Ще има ли европейски въоръжени сили?
Новата сигурност за Стария континент получава цялостна поддръжка от Германия
Идеята на френския президент Еманюел Макрон за основаването на „ същинска европейска войска “, с която Европа да се отбрани по-добре, не е нова. Тя не веднъж е споделяна и от другите западноевропейски политици. А някогашният министър председател на Англия Тони Блеър съответно я обосновава. Според него одобряването на Европейски Съюз като един от авторитетните фактори на международната сцена постанова образуването на самостоятелна европейска войска. Тя би трябвало да се състои от 60 000 воини, които да бъдат подготвени когато и да е да отстояват ползите на европейците във всяка точка на планетата.
За пръв път обаче президентът Макрон по-аргументирано и поредно обосновава нуждата Европа да има самостоятелни въоръжени сили. А единствено „ стратегическата автономност “ по въпросите на защитата е незаобиколимият фактор за одобряването на Европейски Съюз за първи път от неговото основаване, в важен и авторитетен фактор в интернационалните връзки.
На острата реакция на президента Тръмп против образуването на европейска войска, Макрон освен твърдо отстоя концепцията си, само че даже съобщи, че Франция не е марионетка на Съединени американски щати. Отговор на рецензията на американския президент е и апелът на френския държавен глава за „ по-силна и обединена Европа “, което я прави геостратегически важен фактор, който да докара до нов международен ред.
Впечатляващо е, че концепцията за търсене на нова сигурност за Стария континент получава цялостна поддръжка от страна на Германия, изразена от канцлера Ангела Меркел. А немският министър на външните работи Хайко Маас напряко прикани към основаване на европейски съюз за сигурност, който да бъде поръчител на стабилността и просперитета на европейските страни и Европа като цяло.
Какво наложи актуализирането на въпроса за образуването на самостоятелни европейски сили? На първо място това е държанието на американския президент Доналд Тръмп, което провокира съществено неодобрение след множеството европейски страни. Търговската война на Вашингтон против Европейски Съюз, отдръпването на Съединени американски щати от контракта от 1987 год. за възбрана на ракетите с непосредствен обхват на деяние, излизане от Парижкото съглашение за климата, както и договорката с иранската нуклеарна стратегия са ходове на американския президент, които предизвикаха желанието на европейците да станат самостоятелни от Съединени американски щати по въпросите на сигурността и даже да станат еднакъв на американците сътрудник в световната политика.
Не по-различно е и държанието на някогашните президенти и техните екипи към европейските съдружници. Високомерието, пренебрежението, грубата интервенция на Вашингтон във вътрешните работи на европейските страни, потреблението на НАТО на първо място като военно-политически съюз, отстояващ геостратегическите ползи на една властваща американска върхушка, са фактори, които десетилетия нервират и унижават достолепието на европейците и разумно предизвикат тази концепция за освобождение от цялостната американска завсиимост във военната област.
Второто извънредно военно съображение, мотивиращо концепцията на Макрон и Меркел, подкрепяни и от други европейски политици, е другият метод на Съединени американски щати и Европа към разрешаване на интернационалните разногласия и спорове. Вашингтон по одобрена от десетилетия традиция залага на военната мощ. Европа, респективно Европейският съюз, е за разговора, дипломацията и мирния метод. Американците се стремят да наложат надзор върху енергийните запаси и да ги експлоатират в личен интерес. Европейците гледат на енергийните съставни елементи като на стока, като всеки различен артикул, който би трябвало да се купува по разпоредбите на свободната търговия от производителите, т.е. страните притежатели на енергийни залежи.
Трето. Особено основни и даже противоположни са позициите на Вашингтон и европейските столици по климатичните промени и заканите за международния мир и сигурност. Не тероризмът, както настояват американците, а климатичните промени, религиозните и етнически спорове и големите бежански талази съставляват доста по-голяма заплаха за стабилността на планетата и нанасят несравнимо по-големи финансово-икономически вреди на демократичните страни.
Европейските политици и интернационалните наблюдаващи с паника наблюдават възходящото американско военно наличие в Европа и многочислените и огромни военни учения край границите с Русия. Освен разгрома на съветската страна, който е предпочитана цел на военно-олигархичната каста във Вашингтон, оповестяването от нея на Русия като опасност за Европа е подобаващ мотив за запазването на НАТО, въпреки и отживялост от епохата на студената война. Европейските политици регистрират несериозността и даже глупостта на тезата за съветската опасност. Държава като Русия, която има извънредно опитна дипломация, не би тръгнала на война против един мощен боен съюз като НАТО с няколко пъти по-многобройно население и с голям стопански капацитет. А единствено военните бюджети на западните съдружници съвсем три пъти надвишават този на Руската федерация (170 милиарда $ против 61 милиарда).
Световната история свидетелства, че съвсем всички войни са водени за територии или запаси. Русия ги има в предостатъчни мащаби. Европейците с отвращение откликват на масирания напън на Съединени американски щати за увеличение на военните бюджети. Става дума за консумиране на десетки милиарди долари за въоръжение, което е на първо място американско. Бюджетите за защита се подвигат, съгласно интернационалната процедура, в навечерието или по време на война. Такава предвоенна или военна конюнктура сега не съществува. Единственият зложелател на Европа са терористичните организации. Борбата против тях се води не със самолетоносачи, подводници или нуклеарно оръжие, а със напълно други средства.
Зад цялата огромна и остра акция за „ съветска опасност “ и нуждата от превъоръжаване и модернизиране на ракетно-ядрения боеприпас прозира, съгласно авторитетни анализатори в това число и американски, упоритостта на глобалистките среди за хегемон на планетата. Както последната реакция на президента Тръмп, по този начин и съвсем всички американски президенти и техните администрации реагират негативно против концепцията за самостоятелни европейски сили. Те са за запазването на НАТО, което десетилетия служи като инструмент за налагане на американския външно-политически курс на европейските съдружници. Затова и новата концепция за европейска конструкция за сигурност среща към този момент остра опозиция от страна на Съединените щати и изключително от войнствуващите олигархични среди. Освен американската страна против европейската отбранителна самодейност застават и някои европейски страни, намиращи се под мощно американско въздействие.
На този стадий е към момента прекомерно рано да се направи по-конкретна прогноза за ориста на новата френско-германска самодейност за европейска войска. Безпорно обаче, че променените геостратегически действителности постановат и радикална смяна на концепцията за европейска сигурност. Това е и пътят към одобряването на Европа като пълноправен индивид на интернационалната сцена, към което тя се стреми. Този нов статут в интернационалните връзки се постанова и от голямата икономико-технологическа мощност на европейския континент, както и от богатото културно-историческо завещание на европейските нации, които над 3 хилядолетия са център на международната цивилизация.
Идеята на френския президент Еманюел Макрон за основаването на „ същинска европейска войска “, с която Европа да се отбрани по-добре, не е нова. Тя не веднъж е споделяна и от другите западноевропейски политици. А някогашният министър председател на Англия Тони Блеър съответно я обосновава. Според него одобряването на Европейски Съюз като един от авторитетните фактори на международната сцена постанова образуването на самостоятелна европейска войска. Тя би трябвало да се състои от 60 000 воини, които да бъдат подготвени когато и да е да отстояват ползите на европейците във всяка точка на планетата.
За пръв път обаче президентът Макрон по-аргументирано и поредно обосновава нуждата Европа да има самостоятелни въоръжени сили. А единствено „ стратегическата автономност “ по въпросите на защитата е незаобиколимият фактор за одобряването на Европейски Съюз за първи път от неговото основаване, в важен и авторитетен фактор в интернационалните връзки.
На острата реакция на президента Тръмп против образуването на европейска войска, Макрон освен твърдо отстоя концепцията си, само че даже съобщи, че Франция не е марионетка на Съединени американски щати. Отговор на рецензията на американския президент е и апелът на френския държавен глава за „ по-силна и обединена Европа “, което я прави геостратегически важен фактор, който да докара до нов международен ред.
Впечатляващо е, че концепцията за търсене на нова сигурност за Стария континент получава цялостна поддръжка от страна на Германия, изразена от канцлера Ангела Меркел. А немският министър на външните работи Хайко Маас напряко прикани към основаване на европейски съюз за сигурност, който да бъде поръчител на стабилността и просперитета на европейските страни и Европа като цяло.
Какво наложи актуализирането на въпроса за образуването на самостоятелни европейски сили? На първо място това е държанието на американския президент Доналд Тръмп, което провокира съществено неодобрение след множеството европейски страни. Търговската война на Вашингтон против Европейски Съюз, отдръпването на Съединени американски щати от контракта от 1987 год. за възбрана на ракетите с непосредствен обхват на деяние, излизане от Парижкото съглашение за климата, както и договорката с иранската нуклеарна стратегия са ходове на американския президент, които предизвикаха желанието на европейците да станат самостоятелни от Съединени американски щати по въпросите на сигурността и даже да станат еднакъв на американците сътрудник в световната политика.
Не по-различно е и държанието на някогашните президенти и техните екипи към европейските съдружници. Високомерието, пренебрежението, грубата интервенция на Вашингтон във вътрешните работи на европейските страни, потреблението на НАТО на първо място като военно-политически съюз, отстояващ геостратегическите ползи на една властваща американска върхушка, са фактори, които десетилетия нервират и унижават достолепието на европейците и разумно предизвикат тази концепция за освобождение от цялостната американска завсиимост във военната област.
Второто извънредно военно съображение, мотивиращо концепцията на Макрон и Меркел, подкрепяни и от други европейски политици, е другият метод на Съединени американски щати и Европа към разрешаване на интернационалните разногласия и спорове. Вашингтон по одобрена от десетилетия традиция залага на военната мощ. Европа, респективно Европейският съюз, е за разговора, дипломацията и мирния метод. Американците се стремят да наложат надзор върху енергийните запаси и да ги експлоатират в личен интерес. Европейците гледат на енергийните съставни елементи като на стока, като всеки различен артикул, който би трябвало да се купува по разпоредбите на свободната търговия от производителите, т.е. страните притежатели на енергийни залежи.
Трето. Особено основни и даже противоположни са позициите на Вашингтон и европейските столици по климатичните промени и заканите за международния мир и сигурност. Не тероризмът, както настояват американците, а климатичните промени, религиозните и етнически спорове и големите бежански талази съставляват доста по-голяма заплаха за стабилността на планетата и нанасят несравнимо по-големи финансово-икономически вреди на демократичните страни.
Европейските политици и интернационалните наблюдаващи с паника наблюдават възходящото американско военно наличие в Европа и многочислените и огромни военни учения край границите с Русия. Освен разгрома на съветската страна, който е предпочитана цел на военно-олигархичната каста във Вашингтон, оповестяването от нея на Русия като опасност за Европа е подобаващ мотив за запазването на НАТО, въпреки и отживялост от епохата на студената война. Европейските политици регистрират несериозността и даже глупостта на тезата за съветската опасност. Държава като Русия, която има извънредно опитна дипломация, не би тръгнала на война против един мощен боен съюз като НАТО с няколко пъти по-многобройно население и с голям стопански капацитет. А единствено военните бюджети на западните съдружници съвсем три пъти надвишават този на Руската федерация (170 милиарда $ против 61 милиарда).
Световната история свидетелства, че съвсем всички войни са водени за територии или запаси. Русия ги има в предостатъчни мащаби. Европейците с отвращение откликват на масирания напън на Съединени американски щати за увеличение на военните бюджети. Става дума за консумиране на десетки милиарди долари за въоръжение, което е на първо място американско. Бюджетите за защита се подвигат, съгласно интернационалната процедура, в навечерието или по време на война. Такава предвоенна или военна конюнктура сега не съществува. Единственият зложелател на Европа са терористичните организации. Борбата против тях се води не със самолетоносачи, подводници или нуклеарно оръжие, а със напълно други средства.
Зад цялата огромна и остра акция за „ съветска опасност “ и нуждата от превъоръжаване и модернизиране на ракетно-ядрения боеприпас прозира, съгласно авторитетни анализатори в това число и американски, упоритостта на глобалистките среди за хегемон на планетата. Както последната реакция на президента Тръмп, по този начин и съвсем всички американски президенти и техните администрации реагират негативно против концепцията за самостоятелни европейски сили. Те са за запазването на НАТО, което десетилетия служи като инструмент за налагане на американския външно-политически курс на европейските съдружници. Затова и новата концепция за европейска конструкция за сигурност среща към този момент остра опозиция от страна на Съединените щати и изключително от войнствуващите олигархични среди. Освен американската страна против европейската отбранителна самодейност застават и някои европейски страни, намиращи се под мощно американско въздействие.
На този стадий е към момента прекомерно рано да се направи по-конкретна прогноза за ориста на новата френско-германска самодейност за европейска войска. Безпорно обаче, че променените геостратегически действителности постановат и радикална смяна на концепцията за европейска сигурност. Това е и пътят към одобряването на Европа като пълноправен индивид на интернационалната сцена, към което тя се стреми. Този нов статут в интернационалните връзки се постанова и от голямата икономико-технологическа мощност на европейския континент, както и от богатото културно-историческо завещание на европейските нации, които над 3 хилядолетия са център на международната цивилизация.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ