Обявиха най-смъртоносните заплахи за човечеството през 21 век
Обявиха най-смъртоносните закани за човечеството през 21 век
Сърдечносъдовите и онкологичните болести, както и СПИН, ще бъдат основните аргументи за смъртността на популацията през XXI век, оповестява РИА „ Новости “.
Експерти са на мнение, че в границите на столетието ракът няма да бъде дефинитивно надвит, а лек за СПИН е допустимо да бъде открит едвам към края на века.
По данни на Световната здравна организация (СЗО), годишно от неинфекциозни болести в света умират 41 млн. души, което съставлява 71% от общата смъртност. Най-голям е делът на сърдечносъдовите болести — 17,9 млн. смъртни случаи.
„ Хората умират главно от неинфекциозните болести, като преди всичко са сърдечносъдовите заболявания; главно инфаркти и инсулти “, твърди Екатерина Иванова, основен експерт по здравна профилактика за Московска област към Министерството на здравеопазването на Руската федерация.
Според Иванова профилактиката и лекуването на сърдечносъдовите болести в редица страни са задоволително напреднали и разрешават на голям брой пациенти да претърпяват инфаркт или инсулт. В по-голямата част от света обаче медицината не е на толкоз високо равнище и смъртността при този вид болести остава прекомерно висока.
Според СЗО ракът е втората причина за смъртността в света. През 2015 година от онкологични болести са умряли 8,8 млн. души, т.е. всеки шести смъртен случай. Следва да се означи, че случаите на рак се усилват най-вече поради повишаване на продължителността на живота в международен мащаб. Промените в хранителния режим на жителите на развитите страни, както и замърсяването на околната среда също оказват своето въздействие.
„ Храненето може да бъде един от рисковите фактори за развиване на злокачествени тумори. Ядем все по-малко храна с растителен генезис и повече такава доста богата на белтъчини, мазнини и въглехидрати. В развитите страни и някои от разрастващите се като Китай, затлъстяването е към този момент същинска зараза. Това е и един от рисковете за развиване на злокачествени тумори “, твърди професор Сергей Тюляндин, ръководител на Руското общество за клинична онкология (RUSSCO).
„ Днес ние можем да се оправим с даден израстък, да го излекуваме. Още обаче не сме се научили по какъв начин да лекуваме нашето ДНК. Т.е. ние можем да излекуваме човек от един съответен израстък, само че на следващия ден той ще развие различен израстък, вдругиден трети и така нататък “, разясни професор Тюляндин.
Според СЗО, СПИН остава един от основните аргументи за смъртността в международен мащаб. Към края на 2016 година 36,7 млн. души да били инфектирани с този вирус.
„ Много евентуално е към края на века да се оправим със СПИН и да създадем ефикасна ваксина. Сега съществуват претендент ваксини, които защищават едвам към 30% от население. Това надалеч не е задоволително. Една ваксина би трябвало да защищава най-малко 70-80% от хората, с цел да се одобри за ефикасна “, твърди професор Едуард Карамов от съветския Институт по вирусология. Според него не е изключено към този момент да съществуват сходни препарати, само че към момента да не е извършен цялостният цикъл тествания, доказващ тяхната успеваемост. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ
Сърдечносъдовите и онкологичните болести, както и СПИН, ще бъдат основните аргументи за смъртността на популацията през XXI век, оповестява РИА „ Новости “.
Експерти са на мнение, че в границите на столетието ракът няма да бъде дефинитивно надвит, а лек за СПИН е допустимо да бъде открит едвам към края на века.
По данни на Световната здравна организация (СЗО), годишно от неинфекциозни болести в света умират 41 млн. души, което съставлява 71% от общата смъртност. Най-голям е делът на сърдечносъдовите болести — 17,9 млн. смъртни случаи.
„ Хората умират главно от неинфекциозните болести, като преди всичко са сърдечносъдовите заболявания; главно инфаркти и инсулти “, твърди Екатерина Иванова, основен експерт по здравна профилактика за Московска област към Министерството на здравеопазването на Руската федерация.
Според Иванова профилактиката и лекуването на сърдечносъдовите болести в редица страни са задоволително напреднали и разрешават на голям брой пациенти да претърпяват инфаркт или инсулт. В по-голямата част от света обаче медицината не е на толкоз високо равнище и смъртността при този вид болести остава прекомерно висока.
Според СЗО ракът е втората причина за смъртността в света. През 2015 година от онкологични болести са умряли 8,8 млн. души, т.е. всеки шести смъртен случай. Следва да се означи, че случаите на рак се усилват най-вече поради повишаване на продължителността на живота в международен мащаб. Промените в хранителния режим на жителите на развитите страни, както и замърсяването на околната среда също оказват своето въздействие.
„ Храненето може да бъде един от рисковите фактори за развиване на злокачествени тумори. Ядем все по-малко храна с растителен генезис и повече такава доста богата на белтъчини, мазнини и въглехидрати. В развитите страни и някои от разрастващите се като Китай, затлъстяването е към този момент същинска зараза. Това е и един от рисковете за развиване на злокачествени тумори “, твърди професор Сергей Тюляндин, ръководител на Руското общество за клинична онкология (RUSSCO).
„ Днес ние можем да се оправим с даден израстък, да го излекуваме. Още обаче не сме се научили по какъв начин да лекуваме нашето ДНК. Т.е. ние можем да излекуваме човек от един съответен израстък, само че на следващия ден той ще развие различен израстък, вдругиден трети и така нататък “, разясни професор Тюляндин.
Според СЗО, СПИН остава един от основните аргументи за смъртността в международен мащаб. Към края на 2016 година 36,7 млн. души да били инфектирани с този вирус.
„ Много евентуално е към края на века да се оправим със СПИН и да създадем ефикасна ваксина. Сега съществуват претендент ваксини, които защищават едвам към 30% от население. Това надалеч не е задоволително. Една ваксина би трябвало да защищава най-малко 70-80% от хората, с цел да се одобри за ефикасна “, твърди професор Едуард Карамов от съветския Институт по вирусология. Според него не е изключено към този момент да съществуват сходни препарати, само че към момента да не е извършен цялостният цикъл тествания, доказващ тяхната успеваемост. /БГНЕС