Енергийна независомост: Критиците нажежават дискусията за добива на втечнен газ в Хърватия
Obliti privatorum publica curate, " гласи надписът на латински език над вратата на кметството - " Забрави частното, грижи се за публичното ". За Мирела Ахметович, кмет на морския град Омишал на хърватския остров Крък, това е максима, съгласно която си коства да се живее. Тя би трябвало да е във почивка, само че вместо това е в офиса си и разисква енергийния план, против който се бори през последните три години.
Ахметович, на 38 години, не пести думи. Тя провежда мислите си методично, тъкмо като документите, подредени в дебела, алена директория на бюрото пред нея: писма с недоволства, писани до министри и държавни институции, множеството от които останали без отговор.
" Докато съм кмет на Омишал... ще изнамеря всеки легален метод да се закрие този план ", споделя Ахметович за Балканската мрежа за проверяващи репортажи /БМРР/. " Това е моя работа, мой дълг и мое наслаждение. Ще пиша на президента на света, в случай че би трябвало ".
Проектът, против който тя се бори, е за плаващ терминал за полутечен природен газ (LNG), който да бъде издигнат на северозападния бряг на Крък, най-големият остров в Хърватия и топ туристическа дестинация. Смятан за " план от стратегически интерес ", той включва акостиране на приспособен нефтен танкер с дължина 280 метра, изтипосан против руините на античния римски град Фулфинум, покрай Омишал. Гледката, която се разкрива от там е към искрящия залив на Риека в северната част на Адриатика.
© Балканска мрежа за проверяващи репортажи
Крайбрежния град Омишал в северната част на Адриатическо море
На цена от 234 милиона евро, терминалът ще разреши на кораби, натоварени с природен газ, да разтоварят течния си товар за преправяне на място в елементарен газ, който по-късно може да бъде публикуван по хърватските тръбопроводи. При цялостен работен потенциал той би могъл да преработва 2,6 милиарда кубически метра газ годишно, което се равнява на близо 80 на 100 от годишното ползване на газ в Хърватия. Терминалът следва да бъде издигнат и създаден до 2021 година
Инициативата е получила доста финансиране от Европейски Съюз, като един от Проектите за общ интерес на блока, избрани като основни трансгранични инфраструктурни планове, които свързват енергийните системи на държавите-членки. Правителството споделя, че е " значимо за енергийната самостоятелност и сигурност на Хърватия ", тъй като ще помогне за диверсифициране на доставките на газ – общително казано, по този метод Хърватия няма да би трябвало да разчита толкоз доста на Русия. Но специалисти, деятели и локални поданици, интервюирани от БМРР, преглеждат плана, като поучителна история за това какво се случва, когато сляпото придържане към догмата за енергийна сигурност побеждава здравия разсъдък.
© Йелена Прторич
Кметът на Омишал Мирела Ахметович прелиства директория с документи в кметството
Критиците споделят, че държавното управление е съставило проект без да направи деликатна инспекция или да се съветва с тези, които ще бъдат наранени. Те също се опълчват на плана и от екологични съображения, описвайки го като опасност за морския живот в тюркоазените води на Крък. Освен това, има подозрения и по отношение на неговата икономическа жизненост. Въпреки, че държавното управление в никакъв случай не е предписание обществено наличен точния разбор на разноските и изгодите, БМРР съумя да разкрие, че Хърватия прави груба неточност, която ще докара до колосално разхищаване на парите на данъкоплатците.
По-малко от година преди терминалът би трябвало да стартира да оперира, всички знаци сочат, че има дребна възможност облагите от плана да покрият разноските по него. Нито пък е евентуално той да помогне изключително за понижаване на цените на газ за хърватските консуматори.
Всъщност, специалистите настояват, че хърватските данъкоплатци ще платят сметката за 100 000-тонен бодил в очите със съмнителна стойност за енергийната самостоятелност на страната, който ще е основно от изгода за други страни в района.
© Балканска мрежа за проверяващи репортажи
Изграждане на пристанище за свързване на бъдещия LNG терминал с брега на Омишал
Енергийна ортодоксалност в Европейски Съюз
С залежи на природен газ в Адриатическо море и района на Източна Славония, Хърватия се оправя много по-добре от доста други страни от Европейски Съюз, във връзка с енергийната си самостоятелност. " В момента произвеждаме задоволително газ, с цел да задоволим съвсем половината от потребностите си ", споделя Катарина Симон, експерт по газове във Факултета по минно дело, геология и нефтено инженерство към Загребския университет. " Но защото националното ни произвеждане се свива, ставаме все по-зависими от вноса ".
Подобно на други места в Европа, Хърватия внася газ от Русия - към 2,04 милиарда куб. м. или две трети от годишното ползване на страната, по данни на съветския газов колос " Газпром ". За съпоставяне, същата година Германия внася 58,5 милиарда куб. м., което прави " Газпром " най-големият покупател в Европейския съюз. Словакия, чието население е единствено малко по-голямо от това на Хърватия, е внесла 5,8 милиарда куб. м.
След поредност руско-украински газови разногласия през последните десетилетия, които осуетяват доставките на газ за Европа, Европейски Съюз стартира да търси различни източници на газ и LNG зае централно място в енергийната му политика.
LNG е редуциране, което приказва тъкмо толкоз за метода на превозване, колкото и за самия газ. За да се минимизират разноските за доставка на газ на дълги дистанции, природният газ се охлажда до минус 162 градуса по Целзий, трансформирайки се в течен. Това го компресира до 600 пъти. След това втечненият газ се транспортира до терминалите за импорт на LNG, като този, плануван в Омишал, където той се регазифицира преди да бъде изпомпан в газопроводи и да доближи до потребителите.
Такива терминали за импорт на полутечен природен газ са станали новите точки за доставкa на неруски газ за Европа. LNG се преглежда и като " преходно изкопаемо гориво ", част от тактиката на Европейски Съюз за последователно понижаване използването на въглища и петрол. През 2016 година Европейската комисия показа тактика на Европейски Съюз за полутечен природен газ и запазване на газ, която включва построяването на нужната инфраструктура " за довеждане докрай на основаването на вътрешен енергиен пазар и установяване на нужните планове за преустановяване зависимостта на избрани държави-членки от един източник на доставки на газ ".
Паско Сабидо, откривател в " Обсерватория корпоративна Европа ", организация с неправителствена цел, основана в Брюксел, която следи резултата на корпоративното лобиране върху политиката на Европейски Съюз, декларира, че натискът за повече инфраструктура за полутечен природен газ идва от газовата и газопроводната промишлености, както и от товарния бранш, който обезпечава LNG гориво за кораби. " Тази инфраструктура е направена да издържи ", сподели той пред БМРР в телефонно изявление. " След 20 години за тези компании ще бъде по-лесно да забавят процеса на понижаване потреблението на природен газ с аргумента, че ние сме построили цялата тази инфраструктура и не би трябвало да я изоставяме. "
През октомври " Обсерватория корпоративната Европа " сплоти старания с групи за запазване на околната среда, в това число " Приятели на Земята " и " Greenpeace ", с цел да разгласява проучване, сочещо, че от 2010 година насам, пет петролни и газови колоса – " Shell ", " BP ", " Total ", " ExxonMobil " и " Chevron " – са изхарчили най-малко 250 милиона евро в опити за лобиране на Европейски Съюз.
Докладът също по този начин отбелязва, че Европейски Съюз, макар заложената си инструкция за битка с климатичните промени, обилно субсидира газовата инфраструктура. " Над 1,6 милиарда евро са вложени в газови планове от 2014 година насам, макар че ни е известно, че всяка спомагателна построена инфраструктура ни прави заложници на изкопаемите горива за в бъдеще ", се споделя в проучването.
Според пазарно изследване на немската енергийна консултантска компания " Team Consult " към края на 2017 година, общият потенциал за презареждане в 24-те огромни терминала за полутечен природен газ в Европейски Съюз, възлиза на 146 милиарда куб. м., спрямо 90 милиарда куб. м. през 2007г. Очаква се тази цифра да нарасне доста, с помощта на 22 спомагателни огромни терминала за импорт на полутечен природен газ, които са или в развой на обмисляне или на разглеждане в Европа (17 в страни от ЕС), съгласно представителният орган " Газова инфраструктура Европа ".
Този взрив на LNG инфраструктурата е горещо приветстван от другата страна на Атлантическия океан, където Съединени американски щати се трансформира в един от най-големите експортьори на газ в света. Американската Администрация за енергийна информация чака 2019 година да бъде рекордна година за износа на природен газ.
На срещата си с президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп през 2018 година, някогашният ръководител на Европейската комисия, Жан-Клод Юнкер, даде обещание, че " Европа ще внесе повече газ от Съединени американски щати ".
Майк Фулууд, старши теоретичен помощник в Оксфордския институт за енергийни проучвания, съобщи, че сходни изказвания водят до подвеждаща визия по какъв начин работи пазара. " Юнкер не купува газ, а Тръмп не го продава ", споделя той в телефонно изявление. " Пазарът купува и продава газ ".
За Фулууд едно от главните преимущества на LNG терминалите е фактът, че те могат да бъдат употребявани, като средство за договаряне с Русия. " При съществуването на различен източник на доставки на газ е по-лесно да се договаря с " Газпром " за по-ниски цени ", споделя той.
С или без терминал, това не е кой знае каква алтернатива за Хърватия в близкото бъдеще. През 2017 година един от главните снабдители на газ " Prvo plinarsko društvo " подписа 10-годишен контракт с " Газпром ", който циментира цената за милиард кубически метра газ годишно до 2027 година " Хърватия се връща към " Газпром " - четеше заглавие в съветския ежедневник " Коммерсантъ ", когато новината се разчу.
Белина в морето
" LNG Hrvatska " ( " LNG Хърватия " ), държавната компания, отговаряща за осъществяването на плана в Крък, не отговори на молбите за изявление или имейл въпросите на БМРР. Но критиците на проекта за полутечен природен газ споделят, че сляпото придържане към енергийната тактика на Европейски Съюз, е улеснило държавното управление в това да пренебрегне въпроси, които биха обрекли на неуспех други инфраструктурни планове.
Веран Пиршич, президент на екологичната неправителствена организация " Eko Kvarner ", основана в Крък, е един от по-гласните съперници на терминала. Пиршич е невъзпитан мъж с общителни обноски. Когато мобилният му телефон звъни, той извършва успокояващата ария на Евразийския златен ориол, птица, която е почтено срещана из тези елементи. На перваза на домашния му офис в село Нивице, южно от Омишал, той държи три японски меча. Пиршич демонстрира по какъв начин държи мечовете по време на медитация, което му оказва помощ да се освободи от напрежението, когато акцията стане прекомерно стресираща.
Той сполучливо се е преборил с нефтеното сондиране в Адриатика, добива на въглища в хърватския полуостров Истрия и план за разширение на съветски нефтопровод до Адриатическо море. Към момента, той е най-загрижен за действието, което терминалът за полутечен природен газ ще окаже върху локалната околна среда.
През ноември 2017 година " LNG Хърватия " бива хазаин на обществена презентация в Омишал дружно с " EKONERG ", компанията, която е направила изследването за влияние върху околната среда, изисквано от закона. Около 400 локални поданици, от община от 2500 души, участват на събитието, което включва сесия с въпроси и отговори, която продължава съвсем пет часа.
В аудиозапис от сесията мениджърите се чуват да дават комплицирани, несвързани отговори, до момента в който все по-враждебно настроената навалица показва опасенията си. В един миг, локален човек, който се показва като Бранко Бан, стартира да пита за замърсяването от натриев хипохлорит, употребен за разчистване на промишлени съставни елементи.
Експертите на " EKONERG " се пробват да сменят тематиката, само че Бан е направил сметки въз основа на цифрите в отчета за въздействието върху околната среда. Отбелязвайки, че натриевият хипохлорит е де факто белина, той декларира: " Всяка година ще изливате към 376 000 кг белина в морето! "
На записа присъстващите управителни фрагменти не го отхвърлят. Въпреки това година по-късно, през ноември 2018 година, " LNG Хърватия " разгласява на уеб страницата си, че закупеният от тях транспортьор на полутечен природен газ, ще употребява " механично разчистване ", а не хипохлорит, за разчистване на промишлени съставни елементи.
Пиршич категоризира цялата презентация, като крушение за " LNG Хърватия ".
Той споделя, че компанията не съумява да облекчи паниките на локалните поданици, в това число тези по отношение на отрицателното влияние върху туризма, заплахите за морската флора и фауна и рисковете, свързани с излагането на терминала на небезизвестните мощни ветрове в района. Екипът на европейския комисар за енергетиката споделя на БМРР в имейл, че " всички огромни инфраструктурни планове би трябвало да се развиват в тясно съдействие с локалните управляващи и жителите, живеещи покрай дадения план ".
Но съгласно Пиршич и кмета Ахметович сходно съдействие за жалост липсва. А и локалните поданици не биват съблазнени от вероятността за доста на брой нови работни места, защото терминал с подобен размер нормално се ръководи от екипаж от едвам 30-40 души. Те на собствен ред ще бъдат наети от норвежката компания " Golar Power ", която ще дава отговор за употребата и поддръжката на терминала.
Междувременно Ахметович твърди, че министърът на околната среда и енергетиката Томислав Чорич се пробва да я убеди да не подлага на критика плана в медиите, като й дава обещание да финансира план за водна инфраструктура в Омишал – стига тя да млъкне.
Спомняйки си за среща с Чорич през ноември 2017 година, тя споделя пред БМРР: " Разбрах, че в действителност бивам подкупена с държавни пари. " Чорич не отговори на молбата за изявление или на имейл въпросите на БМРР. Попитана по отношение на обвиняването на Ахметович, пресслужбата на министерството отхвърли да " разяснява тези неоснователни изказвания ".
Ахметович е член на лявоцентристката Социалдемократическа партия (СДП), която е главната съпротива на ръководещата коалиция, ръководена от консервативната партия Хърватски либерален съюз (ХДС), член на която е Чорич. Тя обаче отхвърля, че опълчването й на терминала се управлява от партийна политика, отбелязвайки, че членовете на районния съвет, както от СДП, по този начин и от ХДС са дали своят вот единомислещо против плана през ноември 2017 година (въпреки че съветниците от ХДС се въздържат от вота си по време на идващия спор, пет месеца по-късно).
© Балканска мрежа за проверяващи репортажи
Въздушна фотография на стоителната площадка на LNG терминала
През юни 2018 година Народното събрание утвърди " Lex LNG ", закон, който проправя път към построяването на терминала и изглажда проблемите с правата на благосъстоятелност, с цел да се форсира процеса.
Твърде малко, прекомерно късно
Независимо от въпросите, свързани с околната среда и прозрачността, хората, работещи в газовата промишленост, се притесняват, че планът за полутечен природен газ чисто и просто ще се окаже нестабилен. Дария Карасалихович-Седлар, експерт по стопанска система на петрол и газ, от катедрата по Петролно инженерство към Загребския университет, декларира, че Хърватия се появява прекомерно късно на сцената за полутечен природен газ, с цел да бъде благонадежден състезател.
" Преди 10 години пазарът не беше толкоз кондензиран с природен газ ", сподели тя. " Можехме да станем център за газ ". Не единствено, че броят на плановете за полутечен природен газ другаде в Европа се е нараснал, а и Транс-Адриатическият газопровод (TAГ), свързващ северна Гърция с Италия, през Албания, би трябвало да стартира да действа през 2020 година
© Балканска мрежа за проверяващи репортажи
Площадката на към този момент несъществуващия цех " Dina Petrokemija " на нос на оствор Крък, директно до Омишал, наоколо до строителната площадка на LNG терминала
TAГ е част от по този начин наречения Южен газов кулоар, който дава обещание доставки на природен газ от Каспийския район до Европа посредством Балканите и Централна Европа. Идеята за създаване на терминал за полутечен природен газ в Омишал датира от средата на 90-те години на предишния век, когато хърватската държавна петролна компания " INA " го предлага за пръв път. Но първичният проект по този начин и не минава проучвателния стадий.
Концепцията се заражда още веднъж при започване на 2000-те години със основаването на " Adria LNG ", интернационален консорциум от енергийни компании, състоящ се от немския " E.ON Ruhrgas ", френския " Total ", австрийския " OMV ", чешко-германския " RWE " и словенския " Geoplin ".
Планът на " Adria LNG " за терминал от 10 милиарда кубични метра годишно има за концепция да сътвори газов център за района, който да бъде построен в партньорство с " Dina Petrokemija ", хърватски химически комбинат, който тогава оперира на един от носовете на остров Крък, наоколо до Омишал.
За да се регазифицира полутечен природен газ, той би трябвало да се нагрее до температура, по-висока от 0 градуса по Целзий. " Adria LNG " желае да употребява готово-загрята вода, която бива непряк артикул от химическо произвеждане в " Dina Petrokemija ". Йосип Шепцич, някогашен експерт по научни проучвания и развиване в " Dina Petrokemija ", си спомня за плана, като за " сериозен ". " Администрацията ни се бавеше и задграничните компании изгубиха самообладание ", споделя той.
През 2010 година " Adria LNG " затваря офисите си в Загреб. БМРР се обърна към всички компании в консорциума, с цел да попита за какво планът бива замръзен, само че те отхвърлиха коментар.
Безплатен за останалите
Използвайки данните на държавното управление, БМРР сложи под микроскоп бизнес проблема за най-новия план за терминал. Цената от 233,6 милиона евро за терминала за полутечен природен газ, включва 159,6 милиона евро за закупуване на норвежки танкер, издигнат през 2005 година, и преобразуването му в " устройство за плаващо предпазване и регазификация ", като е наречено оборудването. От общите финансови разноски, Европейският съюз покрива 101,4 милиона евро.
Хърватското държавно управление ще изплати 100 милиона евро от държавния си бюджет. През юли Европейската комисия утвърди потреблението на пари на данъкоплатците, обосновавайки рещението си като " в сходство с разпоредбите на Европейски Съюз за държавна помощ " против нарушение на конкуренцията. Останалите 32,2 милиона евро ще дойдат от сдруженията майки на " LNG Хърватия ": енергийното сдружение " HEP " и оператора на преносни тръби " Plinacro ", и двете, от които, държавни.
За да получат финансиране от Европейски Съюз, инфраструктурните планове би трябвало да потвърдят, че ще бъдат стопански жизнеспособни. Това става посредством иницииране на тръжен " Open Season " ( " Отворен сезон " ), с цел да се дефинира пазарния интерес и да се разпознават евентуални клиенти.
По време на " Open Season ", " LNG Хърватия " получава обвързващи предложения от едвам двама купувачи. Единият е държавна нефтена и газова група " INA ", а другият – " HEP ". Заедно те се ангажират да купуват 520 милиона кубически метра газ годишно.
Това е надалеч от 1,5 милиардата кубика газ, които Европейската комисия е декларирала, че са нужни, с цел да се избие инвестицията в терминала. Въпреки безперспективните числа, при започване на 2019г., държавното управление взема решение да финансира плана.
Базираният в Риека всекидневник " Novi list " цитира шефа на " LNG Хърватия " Барбара Дорич, която споделя, че " икономическият тест на терминала е позитивен " и " цените на полутечен природен газ ще бъдат конкурентни ", което значи, че купувачите ще бъдат привлечени към ниските цени на газа и по този метод ще създадат терминала печеливш.
Но анализаторите споделиха, че нейната убеденост може да е неоснователна.
Всъщност, " LNG Хърватия " не упражнява никакъв надзор върху цената на газ, преминаващ през терминала, защото договорите се изготвят непосредствено сред купувачи (компании, които продават газ на крайни потребители) и продавачи (компании експортьори на полутечен естествен газ). Тъй като " LNG Хърватия " всъщност е трето лице, което доставя услуги, чиято единствена роля е да регазифицира втечнена газ, закупена и продадена от други, единствената цена, на която може да въздейства, е оперативната цена, която ще таксува.
" Колкото и да са конкурентни вашите цени, никоя компания няма да купи вашия полутечен природен газ, в случай че може да получи по-евтин газ през газопровода ", декларира Карасалихович-Седлар от Загребския университет. През юли Европейската комисия споделя, че въз основа на офертите от " Open season ", " Хърватия твърди, че разликата във финансирането ще възлиза на 193 милиона евро загуба ".
И даже, в случай че вероятността за закупуване на полутечен природен газ от експортьори по целия свят може да послужи като коз при договарянията с Русия за цените на газ, има възможност сметките за газ на хърватите да не намалеят, сподели Фулууд от Оксфордския институт за Енергийни проучвания.
" Тъй като терминалът се финансира с държавни пари, с помощта на хърватските данъкоплатци, де факто той става безвъзмезден за останалите страни, които биха се възползвали от него ", споделя той.
Една таква страна е Унгария.
През април хърватският министър на Околната среда и енергетиката разгласи, че Унгария желае да закупи 25 на 100 дял в " LNG Хърватия " (виж карето). Пал Сагвари, общоприет дипломат на интернационалните енергийни връзки от унгарското външно министерство, съобщи в телефонно изявление за БМРР, че договарянията не престават.
" Унгария постоянно е проявявала интерес към терминала, тъй като се стремим да диверсифицираме нашите източници на газ ", споделя той.
През 2017 година " Газпром " доставя седем от 10,3 милиарда куб. метра газ, които Унгария употребява през годината, съгласно съветския експортьор на газ. С главен контракт за доставки на газ сред Унгария и Русия, който би трябвало да изтече през 2021 година, Будапеща се надява да може да предоговори изискванията и цените. " [Хърватският терминал] би бил един извънредно потребен инструмент за договаряния за нас ", сподели Сагвари.
© Йелена Прторич
Облаци се влачат в небето над " Independance ", 294-метров терминал за полутечен природен газ в литовския пристанищен град Клайпеда
Независимост по балтийски
За да схванеш какво е да имаш терминал за полутечен природен газ в непосредствена непосредственост, можеш да погледнеш към прибалтийското пристанище Клайпеда, третият по величина град в Литва. В добре поддържания център на Клайпеда, саксии с цветя красят прозорците на къщи в северен жанр, до момента в който жилищни блокове от руско време преобладават в огромна част от остатъка от града.
Закотвен в центъра на оживеното пристанище на Клайпеда е " Independence " ( " Независимост " ), първият и единствен LNG терминал в Литва. Успехът на " Independence " отразява изясненост на задачата, която липсва в проектите на " LNG Хърватия ", споделят специалистите, които го дават за образец, като добре плануван терминал за полутечен природен газ, който е довел до действителни промени в енергийната самостоятелност на страната.
Терминалът е издигнат с съвсем 450 милиона евро от парите на данъкоплатците, сочи Европейската комисия, която утвърждава държавната помощ през 2013 година с претекста, че " подкрепя енергийни цели на Европейски Съюз без да води до нежелани разстройства на пазара ".
От начало до край, целият план " Independence " е изпълнен за по-малко от четири години. В съпоставяне с това, терминалът в Омишал лишава към този момент 15 години накъсано обмисляне, в осъществяване на разнообразни участници.
С дължина от 294 метра, пригоденият нефтен танкер е едвам малко по-голям от този, който бива престрояван за плана в Крък, само че може да преработва до четири милиарда кубически метра природен газ годишно - съвсем двойно потенциала на хърватския терминал.
© Йелена Прторич
Футболно игрище " файв а сайд " (с по пет играча в отбор) на голямата палубата на " Independence " демонстрира цялостния размер на терминала за полутечен природен газ в Клайпеда. Членовете на екипажа от 30 индивида употребяват терена, с цел да раздвижат краката си сред доставките на LNG
Ритис Савикис, представител на " Klaipedos Nafta ", държавният оператор на терминала, споделя, че единствено през юни " Independence " съумява да регазифицира задоволително количество газ за производството на 2,4 тераватчаса сила - почти еквивалентна на потреблението на сила през дадения месец за прибалтийските страни Естония, Латвия и Литва.
Преди " Independence " да стартира да действа през 2014 година, тримилионното популацията на Литва бива на 100 % подвластно от съветски газ. Има единствено един газопровод - през Беларус и един снабдител – " Газпром ".
До 2018 година Литва понижава съвсем на половина вноса на съветски газ, купувайки 1,4 милиарда куб. м. спрямо 2,7 милиарда куб. м. през 2013г., преди терминалът да бъде издигнат.
© Йелена Прторич
Заместник министър-председателят по външните работи Албинас Зананавичюс седи в кабинета си във Вилнюс, Литва
" [Изграждането на терминала] беше политическо и икономическо решение ", декларира заместник-министърът на външните работи на Литва, Албинас Зананавичюс, пред БМРР по време на изявление в литовската столица Вилнюс.
Като изключим литовското знаме и президентския портрет на стената, с изобилните си растения, ниска масичка за кафе и бели кожени столове, офисът на Зананавичюс придава чувството, че си в нечия всекидневна. " Плащахме една от най-високите цени за газ в Европейски Съюз ", споделя Зананавичюс.
Властите дефинираха " Klaipedos Nafta " за оператор, а държавната компания за търговия с газ " Litgas " (част от държавната компания " Lithuanian Energy " ) подписа петгодишно съглашение с норвежката енергийна компания " Statoil " (по настояще " Equinor " ) за импорт на 540 милиона кубични метра газ годишно.
Според Андрюс Шимкус, енергиен юрист, претрупан с правенето на първото LNG законодателство в страната през 2010 година, построяването на инфраструктура единствено по себе си не би било бъде задоволително, с цел да наруши монопола на Русия на газовия пазар. За задачата законодателите постановат особено договорно обвързване на електроцентралите, които създават топлинна сила и електричество, и работят на газ.
" Приложихме юридически инструмент, налагащ наложително използването на 25 на 100 от употребявания газ да идва от терминала за полутечен природен газ ", споделя Шимкус. През 2014 година, незабавно след завършванена терминала, Литва съумява да предоговори договорите си с " Газпром ". Медиите, в това число съветският държавен вестник " Спутник ", оповестяват, че " Газпром " е понижил цените за страната с над 20 на 100.
През лятото на 2016 година хърватският президент Колинда Грабар-Китарович посещава терминала в Клайпеда. Две нейни фотоси, на които тя театралничи с екипажа, висят в рамки на стена в конферентната зала на кораба.
© Балканска мрежа за проверяващи репортажи
Въздушна панорама на руините на раннохристиянска базилика от V-ти век и остарелия римски град Фулфинум покрай Омишал
Обратно в Омишал, локалните поданици се оплакват, че Грабар-Китарович към момента не е посетила мястото на терминала за полутечен природен газ, който ще преопредели ориста на техния град. По време на пътуването си до острова в средата на юли, тя съумява да откри време да разиска туризма с кмета на град Крък и да се срещне с локални производители на вино, сирене и маслини. Но по този начин и не стига до Омишал.
Остров Крък възнамерява да стане " въглеродно безпристрастен " до 2030 година Градовете му са пионери в преработването и потреблението на различни горива, като слънчева сила. Местните поданици се притесняват, че планът за терминала ще бъде насмешка към стремежите им за зелено бъдеще.
В края на есента, звукът от чукове тресе въздуха на строителната площадка, до момента в който десетки служащи изсипват цимент, повдигат бетонни стълбове и поставят стоманени проводници. Пристанището, което ще свърже кораба с брега, постепенно стартира да се оформя.
Точно насреща на тесния залив, римските руини на Фулфинум - обичано място за типичен и джаз концерти навън, когато времето е удобно - наподобяват като че ли са поникнали от тревата, разпростряла се чак до чакълестия плаж. През лятото заливът е известен измежду локалните поданици и туристите, които идват да плуват и релаксират в сянката на извисяващите се в близост борове.
Поне един гражданин на Омишал е на мнение, че от структурата на терминала може и да излезе нещо хубаво. " Може и да не е изключително известен метод на мислене, само че Омишал от дълго време е промишлен град ", споделя Иван Леко, 34-годишен експерт по цифров маркетинг, чиято тераса е с аспект към мястото на новия терминал. " С тръбопроводи най-малко няма да има интензивно замърсяване ".
Гкедайки към строителната площадка, той прибавя: " Индустрията в Омишал е повода в никакъв случай да не сме имали всеобщ туризъм. Ако докарат кораба, най-малко ще бъдем предпазени от свръх туризъм ".
Йелена Прторич е публицист на свободна процедура, който написа на британски, френски и на майчиния си хърватски език. Тази публикация, редактирана от Тимъти Лардж, е направена в границите на Балканската стипендия за отлични достижения в публицистиката, с поддръжката наФондация ERSTEв съдействие с Балканската мрежа за проверяващи репортажи.
Deja Vu?
За мнозина в Хърватия новината, че Унгария е заинтригувана да има дял в " LNG Хърватия ", звучи, като неприятно deja vu. През 2002 година държавното управление дава начало на приватизацията на държавната енергийна компания " INA ". В рамките на едно десетилетие унгарската енергийна група " MOL " завладява компанията в качеството си на най-едър акционер. Към края на 2012 година тя има 49 на 100 от " INA ", спрямо 45-процентовия дял на хърватското държавно управление.
През 2011 година хърватската работа за битка с корупцията упреква някогашния министър председател Иво Санадер, че е получил рушвет от 10 милиона евро от " MOL " през 2008 година за " продажбата на " INA ". Санадер е наказан на осем и половина години затвор, макар че присъдата по-късно бива анулирана от Конституционния съд и бива издадено разпореждане за наново разглеждане. Вторият правосъден впроцес стартира през февруари 2019 година, като шефът на " Mol ", Жолт Хернади, съ-подсъдим на Сандер по делото, бива съден задочно. На 30 декември Санадер е приет за отговорен от съд в Загреб и получава присъда от 6 години затвор, а Ернанди - две.
Подкупът, който Санадер хипотетично взема, се оказва в банковата сметка на Роберт Йежич, швейцарско-хърватски бизнесмен и някогашен притежател на футболен клуб и медия, съгласно прокуратурата. Преди време Йежич закупува нефтохимическия комбинат " DINA " в Омишал, откакто става мажоритарен притежател на конгломерат, наименуван " Dioki d.d. " през 2005г.
План за морски терминал за полутечен природен газ в Омишал, създаден от консорциума " Adria LNG ", благосъстоятелност на интернационалните енергийни компании, от 2000 година, има за цел да употребява собствеността на " Dioki " за база на плана. Но в това време " Dioki " банкрутира и Йежич става основен очевидец в процеса против Санадер.
Ахметович, на 38 години, не пести думи. Тя провежда мислите си методично, тъкмо като документите, подредени в дебела, алена директория на бюрото пред нея: писма с недоволства, писани до министри и държавни институции, множеството от които останали без отговор.
" Докато съм кмет на Омишал... ще изнамеря всеки легален метод да се закрие този план ", споделя Ахметович за Балканската мрежа за проверяващи репортажи /БМРР/. " Това е моя работа, мой дълг и мое наслаждение. Ще пиша на президента на света, в случай че би трябвало ".
Проектът, против който тя се бори, е за плаващ терминал за полутечен природен газ (LNG), който да бъде издигнат на северозападния бряг на Крък, най-големият остров в Хърватия и топ туристическа дестинация. Смятан за " план от стратегически интерес ", той включва акостиране на приспособен нефтен танкер с дължина 280 метра, изтипосан против руините на античния римски град Фулфинум, покрай Омишал. Гледката, която се разкрива от там е към искрящия залив на Риека в северната част на Адриатика.
© Балканска мрежа за проверяващи репортажи
Крайбрежния град Омишал в северната част на Адриатическо море
На цена от 234 милиона евро, терминалът ще разреши на кораби, натоварени с природен газ, да разтоварят течния си товар за преправяне на място в елементарен газ, който по-късно може да бъде публикуван по хърватските тръбопроводи. При цялостен работен потенциал той би могъл да преработва 2,6 милиарда кубически метра газ годишно, което се равнява на близо 80 на 100 от годишното ползване на газ в Хърватия. Терминалът следва да бъде издигнат и създаден до 2021 година
Инициативата е получила доста финансиране от Европейски Съюз, като един от Проектите за общ интерес на блока, избрани като основни трансгранични инфраструктурни планове, които свързват енергийните системи на държавите-членки. Правителството споделя, че е " значимо за енергийната самостоятелност и сигурност на Хърватия ", тъй като ще помогне за диверсифициране на доставките на газ – общително казано, по този метод Хърватия няма да би трябвало да разчита толкоз доста на Русия. Но специалисти, деятели и локални поданици, интервюирани от БМРР, преглеждат плана, като поучителна история за това какво се случва, когато сляпото придържане към догмата за енергийна сигурност побеждава здравия разсъдък.
© Йелена Прторич
Кметът на Омишал Мирела Ахметович прелиства директория с документи в кметството
Критиците споделят, че държавното управление е съставило проект без да направи деликатна инспекция или да се съветва с тези, които ще бъдат наранени. Те също се опълчват на плана и от екологични съображения, описвайки го като опасност за морския живот в тюркоазените води на Крък. Освен това, има подозрения и по отношение на неговата икономическа жизненост. Въпреки, че държавното управление в никакъв случай не е предписание обществено наличен точния разбор на разноските и изгодите, БМРР съумя да разкрие, че Хърватия прави груба неточност, която ще докара до колосално разхищаване на парите на данъкоплатците.
По-малко от година преди терминалът би трябвало да стартира да оперира, всички знаци сочат, че има дребна възможност облагите от плана да покрият разноските по него. Нито пък е евентуално той да помогне изключително за понижаване на цените на газ за хърватските консуматори.
Всъщност, специалистите настояват, че хърватските данъкоплатци ще платят сметката за 100 000-тонен бодил в очите със съмнителна стойност за енергийната самостоятелност на страната, който ще е основно от изгода за други страни в района.
© Балканска мрежа за проверяващи репортажи
Изграждане на пристанище за свързване на бъдещия LNG терминал с брега на Омишал
Енергийна ортодоксалност в Европейски Съюз
С залежи на природен газ в Адриатическо море и района на Източна Славония, Хърватия се оправя много по-добре от доста други страни от Европейски Съюз, във връзка с енергийната си самостоятелност. " В момента произвеждаме задоволително газ, с цел да задоволим съвсем половината от потребностите си ", споделя Катарина Симон, експерт по газове във Факултета по минно дело, геология и нефтено инженерство към Загребския университет. " Но защото националното ни произвеждане се свива, ставаме все по-зависими от вноса ".
Подобно на други места в Европа, Хърватия внася газ от Русия - към 2,04 милиарда куб. м. или две трети от годишното ползване на страната, по данни на съветския газов колос " Газпром ". За съпоставяне, същата година Германия внася 58,5 милиарда куб. м., което прави " Газпром " най-големият покупател в Европейския съюз. Словакия, чието население е единствено малко по-голямо от това на Хърватия, е внесла 5,8 милиарда куб. м.
След поредност руско-украински газови разногласия през последните десетилетия, които осуетяват доставките на газ за Европа, Европейски Съюз стартира да търси различни източници на газ и LNG зае централно място в енергийната му политика.
LNG е редуциране, което приказва тъкмо толкоз за метода на превозване, колкото и за самия газ. За да се минимизират разноските за доставка на газ на дълги дистанции, природният газ се охлажда до минус 162 градуса по Целзий, трансформирайки се в течен. Това го компресира до 600 пъти. След това втечненият газ се транспортира до терминалите за импорт на LNG, като този, плануван в Омишал, където той се регазифицира преди да бъде изпомпан в газопроводи и да доближи до потребителите.
Такива терминали за импорт на полутечен природен газ са станали новите точки за доставкa на неруски газ за Европа. LNG се преглежда и като " преходно изкопаемо гориво ", част от тактиката на Европейски Съюз за последователно понижаване използването на въглища и петрол. През 2016 година Европейската комисия показа тактика на Европейски Съюз за полутечен природен газ и запазване на газ, която включва построяването на нужната инфраструктура " за довеждане докрай на основаването на вътрешен енергиен пазар и установяване на нужните планове за преустановяване зависимостта на избрани държави-членки от един източник на доставки на газ ".
Паско Сабидо, откривател в " Обсерватория корпоративна Европа ", организация с неправителствена цел, основана в Брюксел, която следи резултата на корпоративното лобиране върху политиката на Европейски Съюз, декларира, че натискът за повече инфраструктура за полутечен природен газ идва от газовата и газопроводната промишлености, както и от товарния бранш, който обезпечава LNG гориво за кораби. " Тази инфраструктура е направена да издържи ", сподели той пред БМРР в телефонно изявление. " След 20 години за тези компании ще бъде по-лесно да забавят процеса на понижаване потреблението на природен газ с аргумента, че ние сме построили цялата тази инфраструктура и не би трябвало да я изоставяме. "
През октомври " Обсерватория корпоративната Европа " сплоти старания с групи за запазване на околната среда, в това число " Приятели на Земята " и " Greenpeace ", с цел да разгласява проучване, сочещо, че от 2010 година насам, пет петролни и газови колоса – " Shell ", " BP ", " Total ", " ExxonMobil " и " Chevron " – са изхарчили най-малко 250 милиона евро в опити за лобиране на Европейски Съюз.
Докладът също по този начин отбелязва, че Европейски Съюз, макар заложената си инструкция за битка с климатичните промени, обилно субсидира газовата инфраструктура. " Над 1,6 милиарда евро са вложени в газови планове от 2014 година насам, макар че ни е известно, че всяка спомагателна построена инфраструктура ни прави заложници на изкопаемите горива за в бъдеще ", се споделя в проучването.
Според пазарно изследване на немската енергийна консултантска компания " Team Consult " към края на 2017 година, общият потенциал за презареждане в 24-те огромни терминала за полутечен природен газ в Европейски Съюз, възлиза на 146 милиарда куб. м., спрямо 90 милиарда куб. м. през 2007г. Очаква се тази цифра да нарасне доста, с помощта на 22 спомагателни огромни терминала за импорт на полутечен природен газ, които са или в развой на обмисляне или на разглеждане в Европа (17 в страни от ЕС), съгласно представителният орган " Газова инфраструктура Европа ".
Този взрив на LNG инфраструктурата е горещо приветстван от другата страна на Атлантическия океан, където Съединени американски щати се трансформира в един от най-големите експортьори на газ в света. Американската Администрация за енергийна информация чака 2019 година да бъде рекордна година за износа на природен газ.
На срещата си с президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп през 2018 година, някогашният ръководител на Европейската комисия, Жан-Клод Юнкер, даде обещание, че " Европа ще внесе повече газ от Съединени американски щати ".
Майк Фулууд, старши теоретичен помощник в Оксфордския институт за енергийни проучвания, съобщи, че сходни изказвания водят до подвеждаща визия по какъв начин работи пазара. " Юнкер не купува газ, а Тръмп не го продава ", споделя той в телефонно изявление. " Пазарът купува и продава газ ".
За Фулууд едно от главните преимущества на LNG терминалите е фактът, че те могат да бъдат употребявани, като средство за договаряне с Русия. " При съществуването на различен източник на доставки на газ е по-лесно да се договаря с " Газпром " за по-ниски цени ", споделя той.
С или без терминал, това не е кой знае каква алтернатива за Хърватия в близкото бъдеще. През 2017 година един от главните снабдители на газ " Prvo plinarsko društvo " подписа 10-годишен контракт с " Газпром ", който циментира цената за милиард кубически метра газ годишно до 2027 година " Хърватия се връща към " Газпром " - четеше заглавие в съветския ежедневник " Коммерсантъ ", когато новината се разчу.
Белина в морето
" LNG Hrvatska " ( " LNG Хърватия " ), държавната компания, отговаряща за осъществяването на плана в Крък, не отговори на молбите за изявление или имейл въпросите на БМРР. Но критиците на проекта за полутечен природен газ споделят, че сляпото придържане към енергийната тактика на Европейски Съюз, е улеснило държавното управление в това да пренебрегне въпроси, които биха обрекли на неуспех други инфраструктурни планове.
Веран Пиршич, президент на екологичната неправителствена организация " Eko Kvarner ", основана в Крък, е един от по-гласните съперници на терминала. Пиршич е невъзпитан мъж с общителни обноски. Когато мобилният му телефон звъни, той извършва успокояващата ария на Евразийския златен ориол, птица, която е почтено срещана из тези елементи. На перваза на домашния му офис в село Нивице, южно от Омишал, той държи три японски меча. Пиршич демонстрира по какъв начин държи мечовете по време на медитация, което му оказва помощ да се освободи от напрежението, когато акцията стане прекомерно стресираща.
Той сполучливо се е преборил с нефтеното сондиране в Адриатика, добива на въглища в хърватския полуостров Истрия и план за разширение на съветски нефтопровод до Адриатическо море. Към момента, той е най-загрижен за действието, което терминалът за полутечен природен газ ще окаже върху локалната околна среда.
През ноември 2017 година " LNG Хърватия " бива хазаин на обществена презентация в Омишал дружно с " EKONERG ", компанията, която е направила изследването за влияние върху околната среда, изисквано от закона. Около 400 локални поданици, от община от 2500 души, участват на събитието, което включва сесия с въпроси и отговори, която продължава съвсем пет часа.
В аудиозапис от сесията мениджърите се чуват да дават комплицирани, несвързани отговори, до момента в който все по-враждебно настроената навалица показва опасенията си. В един миг, локален човек, който се показва като Бранко Бан, стартира да пита за замърсяването от натриев хипохлорит, употребен за разчистване на промишлени съставни елементи.
Експертите на " EKONERG " се пробват да сменят тематиката, само че Бан е направил сметки въз основа на цифрите в отчета за въздействието върху околната среда. Отбелязвайки, че натриевият хипохлорит е де факто белина, той декларира: " Всяка година ще изливате към 376 000 кг белина в морето! "
На записа присъстващите управителни фрагменти не го отхвърлят. Въпреки това година по-късно, през ноември 2018 година, " LNG Хърватия " разгласява на уеб страницата си, че закупеният от тях транспортьор на полутечен природен газ, ще употребява " механично разчистване ", а не хипохлорит, за разчистване на промишлени съставни елементи.
Пиршич категоризира цялата презентация, като крушение за " LNG Хърватия ".
Той споделя, че компанията не съумява да облекчи паниките на локалните поданици, в това число тези по отношение на отрицателното влияние върху туризма, заплахите за морската флора и фауна и рисковете, свързани с излагането на терминала на небезизвестните мощни ветрове в района. Екипът на европейския комисар за енергетиката споделя на БМРР в имейл, че " всички огромни инфраструктурни планове би трябвало да се развиват в тясно съдействие с локалните управляващи и жителите, живеещи покрай дадения план ".
Но съгласно Пиршич и кмета Ахметович сходно съдействие за жалост липсва. А и локалните поданици не биват съблазнени от вероятността за доста на брой нови работни места, защото терминал с подобен размер нормално се ръководи от екипаж от едвам 30-40 души. Те на собствен ред ще бъдат наети от норвежката компания " Golar Power ", която ще дава отговор за употребата и поддръжката на терминала.
Междувременно Ахметович твърди, че министърът на околната среда и енергетиката Томислав Чорич се пробва да я убеди да не подлага на критика плана в медиите, като й дава обещание да финансира план за водна инфраструктура в Омишал – стига тя да млъкне.
Спомняйки си за среща с Чорич през ноември 2017 година, тя споделя пред БМРР: " Разбрах, че в действителност бивам подкупена с държавни пари. " Чорич не отговори на молбата за изявление или на имейл въпросите на БМРР. Попитана по отношение на обвиняването на Ахметович, пресслужбата на министерството отхвърли да " разяснява тези неоснователни изказвания ".
Ахметович е член на лявоцентристката Социалдемократическа партия (СДП), която е главната съпротива на ръководещата коалиция, ръководена от консервативната партия Хърватски либерален съюз (ХДС), член на която е Чорич. Тя обаче отхвърля, че опълчването й на терминала се управлява от партийна политика, отбелязвайки, че членовете на районния съвет, както от СДП, по този начин и от ХДС са дали своят вот единомислещо против плана през ноември 2017 година (въпреки че съветниците от ХДС се въздържат от вота си по време на идващия спор, пет месеца по-късно).
© Балканска мрежа за проверяващи репортажи
Въздушна фотография на стоителната площадка на LNG терминала
През юни 2018 година Народното събрание утвърди " Lex LNG ", закон, който проправя път към построяването на терминала и изглажда проблемите с правата на благосъстоятелност, с цел да се форсира процеса.
Твърде малко, прекомерно късно
Независимо от въпросите, свързани с околната среда и прозрачността, хората, работещи в газовата промишленост, се притесняват, че планът за полутечен природен газ чисто и просто ще се окаже нестабилен. Дария Карасалихович-Седлар, експерт по стопанска система на петрол и газ, от катедрата по Петролно инженерство към Загребския университет, декларира, че Хърватия се появява прекомерно късно на сцената за полутечен природен газ, с цел да бъде благонадежден състезател.
" Преди 10 години пазарът не беше толкоз кондензиран с природен газ ", сподели тя. " Можехме да станем център за газ ". Не единствено, че броят на плановете за полутечен природен газ другаде в Европа се е нараснал, а и Транс-Адриатическият газопровод (TAГ), свързващ северна Гърция с Италия, през Албания, би трябвало да стартира да действа през 2020 година
© Балканска мрежа за проверяващи репортажи
Площадката на към този момент несъществуващия цех " Dina Petrokemija " на нос на оствор Крък, директно до Омишал, наоколо до строителната площадка на LNG терминала
TAГ е част от по този начин наречения Южен газов кулоар, който дава обещание доставки на природен газ от Каспийския район до Европа посредством Балканите и Централна Европа. Идеята за създаване на терминал за полутечен природен газ в Омишал датира от средата на 90-те години на предишния век, когато хърватската държавна петролна компания " INA " го предлага за пръв път. Но първичният проект по този начин и не минава проучвателния стадий.
Концепцията се заражда още веднъж при започване на 2000-те години със основаването на " Adria LNG ", интернационален консорциум от енергийни компании, състоящ се от немския " E.ON Ruhrgas ", френския " Total ", австрийския " OMV ", чешко-германския " RWE " и словенския " Geoplin ".
Планът на " Adria LNG " за терминал от 10 милиарда кубични метра годишно има за концепция да сътвори газов център за района, който да бъде построен в партньорство с " Dina Petrokemija ", хърватски химически комбинат, който тогава оперира на един от носовете на остров Крък, наоколо до Омишал.
За да се регазифицира полутечен природен газ, той би трябвало да се нагрее до температура, по-висока от 0 градуса по Целзий. " Adria LNG " желае да употребява готово-загрята вода, която бива непряк артикул от химическо произвеждане в " Dina Petrokemija ". Йосип Шепцич, някогашен експерт по научни проучвания и развиване в " Dina Petrokemija ", си спомня за плана, като за " сериозен ". " Администрацията ни се бавеше и задграничните компании изгубиха самообладание ", споделя той.
През 2010 година " Adria LNG " затваря офисите си в Загреб. БМРР се обърна към всички компании в консорциума, с цел да попита за какво планът бива замръзен, само че те отхвърлиха коментар.
Безплатен за останалите
Използвайки данните на държавното управление, БМРР сложи под микроскоп бизнес проблема за най-новия план за терминал. Цената от 233,6 милиона евро за терминала за полутечен природен газ, включва 159,6 милиона евро за закупуване на норвежки танкер, издигнат през 2005 година, и преобразуването му в " устройство за плаващо предпазване и регазификация ", като е наречено оборудването. От общите финансови разноски, Европейският съюз покрива 101,4 милиона евро.
Хърватското държавно управление ще изплати 100 милиона евро от държавния си бюджет. През юли Европейската комисия утвърди потреблението на пари на данъкоплатците, обосновавайки рещението си като " в сходство с разпоредбите на Европейски Съюз за държавна помощ " против нарушение на конкуренцията. Останалите 32,2 милиона евро ще дойдат от сдруженията майки на " LNG Хърватия ": енергийното сдружение " HEP " и оператора на преносни тръби " Plinacro ", и двете, от които, държавни.
За да получат финансиране от Европейски Съюз, инфраструктурните планове би трябвало да потвърдят, че ще бъдат стопански жизнеспособни. Това става посредством иницииране на тръжен " Open Season " ( " Отворен сезон " ), с цел да се дефинира пазарния интерес и да се разпознават евентуални клиенти.
По време на " Open Season ", " LNG Хърватия " получава обвързващи предложения от едвам двама купувачи. Единият е държавна нефтена и газова група " INA ", а другият – " HEP ". Заедно те се ангажират да купуват 520 милиона кубически метра газ годишно.
Това е надалеч от 1,5 милиардата кубика газ, които Европейската комисия е декларирала, че са нужни, с цел да се избие инвестицията в терминала. Въпреки безперспективните числа, при започване на 2019г., държавното управление взема решение да финансира плана.
Базираният в Риека всекидневник " Novi list " цитира шефа на " LNG Хърватия " Барбара Дорич, която споделя, че " икономическият тест на терминала е позитивен " и " цените на полутечен природен газ ще бъдат конкурентни ", което значи, че купувачите ще бъдат привлечени към ниските цени на газа и по този метод ще създадат терминала печеливш.
Но анализаторите споделиха, че нейната убеденост може да е неоснователна.
Всъщност, " LNG Хърватия " не упражнява никакъв надзор върху цената на газ, преминаващ през терминала, защото договорите се изготвят непосредствено сред купувачи (компании, които продават газ на крайни потребители) и продавачи (компании експортьори на полутечен естествен газ). Тъй като " LNG Хърватия " всъщност е трето лице, което доставя услуги, чиято единствена роля е да регазифицира втечнена газ, закупена и продадена от други, единствената цена, на която може да въздейства, е оперативната цена, която ще таксува.
" Колкото и да са конкурентни вашите цени, никоя компания няма да купи вашия полутечен природен газ, в случай че може да получи по-евтин газ през газопровода ", декларира Карасалихович-Седлар от Загребския университет. През юли Европейската комисия споделя, че въз основа на офертите от " Open season ", " Хърватия твърди, че разликата във финансирането ще възлиза на 193 милиона евро загуба ".
И даже, в случай че вероятността за закупуване на полутечен природен газ от експортьори по целия свят може да послужи като коз при договарянията с Русия за цените на газ, има възможност сметките за газ на хърватите да не намалеят, сподели Фулууд от Оксфордския институт за Енергийни проучвания.
" Тъй като терминалът се финансира с държавни пари, с помощта на хърватските данъкоплатци, де факто той става безвъзмезден за останалите страни, които биха се възползвали от него ", споделя той.
Една таква страна е Унгария.
През април хърватският министър на Околната среда и енергетиката разгласи, че Унгария желае да закупи 25 на 100 дял в " LNG Хърватия " (виж карето). Пал Сагвари, общоприет дипломат на интернационалните енергийни връзки от унгарското външно министерство, съобщи в телефонно изявление за БМРР, че договарянията не престават.
" Унгария постоянно е проявявала интерес към терминала, тъй като се стремим да диверсифицираме нашите източници на газ ", споделя той.
През 2017 година " Газпром " доставя седем от 10,3 милиарда куб. метра газ, които Унгария употребява през годината, съгласно съветския експортьор на газ. С главен контракт за доставки на газ сред Унгария и Русия, който би трябвало да изтече през 2021 година, Будапеща се надява да може да предоговори изискванията и цените. " [Хърватският терминал] би бил един извънредно потребен инструмент за договаряния за нас ", сподели Сагвари.
© Йелена Прторич
Облаци се влачат в небето над " Independance ", 294-метров терминал за полутечен природен газ в литовския пристанищен град Клайпеда
Независимост по балтийски
За да схванеш какво е да имаш терминал за полутечен природен газ в непосредствена непосредственост, можеш да погледнеш към прибалтийското пристанище Клайпеда, третият по величина град в Литва. В добре поддържания център на Клайпеда, саксии с цветя красят прозорците на къщи в северен жанр, до момента в който жилищни блокове от руско време преобладават в огромна част от остатъка от града.
Закотвен в центъра на оживеното пристанище на Клайпеда е " Independence " ( " Независимост " ), първият и единствен LNG терминал в Литва. Успехът на " Independence " отразява изясненост на задачата, която липсва в проектите на " LNG Хърватия ", споделят специалистите, които го дават за образец, като добре плануван терминал за полутечен природен газ, който е довел до действителни промени в енергийната самостоятелност на страната.
Терминалът е издигнат с съвсем 450 милиона евро от парите на данъкоплатците, сочи Европейската комисия, която утвърждава държавната помощ през 2013 година с претекста, че " подкрепя енергийни цели на Европейски Съюз без да води до нежелани разстройства на пазара ".
От начало до край, целият план " Independence " е изпълнен за по-малко от четири години. В съпоставяне с това, терминалът в Омишал лишава към този момент 15 години накъсано обмисляне, в осъществяване на разнообразни участници.
С дължина от 294 метра, пригоденият нефтен танкер е едвам малко по-голям от този, който бива престрояван за плана в Крък, само че може да преработва до четири милиарда кубически метра природен газ годишно - съвсем двойно потенциала на хърватския терминал.
© Йелена Прторич
Футболно игрище " файв а сайд " (с по пет играча в отбор) на голямата палубата на " Independence " демонстрира цялостния размер на терминала за полутечен природен газ в Клайпеда. Членовете на екипажа от 30 индивида употребяват терена, с цел да раздвижат краката си сред доставките на LNG
Ритис Савикис, представител на " Klaipedos Nafta ", държавният оператор на терминала, споделя, че единствено през юни " Independence " съумява да регазифицира задоволително количество газ за производството на 2,4 тераватчаса сила - почти еквивалентна на потреблението на сила през дадения месец за прибалтийските страни Естония, Латвия и Литва.
Преди " Independence " да стартира да действа през 2014 година, тримилионното популацията на Литва бива на 100 % подвластно от съветски газ. Има единствено един газопровод - през Беларус и един снабдител – " Газпром ".
До 2018 година Литва понижава съвсем на половина вноса на съветски газ, купувайки 1,4 милиарда куб. м. спрямо 2,7 милиарда куб. м. през 2013г., преди терминалът да бъде издигнат.
© Йелена Прторич
Заместник министър-председателят по външните работи Албинас Зананавичюс седи в кабинета си във Вилнюс, Литва
" [Изграждането на терминала] беше политическо и икономическо решение ", декларира заместник-министърът на външните работи на Литва, Албинас Зананавичюс, пред БМРР по време на изявление в литовската столица Вилнюс.
Като изключим литовското знаме и президентския портрет на стената, с изобилните си растения, ниска масичка за кафе и бели кожени столове, офисът на Зананавичюс придава чувството, че си в нечия всекидневна. " Плащахме една от най-високите цени за газ в Европейски Съюз ", споделя Зананавичюс.
Властите дефинираха " Klaipedos Nafta " за оператор, а държавната компания за търговия с газ " Litgas " (част от държавната компания " Lithuanian Energy " ) подписа петгодишно съглашение с норвежката енергийна компания " Statoil " (по настояще " Equinor " ) за импорт на 540 милиона кубични метра газ годишно.
Според Андрюс Шимкус, енергиен юрист, претрупан с правенето на първото LNG законодателство в страната през 2010 година, построяването на инфраструктура единствено по себе си не би било бъде задоволително, с цел да наруши монопола на Русия на газовия пазар. За задачата законодателите постановат особено договорно обвързване на електроцентралите, които създават топлинна сила и електричество, и работят на газ.
" Приложихме юридически инструмент, налагащ наложително използването на 25 на 100 от употребявания газ да идва от терминала за полутечен природен газ ", споделя Шимкус. През 2014 година, незабавно след завършванена терминала, Литва съумява да предоговори договорите си с " Газпром ". Медиите, в това число съветският държавен вестник " Спутник ", оповестяват, че " Газпром " е понижил цените за страната с над 20 на 100.
През лятото на 2016 година хърватският президент Колинда Грабар-Китарович посещава терминала в Клайпеда. Две нейни фотоси, на които тя театралничи с екипажа, висят в рамки на стена в конферентната зала на кораба.
© Балканска мрежа за проверяващи репортажи
Въздушна панорама на руините на раннохристиянска базилика от V-ти век и остарелия римски град Фулфинум покрай Омишал
Обратно в Омишал, локалните поданици се оплакват, че Грабар-Китарович към момента не е посетила мястото на терминала за полутечен природен газ, който ще преопредели ориста на техния град. По време на пътуването си до острова в средата на юли, тя съумява да откри време да разиска туризма с кмета на град Крък и да се срещне с локални производители на вино, сирене и маслини. Но по този начин и не стига до Омишал.
Остров Крък възнамерява да стане " въглеродно безпристрастен " до 2030 година Градовете му са пионери в преработването и потреблението на различни горива, като слънчева сила. Местните поданици се притесняват, че планът за терминала ще бъде насмешка към стремежите им за зелено бъдеще.
В края на есента, звукът от чукове тресе въздуха на строителната площадка, до момента в който десетки служащи изсипват цимент, повдигат бетонни стълбове и поставят стоманени проводници. Пристанището, което ще свърже кораба с брега, постепенно стартира да се оформя.
Точно насреща на тесния залив, римските руини на Фулфинум - обичано място за типичен и джаз концерти навън, когато времето е удобно - наподобяват като че ли са поникнали от тревата, разпростряла се чак до чакълестия плаж. През лятото заливът е известен измежду локалните поданици и туристите, които идват да плуват и релаксират в сянката на извисяващите се в близост борове.
Поне един гражданин на Омишал е на мнение, че от структурата на терминала може и да излезе нещо хубаво. " Може и да не е изключително известен метод на мислене, само че Омишал от дълго време е промишлен град ", споделя Иван Леко, 34-годишен експерт по цифров маркетинг, чиято тераса е с аспект към мястото на новия терминал. " С тръбопроводи най-малко няма да има интензивно замърсяване ".
Гкедайки към строителната площадка, той прибавя: " Индустрията в Омишал е повода в никакъв случай да не сме имали всеобщ туризъм. Ако докарат кораба, най-малко ще бъдем предпазени от свръх туризъм ".
Йелена Прторич е публицист на свободна процедура, който написа на британски, френски и на майчиния си хърватски език. Тази публикация, редактирана от Тимъти Лардж, е направена в границите на Балканската стипендия за отлични достижения в публицистиката, с поддръжката наФондация ERSTEв съдействие с Балканската мрежа за проверяващи репортажи.
Deja Vu?
За мнозина в Хърватия новината, че Унгария е заинтригувана да има дял в " LNG Хърватия ", звучи, като неприятно deja vu. През 2002 година държавното управление дава начало на приватизацията на държавната енергийна компания " INA ". В рамките на едно десетилетие унгарската енергийна група " MOL " завладява компанията в качеството си на най-едър акционер. Към края на 2012 година тя има 49 на 100 от " INA ", спрямо 45-процентовия дял на хърватското държавно управление.
През 2011 година хърватската работа за битка с корупцията упреква някогашния министър председател Иво Санадер, че е получил рушвет от 10 милиона евро от " MOL " през 2008 година за " продажбата на " INA ". Санадер е наказан на осем и половина години затвор, макар че присъдата по-късно бива анулирана от Конституционния съд и бива издадено разпореждане за наново разглеждане. Вторият правосъден впроцес стартира през февруари 2019 година, като шефът на " Mol ", Жолт Хернади, съ-подсъдим на Сандер по делото, бива съден задочно. На 30 декември Санадер е приет за отговорен от съд в Загреб и получава присъда от 6 години затвор, а Ернанди - две.
Подкупът, който Санадер хипотетично взема, се оказва в банковата сметка на Роберт Йежич, швейцарско-хърватски бизнесмен и някогашен притежател на футболен клуб и медия, съгласно прокуратурата. Преди време Йежич закупува нефтохимическия комбинат " DINA " в Омишал, откакто става мажоритарен притежател на конгломерат, наименуван " Dioki d.d. " през 2005г.
План за морски терминал за полутечен природен газ в Омишал, създаден от консорциума " Adria LNG ", благосъстоятелност на интернационалните енергийни компании, от 2000 година, има за цел да употребява собствеността на " Dioki " за база на плана. Но в това време " Dioki " банкрутира и Йежич става основен очевидец в процеса против Санадер.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ