В държавите от ЕС ще има нови органи, които да представляват потребителите в съда
Нови ограничения в отбрана на потребителите евентуално ще влязат в действие в страните от Европейски Съюз. Подробности за тях бяха разказани по време на конференция в София във връзка 20-ото издание на Европейския ден на потребителите, който тази година се организира в България.
Става дума за законодателния пакет „ Нова договорка за потребителите “, който ще бъде публично препоръчан през април и посредством който ще бъде направена проверка на главните потребителски наставления в Европейски Съюз. Ще се наложат по-разширени правила за бистрота при онлайн извършването на покупки. Предвижда се хармонизиране и пропорциониране на глобите против нарушителите в другите страни, които сега са в огромен диапазон. Това стана ясно от думите на Франсиско Фонсека Морийон, заместител общоприет шеф в Генерална дирекция „ Правосъдие и консуматори “ на Европейската комисия.
Той изясни още, че ще се сътвори нова опция да се подават и групови искове при тежки нарушавания (например анулация на полети, които засягат огромен брой пътници), по сходство на Съединени американски щати, където такива работят от дълго време.
В държавите-членки ще бъдат основани и нови квалифицирани органи, които да показват потребителите в съда. Те ще бъдат със статут на юридически лица и ще би трябвало да действат без спор на ползи, като ще водят каузи от името на потърпевшите клиенти. Тези органи също ще се задействат при по-тежки нарушавания.
Морийон акцентира, че страните ще би трябвало да обезпечат задоволително финансиране на институциите, които работят в отбрана на потребителите на национално равнище, с цел да могат те да приложат новите си пълномощия. „ Европейска комисия не може да наложи на членките по какъв брой пари да отделят за задачата, само че настояваме отрасловите органи да бъдат добре обезпечени “, добави той.
На събитието бе и министърът на стопанската система Емил Караниколов, който съобщи, че „ Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз ще постави нужните старания за построяването на Цифровия обединен пазар по двете основни за него законодателни оферти в региона на договорното потребителско право, а точно Директива за договорите за даване на цифрово наличие и предложение за Директива на договорите за продажба на артикули. “
Двете законодателни оферти имат за цел унищожаване на главните спънки, свързани с договорното право, затрудняващи трансграничната търговия сред консуматори и търговци.
Караниколов съобщи още, че Българското председателство ще даде приоритет на работата по законодателен пакет „ Нова договорка за потребителите “, която ще работи в посока реализиране на постоянна и съвременна правна рамка, приспособена към новите пазарни развития, осигуряваща високо равнище на отбрана на потребителите и целяща възстановяване на правоприлагането в региона на отбраната на потребителите, включително и на цифровите им права.
На форума в столицата бяха изнесени и данни за интернет потреблението в Европейски Съюз. При него към момента има основни разлики сред обособените страни. В Дания да вземем за пример 98% от популацията има достъп до интернет, а в България – единствено 70 на 100. Докато във Англия над 60% от хората са си купили стока онлайн през 2017 година, у нас те са единствено 16 %. Изоставаме и в интернет банкирането – единствено 5% от българите се възползват от него, до момента в който в Дания цената е над 90 на 100.
Редактор: Деница Райкова
Става дума за законодателния пакет „ Нова договорка за потребителите “, който ще бъде публично препоръчан през април и посредством който ще бъде направена проверка на главните потребителски наставления в Европейски Съюз. Ще се наложат по-разширени правила за бистрота при онлайн извършването на покупки. Предвижда се хармонизиране и пропорциониране на глобите против нарушителите в другите страни, които сега са в огромен диапазон. Това стана ясно от думите на Франсиско Фонсека Морийон, заместител общоприет шеф в Генерална дирекция „ Правосъдие и консуматори “ на Европейската комисия.
Той изясни още, че ще се сътвори нова опция да се подават и групови искове при тежки нарушавания (например анулация на полети, които засягат огромен брой пътници), по сходство на Съединени американски щати, където такива работят от дълго време.
В държавите-членки ще бъдат основани и нови квалифицирани органи, които да показват потребителите в съда. Те ще бъдат със статут на юридически лица и ще би трябвало да действат без спор на ползи, като ще водят каузи от името на потърпевшите клиенти. Тези органи също ще се задействат при по-тежки нарушавания.
Морийон акцентира, че страните ще би трябвало да обезпечат задоволително финансиране на институциите, които работят в отбрана на потребителите на национално равнище, с цел да могат те да приложат новите си пълномощия. „ Европейска комисия не може да наложи на членките по какъв брой пари да отделят за задачата, само че настояваме отрасловите органи да бъдат добре обезпечени “, добави той.
На събитието бе и министърът на стопанската система Емил Караниколов, който съобщи, че „ Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз ще постави нужните старания за построяването на Цифровия обединен пазар по двете основни за него законодателни оферти в региона на договорното потребителско право, а точно Директива за договорите за даване на цифрово наличие и предложение за Директива на договорите за продажба на артикули. “
Двете законодателни оферти имат за цел унищожаване на главните спънки, свързани с договорното право, затрудняващи трансграничната търговия сред консуматори и търговци.
Караниколов съобщи още, че Българското председателство ще даде приоритет на работата по законодателен пакет „ Нова договорка за потребителите “, която ще работи в посока реализиране на постоянна и съвременна правна рамка, приспособена към новите пазарни развития, осигуряваща високо равнище на отбрана на потребителите и целяща възстановяване на правоприлагането в региона на отбраната на потребителите, включително и на цифровите им права.
На форума в столицата бяха изнесени и данни за интернет потреблението в Европейски Съюз. При него към момента има основни разлики сред обособените страни. В Дания да вземем за пример 98% от популацията има достъп до интернет, а в България – единствено 70 на 100. Докато във Англия над 60% от хората са си купили стока онлайн през 2017 година, у нас те са единствено 16 %. Изоставаме и в интернет банкирането – единствено 5% от българите се възползват от него, до момента в който в Дания цената е над 90 на 100.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ