Първата седмица от войната в Украйна през погледа на журналиста Цветана Балабанова
Очакван и доста обичан от всички християни, празникът Цветница, с изключение на църковен, е и доста персонален за всички българи с имена на цветя. Затова точно през днешния ден избрахме да ви срещнем с една дама, която чества имен ден на Цветница. Тя съчетава у себе си извънреден хъс, борбеност, воля да търси истината и… постоянно да слага всичко под подозрение. Името ѝ е Цветана Балабанова, а всички тези качества наследява от баба си, която я въодушевява да поеме по цялостния с провокации път на журналиста-международник. И Цветана завчас го трансформира в свое предопределение.
От 24 февруари насам тя живее с водещата тематика в света – войната в Украйна. В първата седмица от военните дейности беше специфичен делегат на частната национална телевизия bTV там и пази към момента ярки мемоари от претърпяното в столицата Киев.
„ Първите усещания бяха доста приятни, тъй като ние пристигнахме ден преди войната и видяхме една спокойна, обикновено изглеждаща столица. За жал не успяхме да я разгледаме по този начин, както бихме желали, само че най-малко в първата вечер успяхме да се насладим на украинската кухня. Всички останали усещания са свързани с гърмежи, непрекъснати сигнали за въздушна паника, неустановеност. Дори да не виждаш директно до теб мъртви хора и опустошения, звукът основава чувството, че войната е тук и не знаеш какво следва. “
Макар да изненадва украинските жители и света, войната наподобява е била предстояща от управляващите, означи Цветана Балабанова:
„ Когато видяхме метода на управляващите, разбрахме, че те въпреки всичко са се готвили за сходен процес на събитията. Едва ли бяха подготвили всичко, само че на равнище връзка се справяха добре. Имаше непрекъснати указания по какъв начин да реагират жителите в другите обстановки. Раздадоха и оръжие на цивилните, които бяха подготвени да пазят страната си, а преди този момент и доста украинци сами си закупиха такова. “
По данни на украинските управляващи, общият брой на бомбоубежищата в Киев е над 4500. В тази численост обаче влизат и всички пространства подземен, измежду които са мазетата в жилищните блокове, както и метростанциите.
Добрите места, в които хората можеха да се скрият, бяха дребното поддържани бомбоубежища, като това в нашия хотел, където прекарахме няколко нощи, или в метростанциите, където управляващите бяха обезпечили питейна вода и се бяха погрижили да не бъде доста студено.
Обратният път към родината, приключил наред ден преди националния ни празник 3 март, оставя отпечатък в съзнанието на журналистката. Тя е измежду пасажерите в един от последните рейсове, проведени за евакуация на български жители от Киев. На 90 километра от столицата стопират на бензиностанция за единствената им отмора на територията на Украйна. След минути пасажерите чуват мощен гърмеж, по-късно схващат, че е от ракета, блъснала постройка в близкото населено място. Разговорите с останалите пасажери и претърпените страсти надделяват изтощението и нуждата от най-малко седмица отмора.
Една от историите, които Цветана научава, е на украинка, търсеща избавление за себе си и трите си деца в България:
„ Разказа ми по какъв начин нейният татко и брачният партньор ѝ са останали в Украйна, с цел да се бият за свободата ѝ. През цялото време обаче тя беше извънредно спокойна. Попитах я, по какъв начин съумява да се удържи по този начин, а отговорът ѝ бе: „ аз просто си изплаках сълзите и се пробвам да виждам напред “. Това демонстрира една изключителна мощ на духа – акцентира журналистката. – Друго, което ми направи мощно усещане е, че тя, а и останалите в рейса живо се интересуваха за какъв брой време ще научат български, дали могат да работят нещо и без да знаят езика, защото желаеха незабавно да се интегрират и да изкарват своята издръжка. Да чуеш сходно нещо от хора, бягащи от война, за мен в действителност е необикновено. “
Журналистката е скептична, че е вероятен завършек на военните дейности в границите на Страстната седмица (18-23.04). „ Дано да продължат по-малко – месеци, а не години “ – надява се Цветана, като не изключва и разновидността, спорът да се трансформира в инертен:
„ Възможно е да прерасне в обстановка, в която избрани групи управляват дадени територии, само че нито една от двете страни да няма цялостен надзор в Украйна. “
Коя е Цветана Балабанова в резюме:
Завършва публицистика с профил „ Радио “ в Софийския университет, а по-късно и „ Телевизионна публицистика “ в Страсбург. Работи като асистент-продуцент за канал „ France 24 “, а когато се завръща в България, работи като интернационален редактор в няколко печатни медии и малките екрани.
Снимки: Александр Осиченко, Борис Пинтев, персонален списък, ЕПА/БГНЕС
От 24 февруари насам тя живее с водещата тематика в света – войната в Украйна. В първата седмица от военните дейности беше специфичен делегат на частната национална телевизия bTV там и пази към момента ярки мемоари от претърпяното в столицата Киев.
„ Първите усещания бяха доста приятни, тъй като ние пристигнахме ден преди войната и видяхме една спокойна, обикновено изглеждаща столица. За жал не успяхме да я разгледаме по този начин, както бихме желали, само че най-малко в първата вечер успяхме да се насладим на украинската кухня. Всички останали усещания са свързани с гърмежи, непрекъснати сигнали за въздушна паника, неустановеност. Дори да не виждаш директно до теб мъртви хора и опустошения, звукът основава чувството, че войната е тук и не знаеш какво следва. “
Макар да изненадва украинските жители и света, войната наподобява е била предстояща от управляващите, означи Цветана Балабанова:
„ Когато видяхме метода на управляващите, разбрахме, че те въпреки всичко са се готвили за сходен процес на събитията. Едва ли бяха подготвили всичко, само че на равнище връзка се справяха добре. Имаше непрекъснати указания по какъв начин да реагират жителите в другите обстановки. Раздадоха и оръжие на цивилните, които бяха подготвени да пазят страната си, а преди този момент и доста украинци сами си закупиха такова. “
По данни на украинските управляващи, общият брой на бомбоубежищата в Киев е над 4500. В тази численост обаче влизат и всички пространства подземен, измежду които са мазетата в жилищните блокове, както и метростанциите.
Добрите места, в които хората можеха да се скрият, бяха дребното поддържани бомбоубежища, като това в нашия хотел, където прекарахме няколко нощи, или в метростанциите, където управляващите бяха обезпечили питейна вода и се бяха погрижили да не бъде доста студено.
Обратният път към родината, приключил наред ден преди националния ни празник 3 март, оставя отпечатък в съзнанието на журналистката. Тя е измежду пасажерите в един от последните рейсове, проведени за евакуация на български жители от Киев. На 90 километра от столицата стопират на бензиностанция за единствената им отмора на територията на Украйна. След минути пасажерите чуват мощен гърмеж, по-късно схващат, че е от ракета, блъснала постройка в близкото населено място. Разговорите с останалите пасажери и претърпените страсти надделяват изтощението и нуждата от най-малко седмица отмора.
Една от историите, които Цветана научава, е на украинка, търсеща избавление за себе си и трите си деца в България:
„ Разказа ми по какъв начин нейният татко и брачният партньор ѝ са останали в Украйна, с цел да се бият за свободата ѝ. През цялото време обаче тя беше извънредно спокойна. Попитах я, по какъв начин съумява да се удържи по този начин, а отговорът ѝ бе: „ аз просто си изплаках сълзите и се пробвам да виждам напред “. Това демонстрира една изключителна мощ на духа – акцентира журналистката. – Друго, което ми направи мощно усещане е, че тя, а и останалите в рейса живо се интересуваха за какъв брой време ще научат български, дали могат да работят нещо и без да знаят езика, защото желаеха незабавно да се интегрират и да изкарват своята издръжка. Да чуеш сходно нещо от хора, бягащи от война, за мен в действителност е необикновено. “
Журналистката е скептична, че е вероятен завършек на военните дейности в границите на Страстната седмица (18-23.04). „ Дано да продължат по-малко – месеци, а не години “ – надява се Цветана, като не изключва и разновидността, спорът да се трансформира в инертен:
„ Възможно е да прерасне в обстановка, в която избрани групи управляват дадени територии, само че нито една от двете страни да няма цялостен надзор в Украйна. “
Коя е Цветана Балабанова в резюме:
Завършва публицистика с профил „ Радио “ в Софийския университет, а по-късно и „ Телевизионна публицистика “ в Страсбург. Работи като асистент-продуцент за канал „ France 24 “, а когато се завръща в България, работи като интернационален редактор в няколко печатни медии и малките екрани.
Снимки: Александр Осиченко, Борис Пинтев, персонален списък, ЕПА/БГНЕС
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ