Може ли БРИКС да оправдае очакванията на новите членове?
Новите членове на групата БРИКС, в която в този момент влизат Египет, ОАЕ и Саудитска Арабия - страни, които обичайно са в съюз със Съединени американски щати - имат свои характерни цели за присъединение към групата.
Възможно е обаче те да надценяват способността на Китай да ги реализира. Основната цел на Пекин е да подсигурява ръководството на личната си партия във вътрешен проект и може би не е толкоз въодушевен във връзка с интернационалната интеграция.
Въпреки включването на Южна Африка през 2010 година и основаването на Новата банка за развиване през 2014 година, последвано от Споразумението за условните запаси през 2015 година, БРИКС остана значително в застой в продължение на години.
Едва неотдавна съюзът набра скорост заради нахлуването на Русия в Украйна. Начинът, по който този спор ускори връзките сред Съединени американски щати и техните съдружници в Европа и Азия, стимулира Пекин да преглежда БРИКС като най-резултатното средство за по-сигурно привличане на някои междинни сили в своята сфера на въздействие.
По време на срещата си на върха през август тази година БРИКС насочи предложения към шест страни да се причислят към групата на 1 януари 2024 година Сред тях са три арабски страни: Египет, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Саудитска Арабия. Важно е обаче да се признае, че Китай може да не е толкоз наличен, колкото наподобява.
При това състояние може би най-съществената заблуда се крие в убеждението, поддържано от евентуалните членове на БРИКС, че присъединението им ще бъде от огромна изгода за икономическите им връзки с Китай.
Освен това, макар че играе значима роля на срещите на върха на БРИКС, Китай е все по-фокусиран във вътрешността в себе си, откогато Си Дзинпин стартира своя блян към самодостатъчност като част от по-широките старания за увековечаване на властта на ККП. Следователно основната цел на Пекин при насърчаването на БРИКС е да си сътрудничи с други автократични режими в напредъка на своя модел на ръководство на международната сцена, като по този метод укрепва отбраната му във вътрешен проект.
Ето за какво от позиция на трите арабски претендентки е значимо деликатно да се обмисли дали участието евентуално не би могло да докара до фаустовска договорка.
