Открития за черните дупки донесоха три Нобелови награди по физика
Нобеловата премия по физика беше поделена сред тримата астрофизици Роджър Пенроуз (Великобритания), Райнхард Генцел (Германия) и Андреа Гец (САЩ) за техните открития, свързани с черните дупки.
Половината от премията получава Роджър Пенроуз. Той е посочил, че Общата доктрина на относителността води до образуването на черни дупки.
Снимка: The Nobel Prize
По една четвърт от наградния фонд пък ще получат Райнхард Генцел и Андреа Гец. Техният принос е за откритието на незабележим и извънредно тежък обект, който управлява орбитите на звездите в центъра на нашата вселена. Единственото познато пояснение до момента е, че това е черна дупка.
А, Айнщайн не вярваше!
Математикът и научен физик от Университета в Оксфорд Роджър Пенроуз е роден през 1931 година Той е употребявал новаторски математически модели, с цел да потвърди, че черните дупки са пряк резултат от Общата доктрина на относителността. Теорията е на Алберт Айнщайн, който даже не е вярвал, че физичните аномалии съществуват.
През януари 1965 година, 10 години след гибелта на великият академик, Пенроуз потвърждава, че черните дупки в действителност могат да се образуват и ги разказва в подробност. Те са свръхтежки, гълтам всичко, което попадне в тях, и нищо, даже светлината, не може да се измъкне оттова. Те нарушават всички естествени закони.
Научният труд на тазгодишния нобелов лауреат по физика се счита за най-значимия принос към теорията след Айнщайн.
Стрелец А*, центърът на галактиката
От началото на 90-те Райнхард Генцел и Андреа Гец водят по един екип от астрономи, които наблюдават район в центъра на Млечния път, наименуван Стрелец А*. Всеки от тях изготвя детайлна карта на орбитите на най-ярките звезди, които са ситуирани най-близо до центъра на галактиката.
Откритията на двете групи от учени си подхождат и те доближават до заключението, че повода звездите, които следят, да стоят дружно и да обикалят по орбитите си с такава висока скорост е изключително тежък, незабележим обект.
Според изчисленията неговата маса е 4 милиона слънчеви маси и тя е съсредоточена на повърхност не по-голяма от тази на нашата слънчева система.
За достигането до най-убедителното доказателство за съществуването на супермасивна черна дупка в центъра на Млечния път е употребен най-големият телескоп в света. Освен това данните са обработвани с съобразителни способи, които надвишават, опциите на технологиите, с цел да се превъзмогнат неяснотите, породени от атмосферата на Земята и големите облаци междузвезден газ и прахуляк.
https://btvnovinite.bg/svetut/tunberg-i-snoudan-se-sred-potencialnite-kandidati-za-nobel-za-mir.html
Едва четвъртата жена измежду Нобеловите физици (и то с 1/4)
От 1901 година до момента са раздадени 114 Нобелови награди по физика.
Само 4, обаче, са дамите, които са получавали влиятелното отличие. Първа е Мария Кюри през 1903 година за труда ѝ в региона на радиацията. Втора Нобеловата премия печели Мария Гьоперт-Майер през 1963 година за откритията, свързани със структиурата на нуклеарната обвивка. Трета е Дона Стрикланд през 2018 година поради научните ѝ достижения в региона на лазерите. Четвърта е тазгодишната носителка – Андреа Гец.
Общото сред всички четири дами е, освен че печелят Нобеловата премия, само че и че печелят единствено по 1/4 от нея.
Половината от премията получава Роджър Пенроуз. Той е посочил, че Общата доктрина на относителността води до образуването на черни дупки.
Снимка: The Nobel Prize
По една четвърт от наградния фонд пък ще получат Райнхард Генцел и Андреа Гец. Техният принос е за откритието на незабележим и извънредно тежък обект, който управлява орбитите на звездите в центъра на нашата вселена. Единственото познато пояснение до момента е, че това е черна дупка.
А, Айнщайн не вярваше!
Математикът и научен физик от Университета в Оксфорд Роджър Пенроуз е роден през 1931 година Той е употребявал новаторски математически модели, с цел да потвърди, че черните дупки са пряк резултат от Общата доктрина на относителността. Теорията е на Алберт Айнщайн, който даже не е вярвал, че физичните аномалии съществуват.
През януари 1965 година, 10 години след гибелта на великият академик, Пенроуз потвърждава, че черните дупки в действителност могат да се образуват и ги разказва в подробност. Те са свръхтежки, гълтам всичко, което попадне в тях, и нищо, даже светлината, не може да се измъкне оттова. Те нарушават всички естествени закони.
Научният труд на тазгодишния нобелов лауреат по физика се счита за най-значимия принос към теорията след Айнщайн.
Стрелец А*, центърът на галактиката
От началото на 90-те Райнхард Генцел и Андреа Гец водят по един екип от астрономи, които наблюдават район в центъра на Млечния път, наименуван Стрелец А*. Всеки от тях изготвя детайлна карта на орбитите на най-ярките звезди, които са ситуирани най-близо до центъра на галактиката.
Откритията на двете групи от учени си подхождат и те доближават до заключението, че повода звездите, които следят, да стоят дружно и да обикалят по орбитите си с такава висока скорост е изключително тежък, незабележим обект.
Според изчисленията неговата маса е 4 милиона слънчеви маси и тя е съсредоточена на повърхност не по-голяма от тази на нашата слънчева система.
За достигането до най-убедителното доказателство за съществуването на супермасивна черна дупка в центъра на Млечния път е употребен най-големият телескоп в света. Освен това данните са обработвани с съобразителни способи, които надвишават, опциите на технологиите, с цел да се превъзмогнат неяснотите, породени от атмосферата на Земята и големите облаци междузвезден газ и прахуляк.
https://btvnovinite.bg/svetut/tunberg-i-snoudan-se-sred-potencialnite-kandidati-za-nobel-za-mir.html
Едва четвъртата жена измежду Нобеловите физици (и то с 1/4)
От 1901 година до момента са раздадени 114 Нобелови награди по физика.
Само 4, обаче, са дамите, които са получавали влиятелното отличие. Първа е Мария Кюри през 1903 година за труда ѝ в региона на радиацията. Втора Нобеловата премия печели Мария Гьоперт-Майер през 1963 година за откритията, свързани със структиурата на нуклеарната обвивка. Трета е Дона Стрикланд през 2018 година поради научните ѝ достижения в региона на лазерите. Четвърта е тазгодишната носителка – Андреа Гец.
Общото сред всички четири дами е, освен че печелят Нобеловата премия, само че и че печелят единствено по 1/4 от нея.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ