Бойко Василев: Лъжата ще стане основно човешко право, несъвършенството ни прави хора
Но преди да разберем накъде, дано се попитаме по какъв начин и за какво се намираме тук, какво ни докара до измененията, които изживяваме в този момент във всички сфери на живота ни. Как ги предизвикахме и по какъв начин в този момент ги осмисляме? Очакват ни срещи с тези, за които предишното, сегашното и бъдещето са справочник из най-неразгадаемото - индивидът в неговия най-висш смисъл и мястото му измежду хаоса на изменящия се свят. Имайте храброст да променяте убежденията си! Понякога историята ни слага в такива обстановки, когато да постъпваш вярно значи да грешиш. И всеки би трябвало да дефинира за себе си какъв брой истина може да понесе. Има толкоз неукротимост в желанието да знаем всичко и да съдим за всяко деяние, само че е човешко, прекомерно човешко. Усъвършенстването на разсъдъка е единственото, което би трябвало да следваме, с цел да доближаваме по-близо до смисъла и истината. Боговете са мъртви и индивидът е оставен самичък на себе си.
Именно на истината, индивида и кое е най-голямото предизвикателство пред актуалните медии е отдадена първата ни среща с едно от емблематичните имена в българската публицистика - Бойко Василев.
Визитка
От 1993 година работи в предаването " Панорама " на Българската национална телевизия; от 2000 година е продуцент и водещ. Завършва 91-ва Немска гимназия в София и публицистика в СУ " Св. Климент Охридски ". През 2001 година пази дисертация на информационни тематики и ВАК му присъжда купата " лекар ". Експерт по Балканите, отразява войните в Босна и Херцеговина, Косово, Сирия, Ирак. Автор на публикации и документални филми, притежател на разнообразни български и интернационалните журналистически награди и оценки. Интервюирал е международни водачи като Джордж Буш, Тони Блеър, Реджеп Ердоган - и интелектуалци и създатели като Умберто Еко, Збигнев Бжежински, Дейвид Линч.
Бизнес моделът на истината умря, новият в интернет не е основан
Медийната среда се промени в целия свят и събитието, което я беляза, е гибелта на ежедневника. Не зная дали си даваме сметка какъв брой доста неща се дължат на хартиения ежедневник. Върху него се базираше бизнес моделът на истината. От него зависеха и радиото, и малкия екран, и в златните години на публицистиката, когато този бизнес модел работеше, човек можеше да има огромна редакция, да получава доста реклами, да печели от продажби... И внезапно това спря. Старият бизнес модел умря, само че новият, в интернет, към момента не е основан, декларира Василев.
Според него въпросът за истината ще стане фундаментален. Сега е настоящ оня за бизнес модела, а ние сме тъкмо в средата - сред гибелта на остарелия и раждането на новия.
Въпросът за истината и за лъжата не може да има софтуерно решение
Въпросът за истината може да получи елементарно софтуерно решение - незабавно да бъде разпознат някой " дийп фалшив ". Но имаме голям проблем - въпросът за истината и за лъжата не могат да имат софтуерно решение, тъй като по този начин стигаме до антиутопия, до тоталитарно общество, в което нищо няма да е допустимо.
Моята прогноза е, че лъжата ще стане главно човешко право. Човек има право да бърка и да лъже .
Това го прави човек. Несъвършенството ни прави хора. Въпросът за истината не може да има софтуерно решение, само че има философско и човешко. В дебата на бъдещето за ролята на индивида и технологиите, публицистиката като медиатор е в огромна рецесия.
В момента всеки може да каже, че е публицист. Всеки човек с доста известен профил в обществената мрежа може да каже: Ето, ти имаш 200 000 фенове, само че аз имам 350 000, тъй като толкоз хора ме следват ".
Василев е безапелационен че един от белезите на рецесията са прекомерно многото медии, само че различен подобен белег поражда огромния въпрос - можеш ли да бъдеш наименуван публицист, в случай че имаш доста посещаван и известен профил в обществените мрежи. Той е безапелационен - не!
" Журналистът е човек, който получава заплата, с цел да съпостави другите гледни точки и по някакъв метод да се приближи да истината. Профилът в обществените мрежи публицистика ли е? Той по формулировка към този момент е привързан. Той има своя позиция - да продаде, да наложи, да ме убеди, да ме очарова, да ме съблазни. Аз не знам какво стои зад него - корпорация, партия, свободната му воля на жител, някаква мощ, власт, която му заплаща. Докато при мен, журналиста, аз подлежа на обширен обзор - самостоятелен ли съм, справедлив ли съм, какво стои зад мен, по какъв начин пребивавам, какво в действителност съставлявам аз. Ето това е рецесията ", споделя Василев.
За първи път в историята на човечеството толкоз глупави хора имат право на глас
" Нека всеки бъде пред огледалото на обществото. Нека дебнат, дано наблюдават, дано имат мнение. Това е неповторимо събитие в историята на човечеството - толкоз доста хора имат право на глас. Но за първи път в историята на човечеството толкоз глупави хора имат право на глас. Това е качествено нов детайл . Навремето глас имаха четящият, образованият, мислещият, аристократът. Това свърши . Сега право на глас има всеки, който преди малко е проговорил. Това не може да бъде спряно ", безапелационен е Василев.
Това, което виждат очите ни, е по-голяма неистина от това, което споделят устите ни
Мнозина биха споделили - за какво ни е публицистика, мога да чуя какво ми споделят отляво, какво отдясно, и самичък да си направя заключението. Василев оборва тази теза с персоналния си опит, когато като кореспондент на " Панорама " отразява войната в Косово.
" Ситуацията тогава доста наподобява на сегашната. НАТО бомбардираше Белград и разпространяваше видеа, в които се виждаше извънредно прецизна бомбардировка. Това ли е истината? Не. Те даже удариха китайското посолство. Можем да кажем, че това е облик не доста непосредствен до истината. Същевременно пропагандата на режима на Милошевич разпространяваше други видеа. НАТО бомбардира учебно заведение. Но моят хотел беше против учебно заведение и аз доста добре виждах, че децата ги няма, и в учебното заведение е ситуирана зенитна батарея. И никой не може да ме убеди, че този кадър от горящото учебно заведение не е отговор на удара на зенитната батарея.
Снимка: Тед Георгиев
Можем ли да имаме вяра на тези фрагменти? Не, те са публикувани от един диктаторски режим и най-вероятно манипулирани.
Има и трети роман и картина. Тези на албанските бежанци. И те разказваха всевъзможни истории. Тези истории нямаше по какъв начин да бъдат доказани на място. Тогава се запитах, добре, ще пусна и трите видеа. И ще кажа, ето моята позиция, моята работа е свършена. Въпросът, който си зададох тогава беше - допустимо ли е три неистини да дадат истината? Не. И тук идва вторият проблем. Това, което виждат очите ни, е по-голяма неистина от това, което споделят устите ни.
Образът, с който работим, е леплив, манипулируем и ние не знаем кой го създава. Работата на журналиста е да се съмнява, в това число в това, което виждат очите му.
Парадоксално той би трябвало да го изговори, да чуе разнообразни отзиви на живи хора, а не да каже, ето вижте. Никога обликът не приказва самичък за себе си. Ние би трябвало да бъдем хората в бъдеще, които би трябвало да охладим облика и да го доближим до рационалността.
Журналистиката е като един ядосан човек, който непрестанно мрънка и се съмнява . Мисълта, че в публицистиката може да има звезди, " хора превъзнесени ", е безусловно неправилна. Истинската публицистика не работи за лайкове. Хейтът е неизбежен. Това не е специалност за хора със слаби нерви.
Позволихме ли политиката надменно да се вмъква в медиите и в това време елегантно да се изплъзва от отговорност?
Направихме две неточности по едно и също време. Първо, допуснахме политиците прекалено много. Да приказва човек 30 минути е най-евтината телевизия - той желае, ти искаш. Ние ги пуснахме да пълнят времето ненаситно. Другата неточност е противоположна - поради това ние ги намразихме. Вероятно към този момент се е появил действителен човек, който желае да направи нещо положително, само че той постоянно ще се изправя пред преграда от хейт от обществените мрежи. Все по-малко хора ще желаят да влизат в политиката поради това. И тук ролята на публицистиката е огромна. Нито да им се подмазваме, нито да ги унищожаваме, а да се опитваме да ги принудим да бъдат най-близо до истината... Това е най-старият мач на публицистиката
Защо и по какъв начин войната в Косово го беляза вечно, живеем ли във времето на " хейта " и " лайка ", за какво допуснахме политиците да се трансфорат в звезди, каква ще бъде ролята на изкуствения разсъдък - вижте целия диалог с Бойко Василев във видеото.
Именно на истината, индивида и кое е най-голямото предизвикателство пред актуалните медии е отдадена първата ни среща с едно от емблематичните имена в българската публицистика - Бойко Василев.
Визитка
От 1993 година работи в предаването " Панорама " на Българската национална телевизия; от 2000 година е продуцент и водещ. Завършва 91-ва Немска гимназия в София и публицистика в СУ " Св. Климент Охридски ". През 2001 година пази дисертация на информационни тематики и ВАК му присъжда купата " лекар ". Експерт по Балканите, отразява войните в Босна и Херцеговина, Косово, Сирия, Ирак. Автор на публикации и документални филми, притежател на разнообразни български и интернационалните журналистически награди и оценки. Интервюирал е международни водачи като Джордж Буш, Тони Блеър, Реджеп Ердоган - и интелектуалци и създатели като Умберто Еко, Збигнев Бжежински, Дейвид Линч.
Бизнес моделът на истината умря, новият в интернет не е основан
Медийната среда се промени в целия свят и събитието, което я беляза, е гибелта на ежедневника. Не зная дали си даваме сметка какъв брой доста неща се дължат на хартиения ежедневник. Върху него се базираше бизнес моделът на истината. От него зависеха и радиото, и малкия екран, и в златните години на публицистиката, когато този бизнес модел работеше, човек можеше да има огромна редакция, да получава доста реклами, да печели от продажби... И внезапно това спря. Старият бизнес модел умря, само че новият, в интернет, към момента не е основан, декларира Василев.
Според него въпросът за истината ще стане фундаментален. Сега е настоящ оня за бизнес модела, а ние сме тъкмо в средата - сред гибелта на остарелия и раждането на новия.
Въпросът за истината и за лъжата не може да има софтуерно решение
Въпросът за истината може да получи елементарно софтуерно решение - незабавно да бъде разпознат някой " дийп фалшив ". Но имаме голям проблем - въпросът за истината и за лъжата не могат да имат софтуерно решение, тъй като по този начин стигаме до антиутопия, до тоталитарно общество, в което нищо няма да е допустимо.
Моята прогноза е, че лъжата ще стане главно човешко право. Човек има право да бърка и да лъже .
Това го прави човек. Несъвършенството ни прави хора. Въпросът за истината не може да има софтуерно решение, само че има философско и човешко. В дебата на бъдещето за ролята на индивида и технологиите, публицистиката като медиатор е в огромна рецесия.
В момента всеки може да каже, че е публицист. Всеки човек с доста известен профил в обществената мрежа може да каже: Ето, ти имаш 200 000 фенове, само че аз имам 350 000, тъй като толкоз хора ме следват ".
Василев е безапелационен че един от белезите на рецесията са прекомерно многото медии, само че различен подобен белег поражда огромния въпрос - можеш ли да бъдеш наименуван публицист, в случай че имаш доста посещаван и известен профил в обществените мрежи. Той е безапелационен - не!
" Журналистът е човек, който получава заплата, с цел да съпостави другите гледни точки и по някакъв метод да се приближи да истината. Профилът в обществените мрежи публицистика ли е? Той по формулировка към този момент е привързан. Той има своя позиция - да продаде, да наложи, да ме убеди, да ме очарова, да ме съблазни. Аз не знам какво стои зад него - корпорация, партия, свободната му воля на жител, някаква мощ, власт, която му заплаща. Докато при мен, журналиста, аз подлежа на обширен обзор - самостоятелен ли съм, справедлив ли съм, какво стои зад мен, по какъв начин пребивавам, какво в действителност съставлявам аз. Ето това е рецесията ", споделя Василев.
За първи път в историята на човечеството толкоз глупави хора имат право на глас
" Нека всеки бъде пред огледалото на обществото. Нека дебнат, дано наблюдават, дано имат мнение. Това е неповторимо събитие в историята на човечеството - толкоз доста хора имат право на глас. Но за първи път в историята на човечеството толкоз глупави хора имат право на глас. Това е качествено нов детайл . Навремето глас имаха четящият, образованият, мислещият, аристократът. Това свърши . Сега право на глас има всеки, който преди малко е проговорил. Това не може да бъде спряно ", безапелационен е Василев.
Това, което виждат очите ни, е по-голяма неистина от това, което споделят устите ни
Мнозина биха споделили - за какво ни е публицистика, мога да чуя какво ми споделят отляво, какво отдясно, и самичък да си направя заключението. Василев оборва тази теза с персоналния си опит, когато като кореспондент на " Панорама " отразява войната в Косово.
" Ситуацията тогава доста наподобява на сегашната. НАТО бомбардираше Белград и разпространяваше видеа, в които се виждаше извънредно прецизна бомбардировка. Това ли е истината? Не. Те даже удариха китайското посолство. Можем да кажем, че това е облик не доста непосредствен до истината. Същевременно пропагандата на режима на Милошевич разпространяваше други видеа. НАТО бомбардира учебно заведение. Но моят хотел беше против учебно заведение и аз доста добре виждах, че децата ги няма, и в учебното заведение е ситуирана зенитна батарея. И никой не може да ме убеди, че този кадър от горящото учебно заведение не е отговор на удара на зенитната батарея.
Снимка: Тед Георгиев
Можем ли да имаме вяра на тези фрагменти? Не, те са публикувани от един диктаторски режим и най-вероятно манипулирани.
Има и трети роман и картина. Тези на албанските бежанци. И те разказваха всевъзможни истории. Тези истории нямаше по какъв начин да бъдат доказани на място. Тогава се запитах, добре, ще пусна и трите видеа. И ще кажа, ето моята позиция, моята работа е свършена. Въпросът, който си зададох тогава беше - допустимо ли е три неистини да дадат истината? Не. И тук идва вторият проблем. Това, което виждат очите ни, е по-голяма неистина от това, което споделят устите ни.
Образът, с който работим, е леплив, манипулируем и ние не знаем кой го създава. Работата на журналиста е да се съмнява, в това число в това, което виждат очите му.
Парадоксално той би трябвало да го изговори, да чуе разнообразни отзиви на живи хора, а не да каже, ето вижте. Никога обликът не приказва самичък за себе си. Ние би трябвало да бъдем хората в бъдеще, които би трябвало да охладим облика и да го доближим до рационалността.
Журналистиката е като един ядосан човек, който непрестанно мрънка и се съмнява . Мисълта, че в публицистиката може да има звезди, " хора превъзнесени ", е безусловно неправилна. Истинската публицистика не работи за лайкове. Хейтът е неизбежен. Това не е специалност за хора със слаби нерви.
Позволихме ли политиката надменно да се вмъква в медиите и в това време елегантно да се изплъзва от отговорност?
Направихме две неточности по едно и също време. Първо, допуснахме политиците прекалено много. Да приказва човек 30 минути е най-евтината телевизия - той желае, ти искаш. Ние ги пуснахме да пълнят времето ненаситно. Другата неточност е противоположна - поради това ние ги намразихме. Вероятно към този момент се е появил действителен човек, който желае да направи нещо положително, само че той постоянно ще се изправя пред преграда от хейт от обществените мрежи. Все по-малко хора ще желаят да влизат в политиката поради това. И тук ролята на публицистиката е огромна. Нито да им се подмазваме, нито да ги унищожаваме, а да се опитваме да ги принудим да бъдат най-близо до истината... Това е най-старият мач на публицистиката
Защо и по какъв начин войната в Косово го беляза вечно, живеем ли във времето на " хейта " и " лайка ", за какво допуснахме политиците да се трансфорат в звезди, каква ще бъде ролята на изкуствения разсъдък - вижте целия диалог с Бойко Василев във видеото.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ