За „развалените“ ученици – дряновици, камшици и тъмница
Някога българинът водел сина си при даскала с думите: „ Водя ти магаре, направи го човек “. За девойките не става дума, дълго време нашенци не считат за нужно женското чадо да се образова, стига му да знае по какъв начин се върти къща и се угажда на мъж и свекърва! В множеството от учебните правилници написа, че родителите нямат право нито да влизат в учебно заведение, нито да питат или да се карат някому за нещо. Ако имат недоволства и възражения, могат да се извърнат към учебното настоятелство, да речем. Какви са били възпитателните и наказателните ограничения по отношение на немирни и своеволни възпитаници? Ето откъс от летописната книга на врачанското учебно заведение: “През 1862 година за преподавател бил извикан Симеон Подбалкански… Най-напред е учил към 300 деца и с цел да може да ръководи тая навалица, той с изключение на надзирателите, помощниците (става дума за възпитаници – бел.авт.), употребявал в огромен размер всички познати до това време дисциплинарни средства… Дисциплината и триумфа се крепили с такива груби и сурови ограничения, че… “
Не е за поверие защо става дума!
Фалагата (дървен апарат, с който стягали краката на санкции, с цел да могат по-лесно да го удрят с пръчка по стъпалата), камшикът, пръчката, кукурузени или бобени зърна отдолу под коленете, разтваряне на устата с клечки, храчене в тях, затваряне за известно време в тъмницата (нещо като дървен сандък или шкаф, в който се влиза на четири крайници и нормално се намира под катедрата на учителя), боядисване с чернилка лицето, развеждане на почернения възпитаник из града с надпис на челото му, носещ името на престъплението… са били въведени в приложимост единствено и единствено да поддържат учебната дисциплинираност. Тия наказателни ограничения са държали в боязън и боязън всички възпитаници.
Бягства от учебно заведение ли? О, не! Тези възпитаници, които са бягали от учебното заведение, родителите им ги довеждали назад с ботук на краката. Какво е „ ботук “ можем единствено да се досещаме, вероятно е нещо като конските букаи. Т.е. правилникът не позволява (или не предполага) каквито и да е различия сред родители и учители по отношение на виновността на ученика. „ Въобще учителите са длъжни да вляват (вливат) на учениците добродетелност, положителни усеща, почтеност и смирение. Да прибягват до наказване единствено в краен случай – когато някой негоден възпитаник от поуки не схваща, единствено тогава може с бой… “ В самоковския учебен устав (1864) се акцентира, че
боят е позволен
само че с условия: „ Учителят, който санкционира с пръчка, би трябвало да ръководи гнева си, да не би да удари виноватия на неприятно място и да не му изрече някои неприлични думи”. Каква тактичност, а? Бой, но подобен, че да не увредиш индивида. И внимаваш с думите!
В шуменското учебно заведение (1860) законотворците са напълно съответни: пердах с “пръчки по гърба” – от 4 до 30 удара, според от степента на прегрешението. Плюс още няколко санкции, които са сложни за понасяне даже и от възрастни – отнемане от храна за през целия ден, да вземем за пример.
Властта на учителите се разпростирала надалеч зад учебната ограда и ученикът можел да си докара нарушение и в друго време и място. Питомците на класните и взаимните учебни заведения били привиквани да оказват помощ във всяка общоградска или общоселска работа, без значение дали е неделя или почивка. Учениците пеели и прислужвали в църквата, посрещали и изпращали видни посетители или длъжностни лица, взели участие в сватби и погребения. Ученикът бил
употребен и за домашна работа на учителя
„ Строго се запретява на учениците – написа в правилника на габровското учебно заведение за 1873 година – да държат у себе си каквото и да е оръжие, барут и други рискови предмети; така също им се не разрешава да вървят по къра и да гърмят.” Този текст може да звучи озадачаващо, само че да си спомним за какви времена става дума, да отворим още веднъж „ Под игото “ с вазовите описания какво става във всяка къща на дребното подбалканско градче в навечерието на въстанието. А това по какъв начин ви се коства: „ Не се позволява на учениците да се събират деня и нощя да вършат банди, да пиянствуват и да пеят неприлични на званието им или запретени песни”. (Май и тогава са имали проблеми с чалгата, само че удивителното е, че учебното заведение заема безапелационна позиция!)
В Националния музей на образованието в Габрово има възстановка на тогавашното българско „ взаимно “ учебно заведение от Възраждането и там могат да се видят и табелките – бели за послушните и черни за непослушните възпитаници. Картонени табелки, висящи на връвчица на детските гърди, ох… За забелязване е, че черните са къде по-разнообразни като наличие: непослушен, непослушен, измамник, апаш, „ развращен “. Там са и пръчките – въздългички, с цел да не става учителят от мястото си.
И отново врачанският преподавател Подбалкански въвел билетите, наречени кавалари. Те били два типа – тенекиени и хартиени. Хартиените от своя страна били червени, жълти, зелени и бели и надлежно имали щемпел и стойност – от 50 до 10 пари. Билетите били премия за положително държание и морално-нравствени действия, само че с тях можело човек да се отърве от санкции за лудории или незнаене на урок. Е, можем да си представим какви пазарлъци и интриги са ставали с тези билети зад тила на педагозите…
Не е за поверие защо става дума!
Фалагата (дървен апарат, с който стягали краката на санкции, с цел да могат по-лесно да го удрят с пръчка по стъпалата), камшикът, пръчката, кукурузени или бобени зърна отдолу под коленете, разтваряне на устата с клечки, храчене в тях, затваряне за известно време в тъмницата (нещо като дървен сандък или шкаф, в който се влиза на четири крайници и нормално се намира под катедрата на учителя), боядисване с чернилка лицето, развеждане на почернения възпитаник из града с надпис на челото му, носещ името на престъплението… са били въведени в приложимост единствено и единствено да поддържат учебната дисциплинираност. Тия наказателни ограничения са държали в боязън и боязън всички възпитаници.
Бягства от учебно заведение ли? О, не! Тези възпитаници, които са бягали от учебното заведение, родителите им ги довеждали назад с ботук на краката. Какво е „ ботук “ можем единствено да се досещаме, вероятно е нещо като конските букаи. Т.е. правилникът не позволява (или не предполага) каквито и да е различия сред родители и учители по отношение на виновността на ученика. „ Въобще учителите са длъжни да вляват (вливат) на учениците добродетелност, положителни усеща, почтеност и смирение. Да прибягват до наказване единствено в краен случай – когато някой негоден възпитаник от поуки не схваща, единствено тогава може с бой… “ В самоковския учебен устав (1864) се акцентира, че
боят е позволен
само че с условия: „ Учителят, който санкционира с пръчка, би трябвало да ръководи гнева си, да не би да удари виноватия на неприятно място и да не му изрече някои неприлични думи”. Каква тактичност, а? Бой, но подобен, че да не увредиш индивида. И внимаваш с думите!
В шуменското учебно заведение (1860) законотворците са напълно съответни: пердах с “пръчки по гърба” – от 4 до 30 удара, според от степента на прегрешението. Плюс още няколко санкции, които са сложни за понасяне даже и от възрастни – отнемане от храна за през целия ден, да вземем за пример.
Властта на учителите се разпростирала надалеч зад учебната ограда и ученикът можел да си докара нарушение и в друго време и място. Питомците на класните и взаимните учебни заведения били привиквани да оказват помощ във всяка общоградска или общоселска работа, без значение дали е неделя или почивка. Учениците пеели и прислужвали в църквата, посрещали и изпращали видни посетители или длъжностни лица, взели участие в сватби и погребения. Ученикът бил
употребен и за домашна работа на учителя
„ Строго се запретява на учениците – написа в правилника на габровското учебно заведение за 1873 година – да държат у себе си каквото и да е оръжие, барут и други рискови предмети; така също им се не разрешава да вървят по къра и да гърмят.” Този текст може да звучи озадачаващо, само че да си спомним за какви времена става дума, да отворим още веднъж „ Под игото “ с вазовите описания какво става във всяка къща на дребното подбалканско градче в навечерието на въстанието. А това по какъв начин ви се коства: „ Не се позволява на учениците да се събират деня и нощя да вършат банди, да пиянствуват и да пеят неприлични на званието им или запретени песни”. (Май и тогава са имали проблеми с чалгата, само че удивителното е, че учебното заведение заема безапелационна позиция!)
В Националния музей на образованието в Габрово има възстановка на тогавашното българско „ взаимно “ учебно заведение от Възраждането и там могат да се видят и табелките – бели за послушните и черни за непослушните възпитаници. Картонени табелки, висящи на връвчица на детските гърди, ох… За забелязване е, че черните са къде по-разнообразни като наличие: непослушен, непослушен, измамник, апаш, „ развращен “. Там са и пръчките – въздългички, с цел да не става учителят от мястото си.
И отново врачанският преподавател Подбалкански въвел билетите, наречени кавалари. Те били два типа – тенекиени и хартиени. Хартиените от своя страна били червени, жълти, зелени и бели и надлежно имали щемпел и стойност – от 50 до 10 пари. Билетите били премия за положително държание и морално-нравствени действия, само че с тях можело човек да се отърве от санкции за лудории или незнаене на урок. Е, можем да си представим какви пазарлъци и интриги са ставали с тези билети зад тила на педагозите…
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ