Нуждаем се от провизии и лекарства. Останахме без нищо: пакистански жертви на пороя хвърлят бележки с молби за помощ -
„ Нуждаем се от хранителни запаси, от медикаменти и апелирам, възстановете моста, в този момент сме останали без нищо ". Това е наличието на ръчно написана записка, която пакистански селяни хвърлят на екип публицисти от Би Би Си при визитата им в потопената под ненадейно наводняване страна.
То стана в петък следобяд и унищожи минимум 10 моста и десетки здания. Сега стотици хора са блокирани от другата страна на реката в долината Манур в пакистанската провинция Хайбер Пахтунхва.
Долината Маноор се намира горе в планината Каган - известна туристическа дестинация в Пакистан. Долината е наранена от проливно наводняване, при което са починали минимум 15 души, в това число дами и деца.
В страната жертвите са близо 1000. Милиони са били разселени. Длъжностни лица настояват, че минимум 700 000 къщи са разрушени. Милиони хора чакат за храна, питейна вода и заслон, а избавителните екипи се борят да доближат до тези откъснати общности. Провинции като Синд и Белуджистан са най-силно наранени, също планинските региони в Хайбер Пахтунха. Пакистанските войски също са призовани да оказват помощ на организациите за помощ да доближат до засегнатите от наводненията региони, защото пътните връзки са развалени и единственият метод да се доближи до множеството общности е с хеликоптери. Правителството на Пакистан се обръща и към другарски страни, донори и интернационалните финансови институции с молба да им оказват помощ да се оправят с бедствието.
Внезапните наводнения са отнесли единствения бетонен мост, свързващ живописната котловина с основния град. Оттогава всички села от другата страна на реката са откъснати от света и жителите им чакат помощ.
Екипът на Би Би Си доближава до долината след рисково едночасово пътешестване - пътят е развален на доста места поради наводненията и свлачищата.
В Манур два моста са изцяло срутени и е повдигнат краткотраен дървен мост. Тук екипът беседва с жена, която седи с движимостите си. Вижда дома си, само че не може да стигне до него.
„ Домът ми и децата ми са на другия бряг на реката. Чакам тук към този момент два дни с мисълта, че държавното управление може да пристигна и да поправи моста. Но управляващите ни споделят, че би трябвало да стартираме да обикаляме от другата страна на планината, с цел да стигнем до домовете си. Но това е преход от осем до 10 часа. Аз съм стара жена. Как мога да извървя толкоз път? "
Тя изчаква още няколко минути и си потегля, когато дъждът още веднъж стартира да вали и водата, течаща под краткотрайния дървен мост, стартира да се надига.
Мъже, дами и деца седят пред калните си къщи от другата страна на реката. Те махат на публицистите, мислейки ги за държавни чиновници. Някои от тях им хвърлят лист хартия през реката, като го опаковат в найлонова торба, цялостна с камъни. Това е единственият метод, по който могат да поддържат връзка с другата част на селото. Мобилните мрежи не работят.
Ръчно написаното писмо съдържа информация за загубите, с които се оправят, и също по този начин молба за доставки и медикаменти за закъсалите поданици на селото.
" Много хора са заболели и не могат да изоставен селото пешком. Любезно помолете да се построи мостът, той е главната връзка с града ", се споделя в писмото.
" Нуждаем се от доставки. Имаме потребност от път ", споделя 60-годишният Абдул Рашид. В наводнението той е изгубил каруцата си - единственото му средство да изкарва пари, с цел да изхранва фамилията си.
„ Има доста други хора, които са изгубили собствеността си и средствата си за прехранване. Те се нуждаят от помощ. Имат потребност от храна. Тук имаше дребен пазар, който беше отвеян. В магазините имаше всички хранителни артикули и артикули “, споделя той.
Домът му е от другата страна. Ще би трябвало да върви осем часа, с цел да стигне до него.
Разрушени са доста магазини и хотели. Сохейл и брат му са изгубили работилницата си за ремонт на мобилни телефони поради наводнението.
Той споделя пред Би Би Си, че би трябвало да изхранва три фамилии и в този момент не е сигурен за бъдещето си. " Не знам какво да върша. Никой не е пристигнал, с цел да ни помогне, както заслужаваме. Всеки притежател на магазин тук е обезпокоен. Всички те са небогати хора, които би трябвало да изхранват огромни фамилии ", споделя той.
" Тези управляващи и политици идват тук за фотосесии и занимания. Идват, снимат се и си потеглят. Никой не ни оказва помощ. "
Противно на изказванието зам.-комисарят на региона споделя пред Би Би Си, че в региона неотложно е извършена цялостна интервенция за избавяне и оказване на помощ и всички хотели са евакуирани. Той добавя, че към този момент е направена оценка на материалните вреди.
" Завършихме оценката и жертвите на наводнението ще бъдат обезщетени скоро ", декларира той. " Вече е почнала работата по възобновяване на моста, само че това ще отнеме известно време. "
Докато държавното управление упреква климатичните промени за наводненията, общностите подлагат на критика държавното управление и локалните управляващи, че са разрешили на строителите да строят хотели на брега на реката.
" Тези хотели и пазари блокираха естествените водни пътища и по тази причина сме очевидци на доста по-големи загуби поради наводненията, които можеха да бъдат избегнати елементарно ", споделя различен гражданин на основния пазар в Каган.
Много хотели са издигнати на брега на река Кунхар в Каган и прилежащите долини. Наводненията са разрушили някои от тях, както и полицейски сектор и религиозно учебно заведение.
То стана в петък следобяд и унищожи минимум 10 моста и десетки здания. Сега стотици хора са блокирани от другата страна на реката в долината Манур в пакистанската провинция Хайбер Пахтунхва.
Долината Маноор се намира горе в планината Каган - известна туристическа дестинация в Пакистан. Долината е наранена от проливно наводняване, при което са починали минимум 15 души, в това число дами и деца.
В страната жертвите са близо 1000. Милиони са били разселени. Длъжностни лица настояват, че минимум 700 000 къщи са разрушени. Милиони хора чакат за храна, питейна вода и заслон, а избавителните екипи се борят да доближат до тези откъснати общности. Провинции като Синд и Белуджистан са най-силно наранени, също планинските региони в Хайбер Пахтунха. Пакистанските войски също са призовани да оказват помощ на организациите за помощ да доближат до засегнатите от наводненията региони, защото пътните връзки са развалени и единственият метод да се доближи до множеството общности е с хеликоптери. Правителството на Пакистан се обръща и към другарски страни, донори и интернационалните финансови институции с молба да им оказват помощ да се оправят с бедствието.
Внезапните наводнения са отнесли единствения бетонен мост, свързващ живописната котловина с основния град. Оттогава всички села от другата страна на реката са откъснати от света и жителите им чакат помощ.
Екипът на Би Би Си доближава до долината след рисково едночасово пътешестване - пътят е развален на доста места поради наводненията и свлачищата.
В Манур два моста са изцяло срутени и е повдигнат краткотраен дървен мост. Тук екипът беседва с жена, която седи с движимостите си. Вижда дома си, само че не може да стигне до него.
„ Домът ми и децата ми са на другия бряг на реката. Чакам тук към този момент два дни с мисълта, че държавното управление може да пристигна и да поправи моста. Но управляващите ни споделят, че би трябвало да стартираме да обикаляме от другата страна на планината, с цел да стигнем до домовете си. Но това е преход от осем до 10 часа. Аз съм стара жена. Как мога да извървя толкоз път? "
Тя изчаква още няколко минути и си потегля, когато дъждът още веднъж стартира да вали и водата, течаща под краткотрайния дървен мост, стартира да се надига.
Мъже, дами и деца седят пред калните си къщи от другата страна на реката. Те махат на публицистите, мислейки ги за държавни чиновници. Някои от тях им хвърлят лист хартия през реката, като го опаковат в найлонова торба, цялостна с камъни. Това е единственият метод, по който могат да поддържат връзка с другата част на селото. Мобилните мрежи не работят.
Ръчно написаното писмо съдържа информация за загубите, с които се оправят, и също по този начин молба за доставки и медикаменти за закъсалите поданици на селото.
" Много хора са заболели и не могат да изоставен селото пешком. Любезно помолете да се построи мостът, той е главната връзка с града ", се споделя в писмото.
" Нуждаем се от доставки. Имаме потребност от път ", споделя 60-годишният Абдул Рашид. В наводнението той е изгубил каруцата си - единственото му средство да изкарва пари, с цел да изхранва фамилията си.
„ Има доста други хора, които са изгубили собствеността си и средствата си за прехранване. Те се нуждаят от помощ. Имат потребност от храна. Тук имаше дребен пазар, който беше отвеян. В магазините имаше всички хранителни артикули и артикули “, споделя той.
Домът му е от другата страна. Ще би трябвало да върви осем часа, с цел да стигне до него.
Разрушени са доста магазини и хотели. Сохейл и брат му са изгубили работилницата си за ремонт на мобилни телефони поради наводнението.
Той споделя пред Би Би Си, че би трябвало да изхранва три фамилии и в този момент не е сигурен за бъдещето си. " Не знам какво да върша. Никой не е пристигнал, с цел да ни помогне, както заслужаваме. Всеки притежател на магазин тук е обезпокоен. Всички те са небогати хора, които би трябвало да изхранват огромни фамилии ", споделя той.
" Тези управляващи и политици идват тук за фотосесии и занимания. Идват, снимат се и си потеглят. Никой не ни оказва помощ. "
Противно на изказванието зам.-комисарят на региона споделя пред Би Би Си, че в региона неотложно е извършена цялостна интервенция за избавяне и оказване на помощ и всички хотели са евакуирани. Той добавя, че към този момент е направена оценка на материалните вреди.
" Завършихме оценката и жертвите на наводнението ще бъдат обезщетени скоро ", декларира той. " Вече е почнала работата по възобновяване на моста, само че това ще отнеме известно време. "
Докато държавното управление упреква климатичните промени за наводненията, общностите подлагат на критика държавното управление и локалните управляващи, че са разрешили на строителите да строят хотели на брега на реката.
" Тези хотели и пазари блокираха естествените водни пътища и по тази причина сме очевидци на доста по-големи загуби поради наводненията, които можеха да бъдат избегнати елементарно ", споделя различен гражданин на основния пазар в Каган.
Много хотели са издигнати на брега на река Кунхар в Каган и прилежащите долини. Наводненията са разрушили някои от тях, както и полицейски сектор и религиозно учебно заведение.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ