Нормализирането на походката е една от основните цели в нашата

Нормализирането на походката е една от главните цели в нашата кинезитерапевтична процедура. Човешката походка включва постоянно повтарящи се придвижвания на долните крака и включва интервал, при който двата крайници са в контакт с опорната повърхност (тротоар, под у дома и т.н.) и интервал, при който единствено единият крайник е върху опората, а другият се реалокира напред. За всеки един крайник поотделно има опорна и махова фаза (Видео)

В идващите няколко фрази ще подчертавам върху най-важните детайли, нужни, с цел да можем да вървим обикновено.

В по-голямата част от опорната фаза е необходимa така наречен екстензия (разгъване) в тазобедрената става, екстравагантен (контролиращ, отстъпващ) и концентричен режим на работа на мускулите екстензори (разгъвачи) в тазобедрената става и задоволителна дължина на мускулите флексори (сгъвачи) в тазобедрената става.

Ходилото е основният детайл при започването на опорната фаза на ходенето заради обстоятелството, че при стъпването то първо получава нужната информация от опорната повърхност, като неговото състояние на процедура е отговорно за вярната поредност на активиране и съгласуваност на мускулатурата на долния крак при опорната фаза при ходенето.

Собствените мускули или мускулите, които работят единствено в региона на ходилото са основният фактор за естествената активация на всички мускули по веригата на долния крак от ходилото, през коляното, та чак до тазобедрената става.

Началният контакт (англ. Initial contact, IC) на петата с пода е моментът, при който петата за първи път контактува с повърхността и е причина за непоклатимост на глезенната става при вдишване на опората с единия крайник.

Често при повреди на централната нервна система (най- към този момент при инсулт) началният контакт на петата с пода не се реализира вярно (Фиг.1)

Фиг. 1. Неправилно слагане на петата и надлежно погрешно посрещане на опората

със засегнатия крайник (ляв в случая). Личен списък на доктор Христо Димитров

Вместо опората да стартира единствено с петата пациентът слага цялото стъпало върху опорната повърхност, което води до следващи нарушавания в походката и най-много при опорната фаза на ходенето. Неправилният контакт на ходилото при вдишване на опората води и до неправилна активация на мускулите работещи в региона на колянната става и надлежно нагоре по кинетичната верига в тазобедрената става. Разликата сред вярно слагане на ходилото и погрешно слагане на ходилото е видна и на Фиг.2.

Фиг. 2 Правилно слагане на петата и надлежно вярно посрещане на опората

с другия крайник (десен в случая). Личен списък на доктор Христо Димитров

По време на междинната опорна фаза (англ. Mid stance, MS), която е най-важната част от опорната фаза, опорният крайник е поел цялата тежест на тялото, а другият крайник е във въздуха (Фиг.3).

Фиг. 3. Правилно състояние на колянната става в опорния крайник. Коляното (в случая десен крак) е

съвсем изправено или в позиция 0° (градуса). Личен списък на доктор Христо Димитров.

Контролът на колянната става е значим за вярната комбинация на целия низък крак и самото тяло на човек при напредването му напред при вървене. Често при неврологични повреди и по-точно инсулт ситуацията на коляното не може да се управлява от пациента заради няколко аргументи като една от тях е обвързвана с неправилното слагане на ходилото в самото начало на опорната фаза. Друга причина за това положение наречено “хиперекстензия” би могъл да бъде покачвания мускулен тонус на мускулите в задната част на подбедрицата, както и уязвимост на седалищната мускулатура и самия бедрен мускул (Фиг. 4).

Фиг. 4. Хиперекстензия в коляното при междинна опорна фаза на засегнатия

низък крак (ляв в случая). Личен списък на доктор Христо Димитров

На Фиг. 4 се вижда по какъв начин тялото на пациента при хиперекстензията в колянната става е в наклонност да се върне обратно вместо да се реалокира напред, както би трябвало да се случи при походка на пациенти, които не са наранени от някакъв неврологичен проблем.

Ходенето е една от най-автоматичните интензивности при индивида. Нарушенията на походката най-често са в следствие, както на неврологични проблеми, по този начин и на ортопедични проблеми. Разбирайки в дълбочина етапите на естествената походка, както и вярната мускулна активация ние като кинезитерапевти по-лесно бихме могли да разкрием аргументите за нарушената походка при всеки един пациент и да използван съответно лекуване.



Видео 1. Походка на пациент след претърпян инсулт. Личен списък на доктор Христо Димитров