Свекървата дойде да живее при нас, докато апартаментът й е в ремонт
Но, както се оказа, свекървата не пристигна въобще за това. Тя възприе наличието си в жилището ни като почивка: цялостен интернат, първокласно обслужване – трансфер и развлечение, както и да дрънка нелепости на снахата. В очите на свекървата – отмора фантазия.
Аз не съм конфликтен човек, за мен е по-лесно да направя това, за което ме молят, в сравнение с да пазя гледната си точка посредством спор. Никога не диспутирам със свекървата, даже, когато самата Тамара Йосифовна схваща, че приказва нелепости.
И защото тя мисли, че синът й би трябвало да яде единствено бъркани яйца, които ненавижда за закуска, значи, че ще му сготвям единствено бъркани яйца, до момента в който свекърва ще остане у дома.
Фактът, че брачният партньор ми закусва принудително, е негов проблем, тъй като когато и да е той може да помоли майка си да не идва при мен с ученията си за закуска. И откакто той е удовлетворен от всичко – за какво би трябвало да предизвиквам спор.
Единственото нещо, което съм подготвена да защитя, е възпитанието на щерка ни, за което на свекървата й беше обявено по време на бременността ми. Колкото и да е необичайно, своите импулси да ме подлага на критика като майка, свекърва ми удържаше. Но във всички останали аспекти това не беше по този начин.
За 4 месеца живот под един покрив, свекърва ми ми дотегна толкоз доста, че започнах да мисля да се преместя при родителите ми, до момента в който Тамара Йосифовна беше у дома. Намеквах й и я питах намерено, по кое време тя ще се прибере, в отговор, чувах:
– О, не знам до каква степен всичко ще се забави. Цветът в каталога бе един, а са боядисали – напълно различен, не ми харесва. Ще го пребоядисат и ще си потегли.
И сходни оправдания имаше доста.
Веднъж свекърва ми ми сподели:
– Нямаш визия какъв брой ти провървя с мен. Знаеш ли аз каква свекърва имам? Досега се опасявам от нея, въпреки и да не съм момиче към този момент. Измъчваше ме, както можеше. Присмиваше ми се, както искаше. Като си спомня, чак трептя.
Без съмнение се обадих и поканих бабата на брачна половинка ми да ни посети за една седмица.
Сутрин е, брачният партньор ми е на работа. Моята обичана свекърва още веднъж излива в ушите ми препоръки по какъв начин да се грижа за скъпоценния й наследник. Звъни се на вратата. Тамара Йосифовна, пита:
– Кого чакаш? Кой идва при теб, до момента в който брачният партньор ти е на работа? Ти си омъжена жена, помни това!
Свекървата се реалокира да отвори вратата, радостно разтривайки ръцете си в очакване на мъж, който да стои зад вратата. Тя отвори с думите:
– Е, и кой идва при омъжената ми снаха?
– О, Тамарка! Преди 5 минути си мислех за теб: минавах около боклука – незабавно се сетих за теб. Е, какво гледаш? Хайде, направи ми чай. Донесох торта. Само няма да ти дам – нездравословно е. Въпреки, че към този момент нищо няма да помогне на фигурата ти, е, добре – ще те почерпя с едно парче. – Лицето на баба на брачна половинка ми блестеше от наслаждение, тя не бе виждала снаха си от няколко години.
И какво съвпадане – в същия ден завърши ремонтът на жилището на Тамара Йосифовна. Тя небрежно опакова нещата си, сбогува се и си потегли.
– Благодаря Ви, доста Ви благодаря, че дойдохте! – С цялото си сърце благодарих на бабата на брачна половинка ми.
– Сега ще сменя спалното долни дрехи, ще се настаните в хола.
– Не, не, няма да остана. Знам за какво ми се обади – Тамарка ти е пристигнала допълнително. Свърших работата си, в този момент хайде, направи ми чай и да потеглям. Ако има нещо – обаждай се! – Баба на брачна половинка ми лукаво ми се усмихна.
Сега с оптимизъм виждам към бъдещето – идните визити на свекърва ми към този момент не ме плашат и не ме ужасяват. В края на краищата, имам значим стратегически съдружник – свекървата на свекърва ми.
