Защо роботите все още не навлизат масово в живота ни
ного специалисти и разбори предвиждат, че последователно роботите ще завладяват доста работни места и ще са на всички места. Това обаче към момента не случва, като аргументите все по-малко са обвързани с техническите провокации.
Роботиката през днешния ден към този момент е много развита и освен това освен в концептуалните планове или пък огромните индустриални роботи за заводите. Постепенно става всекидневно да се виждат роботи и в банкови клонове, заведения за хранене, хотели и други сходни места, където се събират повече хора.
Въпросните роботи за в този момент са в ролята на асистенти. Те могат да одобряват клиенти, да им оказват помощ в намирането на съответно гише а услуга, за въвеждане на поръчка и други
Пандемията в това време форсира навлизането на роботите и като помощници точно в по-сериозни обстановки. В доста лечебни заведения по света в този момент се употребяват роботи, които автоматизирано обикалят и дезинфекцират пространствата посредством препарати или най-често посредством ултравиолетова светлина. А в дълготраен проект към този момент се работи и по роботи, които да влизат в бедствени зони.
Все още обаче липсват интелитентните роботи-хуманоиди, които са непокътната мярка на научнофантастичните филми. Това последователно ще се случи, само че откакто се преодолеят провокации най-много в областта на изкуствения разсъдък. От позиция на "хардуера ", роботите стават все по-добри и е въпрос на време механиката да е задоволително прецизна и за по-фини действия.
Разковничето не е в технологиите
Основното предизвикателство пред роботите и техния път към всеобщо нахлуване в всекидневието, е да бъдат признати от хората. През годините са извършени доста изследвания, които да ревизират каква е приемствеността на хората към роботите.
Като цяло резултатите не са проблематични за роботиката, само че има и някои елементи. Анализ на Световния стопански конгрес да вземем за пример разказва пет стъпки, които роботите би трябвало да изминат, с цел да навлязат всеобщо в живота на хората. Тези стъпки обобщават и главните провокации, които роботиката би трябвало да преодолее.
Първата стъпка е превъзмогването на страха. Хората обичайно не харесват огромните промени. Прогнозите, че роботите ще заменят милиони работни места също не оказват помощ. Това обаче последователно се случва. Данни на Statista демонстрират, че към 2016 година в Южна Корея да вземем за пример на всеки 10 000 чиновници към този момент има конфигурирани 631 индустриални робота. След това са Сингапур с 488 и Германия с 309. Страхът се взема решение най-много с ясна и подробна връзка с хората. На тях би трябвало да им бъде обяснено какви ще са изгодите от робота и по какъв начин това ще помогне на служителя - да вземем за пример ще го освободи от някои повтараяеми действия и ще му разреши да работи по други задания.
Втората стъпка е самата смяна. След като към този момент работят с роботи, хората стартират да се тормозят, че може би не са задоволително готови за тях и че няма да могат да се оправят с взаимоотношенията с тях. И тук връзката е значима, само че и персоналното прекарване, т.е. хората да видят роботите, да се срещнат с техните качества и да осъзнаят, че не са нещо ужасно или мъчно.
Следва любознанието. Веднъж "докоснали " се до роботите, най-често хората стават доста любопитни и желаят да видят какво могат тези машини, с какво биха се справили и така нататък Тук се появява и риск от произшествия, тъй като хората постоянно "предизвикват " роботите, да вземем за пример принуждават пред тях или им поставят трудности на пътя, с цел да видят по какъв начин ще реагират.
Четвъртата стъпка е толерансът. След като ползата към роботите е заситен, хората привикват с тях и може даже да ги не помнят или стартират да ги одобряват като следващото съоръжение, което употребяват. Това е значима стъпка, тъй като значи, че роботите са признати като обект, само че към момента не са "спечелили " изцяло хората. Това става, когато се доближи петата стъпка.
А тя е - угаждане. То се реализира, когато хората видят резултатите и изгодите от роботите и ги одобряват като значима част от работата си. "Това е задачата: роботите да са сътрудници, а не съперници. Роботите да работят дружно с хората, а не вместо тях ", споделя Мелони Уайз, изпълнителен шеф на Fetch Robotics.
Целият този развой обаче лишава време. Затова е нужно и самообладание от страна на самите компании, които основават роботите, както и уверени, трайни дейности в запознаването на хората с роботите. Важно е браншът да устои на желанието просто да внедри роботите всеобщо и да остави хората да се оправят сами. Това ще докара до по-сериозно противодействие и проблеми в дълготраен проект, вместо да направи процеса по нахлуване на роботите по-плавен и сполучлив.
Роботиката през днешния ден към този момент е много развита и освен това освен в концептуалните планове или пък огромните индустриални роботи за заводите. Постепенно става всекидневно да се виждат роботи и в банкови клонове, заведения за хранене, хотели и други сходни места, където се събират повече хора.
Въпросните роботи за в този момент са в ролята на асистенти. Те могат да одобряват клиенти, да им оказват помощ в намирането на съответно гише а услуга, за въвеждане на поръчка и други
Пандемията в това време форсира навлизането на роботите и като помощници точно в по-сериозни обстановки. В доста лечебни заведения по света в този момент се употребяват роботи, които автоматизирано обикалят и дезинфекцират пространствата посредством препарати или най-често посредством ултравиолетова светлина. А в дълготраен проект към този момент се работи и по роботи, които да влизат в бедствени зони.
Все още обаче липсват интелитентните роботи-хуманоиди, които са непокътната мярка на научнофантастичните филми. Това последователно ще се случи, само че откакто се преодолеят провокации най-много в областта на изкуствения разсъдък. От позиция на "хардуера ", роботите стават все по-добри и е въпрос на време механиката да е задоволително прецизна и за по-фини действия.
Разковничето не е в технологиите
Основното предизвикателство пред роботите и техния път към всеобщо нахлуване в всекидневието, е да бъдат признати от хората. През годините са извършени доста изследвания, които да ревизират каква е приемствеността на хората към роботите.
Като цяло резултатите не са проблематични за роботиката, само че има и някои елементи. Анализ на Световния стопански конгрес да вземем за пример разказва пет стъпки, които роботите би трябвало да изминат, с цел да навлязат всеобщо в живота на хората. Тези стъпки обобщават и главните провокации, които роботиката би трябвало да преодолее.
Първата стъпка е превъзмогването на страха. Хората обичайно не харесват огромните промени. Прогнозите, че роботите ще заменят милиони работни места също не оказват помощ. Това обаче последователно се случва. Данни на Statista демонстрират, че към 2016 година в Южна Корея да вземем за пример на всеки 10 000 чиновници към този момент има конфигурирани 631 индустриални робота. След това са Сингапур с 488 и Германия с 309. Страхът се взема решение най-много с ясна и подробна връзка с хората. На тях би трябвало да им бъде обяснено какви ще са изгодите от робота и по какъв начин това ще помогне на служителя - да вземем за пример ще го освободи от някои повтараяеми действия и ще му разреши да работи по други задания.
Втората стъпка е самата смяна. След като към този момент работят с роботи, хората стартират да се тормозят, че може би не са задоволително готови за тях и че няма да могат да се оправят с взаимоотношенията с тях. И тук връзката е значима, само че и персоналното прекарване, т.е. хората да видят роботите, да се срещнат с техните качества и да осъзнаят, че не са нещо ужасно или мъчно.
Следва любознанието. Веднъж "докоснали " се до роботите, най-често хората стават доста любопитни и желаят да видят какво могат тези машини, с какво биха се справили и така нататък Тук се появява и риск от произшествия, тъй като хората постоянно "предизвикват " роботите, да вземем за пример принуждават пред тях или им поставят трудности на пътя, с цел да видят по какъв начин ще реагират.
Четвъртата стъпка е толерансът. След като ползата към роботите е заситен, хората привикват с тях и може даже да ги не помнят или стартират да ги одобряват като следващото съоръжение, което употребяват. Това е значима стъпка, тъй като значи, че роботите са признати като обект, само че към момента не са "спечелили " изцяло хората. Това става, когато се доближи петата стъпка.
А тя е - угаждане. То се реализира, когато хората видят резултатите и изгодите от роботите и ги одобряват като значима част от работата си. "Това е задачата: роботите да са сътрудници, а не съперници. Роботите да работят дружно с хората, а не вместо тях ", споделя Мелони Уайз, изпълнителен шеф на Fetch Robotics.
Целият този развой обаче лишава време. Затова е нужно и самообладание от страна на самите компании, които основават роботите, както и уверени, трайни дейности в запознаването на хората с роботите. Важно е браншът да устои на желанието просто да внедри роботите всеобщо и да остави хората да се оправят сами. Това ще докара до по-сериозно противодействие и проблеми в дълготраен проект, вместо да направи процеса по нахлуване на роботите по-плавен и сполучлив.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ