Българско лято настоява за изваждане на БАБХ от структурата на Министерството на земеделието като независим орган
Обществото е мощно уплашено от редуващи се рецесии, а популацията всекидневно е подложено на нападателна медийна реклама за вкусни, пресни хранителни артикули, подготвени храни и полуфабрикати, цените, на които непрестанно се усилват, само че не и качеството им.
„ Гражданска Платформа Българско лято “ не може да търпи повече на пазара да се оферират храни и хранителни артикули, съдържащи нездравословни субстанции, които повреждат здравето ни.
До 1989 година страната упражняваше цялостен надзор върху местата за публично хранене и предлаганите храни. При този надзор Министерството на здравеопазването имаше съществена роля. Всички храни отговаряха наложително на условията на Български държавни стандарти (БДС), придружавани с индустриални софтуерни указания (ТИ). В тях се описваха употребяваните първични материали и материали, също по този начин софтуерния развой, включващ машините и оборудванията, температури на обработка, условия и периоди на ферментация, изключително значими за реализиране на биотехнологична зрялост и сигурност, а също по този начин главните качествени и здравни индикатори, на които следва да дава отговор продукцията.
През годините по-късно, в изискванията на пазрна стопанска система, контролът за качеството и сигурност на храните, изключително в по-малките обитаеми места, бе мощно занижен. С влизането на страната в Европейския съюз (ЕС), настоящите дотогава БДС и указания отпаднаха и бяха сменени от Регламенти, Директиви и Решения на Брюксел, и приетите в Европейски Съюз референтни способи за надзор. Отпадна предварителният надзор върху храните. Сега производителят създава каквото сметне за оправдано, самичък изготвя Технологичните си документи и единствено по избор се придържа към критериите и технологиите в стандартите. Длъжен е единствено да съблюдава Регламентите на Европейски Съюз, само че те не са изчерпателни и не могат да обзет нюансите и спецификата на всички храни, изключително на обичайните за България. А всичко, което не е неразрешено, е позволено и компаниите необятно употребяват това събитие в отрицателен смисъл. Контролните органи там нямат думата. Поради тези условия настъпилите в годините на прехода промени слагат контрола върху сигурността и качеството на храните от още по-голямо значение за здравето и живота на популацията.
През 2011 година у нас бе основан държавен орган, който да реализира надзор по повод сигурността и качеството на храните и ветеринарномедицинската активност в страната. Основаната Българска Агенция по Безопасност на Храните (БАБХ) на процедура иззе изцяло контролните функционалности върху храните и храненето, построи мрежа от регионални структури, включващи контролни лабораторни и оперативни експерти. При построяването на БАБХ обаче бяха позволени ред кардинални недостатъци, като независим орган, основан към министъра на земеделието и храните, и закриването на Националната ветеринарно-медицинска работа (НВМС), чиито функционалностите бяха трансферирани към БАБХ. Министерството на здравеопазването тогава се отхвърли от намесата в контрола върху храните от
скотски генезис и цялата тази активност мина в ръцете на Министерството на земеделието и храните, в лицето на БАБХ.
Политическа партия „ Гражданска платформа Българско лято “ регистрира като извънредно незадоволителна работата на БАБХ през годините в системата на Министерството на земеделието, храните и горите. Недопустимо е след въведените Европейските условия за храните на пазара да се оферират хранителни артикули с изминал период на валидност и такива, които съдържат нездравословни за здравето субстанции, употребявани при тяхното развъждане, запазване и превозване. Това демонстрира, че реализирания от БАБХ надзор не дава отговор на упованията и потребностите на жителите. Затова в обществото се сътвори усещане, че Агенцията се ръководи непрозрачно и пази лобистки ползи. Изнасяните от жители редица сигнали, свързани с корупция и проблеми с сигурността и качеството на храните, произвеждаха къси кавги, които не водеха до формиране на инспекции и каузи от прокуратурата, а биваха бързо замитани от ръководещите.
Докато при етикираните артикули потребителите може да се осведомят за съдържащите се субстанции в продукта при плодовете и зеленчуците не е по този начин. Когато предлаганите в комерсиалната мрежа плодове, зеленчуци, картофи и прочие са в свеж тип, качеството им до известна степен може да бъде открито от потребителите. Добрият им търговски тип от време на време заблуждава потребителите и в случай че не бъдат употребявани незабавно, единствено след няколко дни престой, по тях се демонстрират белези, пораждащи подозрения за нездравословни и рискови за здравето на хората храни, както са показани тук. При полуготовите и подготвени храни на потребителите е невероятно да открият вложените в тях разнообразни субстанции за възстановяване на комерсиалния тип и трайноста им. Някои от препаратите, с които са третирани, не са безопани, само че това може да бъде установено единствено лабораторно, което не е по опциите на потребителите.
„ Гражданска Платформа Българско лято “ не може да търпи повече на пазара да се оферират храни и хранителни артикули, съдържащи нездравословни субстанции, които повреждат здравето ни.
До 1989 година страната упражняваше цялостен надзор върху местата за публично хранене и предлаганите храни. При този надзор Министерството на здравеопазването имаше съществена роля. Всички храни отговаряха наложително на условията на Български държавни стандарти (БДС), придружавани с индустриални софтуерни указания (ТИ). В тях се описваха употребяваните първични материали и материали, също по този начин софтуерния развой, включващ машините и оборудванията, температури на обработка, условия и периоди на ферментация, изключително значими за реализиране на биотехнологична зрялост и сигурност, а също по този начин главните качествени и здравни индикатори, на които следва да дава отговор продукцията.
През годините по-късно, в изискванията на пазрна стопанска система, контролът за качеството и сигурност на храните, изключително в по-малките обитаеми места, бе мощно занижен. С влизането на страната в Европейския съюз (ЕС), настоящите дотогава БДС и указания отпаднаха и бяха сменени от Регламенти, Директиви и Решения на Брюксел, и приетите в Европейски Съюз референтни способи за надзор. Отпадна предварителният надзор върху храните. Сега производителят създава каквото сметне за оправдано, самичък изготвя Технологичните си документи и единствено по избор се придържа към критериите и технологиите в стандартите. Длъжен е единствено да съблюдава Регламентите на Европейски Съюз, само че те не са изчерпателни и не могат да обзет нюансите и спецификата на всички храни, изключително на обичайните за България. А всичко, което не е неразрешено, е позволено и компаниите необятно употребяват това събитие в отрицателен смисъл. Контролните органи там нямат думата. Поради тези условия настъпилите в годините на прехода промени слагат контрола върху сигурността и качеството на храните от още по-голямо значение за здравето и живота на популацията.
През 2011 година у нас бе основан държавен орган, който да реализира надзор по повод сигурността и качеството на храните и ветеринарномедицинската активност в страната. Основаната Българска Агенция по Безопасност на Храните (БАБХ) на процедура иззе изцяло контролните функционалности върху храните и храненето, построи мрежа от регионални структури, включващи контролни лабораторни и оперативни експерти. При построяването на БАБХ обаче бяха позволени ред кардинални недостатъци, като независим орган, основан към министъра на земеделието и храните, и закриването на Националната ветеринарно-медицинска работа (НВМС), чиито функционалностите бяха трансферирани към БАБХ. Министерството на здравеопазването тогава се отхвърли от намесата в контрола върху храните от
скотски генезис и цялата тази активност мина в ръцете на Министерството на земеделието и храните, в лицето на БАБХ.
Политическа партия „ Гражданска платформа Българско лято “ регистрира като извънредно незадоволителна работата на БАБХ през годините в системата на Министерството на земеделието, храните и горите. Недопустимо е след въведените Европейските условия за храните на пазара да се оферират хранителни артикули с изминал период на валидност и такива, които съдържат нездравословни за здравето субстанции, употребявани при тяхното развъждане, запазване и превозване. Това демонстрира, че реализирания от БАБХ надзор не дава отговор на упованията и потребностите на жителите. Затова в обществото се сътвори усещане, че Агенцията се ръководи непрозрачно и пази лобистки ползи. Изнасяните от жители редица сигнали, свързани с корупция и проблеми с сигурността и качеството на храните, произвеждаха къси кавги, които не водеха до формиране на инспекции и каузи от прокуратурата, а биваха бързо замитани от ръководещите.
Докато при етикираните артикули потребителите може да се осведомят за съдържащите се субстанции в продукта при плодовете и зеленчуците не е по този начин. Когато предлаганите в комерсиалната мрежа плодове, зеленчуци, картофи и прочие са в свеж тип, качеството им до известна степен може да бъде открито от потребителите. Добрият им търговски тип от време на време заблуждава потребителите и в случай че не бъдат употребявани незабавно, единствено след няколко дни престой, по тях се демонстрират белези, пораждащи подозрения за нездравословни и рискови за здравето на хората храни, както са показани тук. При полуготовите и подготвени храни на потребителите е невероятно да открият вложените в тях разнообразни субстанции за възстановяване на комерсиалния тип и трайноста им. Някои от препаратите, с които са третирани, не са безопани, само че това може да бъде установено единствено лабораторно, което не е по опциите на потребителите.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ