Новият закон за училищното и предучилищното образование ни настъпва по

...
Новият закон за училищното и предучилищното образование ни настъпва по
Коментари Харесай

Миш-маш... или как оценяваме учениците

Новият  закон за учебното и предучилищното обучение ни настава по мазолите все по-силно. Както е известно от тази година диктува разпоредбите и в VIII клас. Заедно със закона в действие влизат и всичките му поднормативни декорации и умотворения, записана като наредби. Отварям една от най-важните – за оценяване на резултатите от образованието на учениците. Съдържа много остарели, напудрени текстове, само че и някои нови и свежи хрумвания. Като да вземем за пример смяна в регламента за наложителния най-малък брой оценки. Те са записани в член 12 и съгласно хорариума часове варират от 2 до 4-ри. И в случай че един учител не чете добре би изпаднал в трагична илюзия. Защото при започване на член 12 е записано уточнението „ в случай че в съответната образователна стратегия не е несъмнено друго “. Та по тази причина разпростирам образователните стратегии и естествено незабавно се натъквам на другото. Като да речем за непознатите езици, където според от характера на проучване на езика (разширено, интензивно) оценките са сред 8 и 14. В стратегиите откривам и други, много забавни и конфликтни във връзка с наредбата текстове. Във всяка стратегия са записани характерни способи и форми за оценяване достиженията на учениците. В тях е избрана тежестта на разлики вид изпитвания при оформяне на срочната оценка. Например при физика е несъмнено, че за настоящите (устни, писмени, практически) изпитвания ще е 40%, на контролните работи 30% и от други (домашни, лабораторни, семинари, работа в клас) също 30%. Хубаво де, само че в VIII клас хорариумът за този предмет е 54 часа.

 За учебните заведения с интензивно проучване на език наличието е планувано за IX клас, където са избрани 72 часа. Както и да го гледаме оптималният брой образователни часове за период е два седмично. Според наредбата (тъй като в образователната стратегия по физика не се разяснява броя на оценките) това значи минимално две наложителни оценки. Е, дали може някои от мъдреците, писали наредбата и образователните стратегии да ми изясни по какъв начин при две изпитвания ще бъде спазено условието за тежест 40%, 30%, 30%? Този нонсенс се проектира по същия метод в несъответствието сред разпоредба и образователна стратегия по биология и здравно обучение, химия и запазване на околната среда, философия, география и стопанска система. Все по два часа седмично със наложителните две оценки и все три качествени критерия с друга тежест при образуване на срочната оценка.

 Като поразлистих образователните стратегии открих, че настоящите изпитвания са супер значими по история и биология (50% тежест), само че лекички по математика (25%). По този предмет класните и контролните носят 45%, а по история (25%) и физика (30%) са мощно олекнали. По математика, физика, химия домашните работи могат да допринесат с 30% за срочната оценка, само че по български език и литература, където писането на домашни е съвсем ежеседмично могат да допринесат единствено с 20% за крайната оценка. Пунктуалното осъществяване на условията от образователните проекти ще предизвика безусловно друг метод при оформянето на срочния резултат, който няма по какъв начин да бъде свестен от децата. Така макар позитивната наклонност да се избяга от междинната аритметична оценка у децата ще остава чувството за неправда, тъй като безспорно ще се  търси аналогии в срочното оценяване по другите предмети. И несъмнено прави наложително подробното пояснение още при започване на образователната година  за смисъла и тежестта на всяко изпитване.

 И въпреки че изцяло споделям потребността от друга тежест за многообразието от изпитвания, си представям комичната обстановка, в която учителите ще би трябвало да осчетоводяват оценките през периода по заложената от стратегиите рамка.

 Прочитът на „ освежената " разпоредба за оценяване демонстрира и една прекомерно устойчива наклонност – положителни решения да бъдат променяни с по-лоши редакции. Например с миналогодишния вид на наредбата се приемаше, че настоящите изпитвания за регулиране на входното ниво не са част от наложителния най-малък брой оценки и затова не въздействат на оценката в края на периода. Новата редакция от края на септември задължава учителят с тъкмо противоположното. Като имаме поради наложителните две оценки за не дребна част от предметите излиза, че възпитаник може да получи срочна оценка по биология, география, химия, физика, поделена сред знанията от миналата и знанията от актуалната година. Хем наредбата твърди, че входящото изпитване има диагностична цел с цел да откри дефицити, хем наказваме децата като омесваме  оценяването на тези дефицити  с достиженията по новоизучавания материал.

 От целия този миш-маш ни побутва извода, че лявата ръка отново не знае какво прави дясната, а самоцелните промени могат да създадат нещата единствено по-лоши. Да му мислят децата…

Автор: Иво Райнов, учител 

Профилирана езикова гимназия " Екзарх Йосиф I " - гр. Ловеч

Инфо: www.eratosten.wordpress.com

Източник: uchiteli.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР