Един удар, един гол, един Бреме!
Няколко седмици след гибелта на Франц Бекенбауер немският футбол скърби за гибелта на идващото си великолепие - Андреас Бреме. Така още един международен първенец пое към Отвъдното. Носителят на Световната купа през 1990 година умря на 63-годишна възраст, а цяла Германия е в печал. Той е индивидът, дарил историческата купа за обединена Германия, реализирайки онази дузпа на финала в Рим. Срещу Аржентина на Марадона. И този метод си върна за изгубения край четири години по-късно, когато Бундестима отстъпи на " гаучосите " в Мексико.
Бреме е бил признат в болница " Зиемсенщрасе " наоколо до жилището му в Мюнхен, откакто е получил сърдечен удар в понеделник вечерта, само че не е могъл да бъде избавен.
Двукратният първенец на Германия - с Байерн и с Кайзерслаутерн, където игра един до друг с Мариян Христов, се трансформира в една от легендите на немския футбол с помощта на едно изключително нещо: неговата дузпа за успеха над Аржентина с 1:0. Всъщност той няма доста попадения за националния тим - едвам осем, само че онови в Рим си остава " черешката на тортата " в кариерата му, в която изиграва близо 600 мача на най-високо равнище, както за клубните си тимове, по този начин и за националните гарнитури, в които има маркирани 73 гола.
Освен международната и двете шампионски трофеи в Бундеслигата, той печели и Купата на Германия с Кайзерслаутерн, както и купата в Серия А и Купата на УЕФА с Интер Милано.
Един от най-железните и непрекъснати футболисти в селекцията на Кайзер Франц от онази популярна 1990-а, отиде при своя военачалник.
Анди Бреме е емблематичен облик и се е запечатал в паметта на всички футболни почитатели, които са били очевидци на третата от четирите трофеи на Германия на Световното състезание през 1990 г: Андреас Бреме стои умерено и деликатно на мястото за осъществяване на дузпа на " Олимпико " в Рим вечерта на 8 юли 1990 година, а телевизионната камера доближава лицето му. Около Бреме възмутени аржентинци спорят със съдията Едгардо Кодесал в продължение на няколко минути, преди мексиканецът да даде дузпа в 85-ата минута.
Бреме, 29-годишен по това време, я извършва с десния крайник толкоз тъкмо, колкото може, в долния ляв ъгъл на вратата. По-късно той постоянно споделя, че е бил сигурен. Бреме евентуално е щял да вкара и с левия си крайник и е считан за най-хубавия футболист на своето време, играещ еднакво добре и с двата крайници. Онази нощ в Рим е връхна точка в историята на немския футбол и връх в кариерата на Бреме. Просто една дузпа, могат да кажат лаиците. Но този удар не може да бъде оценен задоволително високо.
В лицето на Серхио Гойкочеа - вратарят на Аржентина, Бреме се сблъсква с потвърден експерт по наказателни удари, а обстановката на напрежение пред милиардна аудитория е оптималната. Кой би желал да се замени? Не и съмняващият се Лотар Матеус, който го разказва като най-талантливия футболист, с който е играл, и той вечно ще остане в историята с трайното си въздействие върху играта. Капитанът разреши на Бреме да извърши удара, тъй като знаеше, че приятелят му ще резервира нервите си. Правилно решение и жест, който прекомерно рядко се зачита. Един удар, един гол - Бреме.
Роден в Хамбург, Бреме израства в юношеските години на Бармбек-Уленхорст, през Саарбрюкен се озовава в Кайзерслаутерн през 1981 година, там се издига до интернационален състезател и минава в Байерн след спечелването на Световната купа през 1986 година Въпреки това, сходно на доста други от неговото потомство, Бреме става интернационално приет едвам в чужбина. В Италия, Меката на футбола по това време. През 1988 година той се причислява към Интер Милано дружно с приятеля си Матеус. Талантливите футболисти се трансформират в мъже, водачи на тим международен първенец.
Бреме чества спечелването на шампионата на Италия през 1989 година и на Купата на УЕФА през 1991 година, само че точно на това отлично международно състезание в признатата от него татковина Италия, той е във формата на живота си. Левият бранител вкара с ловък шут против Нидерландия на осминафинала, рикошет от свободен удар откри мрежата против Англия на полуфинала, а съвършено изпълнена дузпа реши финала. Това слага Бреме в една лига с Хелмут Ран, Герд Мюлер и Марио Гьотце - другите немски голмайстори, спечелили край на Световно състезание.
Бреме се завръща в Кайзерслаутерн, като преди този момент е игралсезон с Реал Сарагоса (1992/93) и печели Купата на Краля.
Дори и при най-голямото проваляне той обезпечи облик, който е увековечен в груповата футболна памет на Германия: След отпадането с " лаутерите " през 1996 година Бреме плаче пред телевизионните камери в прегръдките на приятеля си Руди Фьолер, който е съумял да избегне отпадането в пряк дуел с Байер Леверкузен. Германия видя своя воин да страда и го съжали. Щастливият край за футболиста Бреме последва през 1998 година Шампион на Германия с Кайзерслаутерн като запаса, непретенциозен, не бунтовник.
Кариерата му като треньор е по-малко сполучлива. Първо в Кайзерслаутерн, след това в Унтерахинг, като помощник-треньор на Джовани Трапатони в Щутгарт. През последните години Бреме, който отбелязва осем гола в 86 интернационалните мача и взе участие в три международни и три европейски шампионати, затихва. Подобно на Ран, вкарал победния гол против Унгария през 1954 година, той трябваше да приказва за този единствен гол, златното попадение, още веднъж и още веднъж в изявленията.
" Всеки ден и на всички места, даже и от изцяло непознати хора ", го питат за това, сподели Бреме пред " Кикер " през 2020-а във връзка 30-годишнината.
Последното изявление на Анди Бреме:
" Изведнъж целият свят ви следи ", спомня си в това изявление Бреме.
- Знаете ли какъв брой дузпи сте вкарали в професионалната си кариера, господин Бреме?
- Пфу, не, нямам визия.
- Четири в националния тим и 23 в Бундеслигата. Спомняте ли си някоя, която сте пропуснали?
- Ако го направя, значи не е била значима, другояче щях да си спомня.
- Най-важната беше на финала през 1990 година Колко убеден се чувствахте?
- Няма гаранция. Но в случай че искаш да вкараш, би трябвало да си много убеден в себе си и да имаш самочувствие. Както и целият тим, аз бях изиграл положително Световно състезание. Просто ми лиши повече време от нормално, тъй като аржентинците се скараха със съдията и избиха топката. Това беше най-лошото нещо.
- Изпълнението беше ли автоматизъм, който бяхте практикували хиляди пъти?
- Не можеш да тренираш дузпи, обстановката на напън е изцяло друга в мача. На подготовка има 50 фенове, а на финала на Световното състезание на стадиона имаше 73 000 души. Въпреки това съвсем никой не свиреше, тъй като италианците бяха на наша страна, както и немските почитатели.
- Замислихте ли се за смисъла на този единствен удар, преди да го извършите?
- Не. Бях изцяло концентриран. Както споделих, мъчно беше единствено забавянето преди да бъде изработен изстрелът.
- Защо Бреме стреля вместо Матеус?
- Лотар не искаше да бие заради промяна на обувките по време на почивката на полувремето.
- Каква беше връзката сред вас след сигнала за дузпа?
- На първо място: даже и през днешния ден, на доста събития, хората към момента желаят да дадат на Лотар пиво, тъй като ми разреши да изстрелвам. Това не е правилно и е незаслужено. Винаги сме имали трима или четирима стрелци, тъй като в никакъв случай не знаеш какво може да се случи по време на мач. Лотар не се усещаше в сигурност поради обувката, само че това не беше проблем. Искахме да спечелим купата, а тя може да се завоюва единствено дружно. Ако бях изиграл неприятен мач, нямаше да отида.
- Знак за великолепие от страна на Матеус?
- Определено! Така го виждам аз, за жалост доста хора не го виждат. Той действаше в името на тима. Ако се беше объркал, никой нямаше да има изгода.
- Колко постоянно ви питат за решаващия ви гол от дузпа 30 години по-късно?
- Всеки ден и на всички места, даже от изцяло непознати хора. Но това не е проблем за мен.
- Бреме изпрати Гойкочеа в неверната посока и за повторно. " Гойкочеа знаеше всичко, просто не можа да го задържи ", разяснява Герд Рубенбауер по малкия екран. Каква роля изигра за вас фактът, че по време на шампионата вратарят на Аржентина си беше спечелил репутацията на реализатор на дузпи?
- Той не пътуваше за шампионата като постоянен вратар и влезе в игра едвам когато Нери Пумпидо се контузи. Но по-късно той ги изведе до финала със спасяванията си на четвъртфинала и полуфинала, и в двата случая при дузпи. Наистина би трябвало да се каже, че Аржентина не изигра положително международно състезание, единственият им добър мач беше полуфиналът против Италия. На финала трябваше да водим с 4:0 след 20 или 25 минути. Не се притеснявах за Гойкочеа, когато изпълнявах дузпата, просто пуснах топката и уцелих левия ъгъл, както го видях. Тогава Руди Фьолер пристигна и ми сподели: " Ако я вкараш, ние сме международни първенци ". Аз просто отвърнах: " Благодаря, Рудолфо, приятелю ".
- Срещнахте ли се по-късно още веднъж с Гойкочеа?
- Да, той работи за аржентинската телевизия. Когато имаше доста аржентинци, играещи за Волфсбург, на полувремето на един мач против Байерн имахме дузпа и се преоблякохме дружно. Той попита: " Как вършим това? ". Отговорих: " Точно както през 1990 година ". Но не желаех да се резиля и тогава ритнах топката в другия ъгъл. Беше хубаво нещо, събрахме доста пари за добра идея и той не се е почувствал неприятно. Дори не сме говорили за това по какъв начин се стигна до наказването. Всеки, който твърди, че това не е било дузпа, е контриран от основните настоящи лица, че явният фаул против Клаус Аугенталер в наказателното поле не е бил отсъден. Всеки път споделям едно и също нещо. Може би този на Руди не беше стопроцентов, само че този на Клаус беше хилядапроцентов.
- Звучи като самопризнание, че Фьолер се е " хвърлял " повече, в сравнение с е бил фаулиран?
- Наскоро един аржентинец ми сподели, че са били излъгани. Отговорих му, че би трябвало да се радват, че въобще са стигнали до финала. На финала Аржентина нямаше никакъв късмет да вкара гол, никакви корнери, нищо. Те даже не желаеха да вземат участие в мача, това беше най-едностранчивият край в историята на Световното състезание.
- Доколко бяхте сигурни в успеха?
- Никога не можеш да бъдеш сигурен, всеки има неприятен ден. Когато тръгнахме с рейса, улиците бяха цялостни с бели немски фланелки. Това ни даваше такава убеденост, както и зрелището на загрявката. То ни накара да настръхнем.
- " Домашните мачове " покачиха самочувствието. Аугенталер споделя, че когато е видял трофея от Световната купа, си е помислил, че цялата упорита работа до този миг несъмнено не е била безрезултатна.
- И това е било по този начин. В шампионата имаше доста положителни тимове, а като Германия постоянно искаш да стигнеш до полуфинал. През цялото Световно състезание имахме единствено домашен мачове, което също беше добре за нашата убеденост. За страдание, сами си усложнихме ситуацията на финала, тъй като не се възползвахме от възможностите си първоначално. А от другата страна беше Диего Марадона, който можеше да реши мача с едно деяние.
- Как Франц Бекенбауер ви приготви за второто полувреме при 0:0?
- Трябва да продължим да играем със същото равнище на централизация.
- Доколко оказа помощ първото премахване на аржентинците след фаул против Юрген Клинсман?
- Когато фаулираш толкоз неуместно, не би трябвало да се изненадваш - те сами си усложниха живота.
- Наслаждавахте ли се на последните няколко минути след второто изпращане със съзнанието, че нищо повече не може да се случи?
Да, беше ни разрешено да разиграем топката назад към Бодо без правилото за връщане, с цел да може той да я задържи в ръката си.
- Какво надви след последния съдийски сигнал? Екстаз или облекчение?
- Радост. Първо, просто е хубаво да си на край. Никога не знаеш по какъв начин ще приключи. Преди четири години аржентинците заслужаваха да станат международни първенци против нас. Но единствено тъй като бяхме прекомерно глупави, откакто се върнахме от 0:2 при 40 градуса и всички тичаха напред, тъй като искахме да създадем 3:2. Загубихме мача посредством контраофанзива тъкмо преди последния съдийски сигнал. В спомагателното време щяхме да станем международни първенци, тъй като аржентинците бяха изцяло изнемощели. Но заслужавахме да спечелим купата през 1990 година
- Изиграхте извънредно Световно състезание, като вкарахте три от петте гола на Германия в елиминационните мачове като ляв бек. Италия видя ли най-хубавия Анди Бреме тогава?
- Не желая да приказвам единствено за мен, а за целия тим. С 22 души в последна сметка имахме два страхотни тима. Вземете за образец Олаф Тон, който внезапно получи позволение да играе на полуфинала и изигра футбол от международна класа, и то освен тъй като осъществя дузпа.
- Световните първенци честваха в продължение на два дни. Какъв беше празникът?
- Пристигнахме в хотела късно, съпругите и спонсорите ни към този момент ни чакаха. Веселихме се до сутринта, а по-късно отлетяхме за Франкфурт, където продължихме празненствата. След това идващият полет с Лотар до Милано вечерта. На процедура бяхме съседи, всичко беше украсено в немски и италиански цветове. След две бири към този момент нищо не работеше, по някое време " батерията ни падна ". Бяхме работили интензивно за тази цел, всички старания си заслужаваха. След това можеш да се забавляваш два дни поред.
- Голът ви слага в една лига с Хелмут Ран, Герд Мюлер, а от 2014 година и с Марио Гьотце. Как се промени животът ви?
- Само позитивно. Рекламните контракти и събитията отвориха пред мен необикновен брой благоприятни условия.
Когато през 2018 година в Музея на немския футбол в Дортмунд беше основана Залата на славата на немския футбол, Бреме беше един от първите, които бяха въведени в нея. Заслужена респект към играча и индивида, който умря от сърдечна непълнота прекомерно рано, на 63-годишна възраст. Шест седмици след гибелта на неговия треньор и ментор Франц Бекенбауер, притежател на Световната купа, немският футбол загуби още едно великолепие.
Бреме е бил признат в болница " Зиемсенщрасе " наоколо до жилището му в Мюнхен, откакто е получил сърдечен удар в понеделник вечерта, само че не е могъл да бъде избавен.
Двукратният първенец на Германия - с Байерн и с Кайзерслаутерн, където игра един до друг с Мариян Христов, се трансформира в една от легендите на немския футбол с помощта на едно изключително нещо: неговата дузпа за успеха над Аржентина с 1:0. Всъщност той няма доста попадения за националния тим - едвам осем, само че онови в Рим си остава " черешката на тортата " в кариерата му, в която изиграва близо 600 мача на най-високо равнище, както за клубните си тимове, по този начин и за националните гарнитури, в които има маркирани 73 гола.
Освен международната и двете шампионски трофеи в Бундеслигата, той печели и Купата на Германия с Кайзерслаутерн, както и купата в Серия А и Купата на УЕФА с Интер Милано.
Един от най-железните и непрекъснати футболисти в селекцията на Кайзер Франц от онази популярна 1990-а, отиде при своя военачалник.
Анди Бреме е емблематичен облик и се е запечатал в паметта на всички футболни почитатели, които са били очевидци на третата от четирите трофеи на Германия на Световното състезание през 1990 г: Андреас Бреме стои умерено и деликатно на мястото за осъществяване на дузпа на " Олимпико " в Рим вечерта на 8 юли 1990 година, а телевизионната камера доближава лицето му. Около Бреме възмутени аржентинци спорят със съдията Едгардо Кодесал в продължение на няколко минути, преди мексиканецът да даде дузпа в 85-ата минута.
Бреме, 29-годишен по това време, я извършва с десния крайник толкоз тъкмо, колкото може, в долния ляв ъгъл на вратата. По-късно той постоянно споделя, че е бил сигурен. Бреме евентуално е щял да вкара и с левия си крайник и е считан за най-хубавия футболист на своето време, играещ еднакво добре и с двата крайници. Онази нощ в Рим е връхна точка в историята на немския футбол и връх в кариерата на Бреме. Просто една дузпа, могат да кажат лаиците. Но този удар не може да бъде оценен задоволително високо.
В лицето на Серхио Гойкочеа - вратарят на Аржентина, Бреме се сблъсква с потвърден експерт по наказателни удари, а обстановката на напрежение пред милиардна аудитория е оптималната. Кой би желал да се замени? Не и съмняващият се Лотар Матеус, който го разказва като най-талантливия футболист, с който е играл, и той вечно ще остане в историята с трайното си въздействие върху играта. Капитанът разреши на Бреме да извърши удара, тъй като знаеше, че приятелят му ще резервира нервите си. Правилно решение и жест, който прекомерно рядко се зачита. Един удар, един гол - Бреме.
Роден в Хамбург, Бреме израства в юношеските години на Бармбек-Уленхорст, през Саарбрюкен се озовава в Кайзерслаутерн през 1981 година, там се издига до интернационален състезател и минава в Байерн след спечелването на Световната купа през 1986 година Въпреки това, сходно на доста други от неговото потомство, Бреме става интернационално приет едвам в чужбина. В Италия, Меката на футбола по това време. През 1988 година той се причислява към Интер Милано дружно с приятеля си Матеус. Талантливите футболисти се трансформират в мъже, водачи на тим международен първенец.
Бреме чества спечелването на шампионата на Италия през 1989 година и на Купата на УЕФА през 1991 година, само че точно на това отлично международно състезание в признатата от него татковина Италия, той е във формата на живота си. Левият бранител вкара с ловък шут против Нидерландия на осминафинала, рикошет от свободен удар откри мрежата против Англия на полуфинала, а съвършено изпълнена дузпа реши финала. Това слага Бреме в една лига с Хелмут Ран, Герд Мюлер и Марио Гьотце - другите немски голмайстори, спечелили край на Световно състезание.
Бреме се завръща в Кайзерслаутерн, като преди този момент е игралсезон с Реал Сарагоса (1992/93) и печели Купата на Краля.
Дори и при най-голямото проваляне той обезпечи облик, който е увековечен в груповата футболна памет на Германия: След отпадането с " лаутерите " през 1996 година Бреме плаче пред телевизионните камери в прегръдките на приятеля си Руди Фьолер, който е съумял да избегне отпадането в пряк дуел с Байер Леверкузен. Германия видя своя воин да страда и го съжали. Щастливият край за футболиста Бреме последва през 1998 година Шампион на Германия с Кайзерслаутерн като запаса, непретенциозен, не бунтовник.
Кариерата му като треньор е по-малко сполучлива. Първо в Кайзерслаутерн, след това в Унтерахинг, като помощник-треньор на Джовани Трапатони в Щутгарт. През последните години Бреме, който отбелязва осем гола в 86 интернационалните мача и взе участие в три международни и три европейски шампионати, затихва. Подобно на Ран, вкарал победния гол против Унгария през 1954 година, той трябваше да приказва за този единствен гол, златното попадение, още веднъж и още веднъж в изявленията.
" Всеки ден и на всички места, даже и от изцяло непознати хора ", го питат за това, сподели Бреме пред " Кикер " през 2020-а във връзка 30-годишнината.
Последното изявление на Анди Бреме:
" Изведнъж целият свят ви следи ", спомня си в това изявление Бреме.
- Знаете ли какъв брой дузпи сте вкарали в професионалната си кариера, господин Бреме?
- Пфу, не, нямам визия.
- Четири в националния тим и 23 в Бундеслигата. Спомняте ли си някоя, която сте пропуснали?
- Ако го направя, значи не е била значима, другояче щях да си спомня.
- Най-важната беше на финала през 1990 година Колко убеден се чувствахте?
- Няма гаранция. Но в случай че искаш да вкараш, би трябвало да си много убеден в себе си и да имаш самочувствие. Както и целият тим, аз бях изиграл положително Световно състезание. Просто ми лиши повече време от нормално, тъй като аржентинците се скараха със съдията и избиха топката. Това беше най-лошото нещо.
- Изпълнението беше ли автоматизъм, който бяхте практикували хиляди пъти?
- Не можеш да тренираш дузпи, обстановката на напън е изцяло друга в мача. На подготовка има 50 фенове, а на финала на Световното състезание на стадиона имаше 73 000 души. Въпреки това съвсем никой не свиреше, тъй като италианците бяха на наша страна, както и немските почитатели.
- Замислихте ли се за смисъла на този единствен удар, преди да го извършите?
- Не. Бях изцяло концентриран. Както споделих, мъчно беше единствено забавянето преди да бъде изработен изстрелът.
- Защо Бреме стреля вместо Матеус?
- Лотар не искаше да бие заради промяна на обувките по време на почивката на полувремето.
- Каква беше връзката сред вас след сигнала за дузпа?
- На първо място: даже и през днешния ден, на доста събития, хората към момента желаят да дадат на Лотар пиво, тъй като ми разреши да изстрелвам. Това не е правилно и е незаслужено. Винаги сме имали трима или четирима стрелци, тъй като в никакъв случай не знаеш какво може да се случи по време на мач. Лотар не се усещаше в сигурност поради обувката, само че това не беше проблем. Искахме да спечелим купата, а тя може да се завоюва единствено дружно. Ако бях изиграл неприятен мач, нямаше да отида.
- Знак за великолепие от страна на Матеус?
- Определено! Така го виждам аз, за жалост доста хора не го виждат. Той действаше в името на тима. Ако се беше объркал, никой нямаше да има изгода.
- Колко постоянно ви питат за решаващия ви гол от дузпа 30 години по-късно?
- Всеки ден и на всички места, даже от изцяло непознати хора. Но това не е проблем за мен.
- Бреме изпрати Гойкочеа в неверната посока и за повторно. " Гойкочеа знаеше всичко, просто не можа да го задържи ", разяснява Герд Рубенбауер по малкия екран. Каква роля изигра за вас фактът, че по време на шампионата вратарят на Аржентина си беше спечелил репутацията на реализатор на дузпи?
- Той не пътуваше за шампионата като постоянен вратар и влезе в игра едвам когато Нери Пумпидо се контузи. Но по-късно той ги изведе до финала със спасяванията си на четвъртфинала и полуфинала, и в двата случая при дузпи. Наистина би трябвало да се каже, че Аржентина не изигра положително международно състезание, единственият им добър мач беше полуфиналът против Италия. На финала трябваше да водим с 4:0 след 20 или 25 минути. Не се притеснявах за Гойкочеа, когато изпълнявах дузпата, просто пуснах топката и уцелих левия ъгъл, както го видях. Тогава Руди Фьолер пристигна и ми сподели: " Ако я вкараш, ние сме международни първенци ". Аз просто отвърнах: " Благодаря, Рудолфо, приятелю ".
- Срещнахте ли се по-късно още веднъж с Гойкочеа?
- Да, той работи за аржентинската телевизия. Когато имаше доста аржентинци, играещи за Волфсбург, на полувремето на един мач против Байерн имахме дузпа и се преоблякохме дружно. Той попита: " Как вършим това? ". Отговорих: " Точно както през 1990 година ". Но не желаех да се резиля и тогава ритнах топката в другия ъгъл. Беше хубаво нещо, събрахме доста пари за добра идея и той не се е почувствал неприятно. Дори не сме говорили за това по какъв начин се стигна до наказването. Всеки, който твърди, че това не е било дузпа, е контриран от основните настоящи лица, че явният фаул против Клаус Аугенталер в наказателното поле не е бил отсъден. Всеки път споделям едно и също нещо. Може би този на Руди не беше стопроцентов, само че този на Клаус беше хилядапроцентов.
- Звучи като самопризнание, че Фьолер се е " хвърлял " повече, в сравнение с е бил фаулиран?
- Наскоро един аржентинец ми сподели, че са били излъгани. Отговорих му, че би трябвало да се радват, че въобще са стигнали до финала. На финала Аржентина нямаше никакъв късмет да вкара гол, никакви корнери, нищо. Те даже не желаеха да вземат участие в мача, това беше най-едностранчивият край в историята на Световното състезание.
- Доколко бяхте сигурни в успеха?
- Никога не можеш да бъдеш сигурен, всеки има неприятен ден. Когато тръгнахме с рейса, улиците бяха цялостни с бели немски фланелки. Това ни даваше такава убеденост, както и зрелището на загрявката. То ни накара да настръхнем.
- " Домашните мачове " покачиха самочувствието. Аугенталер споделя, че когато е видял трофея от Световната купа, си е помислил, че цялата упорита работа до този миг несъмнено не е била безрезултатна.
- И това е било по този начин. В шампионата имаше доста положителни тимове, а като Германия постоянно искаш да стигнеш до полуфинал. През цялото Световно състезание имахме единствено домашен мачове, което също беше добре за нашата убеденост. За страдание, сами си усложнихме ситуацията на финала, тъй като не се възползвахме от възможностите си първоначално. А от другата страна беше Диего Марадона, който можеше да реши мача с едно деяние.
- Как Франц Бекенбауер ви приготви за второто полувреме при 0:0?
- Трябва да продължим да играем със същото равнище на централизация.
- Доколко оказа помощ първото премахване на аржентинците след фаул против Юрген Клинсман?
- Когато фаулираш толкоз неуместно, не би трябвало да се изненадваш - те сами си усложниха живота.
- Наслаждавахте ли се на последните няколко минути след второто изпращане със съзнанието, че нищо повече не може да се случи?
Да, беше ни разрешено да разиграем топката назад към Бодо без правилото за връщане, с цел да може той да я задържи в ръката си.
- Какво надви след последния съдийски сигнал? Екстаз или облекчение?
- Радост. Първо, просто е хубаво да си на край. Никога не знаеш по какъв начин ще приключи. Преди четири години аржентинците заслужаваха да станат международни първенци против нас. Но единствено тъй като бяхме прекомерно глупави, откакто се върнахме от 0:2 при 40 градуса и всички тичаха напред, тъй като искахме да създадем 3:2. Загубихме мача посредством контраофанзива тъкмо преди последния съдийски сигнал. В спомагателното време щяхме да станем международни първенци, тъй като аржентинците бяха изцяло изнемощели. Но заслужавахме да спечелим купата през 1990 година
- Изиграхте извънредно Световно състезание, като вкарахте три от петте гола на Германия в елиминационните мачове като ляв бек. Италия видя ли най-хубавия Анди Бреме тогава?
- Не желая да приказвам единствено за мен, а за целия тим. С 22 души в последна сметка имахме два страхотни тима. Вземете за образец Олаф Тон, който внезапно получи позволение да играе на полуфинала и изигра футбол от международна класа, и то освен тъй като осъществя дузпа.
- Световните първенци честваха в продължение на два дни. Какъв беше празникът?
- Пристигнахме в хотела късно, съпругите и спонсорите ни към този момент ни чакаха. Веселихме се до сутринта, а по-късно отлетяхме за Франкфурт, където продължихме празненствата. След това идващият полет с Лотар до Милано вечерта. На процедура бяхме съседи, всичко беше украсено в немски и италиански цветове. След две бири към този момент нищо не работеше, по някое време " батерията ни падна ". Бяхме работили интензивно за тази цел, всички старания си заслужаваха. След това можеш да се забавляваш два дни поред.
- Голът ви слага в една лига с Хелмут Ран, Герд Мюлер, а от 2014 година и с Марио Гьотце. Как се промени животът ви?
- Само позитивно. Рекламните контракти и събитията отвориха пред мен необикновен брой благоприятни условия.
Когато през 2018 година в Музея на немския футбол в Дортмунд беше основана Залата на славата на немския футбол, Бреме беше един от първите, които бяха въведени в нея. Заслужена респект към играча и индивида, който умря от сърдечна непълнота прекомерно рано, на 63-годишна възраст. Шест седмици след гибелта на неговия треньор и ментор Франц Бекенбауер, притежател на Световната купа, немският футбол загуби още едно великолепие.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ