Нямам мъж до себе си и няма от какво да ме е срам
Нямам мъж до себе си, само че се усещам добре. Никой не ме стопира да се простирам до късно, да не помня да дам на кучето храна, да закъснявам с разходката му, да хапвам каквото и когато си желая, да си се разхождам облечена из къщи както си желая. Изобщо се веселя на тази може би краткотрайна, само че сладка независимост. В този интервал аз се усещам самостоятелна. Но несъмнено хората към мен са на друго мнение.
Всички те непрекъснато се тормозят за какво жена, красива като мен, е сама, чудят се по какъв начин да ми оказват помощ, въпреки и да ги увещавам, че аз в действителност нямам потребност от помощ и се усещам добре. Но те все не ми имат вяра и не престават да инсценират инцидентни срещи със хора от квартала, които съм мяркала един път за любовна връзка. Друг път пък ме натрисат на сякаш инцидентна колекция с някогашни съученици с вярата да излезе нещо.
А то нищо не излиза, тъй като мие някак си изкуствено и нагласено. Моите приятелки, явно загрижени за моята самотност ме канят на подбрани купони с доста незаети мъже за да ме сватосат за някой подобаващ. Родителите ми наблюдават с паника моя ергенски живот и също се пробват трескаво да ми намерят почтен мъж. Няма по какъв начин тъкмо аз да съм сама, си мислят те. Ама за какво пък да не съм сама?
Нещо срамно ли има да останеш известно време самичък със себе си? Или е по-добре да направиш няколко несполучливи връзки, ей по този начин, за пред света. Защо би трябвало да си скапвам спокойствието с някоя несъответствуваща връзка? Старата сентенция „ по-добре сама, в сравнение с зле съпроводена “ важи за мен в цялостна мощ. Писна ми от намеци от вида: „ Та тя е толкоз интелигентна, толкоз красива, а е толкоз самотна “. Не бе хора, не съм самотна, щастлива съм!
И не съм депресирана, каквато ме изкарвате, удовлетворена съм. Не е нужно да изпитвате страдание към мен за това, че си нямам непрекъснат сътрудник в живота. Хората в днешно време не могат да проумеят, че дамата може да бъде щастлива и без мъж до себе си. А аз знам, че рано или късно ще го открия. И любовта ми ще е същинска, за мен, а не за другите хора. Защото мен публичното мнение не ме касае, значимото е какво изпитвам АЗ. А аз ще открия любовта, само че без това да става форсирано или изкуствено.
