Съвети за родителите през Джорджианската епоха
Обсипвайте децата си с дарове
Комерсиализацията на детството надалеч не е ново събитие. Всъщност тя може да бъде проследена до 18 век, когато се появява нов тип обществен напън – да се показва обвързаност, като се харчат пари. Това събитие произтича от това, което историкът Й. Х. Плъмб назовава „ новия свят на децата “, в който на детството се гледа като на специфичен интервал от живота, който би трябвало да бъде свободен от отговорности и цялостен с играчки.
През Джорджианската епоха обществото върви към индустриализация и това се отразява на метода, по който се създават и продават играчки. Реклами във вестници и брошури бомбардират родителите с информация за видимо безкрайното предложение на нови артикули. Тези родукти включват всичко – от кукли и бойци играчки до дрънкалки и, несъмнено те следват фешън трендове. Но родителите, които обличат потомството си в най-хубавите облекла, които парите могат да купят, рискуват да ги изложат на един нов тип закононарушение: да бъдат отвлечени и облеклата им да бъдат откраднати. Едно 19-месечно дете е открито „ съвсем мъртво от студа “ в кулоар наоколо до заложна къща в Чансъри Лейн, Лондон през 1818 година The Times оповестява, че детето „ е било ограбено от ризата, ботушите, шапка и колие, и е оставено единствено роклята “. С такива закононарушения не е чудно, че по-големите деца през ерата са постоянно предупреждавани да не приказват с непознати.
Този съвет се популяризира и в детските книги – друго напълно ново събитие. Джон Нюбъри е нещо като пионер в тази нова област в литературния свят. Той знае всички трикове на маркетинга: неговият бестселър „ Малка хубава джобна книга “ (1744) идва с „ безвъзмездни “ дарове: топка за момче и възглавница за момиче. Но той също по този начин знае, че родителите желаят детството да бъде интервал на подготовка за живота по-късно. Както афишира заглавната му страница, книгата му не е единствено за развлечение, само че и за напътствие. Времето за игра би трябвало да бъде просветително.
Не всеки може да си разреши да купува на децата си книги, играчки и нови облекла, несъмнено. Родителството оказва още по-голям финансов напън върху най-бедните фамилии. С повече усти за хранене – и майки, които не могат да допринесат за приходите на семейството – мнозина са принудени да се извърнат за поддръжка към църквата и държавното управление.
Калибриране на моралния компас
Очаква се родителите да мотивират вродената добрина на децата си. Родителите, които отглеждат деца през 18 век, го вършат сега, в който концепциите на Просвещението гълтам Европа – интервал, когато най-големите мислители на континента разсъждават върху развиването на детския разум, както и тяло.
Произведенията на Джон Лок и Жан-Жак Русо оказват доста въздействие върху усещанията за детството по това време. Лок учи родителите да мислят за децата като за „ бяла хартия или восък, който могат да оформят, както им харесва “. За разлика от доста религиозни писатели век по-рано, Русо има вяра, че децата се раждат вродено положителни. Докато Русо счита, че децата могат да бъдат оставени сами, Лок пише за по-директен метод към родителството. Възпитанието не природата е това, което има значение. „ Всички хора, с които се срещаме, са 90% това, което са – положителни или зли, потребни или не – заради възпитанието си “, написа той.
Философите от Просвещението имат вяра, че даже и най-малките деца имат способността да разсъждават – по този начин се чака новите родители да се възползват от това, като ги научат на основите на положителното и неприятното, както и да подсигуряват, че те могат да четат и пишат. Нещо повече, на тази възраст съвсем цялото преподаване се прави вкъщи, тъй че родителите би трябвало да го обезпечат.
Родителите също, несъмнено, би трябвало да се научат по какъв начин да дисциплинират децата си. През предходните епохи те бързо прибягват до физическо наказване. В Джорджианската епоха обаче се преминава към по-мило отношение, което и възнаграждава децата за положително държание. Умишлено неприятно държание се счита, че може да се дължи на това, че децата не знаят по какъв начин да ръководят страстите си и родителите са инструктирани да научат потомството да упражнява разсъдъка си, с цел да реализира самоконтрол.
Преди всичко – колкото и непокорно да е държанието на детето им, без значение какъв брой раздразнително е цялото прекарване с развъждането на деца – от значително значение е родителите да останат спокойни. Както написа квакерът Уилям Томпсън: „ Някои родители са доста отговорни, когато децата им извършат пакост, незабавно да изпадат в страст… Страстта у родителите е подобаваща или да генерира същото у децата; или да ги направи глупави и меланхолични. “
Приемете, че гнездо остава празно
Повечето деца се изселват и си намират работа, когато навършват 13 години. Може да е мъчно да се повярва в днешния свят на висшето обучение и възходящите цени на жилищата, само че още през 18 век доста деца са едвам младежи, когато излитат от гнездото. Това безспорно е мъчително прекарване за мнозина. Но тези, които се впускат в света на родителството, могат най-малко да се утешат с мисълта, че техните потомци преминават от подвластни от фамилната каса в нейн донор още в най-нежна възраст.
Много младежи стартират да чиракуват или заемат длъжности в битови услуги на възраст сред 11 и 13 години, а новите им работодатели и майстори им стават сурогатни родители. В селските региони фамилиите постоянно са наемани като група и по този начин децата постоянно работят дружно с родителите си.
Потомците на тези, които заемат по-високите елементи на обществената стълбица, постоянно напущат дома си на още по-млада възраст – изключително в случай че са момчета. Хората по това време твърдо имат вяра, че животът надалеч от вкъщи е решаваща стъпка за придобиване на извънредно значима самостоятелност. Които остават вкъщи прекомерно дълго, постоянно израстват прекомерно изнежени, защото прекарват прекалено много време при прекомерно грижовните им майки. В своето „ Есе за кърменето и възпитанието на деца “ (1748 г.) лекарят Уилям Кадоган изобразява какво „ слабото насекомо “ става мъж, който е наследник на такава майка. По-добре, декларира той, момчетата да са втвърдени от строгостта на състезаването и от живот в интерната.
Момичетата от по-висок клас са готови за бъдещия си фамилен живот от домашни учители. Що се отнася до момичетата от междинната класа, те са насърчавани да развиват умения за броене, както и умения за четене, с цел да могат да оказват помощ на фамилиите си в работата и фамилния бизнес.
