10 стъпки до поета Христо Фотев и морето
Някога допирали ли сте рапан до ухото си? Когато бях дребна, си мислех, че звукът, който слушам, е шумът на вълните. Разбира се, като пораснах, осъзнах, че това не е нищо повече от околния звук, който резонира в черупката.
И въпреки всичко морето крие една обич, основава възприятие за потиснатост и съумява да запечата най-съкровените ни фантазии. Дали поради морския бриз или поезията, преди няколко години се влюбих в творчеството на един, меко казано, талантлив български стихотворец – Христо Фотев. И знайте, че: „ Не е небивалица морето./ И щастието съществува! “.
1. Христо Константинов Фотев е български стихотворец, роден на 25 март 1934 година в Истанбул. Доживотната му обич към Бургас стартира през 1940 година, когато фамилията му се мести там в така наречен „ махала на бежанците “. Кандидатства в Художествената академия в София, само че не съумява да издържи изпитите.
2. Работи като моряк на моторен транспортен съд, като драматург в бургаския спектакъл „ Адриана Будевска “, даже е креативен секретар на Дружеството на бургаските писатели. Приживе поетът издава десетки книги, измежду които „ Пристанище “, „ Баладично пътешестване “, „ Обещание за лирика “. Дори заглавията на творбите му носят копнежа по морето и осъзнатото възприятие за вътрешната хубост на личността.
3. Кратък живот – поетът умира на 27 юли 2002 година По думите на брачната половинка му Виолета, всичко се е случило ненадейно. Знаете по какъв начин искрящото слънце може внезапно да бъде закрито от мрачен облак и да отнеме светлината от нас. Нещо сходно, допускам, се случва, когато умираме, само че в действителност не сме подготвени да се извиним с този свят.
Има толкоз неразучени места, толкоз хубост, която да забележим. Но Христо Фотев пък имал навика да повтаря: „ C’est la vie “. Такъв е животът – от време на време печален, запустял, а различен път – безпределно стимулиращ ни да го живеем до дъно, да виждаме хубостта му и просто „ да бъдем “. 
4. Любов. В живота на поета има три дами – Цветана, Уляна и Виолета. Христо Фотев има и две деца. Синът му носи неговото име, а щерка му се споделя Мария.
5. Ходили ли сте в Бургас? Ако тръгнете в посока Морската градина, ще видите мост, пред който е повдигнат паметника на моряка, а в случай че продължите да вървите надолу, ще се натъкнете на няколко паметника на известни български писатели, поданици на Бургас. Сред тях са Христо Фотев и Петя Дубарова.
6. „ Достатъчно е да се вслушате/ във тишината на сърцето си “ – тези стихове от „ Измислица ли е морето?… “ обрисуват едно рядко събитие – да се основават картини в съзнанието на читателя, само че с малко думи. В българската лирика след Пейо Яворов, Христо Фотев е може би вторият ни изтъкнат стихотворец, който се оправя с тази нелека задача.
7. Стефан Цанев дефинира Христо Фотев като създател на „ най-чистата лирика в българската литература “. Дали поради възприятията, които провокира, или поради осъществявания с тръни любовен път, поезията на Фотев съумява да вдъхне вяра, най- чистото възприятие, което можем да изпитаме. 
8. От 2009 година насам на 25 март (рождения ден на поета), през една година, Община Бургас връчва Национална премия в конкурс за лирика „ Христо Фотев “.
9. От Шекспир през Емили Дикинсън, до родните Яворов и Фотев – поезията се явява отговор на духовните ни търсения. Дали думите ще възпяват остаряла обич, обичта към морето, или търсенето на самия себе си, те ни дават разтуха, че не сме сами и че има други като нас, които са изпитвали същите човешки страсти.
10. За край – фрагмент от „ Бях на самия връх… “:
„ Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див, диспропорционален и хубав.
Обичах те без благосклонност аз – със гняв –
и се удивлявам, че останах жив. “
