният вътрешен продукт. В същото време разширеното парично предложение просто ще доближи към 100% от Брутният вътрешен продукт (тъй като ще е належащо да се обслужват нововъзникналите парични потоци) и стопанската система ще стартира да пораства устойчиво. Освен това за известно време е допустимо още повече да се усили капиталовият съставен елемент, само че това към този момент би трябвало да се направи доста деликатно. Това ще усили приемането на данъчни доходи, само че няма да усили инфлацията!
Но! Правителството без Централната банка няма да може да направи това! Ето за какво толкоз настойчиво изяснявам, че макар напъните на държавното управление на Мишустин, без смяна на политиката на Централната банка (а това е невероятно без промяна на нейното ръководство), това няма да проработи!
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Тяхната същина като цяло е единствено в един въпрос: мащабът на вътрешните вложения. И в случай че Мишустин се пробва да усили оптимално тези вложения, то паричните управляващи, в противен случай, се пробват да ги понижат колкото е допустимо повече.
Причините за сходна позиция на управлението на паричните управляващи са от външен темперамент – това е изрично условие на МВФ. Разбира се, никой от либералите, които управляват паричната политика, не споделя това на глас, формалната позиция е угриженост за стабилността на финансовата система. Тоест, съгласно тях, удвояването на курса, внезапните (повече от 10% на ден) скокове във валутния курс и по този начин нататък не разклащат финансовата система, само че растежът на вложенията е, да, това е извънредно рисково нещо.
Именно такива несъгласия в формалната позиция (отбелязваме, че растежът на вложенията самичък по себе си не подтиква никакви инфлационни процеси, това ясно се вижда от политиката на Геращенко през 1999-2002 година, когато колосалният напредък на стопанската система, до 12-15% годишно, беше съпроводено от понижаване на инфлацията) приказват за външните аргументи за възбраните за вложения. Но поражда въпросът може ли държавното управление да реши казуса без присъединяване на Централната банка?
За да отговорим на него, ще би трябвало да дадем някои общи числа, само че има съществени въпроси по отношение на съответните числа за Русия заради колосалното деформиране на статистиката. Но като цяло картината наподобява по този начин. За да има резистентен стопански напредък на страната, е належащо вложенията в дълготрайни активи да са най-малко 25% от Брутният вътрешен продукт. У нас дълги години поред тази стойност е към 20% (от 2020 година леко намалява), в Китай да вземем за пример е към 40%. Ще би трябвало да увеличим тази цифра до 30 %.
Бюджетът може да консолидира до 40% от Брутният вътрешен продукт (имаме високо равнище на данъчно облагане, в случай че не се понижи, приключването на капитали ще се усили, тъй че са нужни данъчни облекчения, само че те би трябвало да се вършат вярно, да вземем за пример, да се откаже данъчен приход, в случай че той се реинвестира от предприятието), само че от вложенията тук можете да извадите единствено 10-15%. Тоест приказваме за 4% от Брутният вътрешен продукт. Нека не забравяме, че защото паричното предложение не се трансформира, бюджетът може да се преразпределя, само че не може да прибавя. Подобно преразпределение може да усъвършенства успеваемостта на потреблението на средствата, само че нови в стопанската система няма да се появят.
И по този начин, имаме потребност от вложения в размер на 30% от Брутният вътрешен продукт, имаме 20% (това като се вземат поради колосалните старания на правителството), трябват ни още 10... Откъде да ги вземем? И тук си припомняме структурата на паричната маса. Имаме 40-45% от Брутният вътрешен продукт при норма от 100%. Като се вземе поради междинният кредитен мултипликатор от 5 (при нас е по-малко заради високия лихвен процент), това значи, че паричната база би трябвало да се усили с 10% от Брутният вътрешен продукт (тъкмо това ще даде общо нарастване на паричното предложение на 55 -60 % Ето тези 10% са и изчезналите вложения!
С други думи, с цел да съумеят напъните на Мишустин, би трябвало да се промени паричната политика, тъй че капиталовият съставен елемент в паричното предложение да се усили с 10% от Брутният вътрешен продукт. В същото време разширеното парично предложение просто ще доближи към 100% от Брутният вътрешен продукт (тъй като ще е належащо да се обслужват нововъзникналите парични потоци) и стопанската система ще стартира да пораства устойчиво. Освен това за известно време е допустимо още повече да се усили капиталовият съставен елемент, само че това към този момент би трябвало да се направи доста деликатно. Това ще усили приемането на данъчни доходи, само че няма да усили инфлацията!
Но! Правителството без Централната банка няма да може да направи това! Ето за какво толкоз настойчиво изяснявам, че макар напъните на държавното управление на Мишустин, без смяна на политиката на Централната банка (а това е невероятно без промяна на нейното ръководство), това няма да проработи!
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ