Археолози откриха ценна находка в Русокастро
Нова скъпа находка откриха археолозите, проучващи средновековният български град Русокастро, оповестиха от Регионален исторически музей-Бургас.
Регионален исторически музей-Бургас
При разкопките на укрепеният проход с кула-кладенец те попаднаха на прелестно непокътнато подпечатващо средство - пирамидален бронзов щемпел.
Това всъщност е частен щемпел, принадлежал на представител на елита в средновековния град. Той може да е бил благородник, духовно лице или богат търговец, водещ преписка с разнообразни хора на Балканите.
При всички случаи обаче, това не е щемпел на представител на държавната аристокрация - при сходни случаи върху печатите се надписва купата на притежателя му, което липсва при новооткритата находка от Русокастро.
Подобни печати са известни най-много от Североизточна България. Там те всеобщо навлизат в края на IX и изключително през X и XI в., под въздействие на традицията във Византия, която от своя страна продължава римските стандарти при водене на преписка.
Регионален исторически музей-Бургас
От това време е прочут даже персоналния щемпел на цар Симеон Велики, направен от лазурит. Подобни подпечатващи средства обаче се употребяват и по-късно, през XII-XIV в.
Археолозите, проучващи средновековния град Русокастро напомнят, че тук са открити многочислени находки от Първото българско царство - керамика, приложения от войнишки колани, даже един талисман с руни.
Новооткритият щемпел е с изящна пирамидална форма . Дръжката му приключва с ухо, през което е минавала верижка или кожен ремък за провесване на шията. Надписното поле е квадратно, с размери 9 х 9 мм.
Върху него майсторски е гравиран човешки бюст във фас. Много добре са изобразени лицето и дълга дреха, за която археолозите в началото не изключват да е расо. Напълно допустимо е притежателят на печата да е духовно лице, само че това е към момента в областта на хипотезата. Проучванията върху находката не престават.
Разкопките на средновековният град Русокастро се извършват от археолози на Регионален исторически музей, и са финансирани от Община Камено и Министерството на културата.
Регионален исторически музей-Бургас При разкопките на укрепеният проход с кула-кладенец те попаднаха на прелестно непокътнато подпечатващо средство - пирамидален бронзов щемпел.
Това всъщност е частен щемпел, принадлежал на представител на елита в средновековния град. Той може да е бил благородник, духовно лице или богат търговец, водещ преписка с разнообразни хора на Балканите.
При всички случаи обаче, това не е щемпел на представител на държавната аристокрация - при сходни случаи върху печатите се надписва купата на притежателя му, което липсва при новооткритата находка от Русокастро.
Подобни печати са известни най-много от Североизточна България. Там те всеобщо навлизат в края на IX и изключително през X и XI в., под въздействие на традицията във Византия, която от своя страна продължава римските стандарти при водене на преписка.
Регионален исторически музей-Бургас От това време е прочут даже персоналния щемпел на цар Симеон Велики, направен от лазурит. Подобни подпечатващи средства обаче се употребяват и по-късно, през XII-XIV в.
Археолозите, проучващи средновековния град Русокастро напомнят, че тук са открити многочислени находки от Първото българско царство - керамика, приложения от войнишки колани, даже един талисман с руни.
Новооткритият щемпел е с изящна пирамидална форма . Дръжката му приключва с ухо, през което е минавала верижка или кожен ремък за провесване на шията. Надписното поле е квадратно, с размери 9 х 9 мм.
Върху него майсторски е гравиран човешки бюст във фас. Много добре са изобразени лицето и дълга дреха, за която археолозите в началото не изключват да е расо. Напълно допустимо е притежателят на печата да е духовно лице, само че това е към момента в областта на хипотезата. Проучванията върху находката не престават.
Разкопките на средновековният град Русокастро се извършват от археолози на Регионален исторически музей, и са финансирани от Община Камено и Министерството на културата.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ